Валентин Петров

Пет първоначални качества на ученика

:feel happy: Първата работа е да обичам Бога с цялата си душа Тогава Той ни говори. Хубав въпрос. Нека поразсъждаваме с примери как виждаме божественото в ближните?

Много хубаво казано

Благодаря и да ти се връща Кармичните струпвания са трудни за разрешаване. Постът ти от вчера беше хубав, но наистина му липсваха няколко заключителни думи. Днешният пост дава пълнотата както бе необходимо. Отново благодаря.

Христос Накара ме да се замисля доста сериозно този завой в темата. Лошите мисли, осъждането, критиката и самокритиката, воюването с "неправилното" и "несъвършеното". Духовният Път рано или късно ни изправя пред този кръстопът, на който е стоял Христос. Дали си спомняме за Неговия пример, когато настъпи този момент или сме склонни да наречем избора на чашата и кръста малодушие, мекушавост, отстъпление, оправдание на слабостта и непостоянството си? Решението зависи от това доколко душата е придобила истинност и мъдрост. Всеки може да даде път на Христос в себе си всеки един момент. Да! Пожелавам го на всички искрено търсещи Бога. Възможно ли е, борейки се с нокти и зъби в името на Христос срещу "враговете", разпъвайки на кръст своите и на другите слабости и грехове, всъщност да Го разпъваме в себе си? Може би сериозна опасност по Пътя е усещането за "жрец", който да води и просветлява "паството"? Как се поддържа имунитет към това заболяване? Това детска болест ли е или старческо безумие? Практическо усещане на любовта вътре. Иначе, дали ще е "кимвал що звека", стара или детска болест, са подробности. същата статия От известно време насам все по-често Бог ме среща с хора, които са склонни да разпънат човека до себе си (и самия себе си) от Любов. Има ли такова нещо като разпъвам от Любов и с Любов? Критиката разпъване ли е или Любов? критиката се отнася до нас в степента в която г/решим Да вземем зърното истина, защото ще ни помогне да се изправим Плявата вятърът ще отнесе... "Каквото и да правиш, хората ще те критикуват. Затова се научи да приемаш спокойно критиката" Лорд Буда Вътрешния свят на някои хора е пълен предимно със страх и гняв. Да влезем в него или не - наш избор. "Гневът корумпира, както плевели завладяват полето. Бъди свободен от гнева и възхвалявай другите които са също свободни" Буда, "Желанията", ст. 357

Волята на Бог "по Свой образ ..." Образа на Божественото Аз. Името му е Атман. Тук е и тънкостта? това е така. За съжаление его опитва некоректно да присвои могъществото на Атман и създава фалшива претенция Може би си прав.

"След като имаме потвърждение в писанието, че Бог познава човека по име, както и че имената се "записват" в Книга на Живота, това дава един простичък и ясен извод: Имаме си" ... Име егото не е Това освен за хората които са Там Много точно. За да се изкъпеш, трябва да се съблечеш. Да вземеш друго его, трябва да се преродиш или просветлиш. Практически съм изпитвал живот с его 0 за определено време. Не го препоръчвам на слаби хора. Няколко пъти преживях също савикалпа самадхи. Състояние на безусловно блаженство. Какво ефективно можем да направим през оставащото ни време на земята. И тук съм стигнал до някои отговори с помощта на Учителите.

Става и с его, но как да е уверен в това. Когато его стане 0, имаме много беззащитност. Труден път. Познава го всякак, син му е все пак Казва му, "ела да поговорим, синко, остави сега твоя футбол и охлювите"

True! Всъщност тук лежи индоевропейския корен *bhere - санскрит bharati, гръцки ferô, латински ferо. Значи нося. В случая раз-насям, представката си е славянска. Интересна етимология. Ами това по-скоро означава нещо като "вземам, хващам заедно, едновременно" (с-хващам, com-prendre). На старогръцки sullambanô (аналогична структура на думата) означава обхващам, обобщавам, а "разбирам" е katalambanô - поемам надолу (kata). Повод за размисъл е и латинското intellego - събирам, свързвам помежду. :feel happy: Схващам ~ приятелско, дружелюбно изследване Без интерес към цвета на долното бельо Външните аспекти са и същност. Което обектът благоволи да разкрие - това, обичаме и сме доволни. Ето тази думичка не ми е била никога ясна. Как ти е хрумнало това за силите е отвъд моята интелектуална мисъл Нещо като "стоя по-долу" или нещо от сорта. Немците с това тяхното verstehen сигурно затова ни приемат ни предават, но основно знаят на кое къде му е мястото - положителна черта понякога, но основно служи на технокрацията. Залагам на тези, които не разглобяват, а свързват. както в "Stand up for your right" Боб Марли духовната същност която прави да живееш Raison d'être. When we understand, даваме подкрепата си безусловно на тази безсмъртна същност отвътре. Unconditional from understanding that we are all - One. Приятелят изразява друг аспект на Бога. understand - Compassion. True support. точно попадение :feel happy:

защо? Може би ти знаеш още по-добре, след като го твърдиш така уверено? Би ли споделила твоята версия, ако обичаш?

В Бурна клада бурени, пламнете! и човешките сърца стоплете защо?

Можем да си спомним кога мислите ни се отклониха в друга посока. невъзможно упражнение при постоянно разбъркани и хаотични мисли - положение като на Фродо в пещерата на Шелоб: Оплетено в его майа, под влияние на множество мисли и желания, съществото живее в илюзия и така стига до своята смърт. Бхагават Гита помощ от Светлината Нишката да е една - това е радж йога. Едно-насочени мисли с пълна концентрация. Детска рисунка на Ариадна при входа на лабиринта. Wiki Света и силна мисъл за Бога - една! С памет мощна и ясна, ум в чистота Ходим в правия път в Светлина Мисли, право мисли Песен на Учителя

с единение в Наблюдателя Така просто няма как се получи-защото ти се опитваш да приравниш обекта със наблюдаващия го.Което е пак оксиморон p.s.Все едно инфузорията, в единение с микробилога да се наблюдава през микроскопа чувал ли си нещо за Светата Троица реже стомана и желязо като оксижен В езика за програмиране С++ имаме интерфейс и реализация. Абстрактен клас, или чисто виртуален - Отец Реализация - наследникът - клас-дете - Син Имат един и същ интерфейс Времето убива октопода То е същото като идеята и реализацията и. Реализацията е целта на духовния път. "Излезе сеячът да сее" Да допуснем че идеята си е все още там. Които "тръни и бурени ги заглушават, остават безплодни". Все още имат шанс ако извадят плевелите

с единение в Наблюдателя

За да си наблюдател-трябва да стоиш извън процеса или явлението, което наблюдаваш.Ерго-ние сме човеци, и като такива не можем да бъдем безпристрастни наблюдатели, тъй като всеки един от нас има его.Следователно, съждението "Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно" e Contradictio in adiecto, с изключение на случая, когато твърдящият го, не е сам божество Да, Интерфейсът на Бога в нас

Мисля че и трите предположения отговарят на истината. Овладей дишането. Добри инструкции има тук Учителят за дишането Всеки който има или мисли че има психични проблеми - да прави клизма или пие рициново и да овладее дишането! Мислите и емоциите ще бъдат отново един ден под твой контрол Смелост! Христос

Егото не е същност на човека Всеки добър наблюдател го разбира рано или късно

Можем да си спомним кога мислите ни се отклониха в друга посока. невъзможно упражнение при постоянно разбъркани и хаотични мисли - положение като на Фродо в пещерата на Шелоб: Оплетено в его майа, под влияние на множество мисли и желания, съществото живее в илюзия и така стига до своята смърт. Бхагават Гита помощ от Светлината Нишката да е една - това е техниката на радж йога. Едно-насочени мисли и пълна концентрация. Детска рисунка на Ариадна при входа на лабиринта. Когато има достатъчно светлина и една здрава силна нишка тогава умът достига чистота, паметта се подобрява. Лесно си спомняме къде се отклонихме и се връщаме на правия път При Бога

http://triangle.bg/books/1935-09-22-10.199...5-10-06-10.html

Вчера и днес в Монреал падна 50 см сняг. Наложи се всички да ринат сняг да изкарат колите си. Зимният канадски национален спорт - отриване на коли, е в разгара си.

"Неприятното в живота показва всякога едно отклонение от онази права посока, в която човек трябва да върви. Всяко препятствие, всяко усилие, в какъвто и размер да е, показва едно малко отклонение от правия, от естествения път на живота. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая. Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което, след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното. ние търсим причината на злото в света. Откъде е дошло то? Много просто – от личния егоизъм на човека. Хората не само че себе си избиват, но и млекопитающите безразборно избиват. Вследствие на това избиване в цялата сегашна култура се създаде едно положение ужасно. Всичките сегашни болести се дължат все на това избиване на млекопитающите. Както и с изсичането на горите. Първият човек, който създаде туй положение, беше Адам, който ще бъде в състояние да изправи света. Законът е такъв. Онзи, който е направил прегрешението, той е в сила да изправи своето прегрешение. Онзи, чрез когото злото е влязло в света, чрез него може да влезе и доброто. Две положения. Тогава аз привеждам закона: Всеки един човек, вземете в най-малък размер, е отговорен за своята съдба. Той не е отговорен за онова, което става в света, за него той не може да бъде причина, но за малкото отклонение, за малкото зло, което е направил, той е отговорен. Има и някои странични външни влияния, но за създаването на най-малкото зло той си е причина. Следователно той е в състояние да изправи това положение. Ако не беше така, тогава нещата в света никога не биха могли да се изправят. Защото, ако един човек не може да изправи себе си, как ще могат тогава 10 души, събрани на едно място, да оправят целия свят? Тъй щото въпросът е до единицата. Грехопадението започва с месоядството в света. Падането на ангелите се дължи на месоядството. Един човек, който е месоядец, може да направи всички престъпления. Всички хора, които са месоядци, техният морал е до плевнята. Казвате: „Защо са усилните времена?“ За да се покаже какъв характер имате вие. Слушал съм и млади, и стари да казват: „Не съм ли свободен да правя каквото искам?“ Само робите може да правят каквото искате. Робът кой е? Онзи, който казва, че всичко може да направи, той е един войник, на когото му заповядват „туй направи, онуй направи“ и той прави. Ти си под команда. Ти си свободен само духом. Когато ти не правиш това, което ти заповядват. Вие разбирате, че като правите туй, което искате, че вие сте свободни. Но като правите онова, което не трябва, вие ще бъдете ли свободни? Има неща естествени за човека. Там, дето е изворът, там е свободата. Дето си свободен, ти ще провериш своята свобода. Най-голямата сила на човека седи в това да се откаже да прави зло. Или другояче казано: той не трябва да става слуга на злото. Или той трябва да бъде свободен. Най-малко свободен. Или ако не може да бъде господар, да бъде свободен. Второто положение: той трябва да бъде господар на злото. Да бъдеш господар значи да туриш това зло на работа. Казвате: „Какво ще стане със света?“ Какво ще стане със света? Къщи, които са прогнили, на които гредите са черудясали, ще се съборят. Онези къщи, които нямат добра основа, ще паднат. Пътищата, които не са добре постлани, ще се развалят. Реформа ще стане навсякъде. Всичко онова, което е добре построено, ще се устрои. Аз ще ви кажа на какво почива вашето тяло. В тялото съществува един ред. ... Има клетки, които работят в белите дробове. Всяка клетка, когато организмът е нормален, всяка клетка взема достатъчно храна, за да живее. После нечистото се изхвърля навън, става пълно пречистване. Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав. Но щом съгреши човек, веднага неговата поща, съобщенията се задръстват и тогава се появяват разните болести, които лекарите лекуват по своему. Може да ги лекуват, не е лошо да се лекуват. Но казвам: Природата има един особен начин за лекуване.... И ако имате микроскопически резултат в година и половина, през цялата година този резултат ще се увеличава, вие ще бъдете сигурни и мощни. вашето тяло трябва да се подчини на вашето чувство. Вашето чувство трябва да се подчини на вашата мисъл. Вашата мисъл трябва да се подчини на вашия дух, на онова великото, разумното. То е един процес. Тялото трябва да се подчини. Несвоеволно чувствата ти трябва да се подчинят на мислите. Мисълта трябва да се подчини на човешкия дух. Туй е една редица. Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Неестествени удари са. Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник! Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен удар. И действително, при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите. Но ако знаете как да снемате този товар от гърба си, ще се избавите. Много пъти носите товар, който не е ваш. По изкуствен начин във вашия ум влязла съвсем чужда мисъл. Някой път във вас може да влезе някоя хипнотическа мисъл, да ви застави сами да се самоубиете. Много хора крадат не от добра воля. Внушена е една мисъл да краде, да върши престъпление. Когато се събуди разумното, всички хора възкръсват. Навсякъде тръби архангел Михаил. Под думата „смърт“ в първоначалния език подразбирам: ще дойдат неестествени страдания за човешката душа, които ще я спънат в нейния правилен развой на развитието. Някой хванал един път, обратен на живота. Смъртта е най-страшното. Това е ограничение на човека от свободата. Ти си роб, нищо не може да вършиш. Смъртта казва: „Ще бъдеш осигурен.“ За да се освободи човек от туй робство, той трябва да изтърпява. Казвате: „Да умра, да се свърши всичко!“ Ако човек в смъртта умира, за да се освободи от смъртта, то е право. Но ако от живота умира, за да влезе в смъртта, той се ограничава. Ако от смъртта отива в живота, съгласен съм. Тогава освобождението иде." Усилни времена