Валентин Петров

Когато говорите за злото, [се] подразбира, че вие сте турили огъня в неестествено положение, вследствие на което е изгорил къщата. Не, в къщата огън не може да остане. Това значи да туриш злото не на място. Този огън, т.е. личният егоизъм, днес изгаря всички, станала е цяла каша. Ние се стремим към друго нещо. Сега европейските народи минават в друга фаза, в колективния егоизъм. Днес всички народи се стремят да се обосноват като една фамилия, да живеят добре помежду си. Та, и вълкът се обуславя, грижи се за децата си. Така и овцата се грижи за децата си. Да оставим въпроса дали вълкът постъпва добре или не, то е друга работа. И вълкът си има свое мнение, той казва: „Аз имам право да изям овцата.“ Но и овцата: „Аз имам право да ям тревата.“ Ако турите вълка натясно, той ще каже: „Ако овцата се откаже от тревата, и аз ще се откажа от овцата. Но докато тя не се отказва от тревата, и аз не се отказвам от овцата.“ Както виждате, вълкът разсъждава здраво, логика има той. Сега искам да ви представя мисълта си ясна чрез един окултен разказ. Ще го представя в идеална форма. Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало: „Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако ме слушат хората, всичко ще туря в ред и порядък.“ – „Добре, ще направим един опит, да видим доколко твоят опит ще излезе добър.“ Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото: „Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект.“ Върнало се желязото и го запитали: „Какво направи?“ – „Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия.“ Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват: „Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът.“ Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал: „Сега аз не ще ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството.“ – „Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект.“ Гвоздеят отива при един земледелец и му казва: „Имам един проект.“ – „Какъв е той?“ – „Искам да оправя света.“ – „Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория.“ Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си. „Какво има?“ – „Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят.“ Тогава чукът казва: „На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект, като чук какво мога да направя в света.“ Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал: „Добре, ще те опитам.“ Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал: „И каменарят не приема никакъв проект“. Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора. Най-после волът казал: „То се вижда, желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това. “ Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал: „Можеш ли да носиш юлар?“ – „Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам.“ – „Добре“ – казва човекът. Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът, казва: „И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа.“ Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата, турил я на пиростията и я опекъл. Тя се мърдала и казала: „Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха.“ Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си: „И аз ще отида при човека да му дам своя проект.“ То отишло при един голям учен, професор, и му казал: „Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите.“ – „Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш.“ Та, сега всички учени хора, които дохождат да [си] дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти. Този разказ е създаден по причина на това, че хората са ходили да дават ум на Господа. Всички хора, които са на Земята сега, все са давали ум на Господа, вследствие на което Той ги е турил на работа – и волът, и конят, и птицата, и рибата, и хората, всички са дошли на Земята, за да осъществят своите проекти. Само детето се въздържало да даде своя проект. Ако вървим по пътя на желязото, от нас ще излязат гвоздеи, чукове, брадви, свредели. Ако вървим по пътя на воловете, хомоти и гемове ще ни турят. Ако носим ума на рибите, само пиростии ще се образуват, само огнища и консерви ще се правят. И най-после, ако носим ума на детето, светът ще се поправи. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца...“ И Христос, като разглежда тази история, намира, че най-подходящото положение е на детето и казва: „За такива е Царството Божие.“ Всички други живеят сега в усилни времена. Защо? Понеже личният егоизъм е установеният закон, който тласка цялото човечество. Няма същество в света, което да не е под влияние на личния, индивидуалния егоизъм. Следователно всяко същество разглежда нещата само от свое гледище. И когато хората говорят за някакъв си морал и закон, туй е по отношение само на техния личен егоизъм. Рядко се срещат хора, които истински разсъждават. Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека. Той сам го създава. Усилни времена

Да. Желанието за чудо е за закоравелите материалисти. Желание за власт в скрита форма. Като в и .

Кристализиране на човешката душа

http://www.kaldata.com/forums/lofiversion/...php/t48346.html Виделината и тъмнината

Така е. Всред тези трудности, може да загубим светлината си когато грешим. Правите мисли и постъпки, говоренето винаги на истината, позволяват виделината да остане в нас. Абсолютната истина

Имало е неща в живота ми които много хора биха нарекли чудо. В самия момент са най-естественото нещо. После като почнат да ги разправят хората, слушащите казват "чудо". Не е чудо. Трябва само - "Вяра колкото синапено зърно" Но когато другите започнат с обясненията, съмненията и т.н., точно тази малка вяра може да се загуби. Големите съвременни духовни учители също не обичат да правят чудеса. То е все едно да те накарат да вярваш с допрян автомат до слепоочието. Ще повярваш на очевидното, без съмнение. Но това често има дори отрицателен ефект върху духовното развитие. Затова оставям на Господ да прави чудесата когато Той реши

Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина.

тъма ~ тамас

Имам едно семейство приятели интелектуалци и се видяхме вчера в плод-зеленчук. Те ме поканиха на чай и покрай разговорите за екология мислихме значението на думата разбирам. разобрать - рус. - разглобявам Показва разбиране с разглобяване на структурата. Има неразглобяващо разбиране схващам - обхващам обекта във външните му аспекти comprendre (фр.) - същото, има контакт осъзнавам - проникване на съзнанието в същността, без физически контакт understand - (англ) - още по-добре, осъзнаване на същността и силите Понимать е също много хубава дума близка до идеята за беден духом.

Отлично! нагуалът Хулиан и той уж беше Нагуал но повече приличаше на хулиган Това научи Дон Хуан да приема хората и техния избор Без тонал няма съществуване в света на хората. Става неразбираем. Възможността да излизаме от него по желание дава свобода. Тогава можем да наблюдаваме безпристрастно своя тонал. Не можеш да ремонтираш мотора на колата докато я караш, нали

!! Отлично!

:sorcerer:

Какво означава да "задържа виделината за себе си", да и туря тапия? Може би да си присвоя правото единствен да виждам, а другите да поучавам с моята виделина? да представи виделината за "моя" - ето проблема "само с външния и израз- светлината"\сетивата - Липсва директният досег с Бога. С чист живот и медитация да се свържем отново с Учителя в междувеждието. "в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си. По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека. Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало. Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят. ... най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. С „Виделината свети в тъмнината.“ ...нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща... трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. " Виделината и тъмнината

Виделината и тъмнината Може ли човек да проявява светлина? Ако да - какъв е пътят да се научи това изкуство? "виделината е ... живот ... отвътре" Коя съм аз ?

:feel happy:

Виделината и тъмнината

Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее. За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата. Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа?“ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това?“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава?“ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“ Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл. Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си. Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал. И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“ И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината. Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата. Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса. Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат. Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете. Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха. А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре. Само така могат да се примирят нещата. Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете. И двете жени били нервни. Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека. Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер. Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека. Виделината и тъмнината

в тоталния контекст но, Виделината и тъмнината ефикасно откачване от миналото Бог е свободен и дава колкото и когато реши Виделината и тъмнината

:thumbsup2:

Малко като символ на Учението. Когато Учителят учи Ученика, всички свалят шапки. Свалят шапки на Виделината. Учителят дава Виделината на Ученика. Те са под шапката на Виделината. Учителят е ~чешмата, Ученикът е ~корито Когато ученикът спре да учи и свали шапка, влиза под влиянието на тъмнината. Никой вече не му сваля шапка защото няма вода

Много любов се излъчва от стихотворението Тук в Канада българските баби учудиха всички с невероятните си постижения и възможности Май в България не са могли да се разгърнат В Индия Баба означава Небесния Татко Това е значението на Учителя Бабаджи който живее и досега в Хималаите Да ви прати Небесния Татко великата си мъдрост и чистота

"Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки " 2 юни 1939 МОК Колко пъти сме имали хубави Божествени желания, и сме ги забравили? Те са в подсъзнанието ни. Трябва да си ги спомним и да ги съживим.

Идеалът да виждаш божественото във всичко и всяка секунда. Добър и практически верен метод! :feel happy: Няма противоречие между Високият идеал и Както няма противоречие, а взаимно допълване между мъдростта и любовта. Дългосрочните идеали са важни защото водят към свобода. Затова са идеали, защото са високо. За да няма невъзможно високо вдигнати летви трябват точни знания. Къде е идеалът, къде сме сега. Различни са скорости на времето заидейния и физическия свят, както беше споменато в една друга тема. Различна трудност са задачите на хармонично мислене и чувстване.

За добро е!

Конкретното състояние може да е много далеч от съвършенство. Повечето хора ще махнат с ръка. Но и това отличава Учителите от обикновените хора. Техният поглед напипва зад привидно разхвърляните човешки качества стремежа към мечтата. Душата се стреми към Бога живот след живот! Големите души са практични. Те водят учениците през извършване на съответни за тяхното ниво задачи. Без да губят от погледа си и по-далечните цели пред душата и духовните групи. Когато целите са ясни, има яснота и за съвместния път. Но ако целите са различни? Тогава по съвместния път може да има дисхармония. Орел, рак и щука ... слаби резултати Единица мярка Затова е хубаво тези неща да са максимално ясни и открити още отначало. Мисля че в бъдеще когато се запознават духовни хора, ще обменят първо мисли за това какви са техните идеали и мечти. Все още може да има разлики в способите да се постигне целта, но това са преодолими неща - Единица мярка