Зависим от отправната си точка
желанието за контрол над материалните обекти, пари, къщи, коли, фабрики, ниви и пр.
правят материалиста донякъде щастлив след поредната придобивка.
Точката на покой е след удовлетворяване на поредните сетивни желания и мечти.
За съжаление тя е нестабилна защото колкото повече човекът се опитва да удовлетворява сетивата, толкова повече апетитът се увеличава.
Това състояние е характеризирано от ведите като "Шудра". Роб на сетивните желания. Състояние близо до животно, най долната класа, годна само за слуги на по-висшите касти.
"Щастието" се достига също при достигане на власт, слава. То отново е временно защото всяко чудо за три дни и субектът отново и отново жадува да доказва своето превъзходство. Той зависи от другите за да се чувства важен и значим.
Смесените типове от трите представляват мнозинството от "безбожниците".
Бог не им трябва защото би им пречил да следват своите страсти.
Те не разбират хората на вярата и ги смятат глупави, старомодни, психотични и пр.