Да, науката засега думата няма! Тя може да прави милиарди изчисления с компютрите в секунда, може да праща совалки и да търси живот по планетите, може да прави атомни бомби за унищожението ни, но не може да надникне Вътре в нас.
Имах един друг сън /от почти ежедневните/, когато баба ни напусна от този свят.
Тя живееше на село и мога да кажа доста тежко. Въпреки това тя беше чиста и необременена от света. Селото беше дълбоко в планината. Аз и майка рядко можехме да я виждаме - веднъж на половин година. Вуйчо ми обаче ходеше всяка седмица. И така, той дошъл, тя го погледнала тъжно, прегърнала го и се свлякла в ръцете му. Тя е могла и по-рано да почине, но го е чакала. Нас не можа да ни дочака.
И аз сънувам след три дни: Тя е в някакъв бял коридор с доста врати. Всичко е бяло. Поглежда, сякаш ме е чакала, понеже влакът и тръгва всеки момент почва да ме гълчи безмълвно, да ръкомаха, иска да ми каже нещо. И това е ...
Нея никога повече не я сънувах.
После с пълна убеденост успокоих майка си: "Нея я има, не плачи!"