Валентин Петров

Няколко подобни случая с мен като ученик и студент в България 1. Качвайки се в атобуса изглежда съм прередил семейство на средна възраст защото мъжът ми каза да спра да се бутам, а жената - че щом е говедо да се бута. С натъртване, още веднъж - "щом е говедо". Не отговорих. 2. Отваряйки вестник съм го допрял до главата на ~50 г. мъж с внушително телосложение, също като мен ходил рано на басейн. Обръщайки се той ми направи културно забележка, извиних се и се отдалечих, след което чух доста неприятен епитет изръмжан под нос. в Индия Пътувахме с други йоги европейци в претъпкан влак когато нашият домакин който ни придружаваше влезе в разправия за нашите места във влака с местен човек. Настана олелия и едва ли не щеше да се стигне до бой. Погледнах човека и го помолих учтиво да се успокои. Всичко се оправи веднага. На запад Отидохме с един приятел да играем бридж в един клуб. Направих анонс който подведе партньора ми и нашите съперници и те изпуснаха добър контракт. Възрастната жена вляво от мен ме попита откъде съм и като чу "България" язвително подхвърли че това не е цветът на Европа. Захилих се най-сърдечно в лицето и. Че като се засрами, чак на мен ми стана мъчно за нея. Да, съгласен съм. Точно в това е смисълът на тези ситуации.

Доста точно наблюдение, но противоречието може да се избегне. Например стремежът към Бога е полезна амбиция. Смирението трябва да се проявява към хората. Много помага непрекъснатият контакт с напреднали търсачи на истината. Тогава тъй като те са смирени, виждаме че ние които сме значително-по-зле сме просто отблъскващи когато проявяваме гордост. Малки хватчици но помагат Ами това не става по време на покаянието а след това почват тези нашепвания - и егото се опитва да използва всичко в своя изгода. Трябва да се наблюдава това спокойно и без отвращение. Да се изтече и пътят нагоре продължава отново без проблеми. Интересно че на запад мнозина успяват да запазят скромност и трезва представа какво точно представляват като ум, способности и т.н. Веднъж бяхме в компанията на премиера на Квебек на една училищна церемония. Скромно стоеше с телохранителя си сред всички. И хората също реагираха на присъствието му съвсем нормално. Според мен това е от възпитанието в млада възраст. Със самоконтрол може да се преодолее и по-късно. Голяма е ползата да сме по-често с хора които ни превъзхождат в някои отношения.

Добре опакован развален бонбон? "По дрехите посрещат, а по ума [и душата] - изпращат" народна мъдрост Да са живи и здрави и много да те радват. Да им даде Всевишният вяра, истина и благородни стремежи.

:feel happy:

нещо подобно на последното изречение има при комбинациите от аватар, ника и снимка които използват някои участници Често те се заплитат в противоречиви представи за себе си, какво по-печално от това? Докато собственото име и снимка, и аватар който изразява стемежа на човека, могат да се нарекат в по-голяма степен истинни. Който обича истината, ще стигне далече. "Истината ще ви направи Свободни" Господ Иисус Христос "по-фалшиви...по-добродетелни...всъщност да е обратното" Напомняш ми за една среща с Николай Хайтов. На нея той сподели за проблемите на соц. писатели да описват хора с негативни качества. Примерно някой пише роман за соц. съвременност и описва непочтените действия да кажем на някой водопроводчик. Вероятният резултат тогава ще е да му се обадят много обидени водопроводчици хубаво да го наругаят. Затова къде по-лесно е да се пише за миналото или за бъдещето. Вземи един византиец, пък ако желаеш можеш да го изкараш и от дявола по-чер. Или в бъдещето на някаква планета има зли чудовища. Трепи на воля. Силните отрицателни емоции като гняв, омраза, ревност, "сърцето се облива с кръв" и т.н. дават адреналин, но това са примитивни неща, и извинявай, книжни. Съгласен съм че има и съм виждал убийци, садисти и други такива, но тук сме се събрали хора с практически цели да се подобрим - нас, колективно, и да търсим пътища да си помагаме. "За Шри Юктешвар хората бяха два вида, мъдрите които търсят Бога и останалите които не Го търсят" Парамаханса Йогананда Имайки пред вид житейския си опит досега, напълно се присъединявам към същата гледна точка. "Дори и най големият грешник който се насочи към Мен с всеотдайна преданост, трябва да се счита за праведен защото правилно е решил. Скоро той бива пречистен и достига вечен мир. Знай това за сигурно, о Арджуна че преданият на Бога никога не се изгубва" Бхагават Гита След това въпросът е технически. И свършва маскарада, на маскарите парада на парчета се маската чупи ... и - пада! И виждаме следната божествена усмивка: Тя е истинската ти същност и ако още се съмняваш, спри

Мона, защо според теб идентификацията е важно нещо? Това е едно доста негативно изказване според мен. Сериозните и същностни проблеми са винаги едни и същи от хиляди години. Също, тук на форума нещо не съм забелязвал "лумпенизирани съзнания". Кой има такова, би ли посочила примери, ако обичаш?

Добро попадение! Едва ли имаш пред вид истинските чувства на човека към теб? Може би говориш за истинските му желания? Или истинските ценности? Съвестта? Или истинската причина за конкретното прераждане? ?

Много добре казано

Отново, за коя същност говорим? Човекът е изключително многообразен включително Бого-образен когато можеш да Го видиш. Да много са. Фактори човек да стане истинския си Аз - божественото в проявено състояние са например говоренето на истината винаги, обич и стремежът да бъде честен в отношенията си с другите до детайлите.

Добре казано. Това е твоят опит до момента. Обсъждали сме вече на форума нещо подобно. В две семейни сцени на които съм бил свидетел, съпругите пред нас си изтърваха нервите и нагрубиха мъжете си. Значе ли това че маските им паднаха? Или че те са някакви чудовища? И че прекрасното им изпълнение на хубави български песни в единия случай и на "Love of my life" от Меркюри в другия случай са били маска? Не мисля че това е така нито че такъв подход може да помогне на когото и да било да преценява реално хората. Може да говорим за липса на цялостност и самоконтрол донякъде, нищо повече. Това не би трябвало и не изменя отношението ми към тях. Ти наричаш маска статични кадри в съзнанието си, но те и бездруго принадлежат на миналото. Душата живее и се развива. И аз съм виждал както изключително напреднали хора, така и успешното постигане на самоконтрол от мои приятели. Който миналото поменува... знаеш нататък. Очевидно е че ако започнем да живеем в пещери с диви и нецивилизовани хора, висшите качества и пр. неминуемо ще деградират. Което ни прави хора са интелигентността и разума, висшите чувства. Накъде вървим духовно се определя от намеренията ни, те от идеалите ни. "Кажи ми кои са приятелите ти за да ти кажа накъде отиваш."

Много добре казано, скъпа Донка Най трудното нещо е мярката, за да се намери трябва наистина голяма мъдрост и опит. Очевидно когато някой иска пари за наркотици или алкохол, любовта ни дава съвет да откажем. Как да преценим когато ни искат нещо без обяснения? Без интуиция няма как да стане.

Боя се че имаш нещо друго пред вид, желанието си да виждаш разговор като в кръчма Там не само маските, но и способността за нормално размишление силно деградират. Да разбирам ли това в смисъл че си решен да търсиш лицемерие в хората?

Да помислим малко. Според мен всеки човек с вяра в Бога и с истинско желание да подобри себе си и да помогне на другите е видял че това не е лесно. Има падане, ставане, стари навици които са изглеждали преодолени, атаки и негативизъм от хора и други сили и пр. Може човек да се обезкуражи за известно време, да загуби вярата, светлината си и да изпадне в отчаяние. Майя понякога печели с нокдаун. Значи ли това че маската му е паднала? Ни най малко според мен. Учителите ни казват че това е само временно състояние и хората които се стремят с вяра и правилни средства ще преодолеят неминуемо всички ограничения. Това от което човек има нужда в тъкъв момент е разбиране. След това идва и помощта, една-две окуражителни думи дори могат да спасят човека в труден момент. Иска ми се да вярвам че тук имаме вече обич един към друг повечето от нас. Много пъти съм изпитвал голямо щастие от постовете на приятели на форума. Егоизмът, страхът и желанието за имидж ще си отидат естествено когато престанем да се взираме зад какви точно "маски" се крият другите, а виждаме стремежа към подобрение и начин да помогнем в каквито и условия да е човек, дори и да проявява его и т.н. Надявам се колективната ни мъдрост да ни помогне да вървим нагоре заедно с дух на приятелство и уважение. И въпросът за анонимността не е съвсем технически. На мен ми помага да съм себе си защото ми дава същото усещане за близост и отговорност към другите участници тук както ако говорим по време на една разходка заедно в планината. В случай че някой може да постигне това и с псевдоним, добре.

Помага да се става рано и да се започне деня с хладен душ и молитва/медитация. Можеш да си сложиш и една хубава стереоуредба в службата с хубава музика. Добре е прозореца да е винаги отворен и да имаш няколко саксии с цветя на бюрото си.

Да, прощаваш всичко.

Така е. Но понякога тези добри приятели ме карат да се чувствам като че ли само аз харесвам мъдростта и доброто - и - едва ли не длъжен да защитавам истината Не си ме наранила, макар че бях учуден от думите ти тази сутрин за ментална война и "префинена жестокост". Понякога предпочитам да мълча, макар и да изпитвам съчувствие. Когато общувам с лични съобщения, нещата са по-лесни защото много от проблемите могат да се кажат открито и да се върви към решението им. В общата дискусия няма как да стане, защото не е добре да се подронва човешкото достойнство. На много от това ме научи нашият форум за което ви благодаря. Въпросът не е "или аз или вие", нито "или вие или ние". Не. Убеден съм че можем да търсим хармония заедно и да намираме заедно общ език. Но, какво да направя в случай че всички участници с истински духовни търсения напуснат форума? Ще трябва да си ида и аз. Това би ме натъжило наистина, но c'est la vie понякога. с уважение и обич, Валентин

Доколкото разбрах посланията ви, Дина, бее бг и ла Горда, както и някои други, самодисциплината, самоограничаващите или някак "морализиращи" и т.н. цели са ви неприятни, вие предпочитате "свежото общуване" и развлечение. Ако вашите цели са весело бъбрене и удоволствие от общуването тук, хубаво. Честно казано, макар и да ме веселите и освежавате понякога нямам време да участвам в това а и не бих могъл да съм ви особено приятна компания в него. Тук съм заради хората които търсят истината, мъдростта, разума, космическата обич, просветлението, добродетелите и начинът практически да се постигат в живота. Все пак за някои от нас тези неща са смисъла на живота ни. Съжалявам ако съм ви дразнил и ще се постарая да не ви притеснявам повече. Форумът ми помогна да си съставя сравнително добра представа за съвременните последователи на Учителя и за менталитета на нашите сънародници които търсят духовно самоусъвършенстване. Дори и да се наложи да преустановя активното си участие тук, благодаря ви за искреността и търпението към мен. с приятелски чувства, Валентин Петров

Така е. Също, приложението му е много актуално и реално ми помага в моя духовен живот, както и в отношенията ми с хората, в частност семейството, в службата и др. Нямам случай да съм приложил нещо от Учителя и да съм съжалил. Всичко работи и резултатите са екстремно добри

Едва ли има друга цикличност освен свързаната с времето за запасяване с адреналин. Може да се търси връзка със събирателната точка (по Кастанеда), или енергетичната конфигурация. При преместване на събирателната точка дори натрапчивите мелодии изчезват, какво остава за мислите

Да, в тази песен е даден един добър и ефикасен метод как да усилим своята обич към хората. Любовта има качеството да дава. И също когато даваме, усилваме любовта. Неведнъж практически съм се убеждавал в това.

скромността ти вдъхва уважение Все пак, след като влизаш с този псевдоним, предполага се че то в определен смисъл отразява твоите интереси, мисли и др. Има и изключения. Например Емил Боев е леко изменена анаграма на Богомил [Райнов]. Отново зависи. Не и за провеждане на смислен разговор. За да е смислено общуването в професионален форум, необходими са общи интереси, въпроси, цели - и тогава се върви към тях заедно. Например за да споделя опит в програмирането, отивам във форум за програмисти. За да си осветля въпрос от Бялото братство или учението на Учителя Беинса Дуно, идвам тук. И така нататък ... Просто въпрос. Все отнякъде трябва да се започне.

Затова е и вярно: "Зависи от целите" Зависи и в какъв етап от живота си е "ла Горда" Така или иначе си тук за да споделиш някакъв личен опит? Дон Хуан и без биография разказа много личен опит на Карлос. Пълната едностранна анонимност препятства смисленото двустранно общуване.

Зависи от целите. Така ли се представяш и в живота, "Гордата"? Как върви осъзнатото сънуване?

Въпросът е нееднозначен, тъй като името оказва голямо влияние върху формирането на характера.