Валентин Петров

:feel happy: Пътят към свободата

Примерите са най доброто обяснение. Би ли дал примери за неспособност за разбиране на нещо от "масите", но разбираемо за теб? Гордостта, "избраността" и нарцисизмът хабят много енергия и време. "изпуснеш ли момента, изгубваш живота" // Зен мъдрост

:feel happy:

:feel happy:

Сега да ви приведа онзи анекдот: Като създал Господ света, за да не страдат хората, на всички дал да живеят само по 30 години. За 30 години могат да си свършат работата добре и да не страдат. Най-първо Господ повикал магарето – маг – ха-харец. Голям адепт било. Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре. Повикал го Господ и му казва: Маг-ха-ха-рец доволен ли си от 30 години? Искаш ли да ти дам още? То казва: Господи, намали ги , много са. Каквото стане, все магарето виновно. Намали ги на 15 години. Като ги намалил, на кого да ги даде? Явил се човекът. Казал: Дайте ми. Човекът не бил започнал да страда и взе още 15 години. Повикал Господ кучето и казва: Доволен ли си от годините си? То казва: Много са тези години. При господаря, при който живея, зимно време постоянно зъзна. Живея в една малка каптурка. Ако не свърша някоя работа – бой. Моля, съкрати наполовина. Човекът взел и тия 15 години. 45 и още 15 – станали 60 години. Викал Господ маймуната, казва: Ти доволна ли си? Тя казва: Господи, много са тия 30 години. Хванат ме, разиграват ме, карат ме да се качвам, да се обличам, да се събличам с дрехи – вземи половината. Човекът взел и тях и станал на 75. То е една арабска приказка, за да обясни живота. До там спира. Най-после повикал Господ и рибата. Рибата много добре облечена, като спретната мома. Казва: Направил си ме много красива, кой как ме срещне, прегръща ме, целува ме, пекат ме на пирустия, изваждат мазнината от мене, дотегна ми. За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплакала на Господа. Казва: Господи, за туй не искам да се оплаквам. Затвори ми устата, че нищо да не казвам. Да ме туриш във водата, да мълча. Затова сега рибите, каквото и да става, все мълчат. Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата: Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш. Казва: Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света. Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдаще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето. Желая на всинца ви да бъдете като рибите, да цъфнете като цветята и Господ да ви благослови всички. Когато Господ ни говори чрез светлината – да се учим от нея. Когато Господ ни говори чрез вятъра – да се учим от вятъра. Когато ни говори чрез въздуха – да се учим чрез въздуха. Да се учим от растенията, които произвеждат своите цветове. Да се учим от реките, които текат. Да се учим от ония книги, които са писани – от всичко да се учим. Чрез всичко Господ ни говори и тогава трябва да мълчим. Като се научим, тогава ще ни се отворят устата, ще говорим тъй както Господ ни е научил. Добрата молитва. ---------------------------------------- Мир вам

Да Затова смисълът на поговорката "Буда, Буда, будала!" е двоен. От гледна точка на светските люде - абе мани го оня будала. Излиза извън обсега на властните драми на егото Затова той им изглежда чудат и непредсказуем, но с Буден-Аллах

Оня който вижда в дейността бездействие, а в бездействието - действие, той е мъдрец. Тайнствен е пътят на дейността. "14.3. Великият Брахма е моята утроба, там мойто семе слагам и тогава, о, Бхарата, се раждат всички същества. 4. Във всичките утроби, Каунтея, каквито същества да се пораждат, великият Брахма е всъщност тяхната утроба, а бащата аз съм, семето им даващ. 5. Свойствата, от материята породени, са саттва, раджа и също тама; към тялото привързват те, о, мощноръки, неразрушимия му обитател. 6. От тези трите саттва, от замърсяване лишена, блестяща, оздравяваща, привързва със веригите на радост и на знание, о, безгрешни. 7. Знай, раджа се поражда от страстта, източник на жажда и привързаност. Въплътения обвързва тя с желание за дейност, Каунтея. 8. Тама се ражда от незнание и всички въплътени заблуждава. Тя привързва чрез небрежност, мързел и сънливост. 9. Саттва обвързва с щастие , раджа с дейност, а тама пък обърква знанието и обвързва чрез небрежността. ... 16. На добрите действия се казва, че саттвични, чисти плодовете биват; на раджа плодът е болка, а невежеството е плодът на тама. ... 22. Който светлината, дейността, заблудата не мрази, о, Пандава, когато идват, нито пък му липсват щом отсъстват, 23. който безпристрастен е към свойствата и незасегнат; като разбира че само свойствата действуват, твърд в това си състояние, 24. еднакъв в удоволствие и мъка, в себе си установен; еднакъв към пръст, към камък и към злато, еднакъв към мил и към омразен, в равновесие; еднакъв към похвали и към укор; 25. във слава и в позор еднакъв; еднакъв към приятел и към враг; всички начинания отхвърлил, казва се, че той над свойствата е минал." Шримат Бхагават гита Природата е като машина която се стреми да придвижи душите нагоре. Както въздушни мехурчета във воден басейн под влияние на закона на Архимед се издигат към повърхността. Колкото по-голямо е количеството въздух, толкова процесът е по-бърз. Въпросът е да не се разпиляват с погрешни действия

Друг вид желание е желанието за власт, слава и др. Нещо повече, тя е създаваща опасна зависимост, по лоша от цигарите. Източниците - отново егото и възможностите които властта дава. Истина не дава, както се убеди Пилат. Любовта също не се подчинява на насилието. Опиянението от властта, за нещастие на любителите и, не е щастие Когато някой е извън обсега на тяхната власт, следва злоба и завист. Изобщо, като че ли завистта е за външни обекти. Не съм чувал някой да е завидял на живота на Исус Христос или Махатма Ганди. Защото техният е живот изпълнен със служба на другите. Самата мисъл да се служи и помага унищожава в зародиш завистта.

Така е Има хора които завиждат на светлината и радостта. Такова нещо магия го не лови. Затова за да пробият аурата и да посадят семената на страха, където после чрез внушение да програмират нещастия, те не се спират пред нищо докато не изкарат човек от равновесие. Понякога това става посредством трети неподозиращ наивник. Затова Лорд Буда съветва никога да не губим щастието си

Царят на флегматичните ги изпратил да събират охлюви. След 2 часа се върнал един поданик. - Колко ...... охлюва ....... събра? Три ....... охлюва ....... и дошъл последния поданик. - А ........ ти ...... колко ....... охлюва ------- събра .....? - Ни ........................................................ед....... ин. - А ........ защоооо ....... такаааа? - Ами ...... аз ........ докат ..... си ..... протеееееееегна ...... ръката .......... И ... охлювът .............. се ....... шмуууууугна ............. в храстите

Да, има хора - правят или поръчват магии просто от завист. Но това създава ужасна карма която ще плащат децата му, за съжаление. Други хора използват да си поискат нещо, защото когато човек е в добро настроение, не може да откаже лесно. Хубаво е да кажем че сме в добро здраве, да се усмихнем и тактично да се осведомим дали събеседника и семейството му са в добро здраве и благополучие.

"философтсване" Да, позитивно е. Помниш ли цветовете на дрехите им?

Веднъж се разхождах на върха на планината над катедралата Свети Йосиф в Монреал. Къщите там струват милиони. Видях един човек как седи в кабинета си и съсредоточено чете. Други бяха в градината си под разлистените дарвета. Като се радвам искрено на хората, преживявам състояние на удовлетвореност, спокойствие и доброжелателство към света. Трябва да развием не само състраданието, но и сърадването. Все едно душата се слива със състоянието на другия човек. Колко пъти съм се радвал на хора как внимателно и умно карат хубавите си бмвета и порше. Това е и начин за освобождаване от кармата. Влизаш за малко в тялото и караш с него. Удовлетворен съм и желанието си отива Мога спокойно да се радвам тогава на висшия свят

Едно време дъщеря ми веднъж каза, не ме завивай че ще ми смачкаш перцата Птичките трябва сами да си почистят и оправят перцата Иначе не става

Отлично обяснение!

има неща, които трябва да турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде краят?“ 30 години вече наблюдавам как започват и религиозните, и светските хора с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните, и светските хора еднакво започват и еднакво свършват с любовта. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, но минат се 1, 2, 3, 4, 5 години и те изстиват, изстиват! И най-после всичко става обикновено. В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърля такъв поглед на някой момък. И момъкът прави същото. После, ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После, стават по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и поеме по друг път. След 100, 200 години, след 1000 години пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека? Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва Любовта. И тя се обезсмисля! Вие виждате най-първо, че във вашия приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не виждате доброто един на друг! Защо е станало така и от двете страни? Понеже и двете страни са изгубили нещо ценно. И двете страни имат еднообразни схващания; нищо не са придобили. Обезсоляват хората, и затова любовта вече не може да се прояви. Вие сега имате в любовта си едно схващане: искате това същество, което обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му юлар и го вързвате. Потупате го, погладите и казвате: „Този кон е мой“. Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя“. Също така и като обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Вие не схващате, че ще се дойде до противоречие. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? Започва една борба. Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия: След като обикнеш някой човек, остави го свободен! За да избегнете противоречията на този, когото обичаш, дай му свобода! за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички като дават свобода, тогаз Любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение. Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще си състави за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм; ще гледа да те избягва. Най-важното в новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, като на себе си! Защото ако онзи, когото вие обичате, е свободен, и вие ще бъдете свободни. Ако той не е свободен, тогава и вашата свобода се ограничава! Всички нещастия в света, в живота са резултат от ограничението на любовта; Всички престъпления в живота са резултат на вътрешното ограничение на любовта. От там водят началото си и страданията. И за да не страдат хората, трябва да се премахне ограничението и всеки да придобие онази свобода, която Бог му е дал. Както ти искаш да бъдеш свободен, същата свобода отдай и на другите. Всеки да бъде свободен толкова, колкото си свободен и ти. Аз говоря сега за вътрешната свобода! Всички разбираме и ценим свободата, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно съзнание, че е свободен! Според мен щастието на човека седи само в това, да съзнава, че е свободен и че никой не ограничава любовта му! ------------------------------------------------ Не я ограничавай

"Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо. Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. За да стане истински ученик, той трябва да се освободи от всички слабости. Запример, между учениците често се явява вътрешна, скрита завист. Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи. Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето. Христос изрази този закон чрез стиха: „Онези, които идат след мене, ще правят по-големи чудеса от моите“. Христос не завидя, не мислеше, че след Него не трябва да дохождат велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто в света. Това показва какво благородство се криеше в душата на Христа, Който носел в себе си велика идея. Той разбира, че всички добри и възвишени прояви в живота са Божии и затова казва: „В бъдеще Бог ще се прояви по-силно, отколкото днес“. Следвайте Христа и радвайте се на всяка добра проява, на всеки талант, на всяко добро предприятие. Ако завиждате, вие спъвате ближните си, но спъвате и себе си. Един художник представил завистта картинно във вид на висок планински връх, като идеал на човечеството. Всички хора се стремят към него. Всеки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу – другите го теглят отзад, не му позволяват да стигне пръв. След първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглят, не му позволяват да стигне върха. Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може да го постигне. Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв. Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието си, да измените коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, простор на душата си, във всяка добра проява да виждате нещо Божествено. Помнете: Като помагате на другите, вие помагате и на себе си. Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближните си. Нека Божественото в човека се проявява свободно. Някой иска да напише нещо ново, да се прояви. Дайте му път. Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота. Нека някой напише нещо ново върху драмата, от гледище на новото. Нека всеки се опита да работи в новия дух. Малко да направите, но да придадете нещо към това, което досега сте съградили." ------------------------------------------ Божествената мисъл

Е, има и хора които завиждат заради унизена гордост Това си е цял проблем, защото се струпват два смъртни гряха един върху друг. За съжаление, такъв тип завист е разпространен при някои инелектуални и творчески натури. Без да идеализирам успехите на Бил Гейтс, има много примери на голяма завист към него дори сред преуспелите му конкуренти. Някои новобогаташи обичат да събуждат завист. Те мислят че щом хората им завиждат, значи са щастливи. Затова те си купуват най-новите модели коли, ходят на най-луксозните курорти, излизат с манекенки и т.н. Обикновено такива хора са плитки, дълбоко невротични и вечно неудовлетворени.

Един начин който е на мода на запад, при възникнал междуличностен проблем за който се търси решение, е нещата да се казват индиректно. Примерно, някой ми завижда. Но вместо да му казвам проблема директно, разказвам му какво ми се случи веднъж, как някой постъпил завистливо към друг човек и какво се случило после. Понякога се добавя правилната реакция на други, по-мъдри хора за да се предложи ненатрапчива помощ. Всички интелектуалци на запад много добре знаят за кого става въпрос когато чуят такива разказчета Не мисля че това е идеален вариант, но за други май не се сещам?

Божието царство прилича на човек който търсеше хубави бисери Господ Исус Христос

Някои западни психолози разглеждат възникването на завистта по следния начин. Първо човекът от психологическо насилие върху него, от неудачи и горчиви чувства към себе си придобива комплеск за малоценност и вина. Но тъй като е невъзможно този комплекс да остане само към себе си, той се екстериоризира, тоест човек започва да търси и намира отрицателни черти и у другите. И тъй като те понякога са щастливи, усещането че те са несправедливо щастливи, бидейки по-лоши или равни на него, това поражда силата за "справедлива" завист, ревност, и по-късно, омраза. За мен нещата са малко по-прости. Човек има желания. В основата, той иска да е щастлив и това желание е божествено. Той вижда на реклами и по кината и в книгите щастливи усмивки на преуспяващи материално хора. Парите могат да се превръщат в материални блага. В това е и целта на рекламата. Друг вид щастие идва от "притежаването" на красив човек от другия пол. Друг е заради благоволението на Бог към жертвата на Авел. И така, човек свързва щастието с притежанията. Когато нямат тези притежания, а ги видят у някой друг, поражда се завист и ревност. В този случай, завистта е породена от желанието Има ли някой опит как успешно да помагаме на близки и приятели които са изпаднали под влияние на този проблем?

Да, блокираната любов може да се превърне в съжаление и самосъжаление. "Пътят е знанието" Учителят Беинса Дуно