Валентин Петров

Ще се поинтересувам дали има тяхна община наоколо. Видях група амиши това лято пред Метрополитън мюзиъм в Ню Йорк. Изглеждат като джуджетата на Снежанка, с най-милото и хубаво излъчване което може човек да си представи. Искрени, чисти, добри човешки същества!

:thumbsup2: Много точно казано.

Хубаво и вярно мнение, Мечо Мисля също като теб че Дон Хуан Матюс беше близо до Лорд Буда. Преди той да замине за духовния свят, те с Карлос имаха видение на един купол. Дон Хуан му каза че ще го чака там след смъртта. Същата форма има купола на Тхупарама Ступа - Карлос много обичаше "чудеса". Те са за материалистите, да ги събудят от вековна дрямка. Карлос още не е стигнал до мястото на срещата, мисля има шанс.

:feel happy: Мисля също че вървим натам Бог да благослови!

Коментар 3 от Константин Дичев

:feel happy: Сега тук имаме хармония и тя нараства В хора ни няма дисонанси Бог да благослови щедро с красотата Си мислите и чувствата ви

музикалното чувство се подхранва. Ако музиката не я поддържате, музиката е свързана с доброто, с правдата. Аз считам музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията Мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина, едно външно изражение на трите сили, които са свързани с трите свята. Ако така разбираме, тогава може да се пее. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с „до“, най-ниския тон, който едва можеш да го вземеш. Ще ѝ пееш. Ако пееш на болестта и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Значи да пееш в първата октава, във втората и горе в третата. Когато един тенор вземе горно „си“, най-високия тон, всичката публика ръкопляска. Казват: Голям талант е. „Си“ взел, най-високият глас на тенора. Ако вземе най-ниския тон, не му ръкопляскат, казват: Талант, сила има, гений. Та казвам: В нашето усилие в музиката да вземем най-високите тонове, в усилието да направим едно велико дело, то е музика. Всяко велико дело е музикален тон. В нас да проявим най-великата добродетел, то е най-високият тон, който можем да вземем в тази част, която пеем. Никой не трябва да се срамува. Да проявим онази, мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради нас самите и за публиката. Онзи човек, след като пее, всички ръкопляскат. В този тенорист има смисъл. Казвам: Вярата без музика не може да се реализира. Любовта без музика не може да се реализира. Всички ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там, дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите да видите какво пеене има, когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Понякой път ония, хубавите извори, които извират, да чуете каква музика има в тях. Не само това, но и светлината, когато сутрин изгрява Слънцето, когато слиза светлината, има най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика, цели оркестри из пространството. Да ми бъде ученик

Да ми бъде ученик

Да ми бъде ученик

Да ми бъде ученик

Добро

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях. Търсете доброто в себе си , а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите. И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си. Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят. Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа. Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена. :feel happy: Единца мярка Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение. Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика. Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. ... Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро. Болният човек не може да прави добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените „добрини“, така както хората ги разбират. Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е Добро. Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята. За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро. Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода, както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, това добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро ще се ползуват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята доброта, в своята Любов, мъдрост и истина. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог.

Съмнява се само онзи, който няма нищо, който нищо не е придобил. Но онзи, който има свобода, има сила, има светлина, има и добрина, той няма в какво да се съмнява. Човек няма в какво да се съмнява. Но слугата може да се съмнява в господаря си, докато е слуга. Овцата може да се съмнява във вълка, че може да я изяде. Когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява във вълка. Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един от руските генерали: „Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях? Мислите ли да им турите казашки шапки?“ – Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Турчинът се учудил и казал: „О, Аллах! Само Бог може да ви накара да си турите калпаци, защото нашите глави са много страдали от тия калпаци.“ Казвам: И ти, като руския генерал, ще отидеш при някого да го освободиш, и като го освободиш, турският паша ще те пита: „Ти искаш да му туриш своята шапка ли?“ – „Не, аз ще туря неговата шапка на главата си, неговия калпак.“ Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог, за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на Земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас. Но аз ще прогледна --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Сега, в нашия живот се раждат известни недоволства. От какво произтичат те? – От пресищане. Ще ви приведа един малък разказ. Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените. Един американец, на когото баща му оставил 20,000,000 долара и почнал да яде и пие, ял и пил, докато най-сетне загубил смисъла на живота, станал ипохондрик, заражда се мисъл да се самоубие. Отива при един лекар, при втори, трети, четвърти, най-сетне отива при един виден лекар в Ню Йорк и му казва: „Ти си последният, ако и ти не ме излекуваш, ще се самоубия“. – „Добре, но ще направим един договор, че каквито методи употребя за твоето лекуване, ти няма да имаш нищо против“. Той се подписва и плаща 250,000 лева за първото лекуване. Лекарят му туря хлороформ и заповядал на един от своите асистенти да му отреже десния крак под коляното. Той като става, гледа кракът му го няма и казва: „Това ли е вашето лекуване? 250,000 лева да ви дам, а сега ме лишихте от едно благо. Ах, да е здрав моят крак, всинца ви бих изритал“. След две седмици, казал му лекарят: „Когато поутихнеш, аз ще дойда пак да те видя“. След две седмици болният почнал да плаче и казал: „Г-н докторе, или ми кажи един път за спасение, или като си започнал да ме убиваш...“ – „Ще платиш още 250,000 лева.“ Направил му един изкуствен крак, сложил го и след туй болният не помислил да се самоубива – разбрал смисъла на живота. Често и ние, съвременните хора, заставяме природата да ни прави такива операции, и ги прави, и виждаме навсякъде, някому окото го боли, ухото, и има стотици и хиляди болести, които лекарите не знаят с какви имена да ги кръщават. И всички говорим за една култура, за някакви микроби. Туй не е причината. Болестите произлизат от единствения фактор, че ние сме скъсали първата връзка с Бога. Този е законът. Аз правя сравнение и то е следното: Там, дето прониква слънцето, дето има хубава вода, хората са най-здрави, а по северните склонове на планините, дето прониква много малко слънчева светлина, има най-много болести. И следователно там, дето южните и източни прозорци са затворени, а са отворени само северните прозорци, има най-много болести. А северните прозорци, това е човешкият егоизъм. Някой казва: „Искам да се осигуря“. Питам аз: Кажете ми един човек, който се е осигурил. Сега няма осигурен човек. Следователно осигуряването е закон да влезем в хармония и да живеем с Бога. Какво трябва да искаме

Да ми бъде ученик Какво да искаме

За връзка доктор - пациент е може би още рано, наистина. Имам известен опит със система за консултации. Тя е от тип семеен доктор към доктор-специалист. Специалистът е например работещ в Медицинска академия и т.н. Проблема за отговорността е нормално решен. Заплащането дали ще може да се реши със съществуващата система в България?

:thumbsup2:

Добре аргументирано мнение, Кристиян Това означава ли че засега няма полза от виртуални клиники в България?

Вярно! Изобщо, в света активно се търсят по-ефикасните, следователно по-нетрудоемки и евтини решения. Необходимостта и ползата от телемедицината е доказана вече на много места, например Китай и Индия. За съжаление България не е в челните редици на напредъка в това направление. Надявам се това да се промени и благодаря на участниците в тази дискусия за очертаването на някои от въпросите които трябва да се разрешат. Най-същественият е, разбира се заплащането. Базата би трябвало да е свързана с отделеното от лекаря време. Това е най-общо. Моля и за други съображения.

Но Аз ще погледна, НБ, 29.VIII.1937

Във всички случаи по-добре да има профилактика от лечение в последни стадии на болест към което е ориентирана съвременната медицина. Това е много по-лесно да се направи използвайки съвременна технология. Така ще бъде спестено много време, енергия, нерви и пари както на хората които ще получават помощ, така и лекуващите. Хубаво е да се потърси финансиране от министерството на здравеопазването и да се направи пилотен проект, може и с европейско участие. Стандарти за телемедицина в Европа има. Има и различни схеми за заплащане на труда на лекарите. Представям си виртуална клиника функционираща като абонамент. Може да е свързана и със здравната каса, може и да не е. За да е свързана, необходимо е да се мине през стандартизация и сертификация. На определен етап човекът е добре да отиде и лично да се запознае със своя лекар. След това, в зависимост от наличието на симптоми и сериозността на проблемите, възможни са различни варианти на диагностика и лечение. Както и на заплащане. Една не малка част от дейността на клиниката би трябвало да е обучение, консултация и предоставяне на литература относно - Що е здраве и как да се води здравословен начин на живот без болести. В случай че говорим за лечителство, законите са други. Цялата съвременна ситуация ориентирана към пари, от една страна стимулира към шарлатанство. Затова едва ли ще може да се направи виртуална клиника за лечение с окултни методи, за съжаление.

Но аз ще прогледна

http://www.ohi.hit.bg/dunov.htm