Мотивите на хората са най-различни. Като се говори за "врачки, екстрасенси, лечители, магьосници ..." това са хора от всякакви категории, които не е уместно да се събират в едно. Отношението им към парите ще е съответно на техните идеали и нужди.
Мисля че и тук сме се събрали хора с духовни идеали. Това съответства на брамините - сатвично еволюционно ниво на душата родена в земно тяло.
Древните висши култури обществото е уважавало лечителите и мъдреците. Болен или здрав, един селянин в Индия е подпомагал отшелниците, йога ашрамите. При болест, той е получавал безплатно пълна и квалифицирана помощ от тях.
Като мисля за системата при социализма, тя беше подобна в отношението си към лечението и лекарите. Финансово "развързана" от получателя на помощта.
Така няма конфликт на интереси.
Може би като общество отново трябва да преразгледаме тези въпроси тъй като системата в момента е много далечна от съвършенството.
Моят опит не е голям - от времето когато бях в казармата. Офицерите знаеха че се занимавам с йога. Веднъж един офицер имаше силно главоболие и помоли за помощ. След един масаж на главата, то му мина. По-късно той спря цигарите и мигрената си отиде завинаги.
Случаят се разчу и след известно време започнах да помагам на повече хора.
Резултатите бяха добри. Никога не приех пари, но всеки искаше да се отблагодари с плодове, орехи и пр. Една жена която се занимаваше с шиене уши дрехи и т.н.
Като свърших службата, много трогателно хората се събрали и купиха и ми подариха кристални сервизи. Пазя ги още.
Никой не прояви неблагодарност, между нас имаше обич и единство.
Не знам как можем да се насочим към по-хуманна система от съществуващата. Въпросът е много усложнен в момента. Мисля че не е справедливо положението сега и пенсионерите които блъскаха във фабриките и на полето цял живот трябва да имат право на безплатно лечение.
Мисля че идеята на Добромир за бартера е ценна, също.
Мисля че за човека който търси Бога и да изпълни Божията воля, най-верния начин е:
"Даром сте взели, даром давайте" Господ Исус Христос
и
"работникът заслужава прехраната си"
така и за двете страни имаме отношение като към жертвоприношение
Жертвоприношението извършено без привързаност към резултати, изгаря кармата завинаги