Валентин Петров

Когато човек който е изоставил всичко свое за да търси Бога, казва на Бог "Любими мой!", май любовта му не страда от прилагателното "мой", или ...??

Компромисите могат да са на много нива или да засягат различни интереси. Често чуваме че някой не прави компромиси със съвестта си. Компромисите при бизнес сделка или политическо споразумение са съвсем нормално явление В семейни спорове - като цяло по трудно и мъчително постигане на съгласие - когато единият от съпрузите изневери, или е силно привързан към чашката, и т.н. - когато единият е привързан към своето хоби, спорт, работа или други занимания така, че силно намалява финансирането и(или) вниманието си към семейството и съпругата (съпруга). - несъгласия за начина на възпитание на децата и тяхното бъдеще. - несъгласие за пари и разходи Сътветно на външно ниво може да се декларира съгласие, но проблемът да остане на вътрешно ниво. Тогава е възможно постепенно семейството да деградира и да се разпадне. На религиозно или духовно ниво - в исторически план беше много трудно достигането на съгласие. Между Лутер и Папата не беше възможен компромис. Хугенотите във Франция не успяха да постигнат истински компромис с католиците. Това доведе до много войни, брат убиваше брата. Меншевиките и болшевиките декларираха съюз, знаем какво сполетя меншевиките, Керенски, също батька Махно, и т.н. Англия и Франция опитаха компромис с Хитлер, който също доведе до най-унищожителната война досега. Оттук следва че наистина с някои неща компромиси не трябва да се правят. Кои са тези неща? Мисля че това са основните идеали и ценности на хората, които ако се извадят, всичко става фалшиво.

Чух веднъж следното определение от една йогини на любовта към Бога: "Любов е когато знам че Бог е мой, и аз съм Негова." Има голяма истина в това, защото в библията пише "Бог е Любов". Следва че тя принадлежи на Любовта, и има Любовта. Учителят казва, "Бог е в любовта". Следва че който е близо до Бог трябва да чувства любов. Следователно мисля, че който чувства любов няма как да сбърка.

Добро и зло има където има разум. Човекът има разум и себеосъзнаване. Животните нямат себеосъзнаване, умът им не може да обхване последствията от действията им. Който се радва безкористно на красотата, се отваря и към любовта. Като че ли се влиза в пространство с едно измерение повече. При това усещаме благородство, възхищение и хармония, мотивацията се променя. И това става за няколко секунди. Мисля че е възможно. Христос имаше човешка форма която беше все още усещаше глад, болка и мъка. Той беше още смъртен. Юда беше ученик и посветен от Господ. Той прие дара на пробудената душа. Предателство беше защото Юда имаше свободна воля. Той можеше да промени решението си до последната минута. След възкресението и особено възнесението си, Христос не можеше вече да бъде предаден.

Дойдох от много далече пресичайки млечнолилави светлинни морета 2 ~ Да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с всичкия си ум и с цялата си сила. 3 ~ Да любиш ближния си като себе си ; Не убивай! Който не прави никакво зло, прави добро.

Най е мъчително за духовния човек да си спомни за собствена жестокост извършена без значение по какви причини. Трябва да има разкаяние и да се излъчи много любов към тези хора. Поемането на обещание към Бог да се спре насилието в нашия живот е Добро. Непреклонното му спазване изличава миналите грехове от много животи.

Повечето ми познати с име Никола и Николай са силни и добри. Чудесни приятели, открити, понякога раними, защото ненавиждат несправедливостта и фалша. Но и да страдат си остават добри. Честит имен ден!

Здравей Мона Май имаш пред вид духовенството, или? Много хора са на мнение че Бог постоянно дава любов и знание. Но, Лука 19.26. ...всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има

Тка че май и Господ Бог е доволен също, но си казва, още мога! Нов ден, нови грижи, а и нов късмет.

Мисля че: Дали Бог намира себе си за достатъчно добър? Да. Дали Господ Бог намира себе си за достатъчно добър? едва ли

От друга гледна точка, богатият би трябвало да притежава богатство. Видове богатство са например: 1. пари, злато, произведения на изкуството, банкови облигации, акции 2. авторски права, патенти, лицензи, движими и недвижими имоти 3. фабрики, машини и съоръжения, дружества, агенции, бюра, средства за транспорт и за масова информация 4. право за добив на полезни изкопаеми, за експлоатация на всичко досега, хотели и т.н. е, има и не-толкова-ликвидни видове богатство, например здраве, приятели, добро възпитание, стабилно образование, научен, производствен, управленски, обществен и всякакъв друг положитилен опит, вкус, стил, чувство за справедливост и за собствено достойнство, добър характер, обич и съчувствие към близките и хората изобщо, хуманизъм, трудолюбие и ученолюбие ... много са. Всъщност, тези ценности, някои от които спадат към общочовешките ценности, на запад са директен положителен фактор за получаване на работа, кредит, за доверието и поддръжката на инвеститори. Виждал съм последните 2 неща в милиони долари в зависимост от ... ценностите. Но това е на Запад. Дано да стигне пък и до България. Накрая, йогите и духовните търсещи оценяват като най голямо и важно духовното богатство, в това колко е близко човек до Бог, бог, боГ , бОГ, БОГ, аллах, аллаХ, буддха, Кришна и др, ... пермутациите са много. Други са далеч от бог, така че това им се вижда дрън дрън. Има поети, поклонници на неуловима истина Други хващат друга истина "Money, money, money, always sunny in the rich men's world." Но това пък напомня силно на молитва към "Муни" (източен мъдрец). - It is in the eye of the beholder.

Да, човек е свободен от грижи за насъщния когато е материално богат и обратното. Но може да е несвободен от гравитацията, избора на родителите си, от съвестта си и т.н. Да, богатството е на много нива както и свободата. Нещо повече, богатството с духовни блага може да измести по значение материалната свобода. На изток казват: 'Няма по беден от човека който има само пари.'

Да, 'стига' казваме когато сме сити, няма нужда от повече. Да, оценката на богатството е субективна. Затова всичко зависи от човека. Един не може да си представи живота без нова кола всеки 2 години, друг - без 20-метрова платноходка, без личен самолет и т.н. Много от тях се чувстват не богати когато не притежават тези неща, дори и другите да ги смятат за богати. В общия случай да, но животът на земята предлага изключения. А този който създава с работа реални ценности нужни на хората? И получава справедлива награда за това? Да, тогава материалните желания губят своята способност да предизвикват неудовлетвореност. Чичко Маркс е имал пред вид възпроизводството на работната сила Инженерът също е наемен работник, но той иска децата му да учат в колежи, университети, да имат всичко необходимо. За да станат бъдещите учени и инженери.

Щом усетим в интернета скука бързо спомняме си вярната наука. Никола, на мен ми е приятна темата ти и края и ме развесели доста Навяваш ми асоциации със симпатична катеричка която отдадено събира и систематизира материалите за зимата. Докато не попадна пред погледа на Че Буратино

разходи = Р приходи = П Парите ни стигат: П >= Р приходите са по-големи или равни на разходите 0 = 0 ситуацията с адептите Малко навява съмнение приликата на 'Богат е този на който парите му стигат' с и

Богат е този на който парите му стигат Дали е така?

Учителят казва че древната идея за пари в момента е силно деградирала и те носят низши вибрации. Известно пречистване става с пожертване на 10% от дохода за духовни цели.

Гурджиев и Успенски класифицират хората в 4 групи - инстинктивен, двигателен, емоционален и умствен тип. Инстинктивният тип имат нещо от съвършенството на животните в оцеляване, преследване и т.н. Двигателният са хора които обичат да практикуват и наблюдават динамични спортове и работят съответно физическа работа. Житейските цели на четирите типа се отличават. Успенски с тъга отбелязва че по-малко от 7% от хората попадат в последните 2 по-висши групи. Подобна е древната кастова система на Индия - шудри, вайшии, кшатрии и брамини. Делът на последните две от тях е още по-малък (~4%). Същите касти по мое мнение съществуват и днес всред всички народи. Разделя ги смисълът на живота им. Едва от кшатрия нагоре , чиято цел е самоконтролът, се счита че започват да разбират за какво става въпрос в живота на земята. Има и ученици, но са нищожен процент.

Да, дъските и зелените хартии са временни.

Трябва сега да се намери и извърви хубав днешен път към 8 хилядника Защото вариантите са безкрайни и не всички са еднакво добри. Много астрални и ментални вибрации изграждат его аза. Те могат да се разтопят в любов и да се отдадат на Господа. Тогава и действията ще са добри по дух и по буква.

Да. Много е вярно. Да Бъди жив, бъди жив в Любовта! Мъртвите не могат да направят нищо. Кой е жив във този свят на призраци? Този, чиято любов не спира да се ражда. Руми

Вярно дори човек да се влюби тайно... един ден свободата намалява това е моят опит

Всеки усилва движението на другия с безкористност. В алпинизма единият се качва, а другият го застрахова, после си сменят ролите. Да! целта на индивидуалното съзнание е eволюция отвъд циклите на раждане и смърт. Согиал Ринпоче, Тибетска книга за живота и смъртта