Impulsa

http://www.dokumentalni.com/?p=1427 "Воинът боклукчия" Какво е общото между бирените кутийки, автомобилните гуми и бутилките от вода? Не много, освен ако не сте архитектът ренегат Майкъл Рейнолдс, като в този случай те са отбрани инструменти за производство на термична маса и енергийно независимо жилище.

Благодаря Елфче и papin4o Това колко добра майка съм,може само децата да отсъдят един ден,иначе да, чудесни са като всички деца,които виждам навън.Ако трябва да определя моите с нещо бих казала така "Имам едно,което ме учи и едно от което да се уча "

Аз не бих определила детето си като индигово,казах го просто като нарицателно на новите деца.Не обичам етикетите,не се фукам или превъзнасям с децата си...винаги има и по-талантливи в едно или друго отношение и по-добри,както и обратното.Моето дете е такова,каквото Е. Но е факт,че новите деца са различни,подхождат различно и мислят различно в сравнение с това което сме били повечето от нас като деца.Това може да се дължи както и на душите им,така и на естествен ответ към действителността,с която се сблъскват. Не се хващайте за думата,не тя е основното а любовта,приемането и разбирането към всяко едно дете индивидуално.... Простете!

На моята индигова дъщеря много и харесва това,което открих случайно в нета както и това утвърждение Казвам и да повтаря следното утвърждение: "Аз съм добра,аз съм слънчева,аз съм блестяща,аз съм красива..." Тя повтраря и се усмихва ,а аз продължавам "Аз обичам хората..." Тя ме поглежда с клатещ пръст и вече неусмихната и казва категорично "Не,не всички"

За последните 4 години съм сменила 2 европейски държави като място за живеене. Подкрепям ,че основен проблем на българина е индивидуалното мислене,а с това нещо е трудно да се прогресира.Манталитетът е проблем,наистина,но всички хора искат справедливост,добри условия на живот и законност.Ако това отношение и поведение към нас самите,без да си даваме сметка за общото благо се промени нещата биха приели съвсем различна насока.Тогава и от масата биха се изолирали като важни за управлението на държавата фигури,които да мислят и действат глобално и за другите.Това обобщава цялата тема според мен и до някаква степен поставя нещата в шах и мат,за съжаление.

Гласувах с "ДА". Самата аз след като се запознах с купища информация по темата,взех категорично решение,което беше противоположно на това,преди да се запозная. Затова съм твърдо "ЗА" информирания избор.

Когато човек се е срастнал с някои принципи или представи за живота в трудна ситуация би могло да му е от полза да се консултира с добър ясновидец. Това,което за себе си съм установила е ,че се променям много бързо в последните години,под напора на тежки ситуаци,катаклизми и промени. Винаги съм имала вътрешен глас,който ме е водил,когато съм го слушала разбира се. В момент на отчаяние(когато този глас е бил заглушен),на няколко пъти ми се случи за пръв път да се допитам до други ясновиждащи.Да,не отричам,че видяха и усетиха много добре моето състояние,тревожните мисли и страховете които проектирах в бъдещето си.Но скоро след това,вече стъпила отново на краката си се промених и реалността стана друга.Голяма част от пророчествата не се сбъднаха,дори се случиха доста обратни на тях неща. Ако друг беше на мое място може би се доверил до такава степен,че да приеме нещата като непроменими и да действа според предписанията на това което следва. Но аз не съм от тези хора. В тази светлина погледнат въпроса отговорността на ясновидеца е повече от огромна,защото макар в по-голямата си част бъдещето да е предвидимо,има и един не съвсем малък процент то да е съвсем различно,ако човек има желанието и волята да се промени. И така материята става изключително пипкава.Защото давайки някакво евентуално развитие на нещата може макар и не с умисъл или желание за това да се наложат определени рамки и ограничения върху индивида. Тук идеята за помощта също започва да се колебае....доколко е помощ,ако е възможно да наложи ограничения.

Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема

Не знам какво да кажа? Просто съм втрещена... И всички думи ми се губят...

В интервю на Джон Рапапорт(известен журналист) с бивш "ваксинатор" - човек, който се е занимавал с разработване на ваксини към голяма фармацевтична компания. В един момент той се е замислил и обърнал срещу всичко това, след като бебето на негов близък е починало след ДТК ваксина. От съобръжения за сигурност човекът е анонимен. Искам да цитирам само последната част от интервюто: Q: Looking back now, can you recall any good reason to say that vaccines are successful? A: No, I can't. If I had a child now, the last thing I would allow is vaccination. I would move out of the state if I had to. I would change the family name. I would disappear. With my family. I'm not saying it would come to that. There are ways to sidestep the system with grace, if you know how to act. There are exemptions you can declare, in every state, based on religious and/or philosophic views. But if push came to shove, I would go on the move.

Заинтригувах се от лабрадорита Ето линк,но на руски http://crystalarium.ru/labradorite Мисля да си закупя един и да го понося известно време

Честит рожден ден Креми! Желая ти от все сърце много щастие,все по-нарастваща мъдрост и любов в сърцето.Нека компасът сочи напред и нагоре към истинското познание и усъвършенстване!Весел празник!!!

Донка, Според мен неутралитетът има много аспекти и не винаги е проява на обич...... Тук не се доизясниха някои неща и всеки вложи своите асоциаци.Така и не разбрах как може да обичаш отдалеч и при какви случаи се препоръчва.Каква е тази дистанция,къде са границите.Стана много сложно и с възможност за многостранно изтълкуване.Това,че съм толерантна към нечии навици и уважавам правото на избор на човек да живее така както го чувства,без съответно да му позволявам да нарушава моето такова,не значи непременно любов,нито добрина.Тези неща са отвъд толерантността.Аз не разбирам наистина това обичане отдалеч,прилича ми на неумението да обичаш дадения човек.Моля те бъди по-конкретна с примери,за да те разберем. Ето например аз работя по въпроса да усиля обичта си към много близки на мен хора,които обаче ми бяха трудни за разбиране и чужди като душевност,с всички произлизащи от това минали разочарования и за двете страни.Колко лесно беше да ги "обичам",когато бяха далеч от мен.Но това не беше истинската обич,топлата,обгръщащата.Ето че се случи така,че с огън и жупел отново поставена в ситуация до тях трябваше да се отърся от очаквания,разочарования в душата си и погрешни представи и да ги разбера,да ги видя,всеки в неговия собствен свят и да ги заобичам лекичко полекичко,но този път истински с приемане,разбиране и без никакви очаквания.Колко по-лесно щеше да ги обичам отдалеч,пазейки се от големия огън,но не мисля,че това щеше да любов истинска. Трудно е да признаем понякога,че макар по презумция да обичаме всички хора,ние все пак не умеем да намерим път за любовта си към някои от тях.И тези някои са нашите истински задачки,от които най-много ни се иска да отложим.