гуру означава духовен учител. по нататък обяснявам от гледна точка на Свами Шрила Прабхупада.
В неговата терминология Гуру е учител от линията на духовните учители която се проследява до Шри Чайтания Махапрабху, индийски аватар от 16и век, почитан като инкарнация на Кришна.
Казано по-различно, Гуру е представител на земята на Върховната личност на Кришна. За да стане Гуру, той е бил последовател на Всевишния и успешно е преодолял илюзията достигайки до самоконтрол. До какво ниво на преодоляване е стигнал, е лична работа между Гуру и Бога. За това че той може да представя всевишния и да учи последователи, нямам съмнения. Има ученици които достигат просветление преди учителите си. В този случай учителите са инструмент. Без този перфектен самоконтрол на нивото на органите на действието обаче никой не може да бъде истински Гуру, дори да е минал през просветлението.
егото на човека е свързано с физическото тяло. Нито егото, нито това конкретно физическо тяло имат кой знае колко голямо значение за духовния човек. Когато обаче то се отдаде на Бог, то става ценно защото става като интерфейс за проява на Всевишния. Такъв момент неминуемо идва когато човек го желае и се стреми с правилни средства.
Има прошка и милосърдие в кришнаизма. Шри Чайтания Махапрабху е велик аватар. Но нормите и законите са важни, да. Книгата е написана за западни читатели от епохата на сексуалната революция и всепозволеността. Затова нещата които Христос например не подчертава поради като цяло високите морални стандарти на евреите, при проповедта в САЩ през 60-те и 70-те години на XX век са се нуждаели от здраво натвърдване.
Но тези пправила съвсем не са трудни, когато човек прави редовно киртан на тяхната хубава музика. Учението което донесе Шрила Прабхупада е цялостно и трябва да се практикува с песни и танци за да се разбере духовната му красота.