Валентин Петров

- Каквото и да е - може ли да е и зло за околните? А иначе не може да бъде наистина произволно. Доброто действие означава че разумът работи и избира добрия, а не произволен вариант. Мисля че не можем да си позволим лукса да проверяваме и правилното, и неправилното. Проверява се доброто, правилното и се прави още по-добро. Ако човек е скитник или отшелник в панината, или пациент в психиатрична клиника, той има значителна свобода и възможност да прави каквото му хрумне. В обществото всички реагират когато някой се променя и то често, и прави произволни действия. Започват реакции и реакции на реакциите - най лошия случай. Възможността историята да завърши с един от горните 3 варианта е висока. Има такава цивилизация която търси истината посредством разумна реакция на пълния диапазон от входни въздействия, но земната не е от този вид. Не трябва ли да се решават толкова много проблеми в нашия земен живот? Една проста аритметична задача има примерно 5 верни решения и неизброимо множество неверни? Като тръгнеш да изследваш неверните методи за да ги отхвърлиш, ще ли ти стигнат и милиони земни живота? Губенето на доверие освен че те оставят намира, няма кой знае какви ползи които да донесе. Да, този процес е продължил 3 денонощия. Но Буда е работел на съвсем друго ниво, той е оборвал сложни концепции и в ума, така наречения мислен експеримент. Имал е достъп до спомените си на над хиляда прераждания. Умът му е бил трениран да мисли със стотици обекти и асоциации в секунда. И пак не е ясно точно как е успял.

Щом някой реши да се промени, околните реагират. Някои се страхуват, други искат да извлекат полза за себе си.

Егоизмът е подобен на хипертрофиралото его на демона. Да, но човек го е приел в себе си. Така се създава егото - като приемаш разни неща. Да. Имаш нов мощен сървър, монтираш най новите антивирусни и мрежови защити и дублираш. Сървърът обработва запитванията от клиентите и от другите сървъри и всички са щастливи. Определена група международни престъпници систематично опитват всички варианти да намерят способ и да пробият защитата. Един ден успяват. Атака с троян и всички сървъри и клиенти скоро са заразени с най различни червеи и вируси. Вирусите нарастват по количество и видово разнообразие и скоро окупират всички ресурси на процесорите. Тъжно? Тъжно. Ти ли си виновен, сървъра ли е виновен? Не.

Две от практиките са в хармония една с друга. Относно защитата от тъмните астрални сащества, всеки който израства я намира по някакъв начин. Каратистите направо нападат, често с фатален изход за тъмните, йогите спят съзнателно и използват мантри, християнските светци почти не спят и се молят и др. В своя пост имах пред вид духовната, а не астрална защита. Както е в молитвата "... запази духа ни от всякое лукаво помишление". А помниш ли тримата братя и златната ябълка? Мисля че това е вярно. Но не случайно Учителят е дал методи за ограждане и окултни формули. Най добре е човек да направи каквото може и после да си легне в ръцете на Бога. Хубаво е смъртта да се приема спокойно като възможност. Хубаво е човек ако не е, да стане сигурен. Егоизмът е подобен на хипертрофиралото его на демона. Истински поклонници

Ники С риск да стана досаден, Гранат, къде го четохте? Да. Като правило атеистите изпитват силен страх когато трябва да умрат и да се превърнат в нищо. Астралното тяло на човека по време на сън се е срещало с тъмните сили и отлично помни изпитания ужас. Независимо че човекът в будно състояние вярва че е физическото тяло.

Втория начин е като метода на Монте Карло. Случайно действие и наблюдение на резултата. Тестваме с интуицията дали посоката е топла, после правим още действия с вариация на посоката, докато усетим това ли ни трябва или не. Повтаряме с друго наглед случайно действие и т.н. Неприятността на този подход е, че ако се прави всред хора - колеги, семейство и т.н., в един момент се губи доверието на хората и можем да стигнем до неприятни последствия. Разумното търсене на смисъла изглежда вътрешно противоречиво, защото като че ли не бихме могли да стигнем до нов по-висок смисъл. В действителност можем. Както съм казвал и по-рано, много е важно човек да знае мечтите си от времето когато е бил 3-4 годишен. Душата все още помни защо се е родила през този живот, какви опитности и знания е дошла да придобие. Знае каква професия иска да работи, кои хора трябва да намери за приятели, дори къде иска да живее и т.н. Щом това се знае, не може да се допусне грешка при търсенето на новата посока. Просто трябва да се върнем в правилния коловоз за този живот. Най добре е това да става търпеливо, изчаквайки подходящ случай. Ако мечтите не се знаят, трябва човек без бързане да реши какви висши принципи иска да ръководят неговия живот. Те трябва да се запишат, да се четат от време на време докато добре се запомнят. Какво ми харесва и вдъхновява? Какви са несъответствията на сегашния ми живот и професия с този идеал? Какви мои качества не съответстват на идеала ми и ми пречат за постигане на щастие? След това трябва да търсим начин на живот, работа и на общество от хора които ще помогнат.

Доказано от кого? Бихте ли изпратила линка? Защо атеистите боледуват, от рак и психични болести и т.н. ?

Да, проблемите на хората и злото в тях не се дължат на самите хора, а на въздействието на тъмните сили. Човешката душа е божествена, човешката същност е обич и доброта. Брислав написа за хора които блуждаят от едно учение на друго. При непоколебимото практическо следване на един учител човек придобива сила и духовна защита.

В Самадхи дишането и биенето на сърцето спират. Човекът е отвъд астралните влияния и се намира в умствено-причинното тяло. Самадхи не прави кармата равна на 0. Докато има земна карма, ще трябва да се живее още на земята, дори и да умрем. При дълго пребиваване в самадхи кармата намалява бързо. След всяко влизане в самадхи обстоятелствата са други. Земята не е просто един материален свят и толкоз, а група от много паралелни разумни светове с идеална реакция на развитието на човека. Променя се съдбата и тн Когато една кола се движи, колелатата се движат циклично около осите си, буталата - в цилиндрите. Човек отива на работа. Стигне ли до там, паркира и цикличните движения в колата спират. Описваш състояние в което не знаеш какво трябва да правиш. Затова търсиш смисъла, което може да бъде разумно или хаотично.

Да. То е като топло, студено. От един вариант изпитваме студ и дискомфорт. Най добре веднага да се отхвърли. За важни решения или за необходимост от избор в нестандартна ситуация. Може търсенето на решение да започне в ситуация на безпокойство и голям дискомфорт при мислене върху всички изглеждащи възможни варианти.Трябва спокойно да се изчака да свърши вътрешната духовна работа. Тогава всички негативни чувства постепенно отпадат, както и неправилните варианти. Накрая сме убедени в правилността на единственото оставащо решение. За обикновените (не военни) ситуации мисля че колкото изборът ни е по-предвидим за нас и за останалите, толкова по добре.

Големите йоги само отчасти живеят в телата си и то за да помагат на достатъчно напреднали ученици. Докато има хора които неотклонно търсят истината и доколкото не саизчерпили напълно и с резерв земната карма, големият йоги запазва тялото. Каква полза да заминават, ако ще се наложи отново да идват? Христос се роди отгоре и през време на живота си беше поддържан от многобройни духовни същества също от много чисти души отново родени на земята за да станат негови ученици. Неслучайно пророците предсказваха задълго преди раждането му основните моменти от неговия велик живот. Това идване беше подготвяно няколко стотин години. По същото време отдолу подготвиха посредством последователни демонински прераждания политици като Ирод, свещеници като Анна Кайфа, предателя Йуда Искариотски. Христос не може да се уподоби. Неповторим e и до днес. Неговата роля не можеше да се играе дори от Велика душа, каквито са много от големите йоги и народни водачи на Индия. Противи се или опитва на сляпо човекът който няма достатъчно знания. Никой няма да повери конструирането на мост на човек с недостатъчни знания. Защото ще струва страшно скъпо. Същото е животът на пробите и грешките и човек се износва и накрая е пас на всичко. Целият школски живот както и първите три години от университета, човек учи и опитва знанията си. След това през мастъра и нагоре започва да се занимава с изследване, хипотези, проверка, докато не развие интуицията до необходимата степен. След това е учен. След това може и да падне до програмист Неповторимо усещане е когато правиш нещо за пръв път основавайки се само на знанията си, и то се получава, и продължава все добре. Това важи и в индивидуалния и обществен живот разбира се. Можем да не харесваме резултата от законите, но след това по-мъдро е да хармонизираме живота си в съгласие с тях. Не, не е задължително да слезеш долу, макар че за някои хора това може би е единственият път. Разумът може да използва природните закони. Обратното, когато човек попада под ударите на закона, говори че мисълта не е била там. Да. Все пак по-добре от пасивното радостно очакване да отминат старите последствия и новите реакции, е да си направиш един хубав пост на изворна вода и плодове. Ще имаш и радост, и бързо поемане нагоре. Постът на Св Петър и Павел е по дълъг сега, каква хубава възможност да се обновим Колкото повече човек пребивава в медитация и самадхи, толкова повече е независим от промените на феноменалната вселена (астрологическите влияния и деструктивните хаотични флуктуации в тялото. ) // перифраза от Шри Йюктешвар Да. Когато човек не е овладял своите желания, това е така. Но стигне ли до Нирваната на Буда, целият маскарад на трите свята не може повече да го примами да се роди. Той е Свободен. Ще се роди когато реши и където реши, или никога. Ами както решиш. Можеш да докажеш на себе си и възможността да минеш бързо нагоре. Водата в една студена кана няма шанс да излети, което е детска игра за един мехур пара когато каната започне да кипи. Човек трябва да опита да направи най-доброто. Това е моето мнение.

ДаИзглежда че млечните продукти засега ще останат. Вероятно ще се намали консумацията, но ще се увеличи качеството, ще има сертификати за свободни крави и овци пасли в планината и т.н.

Съгласен съм с Донка, че това е най-разумното нещо направено от ООН досега. Нека не се притесняваме особенно. Щом западните хора са се заели сериозно с това, то ще стане, колкото и неприемане да срещне. Дори в обикновените канадски училища се заговори от няколко години за вредите от производството на месо и мляко. Децата учат тези неща и както са точни и старателни в рециклирането, както и на хранителните отпадъци, така ще възприемат постепенно и това. Страни като Канада се вслушват и следват препоръките на ООН. Но разбира се, кой бяга от доброто? Една свинеферма например замърсява реката колкото 100 хиляден град. Канада не може да си позволи това, защото има много вода и цената на прясната вода расте. Ще стане по-скъпа от петрола. И тъй като има проблем и с газовете отговорни за парниковия ефект, прошка няма да има. Мисля че както западните хора са съзнателни и мислят за бъдещето на децата си и на планетата, така би трябвало да прави всеки разумен човек.

Не знаех за сваления капак, никъде не съм виждал такава практика. Силите на природата например законите на физиката, химията и биологията работят както в растенията, така и в нашето тяло. Знаем ли законите, можем да контролираме цикличността посредством разума.

Да. Философски погледнато е трудно да се спори с тази теория, на материалния план. Но ако ни падне ядрена бомба на главата, малка е ползата че знаем теорията на относителността и разбираме какви ядрени реакции протичат. Една машина която работи по цикъла на Карно след завършване на цикъл, поема енергия и започва следващия цикъл. Дишането на човека следва същата последователност, както и детството, младостта, зрялата възраст и старостта. Идеалната машина на Карно работи вечно стига да има приток на енергия. Противно на общоприетото схващане, човешкото тяло също може да работи вечно, колкото човек го иска. Може би е по-добре че това не е възможно при сегашното средно ниво на развитие на земните хора. Това отново е за относителността, всичко е така. За практиката, който иска да бъде здрав и щастлив, нека яде съвсем пресни зрели нетретирани химически плодове, идеално, откъснати от дърво. Когато са незрели, могат също да причинят проблеми, но несравнимо по-малки от презрелите и загнилите. Дори меките плодове е нужно да се дъвчат бавно, продължително и с любов. Много йоги произнасят мантри или се молят по време на ядене. Един чист и зрял плод съдържат примерно 1000 единици прана. Загнилият или смачкан плод съдържа едва 20-50 единици. Загнилите плодове и храна съдържа предимно апана, тоест отработена прана в процеса на хранене на микробите. Връщайки се отново към аналогията с цикъла на Карно, в началната фаза двигателят е в контакт с нискотемпературен нагревател. КПД пада, а също мощността. Когато температуратата е ниска, тоест количеството прана в човешкото тяло е малко, човек старее, боледува и накрая умира. Йогите готвят храната си сами или ядат храна приготвена от хора с духовни добродетели. Готвенето за тях е духовен процес. Те не приемат храна приготвена от материалисти или от хора с негативни мисли и чувства. Триадата раждане, развитие и смърт е неразбрана от повечето хора. Самият процес на времето, което стои зад материалните процеси е зависим от праната в човека и от мощните високочестотни вибрации идващи от духовния свят. Това е отново относителността. Някой би казал, е да, едни проекти са по-успешни, други - не. Само че в успешните програмистите са по-щастливи, мотивирани, допускат по-малко грешки. Те обичат работата си, учат и стават по-добри. Те задълго остават в концентрация. Фирмите търсят добри програмисти и могат да им плащат 2 пъти повече. Средните софтуерни проекти са 80% неуспешни. Нямат да им помогнат никакви философски дискусии върху цикъла на живот на софтуера който умира. Добрия код като правило седи много дълго някъде по сървърите, работи и ще сигурно работи докато има компютри. В Индия и другаде се знае че това не е така.Който замине по-рано, повече се мъчи да излезе нагоре, и очаква другарчето горе като прави прехода на останалия на земята през различните състояния по време на и след смъртта, много по лесни. Аз например обичам нашата черешка. Понякога и говоря и тя ме разбира. Разбира се че трябва да помогнем и да спасим живота на приятеля си. Това означава спиране на живота на микроорганизмите на гниене в засегнатите тъкани. Човешкияти живот е скъпоценен много повече от бактериите или гниещите плодове и храна. "Човешкото тяло притежава висши еволюционни възможности благодарение на развития си мозък и на окултните центрове в гръбначния стълб. Нито една друга животинска форма не е толкова добре ... готова да изрази най-възхитителните прояви на Божественото" Шри Юктешвар Гири Ами на запад обикновено някой непрекъснато минава и отделя съмнителните. После идват емигранти и купуват на едро гниещите плодове, за да правят ракия. После я пият. Трудно може да се излезе от този цикъл който води до ниски резултати. Се ла ви. Както го използваме. Мисля че трябва да направим истинско усилие да го спасим. Има много методи които работят. Ако се наложи да го изпратим, и там можем много да му помогнем в изпълненото с риск пътуване. Свойствено на човека е понякога да греши. В сериозните софтуерни компании след една по-сериозна грешка програмистът е уволнен. При приятелите човек трябва да прояви такт, да каже че не е в състояние да приеме храната и да поиска малко плодове. Мнението ми е че не трябва да мислим за бъдещето в този случай. Ако те боли зъб, ще мислиш ли дали ще те боли другата година? Не. Ти ще искаш да го излекуваш сега. Щом това са нашите стандарти към нас самите, би трябвало да са същите в отношенията към нашите приятели.

Наскоро една приятелка на портала ми сподели следното: Обаче се замислям: Дали когато отидем на гости и ни сервират развалена храна или умрели животни, трябва да се примирим с процесите на разпад, отмиране и загниване и да изядем смело храната? Защо? Дали ще купим изгнили плодове от магазина? Защо? Дали ще се примирим с гангрената на крака на приятел или ще му помогнем? Ей такива едни въпроси. С храната и здравето е повече или по-малко очевидно. А по-нататък?

Това е много хубаво че е усетена тънката разлика между любовта и властта. Еее... колкото е по дълбока любовта, според мен, толкова тя ни прави по-идеалисти, и това е много хубаво. Няма обикновени хора, особено в които можем да се влюбим, обикновени след време ги правят, грижите, разочарованията, алкохолът и т.н. Това което трябва на влюбените е знанието как да не паднем от височината на любовта. Трябва ни с други думи едно висше учение да ни научи на благородство - как да постъпваме достойно в житейската борба. Много интересен, хубав опит

Ето какво получих като мисли по темата: Да, женихите имаха намерение да убият сина му и без съмнение щяха да убият Одисей ако биха могли. Може би не е могло да бъде другояче. Но някак много грозно беше всичко. Да, блудниците съществуват и дишат същия въздух. Нямам опит с тях в този живот, но и не ми липсва - изобщо. Проститутката прави секс не защото обича вашите очи, а за пари. Има една известна западна писателка която написа за отношенията между сутеньорите и техните възлюбени печалбарки. Бутафорни тъмни и невротични личности като излезли от роман на Зола. Но мерси. Предпочитам истинските отношения, а истината е където е чистотата и доброто. Той изглежда не си научи урока. Но ние трябва да го научим за да не правим неговите грешки. Нетипично за Одисей той последва нелогичния и съмнителен като евентуална полза съвет от Цирцея да слезе в царството на Хадес. Малко след като слезе там, Одисей изгуби кораба си всичките си най-верни спътници които го бяха придружавали през всичките му премеждия. Те се върнаха пак при Хадес, този път завинаги. Самият той едва се спаси от морските вълни и след още много мъки накрая бе принуден да се върне на своя остров като просяк. Докато, ако другарите му бяха живи, щеше да се върне като победител от троянската война и женихите щяха да се спасяват с бягство. Спомняйки си живота си и живота на хората с които животът ме събра, мога уверено да заявя че няма нещастни случайности. Всичко е изключително точно логично. Това е също гледната точка на Омир. Например Зевс изпраща силен вятър и т.н.

Да, само че по този път човек не става прасе. Да, той не живее роля. Винаги мисли преди да каже или направи каквото и да било. И поема риска с Цирцея заради приятелите си грухчовци. Наглед печели, но в по-продължителен план - губи. Остава при нея твърде дълго, и после има проблем. Защо например изби женихите с такава злоба и коварство? Истинска кланица. Как ще живее след това с роднините им, с другите си поданици. Винаги съм се чудел, но като че ли сега имам прояснение. Човекът трудно става истински човек. Обратният процес понякога е много бърз. Апостол Павел каза, човек и жена му са една плът, ако отида при блудница, ще стана едно с нея, ... е така си е за който може да разбере. Иначе може да последват изключително унизителни сценарии, или направо страшни от рода на примерно Лебедово езеро. Благородния човек нека си стои при своя народ. Мога да привеждам цитати от Библията цяла сутрин, но не обичам да поучавам, достатъчно е. Така или иначе гневът срещу лицемерното морализаторстване е толкова голям в световен масштаб. Да, любов. Само че май любовта на Одисей и Цирцея един към друг не беше от пръв поглед. Надявам се да обсъдим заедно какво е истинската жена и как тя дава светлина на мъжа със своята любов. Мисля си за Ариадна и не случайно ракетата Ариана се казва така. "... а загине ли различаването, човек е загубен" Шри Кришна От всички в групата Одисей единствен има "разделителната способност", която му позволява да приеме любовта без да я консумира. Затова и остава невредим. Нещо после не се чува нищо за никой от това щастливо семейство. Героите паднаха в кърви ... и т.н.

Тук има някои не особено коментирани в окултизма явления.. Посредством продължително поддаване на "чаровете", независимо физически или астрално, определени клетки от организма мутират и вместо нормалната си функция започват да играят роля на двустранни антени към другия пол. Това е причината за "бързите" мъже, а всъщност полово слаби хора. Силата се губи постоянно и все повече. Не може да има устои, морал или характер когато споменатите клетки имат своята власт над човека /така наречената "плът". За щастие макар и трудно тези клетки се поддават на третиране например с различните йога-методи на прочистване или много ефективните дадени от Учителя методи с гореща вода, пости и диети, както и правилно хранене. Съответно трябва да има постене на нивото на мислите и чувствата. Прасето трябва да се превърне в силен и чист, жизнерадостен човеколъв, и то без колебание.

Мисълта е сложна и леко ми убягва. Всеки духовен човек по необходимост овладява страстите. Без това не е възможен истински индивидуален еволюционен процес. И Учителя, и Йогананда нееднократно казаха че най висшето постижение на земята не са знанията нито силите, а постигане на практическия самоконтрол. Да. Голяма част от официалната наука сега ефективно ни убеждава че сме нищо друго от усъвършенствани животни. Животните си имат нужди, прасетата - също. Прочее действайте. Не ми беше хрумвало за приликата между материалната наука и Цирцея. Както казваме в програмирането, далечен скок (нелокална асоциация) Целият въпрос е там, дали с изправяне пред тях, или по друг начин.

//'Eлф' Привет Вальо, аз асоциативно свързах нещата с тази легенда. Благодаря ти и поздрави! ... Тя нищо не ми донесе освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията.... И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. ... няма щастие, няма спокойствие, няма доброто в доктрината на егоизма, омразата и страстта проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги! Всичко е така

Красивата жена предизвиква желание, но също – подозрение и страх у мъжа.. Женското съблазняване има две лица - у жената го има и колективният аспект на еротизма и той се проявява като завладяване, манипулация, господство. Съществуват два архетипа на женското съблазняване: Първият, това са – Спящата красавица, Снежанка, Пепеляшка…, където мъжът е очарован от красотата. Този тип жена е пасивен – тя не прави нищо и чака мъжът сам да я избере, като залага на външните си белези и вътрешните си качества. Вторият е този на магьосницата Медея, Кирка, Алчина…, която е активна, сама избира мъжа, печели го и го задържа с магията на манипулацията. Митът ни казва, че Снежанка или Спящата красавица са влюбени в Принца. А Кирка не е влюбена в Орфей. Тя го желае, това е сигурно, но е готова да го държи като пленник, въпреки волята му. Този тип съблазняване се родее с любовния елексир, с измамата, с манипулацията, с властта. Неговата цел не е любовта, а господството. Неговото желание е да държи мъжа обвързан, да го кара да прави каквото жената иска от него, като за постигането на целта се използват всички чувства без разлика – еротичната възбуда, ласкателството, лъжата, изнудването.. За да успее този тип съблазняване е нужна емоционална дистанция и студенина, които са несъвместими с любовта. Жената, която действа така ще победи (ако целта й са например самия брак, парите, социалния престиж и т.н.), но ако целта й е любовта – тя няма да я получи, защото когато го завоюва тя ще си даде сметка, че не знае дали мъжът я обича наистина и защо въобще е с нея. Много предприемчивите, активни жени, които са взели инициативата за завладяването и съблазняването – после се чувстват несигурни във връзката си. Ако пък манипулацията отиде по-надалече и се превърне в емоционално изнудване, мъжът има усещането че е хванат в капан и го държат чрез слабостите му и чувството за вина. Много хубав и съдържателен пост Все пак в пре-Одисеевия период Цирцея има един нюанс. Тя като че ли също е пасивна. В историята и не личи да си търси кандидат-прасета. Седи в двореца си, има власт и богатство, няма никаква нужда да се грижи за насъщния. Прекарва живота си във веселие с другите нимфи. Но като идват сами жертвите, няма прошка. Ето какво казва по повод на това Иван Ефремов: Само че има нещо не наред. И то е крайният резултат (свините). Колкото и да е пасивна, има голям проблем. Добрите и божествени качества, като например гостоприемството са еволюционни за човека и за тези около него. Отрицателните качества - водят до физическа и духовна деградация.

Трудно се пише за жената въобще Но например Цирцея ... един май все още модерен мит. Какво ли искаше да каже Омир? Ето една интерпретация от Уотърхаус: Одисей тук е показан значително по ниско от Цирцея в много отношения. Интересно че българската илюстрация в соц. издание на Одисеята, която не намерих в интернет, показва коренно различна картинка. Ако някой я има бихте ли я сканирали, поучителна е. На нея Одисей е в поза на победител, хванал коленичилата Кирка с лявата ръка за косата, а в дясната - меча, очевидно готов да пристъпи към действие ако не се разберат. Какво търсим или намираме в Цирцея? На мен все пак ми навява чувство за опасност, безсмисленост, погрешна посока. Индиректно това е като че ли и мнението на Омир. Синът на Цирцея от Одисей, Телегон - убива баща си. Бих се радвал да чуя вашите мнения.