elis

Здравейте! Искам да публикувам много интересна снимка, която се намира в Моите документи, но не знам как?

Вчера прочетох "Евангелие на Юда" - потресена съм, нямам думи да предам чувствата, които ме обзеха в хода на четене на книгата. Препоръчвам я и предлагам дискусия.

Мисля, че никой не може да определи точно стойността на конкретен човек. Защо? Когато излизаме от дома, където и да отиваме, надяваме определена маска /според случая/ и играем определена роля /пак според случая/. Запитвал ли се е някой кога си сваляме маските? А самите ние познаваме ли се? Защо си правим хороскопи? Цял живот се опитваме да опознаем себе си! Дали успяваме? А как да опознаем другия?

Бях на 7 години. Учех си уроците, седнала на леглото. Мота баба по майчина линия е починала на 47 г., майка ми още не била омъжена. В един момент от нищото се появи една жена - виждала я бях на снимка. Приближи се до мен, погали ме по главата и просто се разтопи във въздуха. Помня, че ми стана много леко и хубаво. Разказах на майка ми това, но мисля, че не ми повярва. Преди 15 г. Бяха забравили къде е гробът на баба. Една нощ аз просто сънувах мястото и нея и след това отидохме и го открихме, но докато го открием, както ходихме из гробовете, синът ми се спъна в надгробен камък. След около месец ми се оплака, че всяка нощ в съня му се явява висока жена с жълто сако и го гледа лошо. Ляхме му куршум и тя повече не се яви. Преди 4 години ми предложиха операция. Вечерта си приготвях багажа и се бях изправила до фотьойла в хола и мислех да не съм забравила нещо, когато нещо като че ме хвана за раменете и силно ме блъсна. Баба ми по бащина линия, която ме е отгледала и която обичам неимоверно много беше починала преди 10 г., но снимката й и до днес стои на витрината на секцията в хола. На другия ден ме оперираха, операцията се оказа несполучлива и сега съм пенсионер по инвалидност и на обезболяващи. Мисля, че баба е направила всичко възможно да ме предупреди, но аз не съм разбрала и сега си нося последствията. Имам сиамска котка. Тя често, както си стои, се заглежда над главата ми и стои така доста дълго време. Мисля, че вижда духа на баба. Чета доста литература по този въпрос, но мисля че още никой не е стигнал до същността, до истината.

Благодаря много за линковете Диана. Отдавна търся нещо такова. Мисля, че и аз съм от тези, които предизвикват съдбата с мислите си и все не мога да се науча да ги контролирам. Много хубава и актуална тема. Изчетох всичко. Възхитена съм!!! Бих препоръчала "Диагностика на кармата" на Лазарев.

Някой задавал ли си е въпроса: защо в църквите няма икона на Бог Отец? В моята душа най-голямото преклонение, обич и т. н. е към Него!! Защо? Себе си не мога да разбера - не знам.

Благодаря чного, Силвия! Мног бих искала да знам нещо по-подробно.

Каво знаете за лечебните свойства на столетника /алое/?

Благодоря ти много, Ина. Ще се вслушам в твоето предупреждение.

Здравейте! Сънувах странен сън - кошмар. Можете ли да ми помогнете да го разтълкувам? Бях на село с баща си на многолюден събор. Разбрах, че човекът, когото обичам е там и тръгнах да го търся. в един момент попаднах като в мъгла-сън и след това се съвзех съблечена до кръста, две циганки ми правеха магия - изписваха я с игла на корема ми - болеше. След това баща ми ме прибра, преоблякох се и пак излязохме, този път на площада, където имаше много хора, но аз видях като че само две жени. Интересното бе, че бях облечена и двата пъти в стари дрехи, с които ходя само в къщи. Събудих се, но от тогава не спира да ме боли стомаха - високо горе над слънчевия сплит. Може ли някой да ми помогне? Предварително благодаря!

Здравей Иво, Дали съм се уплашила - не! Беше ми много хубаво. Никога след това не изпитах това чувство на лекота, ефирност и щастие. Разказах още веднага на лекаря - той не ми повярва, беше много озадачен, че помня всичко. Хората реагират различно - според мантелитета, интелекта и начина си на мислене. На мен вече това не ми прави впечатление, надраснах го. Може би за да повярваш на такова нещо, трябва да го изпиташ. Имам и други необясними "случки". Имам спомени от 6-месечна възраст, от 1-годишна. Аз самата не мога да си ги обясня. Търся обяснението, но все още трудно стигам до него - до истинското обяснение.

Аз също бях Там. Това се случи много отдавна. Раждах първия си син. Бях на 19. Изведнъж се почувствах много лека и ефирна, не мога да го опиша - неземно чувство е. Нямаше тунел, само невероятна лекота и щастие и светлина, много хубава мека светлина. През това време лекарите се бореха за живота ми. Била съм в безсъзнание, казвам "била съм", защото всичко помня, но ми казаха, че съм била в безсъзнание - 6 часа. Помня екстаза и светлината... След няколко дни лекарят дойде при мен да ми разкаже какво е станало и да ме предупреди повече да не раждам. Беше много изумен като го прекъснах и доразказах всичко. След 7 години родих втория си син. Очаквах, че ще изпадна в същото състояние, но уви! След няколко години излезе вестник "Психо" и от него разбрах какво съм преживяла.