Въпросът не е лесен за разрешаване.
Аз бих дал съвет на приятел който мисли по въпроса за диетата си, да си направи йога пречистване и 1-2 дни въздържане от храна и след това да започне да наблюдава влиянието на храните.
С децата това е повече или по малко неприложимо.
Първата ни дъщеря от малка беше възпитана в нашия вегетариански фанатизъм. Веднъж тя така скастри тъщата на един приятел готвеща риба че "убила рибата да я изяде", че жената стана вегетарианка и ни благодареше за това.
След 15 годишна възраст я посъветвах да яде известно време по малко риба.
C'est la vie.
Втората ми дъщеря без каквито и да е разговори на тази тема от наша страна е вегетарианчо.
Дори при съмнение веднъж че е яла нещо с месо, реакцията беше повръщане.
Разбира се, етичната страна на въпроса сме обсъждали доста, когато тя стана достатъчно голяма.
Мисля че отговорността на родителите е голяма. Трябва да предадем на децата най-доброто от своята мъдрост и реалните истини, които сме разбрали с труд, пот и страдания.
Нормално и редно е да е така.
"че ближний има нужда не [само] в молитва
но и в съвет и помощ когато залитва"
Баща ми и майка ми ме учеха по същия начин, дадоха ми най-доброто което можеха.
Защо да лишавам децата си от същото?
Баща ми неведнъж цитираше един свой приятел "... виждаш че на пътя на детето ти има един камък. Знаеш последствията от това и че детето ти ще се спъне в този камък. Казваш му, убеждаваш го и после виждаш че то отива и се спъва, независимо колко си му говорил". След което се засмиваше и ми хвърляше един многозначителен поглед.
Смея да твърдя че е имало смисъл. Защото без предупрежденията, нямаше да мога да схвана закономерностите. А и готовността помага да не паднеш фатално.
С децата си съм много внимателен. Приемам ги като равни, като приятели. Много пъти мислим заедно над определени случки и събития. Те например разбират закона на кармата в определен смисъл по-добре от мен.
Ще споделя един случай с малката си дъщеря, докато беше на около 6 години. Тя много обича животните. Веднъж като си играла с един паяк тя му счупила 2 крачета. След това "за да се извини", смачкала една мравка и я сложила пред него. Същата вечер тя жестоко си прищипа ръката на една врата. На ръката и се образуваха 2 дълбоки дупки.
Сега тя ми е напълно равностоен събеседник, на 10 години, както и аз се старая в темите които са интересни за нея - отношенията с децата в училище и с приятелките й.
Имах дилема по повод наказанието. Голямата ми дъщеря беше на около 9 години. Веднъж тя се държеше много нервно и ме понахока. Задавах си въпроса дали да я смъмря или да оставя нещата без последствие, и след известна молитва и колебание, замълчах.
Същия ден едно дете хвърли камък без изобщо да я вижда през една кола и камъкът и разби едната устна. Тя плака много от мъка и обида. Разказах и за дилемата си преди това.
Тя ми каза "Предпочитам да ме накажеш ти, татко!"
Слава Богу, това отдавна не се налага. Приемам корекции от нейна страна и обикновено те са най-точни за проблем който тя ми посочва.
Благодарен съм на Бог за децата си и това което ми дадоха