Валентин Петров

Когато служех в армията, в Плевен, веднъж реших да постя. Не бях ял четири дни когато при тичане паднах от известна височина върху тилната част на главата. Спомних си и за 2 - 3 часа задържах в паметта си сънищата си от последните няколко месеца преди тази случка. Те образуваха логичен живот в едно по-красиво и по-добре уредено място от нашия земен свят. Хора там почти няма. Мястото беше земен астрален свят в по-високото измерение, в сънищата си живеех сред дървета, реки и езера. Всички те и небето там са с красиви пастелни цветове.

Злото на ниво на ума прави зло. Мъдростта и обичта трансформират злото в добро.

Както по рано беше споменато, в случая се намесват психология, но също така етика и морал. За човек който следва в живота си практически християнството или друга голяма религия, едва ли един психотерапевт стоящ на вулгарно материалистическа позиция може да бъде от някаква реална полза, освен за отрезвяване и намиране на себе си по принципа на контраста. Такава терапия е успешна когато е кратка Хубав подход съм виждал в книгите на Виктор Франкл. Въпреки че е последовател на юдаизма, той е имал пациенти последователи на други религии и също агностици. Мисля че Нeart има основание да търси психотерапевт който в същото време е вярващ и практикуващ християнин. Защото ще бъде разбрана правилно и може да получи истинска помощ.

Познаване на великото Може би под "най-малкия подтик на любовта" може да се разбира това, което правим само заради самото удоволствие и самата любов, която изпитваме от правенето - не го правим заради някаква причина или цел или принуда; не преследваме някаква амбиция, не се стараем да помагаме на някого или да се жертваме за някаква идея, кауза.... Дали наистина когато дойде този "най-малък подтик" ние не го оставяме настарана като нещо несъществено в името на някаква наша "важна работа". Нещо повече - понякога подсъзнателно осъждаме този подтик да направим нещо само защото ще ни е хубаво да го правим - наричаме го егоизъм - а не е ли егоизъм точно това, което правим, подчинявайки се на заповедите на Егото - на неговите идеи за важно и наложително?.... Защо най-малкият подтик точно съдържа в себе си Божественото? И дали можем по някакъв начин да синхронизираме това, което ни се налага да правим в света ни, с "най-малкия подтик"? Его - 1. неговото (рус.), Его - 2. страдателен залог на 3 л. м. р. ед. число на личното местоимение - (он - его) На български, той - н-его. Кой е той, негото, егото? Ясно се вижда че става въпрос за социалната роля, по точно за възприетата Славяните поставят себе си последни - я ~ йа - този който в Божествения свят е първи, в този трябва да се стреми да е последен и да служи на другите. Бог е Й. а - Упражнение - сега кажете аа-а по продължително време. Къде се коцентрира вибрацията? Кое е това? Каго гледам я, виждам че съдържа а на по-високо ниво. Англосаксонците са тези които пишат аз с главна буква и слагат Бога на второ място. I (ай). Показва дорийска или йонийска колона. Какво печелят със замяната i -> I и какво губят? В съвременния български имаме за местоимение нещо средно и доста материално принизено. аз - означава аз вземам по добре да се избягва Може да се превърне като мислим за голям бял лист хартия формат А3

Към относителния контекст, истината е повече или по-малко относителна. Това я прави относително валидна. Достигайки постепенно до свръхсъзнание и космическо съзнание, се разбира относителността и ограниченията на относителния мисловен процес. Това обаче не прави от относителните истини лъжи , а дори може да помогне да се достигне посредством относителното - всеобщото. И според мен лъжата не може да съществува без да има съзнание за нея (неискреност).

http://www.smileacademy.ru/philosophy.htm

15 септември Злото произтича, не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използва, едно благо може зле да се използва. Зле използваното благо е зло. Добре използваното благо е добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува. (Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 415) За свое учудване не намерих оригинала в интернет.

„Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” ...„Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.” ... „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.”

14 септември В Божествения свят отношенията между мъже и жени са съвсем други. Там ще срещнете една жена само един път. Ще си поприказвате с нея и втори път няма да я срещнете. След това ще срещнете друга някоя, пак ще си поприказвате и ще се разделите. Обаче това, което чуете и видите, ще ви вдъхнови толкова, че ще го помните с години. Като ви домъчнее, пак ще срещнете една жена, но не същата. Мнозина мислят, че отношенията между мъжете и жените в Божествения свят са като тия на Земята. Не, отношенията между мъже и жени в Божествения живот са чисти, идеални. Там не съществува помен от никаква ревност, от никакво подозрение. (Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999., с. 368) не намерих източника в интернет.

Също не ми е приятно, опитвам се да разбера причините. Защо винаги е свързана със срам и други неприятни преживявания? Заради загубата на доверието на хората Кога се лъже? Когато някой е направил нещо неправилно, когато се крият намерения, когато се цели някой да бъде успокоен. Защо му е на един благороден човек да манипулира другите? Ето един разказ от Йогананда който представя въпроса от друга гледна точка. Един човек бягал от разбойници. Тичайки и много уморен, той достигнал до една полянка на която под едно голямо дърво медитирал един брамин който спазвал обет за мълчание. Той извикал, "ще се кача на дървото защото ме гонят зли разбойници, моля те, не казвай че съм там" Не след дълго разбойниците дошли. Главатарят им веднага се насочил към отшелника и го питал не е ли видял да минава човек. Браминът се колебаел как да постъпи. Тогава разбойникът ударил с меча си ръката му и я отсякъл и казал: " Сега ще те нсека бавно на парчета докато не кажеш къде се скри беглеца" Браминът посочил тогава нагоре към короната на дървото. Разбойниците се покачили, свалили човека който проклел брамина преди да бъде убит да бъде наказан в ада. Дошло времето на брамина да се пресели в отвъдното. Тогава вместо да отиде в рая, където мислел че е заслужил да бъде, той видял пред себе си владетеля на подземния свят. "Но аз никога не съм лъгал" - опитал се да се защити той. Яма отвърнал, "Вярно е. Но при случката с разбойниците ти стана причина да загине невинен човек. Освен това ти загуби ръката си. Всичко това показва че ти не си разбрал закона за доброто и ползата и затова ще трябва да посетиш моите селения докато отбиеш дълга си. Когато беше запитан от разбойниците къде е човека, какво ти пречеше да насочиш пръста си в друга посока?" Има някои формални моменти в закона за кармата които мъдрите лесно преодоляват. Ето как в "Автобиографията" на Йогананда Лахири Махасая откровено се шегува с правилото за истинност: Рама был подвергнут суровому испытанию, – продолжал Шри Юктешвар. – Он заразился азиатской холерой. Поскольку наш учитель никогда не возражал против услуг врачей во время серьезной болезни, были вызваны два специалиста. Неистово пытаясь помочь больному, я не переставал глубоко молиться Лахири Махасая о помощи. Поспешив к нему домой, рыдая, я все рассказал ему. – Врачи осматривают Раму. Он будет здоров, – весело улыбнулся гуру. С легким сердцем я вернулся к постели друга и нашел его умирающим. – Он протянет еще час﷓два, не более, – заявил один из врачей, безнадежно махнув рукой. Я снова помчался к Лахири Махасая. – Доктора – люди добросовестные. Я уверен, что Рама будет здоров, – весело успокоил меня учитель. У Рамы я обнаружил, что оба доктора уже ушли. Один из них оставил мне записку: «Мы сделали все, что могли, но он безнадежен». Друг и в самом деле имел вид умирающего. Мне было непонятно, как могут не сбыться слова Лахири Махасая, но тем не менее вид быстро угасающего Рамы вынудил меня подумать, что и в самом деле все кончено. Так в метаниях от веры к тревожному сомнению я чем мог помогал другу. Он очнулся и воскликнул: – Юктешвар, беги к учителю и скажи ему, что я отошел. Попроси его благословить мое тело перед последними церемониями. С этими словами Рама тяжело вздохнул и испустил дух[ ]. Около часа я поплакал над дорогим мне телом. Он всегда искал тишины и теперь достиг абсолютного покоя смерти. Пришел еще один ученик, я попросил его побыть в доме до моего возвращения и, ошеломленный, поплелся к гуру. – Ну и как Рама? – лицо Лахири Махасая расплылось в улыбке. – Господин, вы увидите его через несколько часов, – взволнованно выкрикнул я, – перед тем как его тело увезут в крематорий. – Не выдержав, я открыто застонал. – Юктешвар, возьми себя в руки. Посиди спокойно и помедитируй. Мой гуру ушел в самадхи . Вечер и ночь прошли в непрерывном молчании. Я безуспешно боролся за восстановление внутреннего самообладания. На рассвете Лахири Махасая бросил на меня утешающий взгляд. – Я вижу, ты еще взволнован. Почему же ты не сказал мне вчера, что хочешь, чтобы я оказал Раме осязаемую помощь в виде какого﷓нибудь снадобья? – Учитель указал на лампаду в форме чаши с неочищенным касторовым маслом: – Налей масло из этой лампы в пузырек и влей Раме в рот семь капель. – Господин, – возразил я, – он мертв со вчерашнего дня. Какой толк теперь в этом масле? – Неважно, делай то, что я прошу. – Веселое настроение Лахири Махасая мне было непонятно; я все еще пребывал в состоянии ничем не смягченной утраты. Отлив немного масла, я отправился в дом Рамы. Найдя тело друга застывшим в тисках смерти, не обращая внимания на это его страшное состояние, я приоткрыл ему губы указательным пальцем правой руки и ухитрился при помощи пробки левой рукой влить каплю за каплей масло сквозь стиснутые зубы. Когда холодных губ Рамы коснулась седьмая капля, он неистово задрожал. Мышцы его с головы до ног затрепетали, и, к моему изумлению, он сел. – Я видел Лахири Махасая в блеске света! – воскликнул он. – Он сиял, как солнце. «Восстань, оставь свой сон, – приказал он мне. – Приходи с Юктешваром навестить меня». Я не верил своим глазам, когда Рама оделся и оказался достаточно крепок, чтобы после этой роковой болезни прийти домой к нашему гуру. Там он простерся перед Лахири Махасая со слезами признательности. Учитель был вне себя от радости. Глаза его озорно мигнули мне. – Юктешвар, – сказал он, – теперь ты, конечно, не преминешь носить с собой пузырек касторового масла. Как увидишь труп, сразу давай масла! Семь капель лампадного масла наверняка должны одолеть силу бога Ямы![ ] – Гуруджи, вы смеетесь надо мной. Я никак не пойму, в чем моя ошибка. Скажите, пожалуйста, в чем она. – Я тебе дважды сказал, что Рама будет здоров, и все же ты не совсем поверил мне, – пояснил Лахири Махасая. – Я не имел в виду, что доктора в состоянии будут вылечить его, а заметил лишь, что они находятся рядом. Между этими двумя замечаниями не было никакой причинной связи. Я не хотел помешать врачам: они тоже должны жить. – И голосом, в котором звучала радость, гуру добавил: – Всегда знай, что неистощимый Параматман[ ] может исцелить любого доктора или не доктора."

Една българска песен казва "Сред море от хорска злоба, повтаряй ми че ме обичаш В този свят така тревожен повтаряй ми че ме обичаш Този свят така ме плаши и навява ужас в мен..." Сега вземам тези стихове в негативен смисъл. Очевидно човека се чувства/намира къде - сред море от хорска злоба, в тревожен свят, който го плаши и навява ужас в душата му Моят опит показва обаче че може да сме в океан от светла радост, в компания с Господа Любовта и светлината ме вдъхновяват и навяват радост в мен. Къде съм? Отнася се за пространството на ума и за духовния свят. Тези неща могат да се видят в пространството около главата на човека. Добрият и чист човек носи благословение на всички.

bee_bg, какво чувстваш когато някой те излъже? а когато те хванат теб в лъжа?

Забелязал съм го когато някой се нуждае от помощ, дори техническа. В божествено съзнание изпитваме светла радост, обич към всичко и мир. Малкият залив става Едно с океана от Любов. Материалното се подчинява на своя източник Проблемите се разрешават някак съвсем лесно или от само себе си.

12 септември Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния… Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае – иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява. И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи, при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на Земята. (Възможности за щастие (СБ 1941 г.) – Сф, 1995., с. 223) Красивото в живота

:feel happy:

Калоян И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе * Йоан Моля се да има в България хора водещи свят живот и те да стават все повече. Да ни напътства и води Светия дух. Господ и всички светии да ни помогнат! И ние да вършим винаги правото. Амин!

11 септември Господ е определил войната за глупавите хора, а за разумните – мир. За умните хора е определил богатството, а за глупавите – сиромашията. Сега вие можете да ми възразите, че „богатите няма да влязат в Царството Божие“. Много се лъжете вие! Богатите с грехове няма да влязат в Царството Божие, но богатите с добродетели ще влязат. За такива именно е Царството Божие. Богатите с добродетели ще бъдат бъдещите граждани на Царството Божие – така трябва да разбирате! Говорите ли за сиромаси, аз разбирам сиромаси от грехове. Ако сиромахът по цели дни роптае, той не е от истинските сиромаси. И ако богатият се е стегнал и нищо не дава, и той не е от истинските богати. Истинският сиромах и истинският богат трябва да благодарят за това, което им е дадено, и да отворят душата си за Господа. Те са праведни хора. Не благодарят ли на Бога за това, което имат, те не са от праведните. (Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 74) Призова учениците си

"Истинската цел на човека на тази земя е да осъзнае Бог... Ние произнасяме "аз" сякаш това "аз" изцяло ни представя, въпреки факта че в следващия момент обстоятелствата се променят. Другото "аз" е прогонено и подчинено.Тогава как можем да се надяваме че ще осъзнаем Бог, когато представата за "аз" и "мое" застава на пътя ни? Тази завеса която ни прави слепи, е най голямата пречка за нас... една страшна битка е да се разкъсат веригите на похотта, непреодолимата надменност и алчността." Хазур Махарадж Джи