Валентин Петров

:thumbsup2:

Да. И аз съм виждал. Не сме различни по същност от тях, просто вървим по друг път.

много души инволюират в човешко тяло. Буда, Кабир, светците от Сант Мат, както и Учителят в прав текст посочват факти за прераждане на хора в животни.

За всичко. "Искай какво да ти дам преди да бъда взет от тебе" ... "...да имам върху себе си двоен дял от Духа ти!" Свети Пророк Елисей "Мъчно нещо поиска ти ..."

Може да мина и аз край Борисовата градина около 6 часа. В Невски няма да успея, самолетът ми каца в 2:30.

ето още една от същата книга. [Гарванът се сприятелил с мишката и заедно заживели с костенурката Мантхарака и сърната Читранга в една колибка в гората] "Така прекарвали времето си във взаимна любов, кой където искал, отивал да търси храна; по пладне се събирали край голямото езеро в сенките на гъстите дървета и разговаряли за законите, за житейските мъдрости и различните науки. На това подхожда: Мъдрецът своята почивка превръща в стихове и ум, а глупавият се отдава на страст, на сън и празен шум. А също така: От сладостни слова когато пробягат тръпки по плътта - тогава е блажен мъдреца, дори неизживял страстта. Но веднъж сърната Читранга не пристигнала в уговореното време. Това ги разтревожило; обезпокоени от неблагоприятното предзнаменование и предполагайки, че с нея се е случило нещастие, те не знаели какво да правят. Тогава Мантхарака и Хирания казали на Лагхупатанака: "Скъпи! Ние се движим бавно и няма да можем да намерим любимата си приятелка. Потърси я и разбери дали не я е изял лъв, дали не я е опърлил горски пожар, дали не я е уловил ловец? Затова непременно тръгни, разбери какво се е случило с Читранга и се върни по-скоро." Лагхупатанака полетял напред и скоро видял наблизо до един малък вир Читранга - тя била попаднала в здрав капан, привързан за кол от кхадира. Тогава той с мъка казал: "Скъпа! Как се случи с теб това нещастие?" Читранга възкликнала: "Приятелю, сега не е време за бавене. Чуй моите думи. Както казват: Ако случайно срещнеш близък приятел някъде в света - то и за двама ви бедата ще се стопи пред радостта. Затова прости ми, ако разговаряйки с теб, ми се е случвало да се разсърдя на приятеля и да кажа нещо обидно! Предай от мен на Хирания и Мантхарака: Нарочно или без да искам, щом аз съм ви обидила, да ми простите, вий сте длъжни, с препълнени от жар сърца." Щом чул това, Лагхупатанака казал: "Скъпа! Не трябва да се страхуваш, след като имаш такива приятели като нас. Аз ще взема със себе си Хирания и бързо ще се върнем, за да разкъсаме твоите примки." След това с вълнение долетял при Мантхарака и Хирания, разказал по какъв начин е попаднала в плен Читранга и като взел внимателно с клюна си мишката, се върнал при газелата. А Хирания, като я видяла в толкова печално състояние, казала с тъга: "Скъпа! Та ти имаш толкова страхливо сърце и зорки очи. Как можа да се случи това нещастие - как попадна в плен?" Читранга отговорила: "Приятелко! Защо е този въпрос? Нали съдбата е всемогъща. Казано е: И мъдрецът пред съдбата - океан с беди - не застава с непозната мисъл от преди. Тя нали е като дим и с непосилна мощ, и с ръце неотразими удря ден и нощ! Затова, уважаема, на теб са ти известни прищевките на съдбата. Прегризи по-бързо примката, докато не е дошел жестокият ловец." Хирания казала: "Не се страхувай, докато съм до теб. При това сърцето ми е изпълнено с дълбока печал. ... През това време Мантхарака, водена от искрена любов към приятелката си, дошла тук по следите, тъпчейки по пътя си тръстики, храсти и куши. Тогава Хирания казала на Мантхарака: "Скъпа! Не направи добре, че дойде, като изостави жилището си. Нали няма да можеш да се защитиш от ловеца, а ние за него сме недостъпни. Когато прегриза мрежата и ловецът се приближи, Читранга ще избяга и ще се скрие от погледа му, Лагхупатанака ще литне на дървото, а аз съм толкова малка, че лесно ще мога да се провра през някоя дупка в пещерата. Какво ще правиш ти, ако попаднеш пред очите му?" Но Мантхарака възразила: "Не ми говори така! Нали: Не може никой да преглътне сам щетата, най-сърдечната разлъка, без благия приятелски балсам да приглуши внезапната му мъка. А също така: И тези дни, с приятели които прекарваме под радостния свод, са като празник ненаситен в пустинята на нашия живот. Щом искаш пак да си щастлив, на някой близък разкажи скръбта си: на своя цар, към теб благочестив, на верния приятел, на жена си." През това време дошел ловецът с лък в ръката. Тогава Хирания пред очите му прегризала мрежата и както казала по-рано - се промъкнала в пещерата, Лагхупатанака се вдигнал във въздуха и отлетял, а Читранга бързо избягала. Изуменият ловец видял, че мрежата за газели е разкъсана и казал: "Газелите никога не прегризват мрежите! Несъмнено тази газела е прегризала мрежата по волята на съдбата." Щом видял костенурката в неподходящо за нея място, той помислил, както това е характерно за хората: "Ако газелата си е отишла по волята на съдбата, прегризвайки мрежата, затова пък намерих тази костенурка! Нали е казано: Небето цяло прелети, от край до край познай земята -пак няма да получиш ти несъденото от съдбата." Като поразмислил така, отрязал с ножа стръкове от свещената куша, направил здраво въже, завързал костенурката за лапите и след това, като прикачил въжето на края на лъка, се отправил натам, откъдето дошел. При тази гледка Хирания с тъга казала: "Нещастие! Уви, нещастие! Неизживяла първата несгода, постигнала до края й незрим и ето че и втора ме споходи. Скръбта е дълга, щом си уязвим! Раненият е сринат от умора, а гладният се вие като дим. бедата е начало на раздора. Скръбта е дълга, щом си уязвим! И прав е пътя, докогато не свием някъде встрани, но щом се отклоним, тогава ни чакат много кривини. А също така: Приятели случайни много - а истински другар, уви. Само щастливия ти жребий с такъв ще те ощастливи. На син, на брат и на жена си или на майка си дори човек не казва туй, което на свой другар ще довери. Приятелството не пресъхва сред радостите и в беда не се огъва, само може да го прекъсне в миг смъртта. Защо съдбата непрекъснато ме преследва? Отначало загубих богатството и близките започнаха да ме презират за бедността. Огорчена от това, напуснах родното си място. А сега съдбата ме разделя с приятелката. Нали е казано: Не затова съм тъжен аз, че вече съм безкрайно беден: съдбата ще се върне пак и нищо, че съм днес последен. Но миг изпаднал в нищета, познах бедата по-голяма - че обеднее ли човек, приятели край него няма. И освен това: Постъпките ни са една верига и виждам утре аз, с добро и зло, във друго съществуване достигнали, отново как ни махат със крило. И нали добре е казано: Опасност всекиго преследва, след щастието е скръбта, съгласието мре в раздора. Какво е вечно на света? О, нещастие! Раздялата с приятелката съвсем ме погубва. Даже от роднините ми сега няма полза. Справедливо е казано: И вярата, и любовта са най-голямата защита, два слога в дружбата са скрити подобно бисери в пръстта. И още: На всяка искреност през дните, на вярата, добрия пай, на разприте на мъдреците - смъртта на всичко слага край. А също така: Ако няма старост и разлъка, ако няма раждане весден, ако няма смърт и страх, и мъка - кой от смъртните ще е блажен?" И докато Хирания, изпълнена с мъка, говорела така, Читранга и Лагхупатанака с тъжни викове дошли при нея и се събрали заедно. Тогава Хирания им казала: "Докато Мантхарака не се е скрила от очите ни, все още има начин да я спасим. Ти, Читранга, мини пред ловеца така, че да не те забележи; когато стигнеш място близо до вода, падни и се престори на мъртва. А ти, Лагхупатанака, разтвори нозе между рогата на Читранга и се престори, че кълвеш очите й. Тогава този долен ловец, обхванат от алчност, непременно ще помисли: "Това е мъртва газела!" - и за да я вземе, ще побегне натам, като хвърли костенурката на земята. Щом се отдалечи, аз мигновено ще освободя Мантхарака от въжето и тя ще се скрие в близката вода, а аз ще се промъкна в тръстиката. Когато този долен ловец се приближи отново, всички ще се постараем да избягаме!" Така и постъпили. Щом видял на брега мъртвата наглед газела, която кълвял гарван, зарадваният ловец хвърлил костенурката на земята и побягнал към газелата с вдигната тояга. През това време Читранга разбрала по шума на стъпките, че ловецът е близо и се скрила в гъстата гора, а Лагхупатанака литнал и кацнал на дървото. Хирания прегризала въжето, с което била привързана костенурката, и Мантхарака се пъхнала във водата, а Хирания се скрила в тръстиката. Тогава ловецът решил, че се е излъгал и като помислил: "Какво е това?"-загубил надежда и тръгнал към онова място, където бил оставил костенурката. И там намерил само част от въжето, дълго колкото палец и прегризано на сто части. Щом видял, че костенурката като вълшебник е изчезнала от погледа му, започнал да се съмнява в себе си и развълнуван, оглеждайки се настрани, тръгнал колкото може по-бързо за дома си. А четиримата останали невредими и отново се събрали заедно и като се почувствували повторно родени, заживели щастливо във взаимна любов. Ето защо: Похвален е съюза верен между животните в гората. За хората какво ще кажем, щом имат ум в главата?" И тук завършва втората книга, наречена "Печелене на приятели", първият стих на която гласи: Когато всички беззащитни със разум покорят света те като гарвана ще стигнат с приятелите си целта." Панчатантра

"3.1 Въпреки че качествата на ненасилие, приятелство и сътрудничество представляват най-висш израз на човешкия дух, често по-низшите качества на насилие, агресия и доминиране се уважават, възнаграждават и възхваляват в съвременното общество. Тези по-низши качества, характерни за животинския свят, понякога погрешно се асоциират със смелост, сила и героизъм и следователно се тачат от много хора. 3.2 Младите хора в частност често търсят одобрение и признание от връстниците си като се държат агресивно и насилствено. Да си възприеман от връстниците си като особено насилствен, агресивен и дори жесток е източник на силно чувство на гордост. За нещастие, подобна гордост или статут не са отредени за качества като ненасилие, приятелство и сътрудничество. Всъщност тези човешки ценности може дори да се разглеждат като знак за слабост вместо на огромна сила, каквато те реално представляват. 3.3 Тази ситуация трябва да се преобърне. Ненасилието, приятелството и сътрудничеството трябва да бъдат признати като новата норма, като отличителните белези на днешния истински герой. Нещо повече, трябва да се разпали чувство на гордост от тези качества, а не от насилието и агресията. 3.4 Трябва да насърчим създаването на нови ролеви модели и герои, за да събудим отново човешките ценности у младежта. Днешните герои на човечеството би трябвало да илюстрират тези ценности, които представляват най-висш израз на човешкия дух и да служат като примери за ненасилие, приятелство и служба на обществото. Съвременните герои трябва да са готови да посрещнат каквото и да е предизвикателство, за да помогнат на света и хората, с непоклатима увереност в способността си да постигнат всичко, каквото предприемат. Истинските герои на човечеството сияят, не заради триумфа им над някой злодей, а поради самия им характер и добродетел." http://artofliving-bg.org/UDHV_March_28_2007.pdf

ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПРИЯТЕЛИ Вишнушарман каза: "Има в една южна страна град, който се нарича Прамадаропия. Недалеч от него растяло смокиново дърво, много високо, с голямо стебло и клони, и служело за подслон на всички. Нали е казано: Газели в сянката му спят, по клоните чернеят птици, маймуни в него се таят, а по кората му - мушици, напролет пълно е с пчели. . . И пак за тях ще разцъфтява - земята иначе, нали, защо ли ще обременява! Живял там гарван на име Лагхупатанака. Една сутрин той се отправил към града за храна и видял, че към дървото се приближава ловец, който живеел в града и бил излязъл на лов за птици. Страшен на вид, с изподраскани ръце и крака, здрави прасци, много груба кожа, очи, налети с кръв, високо привързани коси, съпровождан от кучета, с мрежа и тояга в ръка, той бил - но за какво са много думи? - същински Кала с примка в ръка, самото въплъщение на греха, самият център на несправедливостта, самият наставник във всички глупави дела, самият приятел на смъртта. Щом го видял, гарванът си казал с разтревожено сърце: "Какво е намислил този злодей? Мен ли заплашва с беда, или има някакво друго намерение?" Изпълнен с любопитство, той литнал по петите му и кацнал. А ловецът разстлал мрежата на едно място, разпръснал зърна и се скрил наблизо. И тогава птиците, които се намирали там, предупредени от Лагхупатанака, сметнали тези оризови зърна за смъртна отрова и останали по местата си. През това време царят на гълъбите на име Читрагрива, който се лутал, търсейки храна, окръжен от стотици гълъби, още отдалече видял оризовите зърна. Без да обръща внимание на предупреждението на Лагхупатанака, воден от ненаситността си, той се спуснал върху онази голяма мрежа, за да ги изяде, и едва успял да кацне, когато заедно със спътниците си попаднал в примката. Та нали така се случва, ако съдбата е неблагоприятна. Гълъбите нямали никаква вина. Нали е казано: И у мислители велики, когато ги настигне смърт, умът им, слисан от съдбата, ги води по погрешен път. Тогава, зарадван, ловецът изтичал към тях с вдигната тояга. А Читрагрива, опечален от това нещастие, като видял как приближава, запазил присъствие на духа и казал на гълъбите: "Хей, не се страхувайте! Не се страхувайте! Нали: Който издържи, попаднал в мрежата на гибелта, ще достигне висша радост, висше щастие в света. Ако бъдем единодушни, като литнем заедно, ще отнесем мрежата. Несговорливите ги чака смърт... силата е в единството. И гълъбите, в желанието си да се спасят, изведнъж вдигнали мрежата, излетели много високо - сякаш във въздуха висял балдахин - и смело се отправили на път. А ловецът, като видял, че птиците отнасят мрежата, помислил изумен: "Невиждано нещо!" И прочел стиха: "Събрани птиците във ято, ще вдигнат мрежата завчас, но щом започнат да се карат - отново ще ги хвана аз." С тази мисъл той решил да ги последва. А Читрагрива, като видял, че злодеят ги преследва, отгатнал намеренията му, но не загубил присъствие на духа, а полетял над трудно проходимите планини и гори. Тогава Лагхупатанака, който гледал ту нагоре, ту надолу, чудейки се и на разума на Читрагрива, и на злобната решителност на ловеца, престанал да мисли за храната и изпълнен с любопитство, последвал ятото гълъби, питайки се: "Какво ще направи този великодушен и какво - този злодей?" А ловецът, като разбрал, че от гълъбите го отделя непроходим път, загубил надежда да ги улови. Върнал се назад и казал: "Каквото е решено, ще се случи, към другото не се стреми смутен. Ще се изплъзне от ръката всеки скъп дар, на други предрешен. Ще се наложи да се откажа от лова! Пропадна дори мрежата, която хранеше семейството ми." През това време Читрагрива, като видял, че ловецът загубил надежда и се върнал назад, казал на гълъбите: "Хей, летете спокойно. Злият ловец си отиде. Сега ще бъде най-добре да се отправим към град Прамадаропия. Там, в североизточната част, живее моята любима приятелка - мишката Хирания. Тя веднага ще прегризе мрежата и ще ни спаси от нещастието." И всички те, в стремежа си да видят мишката Хирания, стигнали до нейното укрепено скривалище и се спуснали на земята. Нали: Благоразумна към заплахата, пробила изходи безброй. там, в дупката забравена, живяла мишката в покой. Шумът от крилете разтревожил сърцето на Хирания. Тя помислила: "Какво става?" - оттеглила се в дъното на своето укрепено скривалище, за да не може да я достигне котешка лапа, и започнала да наблюдава. А Читрагрива, като застанал пред входа на дупката, казал: "Скъпа Хирания! Ела по-скоро тук. Погледни какво се случи с мен!" Хирания се обадила, без да напуска своето убежище: "Скъпи, кой си ти? Защо си дошъл? Какво нещастие ти се е случило? Разкажи." И Читрагрива отговорил: "Това съм аз - царят на гълъбите Читрагрива, твоят приятел. По-скоро ела!" От тия думи тя така се зарадвала, че козината й настръхнала. Излязла бързо от дупката и казала: "Приятел да си, но приятел, докрай препълнен от любов! Да посети добър стопанин, е всеки може би готов." Но щом видяла, че Читрагрива заедно със своите спътници е попаднал в мрежа, с тъга попитала:"Скъпи! Какво е това? По каква причина?" Той отговорил: "Скъпа, защо питаш, когато сама знаеш всичко! Нали е казано: Когато, как и за какво. добро или пък зло твориме - тогава всяко тържество е свързано с велико име. А също така: През километри и обиди ще мине птицата с борба. И няма мрежата да види, ако това й е съдба. И още: Попадат в сянка слънцето, луната; змията, слонът, птицата - в капан. Боли от туй на мъдрия в душата: "Съдба могъща! Път предначертан!" И също така: Излитат птици, вятъра преварят, но ги настигне някаква беда. И рибите така лови рибарят изкусно сред бездънната вода. Какво, че някой радостен ще легне? Що значи глупост или просто ум? Капризната съдба ръка протегне и ние чезнем ден след ден без шум." И Хирания веднага се заловила да прегризва мрежата от страната на Читрагрива, но той я спрял, като й казал: "Скъпа! Това е несправедливо. Първо прегризи примките, които са омотали моите спътници." Разсърдена, Хирания възразила: "Хей, не си прав. Нали първо господаря, а след това - слугите." На свой ред той възразил: "Скъпа, не говори така. Всички те, бедните, ми служат, изоставяйки другите господари. Как да не им окажа поне това уважение? Нали е казано: Щом постоянно властелинът слугите си почита, дори да се намери в бедност, ще има той защита. А също така: Доверието е в успеха. Газелата е с чин велик сред стадото. Но на лъва, макар и цар, не служи миг. Освен това сама помисли: ако изведнъж те заболят зъбите, щом като прегризеш моята примка, или дойде тоя зъл ловец, тогава непременно ще попадна в ада! Нали е казано: Слугите си щом е оставил във беда, а сам стои благат. ще бъде все нещастен царят, а след това ще види ад." Като чула това, Хирания се съгласила: "О! Аз знам какъв е дългът на господаря, но казах това само за да те изпитам. Сега ще прегриза всички примки на мрежата. Благодарение на това ти ще имаш много приятели." И след това Хирания прегризала цялата мрежа. После казала на Читрагрива: "Приятелю! Сега се върни в къщи." И Читрагрива заедно със спътниците си се отправил към дома си. Панчатантра /Калила и димна

Светит незнакомая звезда. Снова мы оторваны от дома. Снова между нами города, Взлётные огни аэродромов… Здесь у нас туманы и дожди. Здесь у нас холодные рассветы. Здесь на неизведанном пути Ждут замысловатые сюжеты… Припев: Надежда — мой компас земной, А удача — награда за смелость. А песни… Довольно одной, Чтоб только о доме в ней пелось. Ты поверь, что здесь, издалека, Многое теряется из виду, — Тают грозовые облака, Кажутся нелепыми обиды. Надо только выучиться ждать, Надо быть спокойным и упрямым, Чтоб порой от жизни получать Радости скупые телеграммы… Припев. И забыть по-прежнему нельзя Всё, что мы когда-то не допели, Милые усталые глаза, Синие московские метели… Снова между нами города. Жизнь нас разлучает, как и прежде. В небе незнакомая звезда Светит, словно памятник надежде. Припев. mp3

Да

"Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила." "дълготърпението...е признак на великата Любов, която Бог храни към нас..." "...всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта... мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае." "Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта... затова трябва да бъдем с нея много внимателни." "Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света....реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов." Любовта

и аз Ботаническата градина в Монреал ... и градинки на къщи здания чайки и др. птички ядат наядоха се

:thumbsup: Да Също стремежа за трансформация на низшето във висше. Посредством радост, игра, мъдрост, мощ, активност, изкуство. грийнтара ~ инатари

Катарите са свързани с Богомилите, Тамплиерите, протестантизма, Розенкройцерите и други. "I stand alone in this desolate space in death they are trully alive. ... Centuries later, i wonder why What secret they took to their grave, ... ...for their souls liberty to stand with the cathars to die and be free" Iron Maiden Има ли истински книги за тях в интернет?

Green Tara

Много хубава и чиста атмосфера. Благодаря, скъпи Максим!

"Да любиш, това значи да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл... Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл... Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате... Всеки човек, който не мисли, е роб... тук ... разбирам Божествената мисъл. ...с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството... Човек трябва да се занимава с възвишени, Божествени мисли. Само те могат да го спасят. Красивите мисли идат от Великия Извор на Живота. Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога. Когато човек се свърже с Бога, идат Божествените мисли, знание, Светлина. " Учителят, Изворът на доброто Когато съм изпитвал Любовта на Бога-Майка, след молитва, усещам себе си малък, слаб, състрадателен и добър. Не мога да направя или помисля нищо лошо. "...като съм слаб, Бог в мен е силен" Свети Апостол Павел

Тази приказка е записана върху папирус в древния Египет преди близо четири хиляди години. Тя е най - старата народна приказка. Лъвът и мишката Живял някога в планината един могъщ лъв. Той ходел всеки ден на лов и планинските животни се страхували от него. Веднаж лъвът срещнал една пантера. Цялата и кожа била разкъсана, а коремът и висял на парцали. От многото рани тя била нито жива, нито мъртва. Лъвът я попитал: - Какво е станало с тебе? Защо ти е изпокъсана кожата? Кой ти е изподрал корема? Пантерата му отговорила: - Човекът. - Какво е туй човек? - повторно я запитал лъвът. - Човекът е най-хитрото нещо - отвърнала пантерата. - Да не му падаш никога в ръцете! Наежил се лъвът срещу човека, но затаил злобата си и тръгнал да го търси. По пътя си той срещнал магаре и кон. Около техните моцуни били замотани юзди с железни пръчки между зъбите. - Кой ви е вързал тъй? - попитал лъвът. - Нашият господар, човекът! - отговорили добичетата. Лъвът рекъл учудено: - Нима човекът е по - силен от вас? Конят и магарето отговорили: - Той ни е стопанин. Няма нищо по-умно от човека. Никога да не му падаш в ръцете! Още повече се наежил лъвът срещу човека и отминал конят и магарето. Насреща му се задали волът и кравата. Рогата им били заострени, ноздрите им - продупчени, а върху вратовете им тегнел хомот. Лъвът попитал кой ги е докарал до такъв ред, а те му отговорили, че тая работа е сторена от техния господар - човека. Още повече се разгневил лъвът и продължил да търси човека. Но скоро съзрял друг лъв, прищипнат от едно планинско дърво. Разцепеният отгоре ствол на дървото бил захапал лапата на лъва и той се мъчел, защото не можел да я измъкне и да побегне. Лъвът, който пристигнал, попитал: - Как си попаднал в такава беда? Кой ти я докара до главата? Вторият лъв му отвърнал: - Докара ми я човекът. Пази се от него и не му вярвай. Човекът е хитър. Никога да не му падаш в ръцете! Аз срещнах веднаж човека и го попитах с какъв занаят се прехранва. А той ми отвърна тъй: "Моят занаят не ми дава да остарея. Аз мога да ти направя такъв талисман, че с него ти няма никога да умреш. Трябва само да отсека ствола ей на онуй дърво. И дам ли ти да се докоснеш до такъв талисман - никога няма да умреш!" И ето го, наближи до туй планинско дърво, отсече го, разцепи ствола му с клин и ми викна: "Слагай тука лапата си!" Когато аз мушнах лапата си, той изби клина и дарвото ме захапа. А човекът избяга. Първият лъв, като чул тия думи, се разсмял и рекъл: - О, човече, ако ти ми паднеш някога в лапите, ще ти отплатя наведнаж за всичките обиди, които си нанесъл на планинските зверове! И той продължил да търси човека. Но тъкмо в това време му се пречнала под лапите една мишка, съвсем мъничка наглед и немощна. Лъвът посегнал да я смачка, но мишката му се помолила: - Не ме смачквай, господарю мой! Ако ме изядеш, няма да се наситиш. Ако ме пуснеш, гладът ти няма да стане по-голям. Но ако ми подариш живота, и аз някога ще ти се отплатя с такъв подарък. Не ми прави зло, не ме убивай, защото, когато и да е, аз може да те отърва от беда. Лъвът се присмял на мишката: - Че какво можеш да направиш ти? Нали никой на земята не може да се бори с мене и да ми стори зло! - Клетва давам, че ще те избавя от гибел, когато за тебе настъпи черен ден! - отвърнала мишката. Лъвът сметнал всичко за шега, като си помислил: "Ако я изям, не ще се наситя, затуй няма да я изям." И я пуснал да избяга. Но случило се тъй, че един ловец, който ловял зверове с примки, изкопал яма тъкмо по пътя на лъва. Могъщият лъв се провалил в ямата и паднал в ръцете на ловеца. Омотал го ловецът в една мрежа, здраво го вързал със сухи ремъци, а отгоре го затиснал със сурови кожени въжа. Завързаният лъв лежал в планината и се мъчел. Случаят поискал да се посмее над горделивите лъвски слова и завел при него мъничката мишка. Мишката тогава казала на лъва: - Не ме ли позна? Аз съм оная мъничка мишка, на която ти подари живота. Дошла съм да ти се отплатя. Ти си паднал в ръцете на човека, но аз ще те отърва от гибел. Трябва винаги да си признателен на оня, който ти е направил добро. Тя прегризала ремъците, с които бил омотан и го отвързала от мрежата. Сетне се скрила в гривата на лъва и той бързо се спуснал в планината.

кръговрат на водата ритмите=всички събития в индивидуалното съществуване "...вътрешното мълчание" е за да познаем техните причини. Тогава, "...Истината ще ви направи свободни" Клото "... Слънцето участва и в друго движение: то се върти около Великия център с име Вишну-Набхи, явяващ се място на творческата сила - Брахма - магнетизма във Вселената. Брахма управлява дхарма - разумната сила на вътрешния свят ... Развитието на Дхарма е много постепенно и се дели на четири периода... ...Кали юга...умствената сила има най-ниска стойност... човешкият интелект е неспособен да възприеме нищо повече от грубоматериалната част от постоянно изменящия се външен свят... ...Двапара юга... човешкият интелект е способен да разбере същността на фината материя - различните видове електричество и техните характеристики... ... Трета юга... може да разбере Божествения магнетизъм, източник на всички електрически сили управляващи съществуването на Вселената ...Сатя юга. През този период [на Земята] Дхарма достига своето пълно и най-виcше развитие: човешкият интелект може да схване всичко, дори и Божествения Дух зад пределите на този видим свят. ... Такова е великото понятие за Времето, управляващо Вселената. Никой от обикновените хора не може да се отклони от това влияние. Изключение правят само тези личности, които, изпълнени с Божествения дар на чистата любов, станаха светци. В процеса на своето духовно развитие те бяха кръстени в свещения поток на Пранава - в святите вибрации на Аум. Техните способности достигнаха Царството Божие" Шри Юктешвар Гири, Кайвалья Даршана (The holly science - Светата наука)