Преди всичко, не бих изключил като неправилно нито едно мнение представено на форума по предложения въпрос. Отговорите са различни точно заради подчертания текст.
И все пак, при преценяване на практически последствия от едно или друго практическо методче, например за лечение на болен, знайно е че резултатите от решението ще имат практическо последствие за здравето на потърпевшия. Понякога, негативно.
Затова в никакъв случай не изключвам спора или несъгласието като метод.
Въпросът е как се води спор, как се изразява несъгласие.
Когато се намесва егото, личният елемент, личният интерес, а не стремежа към истината, имаме проблем.
Според мен, необходимо е не отричане на спора, а самоконтрол.
Ще се върна отново, макар с не особен ентусиазъм на изказването на треньора по карате, което цитирах по-горе. В неговата пълнота, то включва и мнението му че "по улиците когато трябва техниката се прилага с пълната и сила до физическо елиминиране на противника", което е според мен погрешно. Хора които тренират карате с такава цел водят до лошото реноме на този красив спорт. Моят приятел трябва да прехвърли приятелското си отношение към хората в залата към всички и тогава ще е ок. Той на практика е изключително честен и благороден, но изказването му не беше точно. И то, защото той знае че хората имат нужда от практически ползи от тренировката, най малкото от самочувствие и безстрашие.
Ще приведа изказване на един голям майстор на карате:
Защо - защото великият дух се стреми към съвършенство в контрола на тялото и емоциите си, а не към себевъзвеличаване.
Това е основното в действията на човека практически загрижен за другите.