nofearinc

Едно от най- важните неща, които трябва да си осъзнал, за да можеш да прилагаш НЛП, си самият ти. Т.е. ти трябва да имаш необходимото самочувствие, да вярваш в себе си, за да си достатъчно конгруентен и да можеш да убеждаваш околните. Затова е нормално хората, които практикуват сериозно НЛП, да са уверени в способностите си и да излъчват специфична енергия. Колкото до етичната бариера, това е сходно на хакерството - хакерите са хората с най- големи технически и IT способности в елита на информационните технологии, но вече от тях зависи в каква степен ще го развият. Има хакерски кодекс, който призовава към честност и спомагане на Мрежата, но в неподходящи ръце може да се стигнат до фатални грешки. Всичко зависи от определения човек - не са малко US филмите, където добрият и лошият имат една и съща дарба, а добрият се опитва да спаси света от лошия.

Изнеси си въпроса в отделна тема и ми прати линк по ЛС, може и да се включа да напиша 2-3 неща, ако ме хване прозрението.

Мда, аз също. И то не веднъж и дваж. Тук бих казал само ROFL. Самозаблудата е враг на НЛП практика... Повярвай ми, мога да си заложа главата, че има многобройни практики, които вършат работа при общуването с жените. Изчел съм доста литература и съм практикувал няколко месеца, така че ми е ясно как стоят нещата. Просто не се самозаблуждавай- може да се отпуснеш в креслото си и да си припомниш 2-3 случая, в които си действала чисто емоционално, а минути/часове по- късно си осъзнала какво си сторила на логическо ниво. Има доста примери- било то търговска манипулация, сладкодумен мъж, дори текст на някоя песен. Въпрос на желание е да си припомниш няколко такива. Отново: Practice makes perfect. Става малко като: "...И сега деца, плеснете с ръчички и повторете отново след мен: Practice makes perfect". Гъвкавостта е едно от 5-те основни правила в едно друго изкуство, изискващо НЛП, но това е друга тема.

Споменава се, но, както вече казах, точно в тази книга има малко примери. Мога да пусна един мой превод как се моделира нервното поведение при контактуването с атрактивни жени към положителна емоция. Там е наблегнато главно на кинестетичното възприятие: --------------- Нервен тип ли сте? Много млади момчета нямат опит при общуването и често се държат неадекватно при разговорите с жените. Любопитното е, че те разговарят спокойно, уверено и непринудено с жени, които намират за непривлекателни, докато срещата с високорангова мацка автоматично ги превръща във фъфлещи и неуверени кретени. Резултатът от странното държание ги депресира, кара ги да се самосъжаляват заради чувствата, които изпитват. Въпросът е: "Как да се отпусна, когато се намирам край жена, която намирам за привлекателна? Как да превъзмогна нервното чувство на безпокойство и да се превърна в спокоен и самоуверен мъж?" Повечето традиционни стратегии за премахване на стреса се разделят в 2 основни категории: 1. Замисляме се на логическо ниво защо ни трябва да я поставяме на пиедестал, осмисляме някои неща, които я свалят на нивото на обикновен човек, а не на стълбичката на Богиня, на която сме я издигнали преди това. 2. Моделираме мисленето си така, че да приемем фактите такива, каквито са: дори да те разкарат, не е дошъл краят на света, а просто мацката губи един ценен кадър. И двете стратегии работят успешно, но лично аз използвам своя техника, която предпочитам и пред двете горепосочени. Тя е малко по- особена, разглеждайки нервното чувство по един специфичен и дори положителен начин. Добре, да започваме. Първото нещо, което трябва да осъзнаете, е че нервите не са непременно ЛОШО нещо. Знаете ли, в повечето случаи те са дори и ПОЛОЖИТЕЛНА емоция, която ние не трябва да губим за щяло и не щяло. Ще ви разкажа и защо мисля така. Поставете мислено от едната страна една непривлекателна жена и от другата- хубава, умна и забавна, сексапилна жена. Ако сте нормален мъж (а се предполага, че сте такъв), не бихте имали проблеми с общуването с първата девойка. Аналогично, сладураната от втория случай ще ви разтрепери дори коленете. Добре, и все пак коя от двете бихте предпочели- тази, от която не се притеснявате, или тази, която ви превръща в невротик? Мисля, че знам отговора. Повечето мъже възприемат нервите като негативна емоция, въпреки че тя всъщност не е такава, и се опитват да я премахнат. Истинските Донжуановци нямат такива проблеми и приемат чувството като нещо страхотно. Представете си желаната жена, застанал пред нея, разговаряйки с нея по един обикновен начин, без да изпитвате нервните емоции... ПЪЛНА СКУКА! Не, жените, от които имате нужда, са точно тези, които ви подкосяват коленете, карат ви да се притеснявате, заради които се чувствате странно и прочие. Това чувство трябва да бъде стимул за живота на мъжа. Все пак това може да бъде и жената, с която ще прекарате края на живота си- кой знае? Все пак любовта и секса за една нощ се различават доста едно от друго... Лично аз не бих предпочитал последния вариант прекалено дълго. Основната функция на мъжа е да се възпроизвежда, за да създава други мъжкари, нали? Така че запомнете едно: това чувство е ПОЛОЖИТЕЛНА емоция и не трябва да се елиминира! То е знак, че сте срещнали привлекателна жена, която си струва усилията. Все пак ние сме високорангови и имаме нужда от половинки от нашия и по- висок ранг... Второто нещо, което трябва да осъзнаете, е че вашите нерви всъщност изобщо не са това, за което ги смятате. Всъщност това, което изпитвате, е ВЪЛНЕНИЕ. А вълнението е нещо приятно, чувството повдига духа, дори е възбуждащо. Все пак ако това е една страхотна жена, би било физически недъг, ако не се чувствате така. Запомнете, едната емоция се различава от другата само по начина, по който я интерпретираме. Психологическата нагласа при притеснение е същата като тази, която изпитваме, когато сме развълнувани. Единствената разлика е, че притеснението е негативна емоция, а вълнението- положителна. И мога да ви гарантирам, че болшинството жени не си пада по песимисти. Така че няма никаква причина да се чувстваме изнервени край хубава жена. Но, дявол да го вземе, мога да ви изредя десетки причини защо си заслужава да сме развълнувани при срещата с подходящия обект от противоположния пол. Така че почувствайте емоциите. Не се борете с тях. Ницше е казал: "Това, което не ме убива, ме прави по- силен". Така че оставете адреналина да се влее във вените ви- това може да бъде от ваша полза, ако знаете как да се възползвате от ситуацията. Вдигнете високо глава, притворете очи и оставете енергията да изпълни тялото ви. Положителното енергийно поле действа като магнит на жените и ги обезоръжава напълно. Сега вече се чувствате добре. :cool: Последната стъпка е мобилизирането на положителния изглед върху чувството върху държанието и начина ви на мислене. Добрата новина е, че след като изпълните правилно горните две стъпки, те веднага ще дадат отражение върху външния ви вид и поведението ви. Вярвате или не, вълнението ви прави доста по- приятна компания за жените. То влияе на стейта, гласа и езика на тялото. Ще излъчвате ентусиазъм и мощна енергия, които са важни показатели от списъка на жените в 'Най- атрактивни качества на мъжете'. Добрите играчи използват същата стратегия и се различават от загубеняците по този начин, което непременно кара жените да ги забелязват. А добрите момчета, които потискат емоциите си и се държат обикновено с жените, ще бледнеят пред вас. И всичко, което направихте, за да постигнете 200% успех, бе да смените поляритета на емоцията и да насочите резултата в положителна емоция и енергия. Коя жена може да устои на това? Докато превеждах статията, наистина почувствах енергията и прехвърлих през главата си игра. Добър hint за успешната игра е съветът за трите подгряващи сета- не е зле да се отварят 2-3 сета са изпълване с енергия и качване на ранга с няколко единици. Използвайте го и ще видите приятното покачване на успехи в Играта ви. Let the power be with you..> Always. П.С. Превеждано е за форум с определена тематика и може да има някои... термини, не ми се редактира сега, важно е да се отбележи, чесе набляга на кинестетичната част и може лесно да се възпроизведе. По време на превода наистина се потресох от положителни емоции.

Благодаря за топлото посрещане, но нека не съсипваме темата с общи приказки, а да я оставим да се пълни само с обособени материали, практики, опити, рапорти и прочие. Впрочем, Донка, ако бе оставила теорията за битките, победите, копията и прочие, би имала многократно по- добър успех ... За мен вълнуващи и интригуващи неща са готически замъци, рицари и прочие... Но като оформление обръщението си го биваше. И още нещо, което забравих да упомена преди: НЛП се използва ежедневно, при всяко общуване с човек има НЛП. Поради ограничения брой хора, разбиращи за какво иде реч, то просто не се нарича НЛП. Огледайте се сред близките и приятелите си- вие се подстройвате с тях, използвате еднакви словесни предикати, темпото на разговор е еднакво... Повечето методи за уеднаквяване са еднакви. Съпрузите, заедно от дълги години, уеднаквяват дори стойките, начина си на ходене и други. Нормално е, като да отидеш в непозната държава и да започнеш да учиш чужд език- това също е уеднаквяване. Така че просто обръщайте повече внимание на околния свят, като използвате рецепторите си- това е всичко.

Благодаря за поканата, участвам на прекалено много места, а отделно от тях се занимавам с още по- голям брой дейности, така че гледам да ограничавам бройката форуми/ клубове/ общности/ екипи поради ограничаването на времето и концентрацията. Все пак може да хвърлям по някой поглед от дъжд на вятър за интересни дискусии.

Господи... Хора, Донка, моля ви... Попаднах на форума след търсене в Google, видях някой, които се опитва да покаже на хората нещо интересно и се пошегувах... Това е лошото на хората, които открият, че се занимават с НЛП: останалите винаги търсят нещо в тях, начин за манипулация или каквото и да е. Този модел на водене на разговор (или монолог в поста, както щеш го наречи) е възприет преди 3,4...6 години; доста преди да имам каквото и да е понятие от психология, освен естествения интерес към обществото. Просто приемете, че пиша абсолютно открито рано сутрин (или късно вечер) и изразявам мнение по въпрос, който влиза в колекцията ми от интереси. Това е всичко, не съм хипнотизатор и не правя вуду кукли. Занимавам се със съвсем други неща, а умението да разбираш хората е просто плюс- учиш се да чуваш това, което другите не чуват... Да виждаш онова, невидимо за чуждите очи и да усещаш чувства, непознати за околните. Това е всичко. Тези 'словесни шамари' са просто стил на общуване. Новопознатите ми трудно се адаптират към тях в началото, но при всички случаи се постига някакъв ефект на интерес. И да, те са неволни. Или изградени от дългогодишно общуване, по- точно казано. Писах вече по- горе: ако исках да го изкарам от равновесие, то това щеше да се постигне по начин, който да го прониже дълбоко и да се разчуе през 9 форума в 10-ти. Ако на някой не е станало ясно от уточненията по- горе, нямам никаква сериозна причина да се занимавам с въпросния Орлин. Тъй като не го познавам, не смятам да си хабя усилията да го поучавам, наранявам или какъвто и да било друг тип отделяне на духовна и физическа енергия за негово благо/неблаго. А дали е параноик или уплашен по някакъв начин от мен, това си е негов проблем. Никой не се е оплакал, че е бил изяден от мен... Или може би просто не е имал тази възможност? Единствено съм съгласен за библейското правило, защото то е едно то основните правила за оцеляване в живота. А Библията е една книга, която представя безброй интерпретации на цялата информация в нея. Ако лишените от въображение не могат да съумеят скрития смисъл в сентенцията, която ти си разкрила, то това е в техен минус. Но крилатата фраза наистина е едно от най- важните неща за правилно координиране душа <-> тяло и съхраняване на ума. Истина е и твърдението за поезията: когато пиша текстове за песни или просто проза, някое стихче или есе, често се улавям, че взаимствам от любими поети. Същото е и с музиката, редовно свиря презети, подобни на любимите ми готически или пауър метъл банди. Просто така се получава, колкото и самостоятелно да е изпълнението, то тъжният нюанс се запазва във времето. Всеки има свои модели на подражание, реални или подсъзнателни. P.S. Регистрирам се единствено, за да се абонирам по темата, защото в противен случай ще забравя за форума. Прецедент е това, че съм писал като гост и после съм се върнал към топика.