Валентин Петров

Написаното от Борислав не ми звучи назидателно, а искрено. Има път към светлината, има и към тъмнината. Има някои, които под сянката на лозунги за "свобода", устойчиво крачат в мрах. Прочее, "определяйтесь девушка, а то остановка подходит" цитат от стар виц

В света, но не от света. Който живее под покрива на Всевишния, Бог поема грижата за живота на душата му и в този ограничен свят. Той възкръсва и живее Нов живот на вечно нова радост с Царя на Славата. Да възкръсне Бог! Да се разпръснат враговете му! Яви ни Боже, Своя Лик! И поразен от Твоят Лик Сияйни, врагът да бяга надалеч към краища незнайни!

"Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под светлината на Всемогъщия" 91 Псалом

:feel happy:

Свами Шивананда Сарасвати

Хубава тема, Никола! Лотовата жена Мечът на Духа Търпението Изтълкувай ни тази притча Доколкото знам, Ученикът Михаил Иванов - Омраам Айванхов е разгледал въпроса много добре и в подробности. За съжаление нямам достъп до текстовете на български в електронен вид. Някой има ли ги? В Монреал има семинари за бременни и бъдещи майки. Няколко братя и сестри ходиха да изнасят лекции на такива. :feel happy: Книга на Омраам Айванхов на руски

С търпение може да се постигне и още по-голям процент на успех. Методите се усъвършенстват с практика. Преподаването ни учи да забравим себе си. Затова е много важно. Можеш да заинтересуваш и него. Например преподаваш урок за вятъра. Можеш да вмъкнеш историята за гърците в древна Елада, които определяли бъдещето от звуците които издава вятъра. Богът на вятъра, Еол, и легенди свързани с него. Като се преподава за кръговрата на водата, може да се включат древни легенди за дъжда, реките, океаните и други. В голяма степен вниманието е функция на настройката, която става посредством образното мислене и чувствата. Сигурно с мен щеше да ти хареса Наистина жалко

Аз ще ви приведа един пример из живота на доктор Миркович. Доктор Миркович искаше да приложи новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Заинтересувал се от евангелистите и станал евангелист. После баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и го кръщават. Станал баптист. Като станал баптист, изхвърлят го от службата. Казва на баптистите: „Аз тук само за хляба си ще слугувам.“ Казват му: „Иди си търси работа на друго място.“ Този баптист, при когото искал да остане, бил бакалин. Не иска да остане при него, защото ще види как работят и ще ги критикува. Страх ги е да види, че те полъгват. Доста са умни. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси си работа.“ Един ден той ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя?“ Казвам: „Ела във Варна.“ Дойде той, замязал на циганин, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш.“ Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи, дай ги някому.“ Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал.“ Най-после иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим?“ Казвам: „Да го поставим да продава книги.“ Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него, казва: „Дайте му книги, колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него.“ Взе книгите той, отиде някъде, и не се върна вече. Казва: „Не се върна вашият.“ Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде.“ Поусмихна се докторът. Отивам един ден на книжарницата, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди.“ „Колко ти дължим? Момък е, стават тия работи. Ние не искаме да те подядаме, ние ще ги платим, считай, че той ти платил. Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим.“ Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва.“ Велчев беше много взискателен, точно дава и взема. Друг евангелист да му заеме пари на заем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата?“ Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже, ако ти не платиш, аз трябва да ги платя. Не искам да лъжа. Понеже нямам толкова пари, колкото искаш, да ти гарантирам, не мога да гарантирам. Аз имам правило: когато някой иска да му гарантирам, не гарантирам, докато аз нямам толкоз пари в касата. Като имам, тогава може да гарантирам.“ Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е.“ Казвам: „Тури тия пари в касата, които ти давам, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш.“ Като му платихме ние, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира. Всякога трябва да имаме нещо в касата, с което да гарантираме. Една хубава черта е. Вие ще кажете: „Как да правим туй?“ Туй, което съм проверил, е вярно. Може и вие да направите опита. Аз, ако имам един цял хляб, един обикновен хляб от едно кило, като дойде някой да ми иска, дам му половината. След като той си замине, моят хляб е пак цял. Той иде с половината. И той ако даде половината от своя хляб, и неговият хляб пак ще стане цял. Онзи, който взел четвъртината, четвъртината да направи осмина, хлябът му пак цял ще бъде. Постоянно се намалява хлябът, но който дава, неговият все цял остава. Доброто има такова свойство: никога парче не остава. Доброто е винаги цяло в себе си. То е като един извор, който никога не се изпразва, винаги от него каквото излезе, излиза изобилно. Казвам, в закона на любовта туй е вярно. Ако всичките хора биха служили на любовта с пълна пара, никога не щеше да има недоимък. Ако някой път се ражда недоимък, то е от безлюбие. Много хора говорят за любовта, но не са започнали с любовта. То не е любов, ако ходим да търсим какво сме дали някому. Ако дам на един човек една чаша вода при един голям извор, ще ходя ли да търся какво съм му дал? Ако съм в една местност, дето цялата местност е пълна с късове злато – по десет, петнайсет, двайсет, трийсет и пет кила злато, че съм дал някому две или три кила, ще ходя ли да го търся? Аз се радвам, че той е взел. В любовта всичко е тъй изобилно, че не може да става дума за някакво противоречие. Изключено е всяко противоречие. Всичките противоречия произтичат от един вътрешен недоимък, или не вървим в пътя на Божията любов, в Божественото изобилие. Ако не станем като малките деца, не може да влезем в Царството Божие, да разберем Божията любов. Само един, който имал опитността като този младия син, той може да разбере какво нещо е Божията любов. Та казвам, турете закона. Казва: „Не съм достоен да се нарека твой син, но ме приеми като един от твоите наемници.“ Бащата го прегърна и целуна, и казва: „Синко, ти си разбрал любовта. Всичкото, каквото имам, твое е.“ ------------------------------------------------------------- Като младия син

Възможно ли е друг човек да каже твоя смисъл? Възможно ли е някой друг да диша вместо теб?

Да! "Реалното" е нереално. Човек и природа

Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате, европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. – „Как ще стане това?“ – Не е важно как ще стане – ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се как става това. Не е важно как става; важен е фактът. Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. -------------------------------------------------------- видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека при какви трудни моменти в живота си да не се чувства сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него. Двама българи следвали в Америка. – Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска, и не знаел как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: „Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума“. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: „Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България“. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното – в това, което знаете. Значи човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да имате всякога успех. Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него. В умствения свят този закон се превежда с думите: „Словото да бъде във вас и вие – в Него“. На физическия свят пак казваме: „Хлябът да бъде всякога в човека и човек – в хляба“. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил“. Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас. ----------------------------------------- Човек и природа

Братя в единомислие Виждал съм мъже и жени йоги, и тайчи майстор, които са били в пълно целомъдрие цял живот. Имат съвсем различна от "стандартната" система на тънките тела и енергегика. Смисълът на противоречието Виждал съм и хора които са достигнали до целомъдрие в по късен период от живота си. Третото правило За свободна воля може да се говори само при хора които са се освободили от диктата на долните 2 чакри. Вивекананда каза, "трябват ми 11 човека които са целомъдрени както аз съм целомъдрен, и ще променим света"

Щом простите почнаха да "изпитват" мъдрите, май времето на жътвата е наближило

Ти се молиш по един, по друг, по трети начин, но не получаваш отговор на молитвата си. Чудиш се коя е причината за това. Причината е в самия тебе, не знаеш да се молиш. В старо време имало един светия, който постоянно се молел на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искал да знае причината за това. Един ден, както се молел, видял един ангел, който му казал: „Дойдох да ти открия защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живееше като обикновен човек, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнеш котела ѝ, молитвата ти няма да се приеме“. Това представя дисонанс в молитвата ти, поради което тя не се приема в света на хармонията. Един религиозен човек често се молел на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нещо в живота му, което го накарало да мисли, че Бог послушал молитвата му. Веднъж, като се връщал от черква, видял една торба на прозореца в къщата на един банкер. Помислил си: „Ще видя какво има в торбата“. Повдигнал я и останал крайно изненадан: торбата била пълна със злато. Като броил парите си, банкерът забравил торбата на прозореца. Религиозният човек си обяснил работата, както му се искало. Той си казал: „Молих се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждам тази торба със злато на прозореца и се радвам, че Бог е промислил за мен“. Той взел спокойно торбата и се върнал у дома си. Като започнал да се моли на Бога и да благодари за парите, забелязал, че между Бога и него застава торбата и пречи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пъти започвал молитвата си, пред него се изпречвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбрал погрешката си, вдигнал торбата и я занесъл на банкера, като му казал: „Слушай, братко, твоята торба затвори пътя ми към Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Аз мислех, че ще направя нещо с тези пари, но се убедих, че те не са мои, нито ми са нужни. Вземи парите си назад, те са необходими за твоите нужди“. Следователно, ако си взел парите на брата си, ще ги върнеш. Не ги ли върнеш, ще знаеш, че молитвата ти няма да се приеме и работата ти няма да върви добре. Ще върнеш котела на бедната вдовица, ще върнеш торбата с парите на богатия банкер – нищо повече. Ще знаеш, че работите не вървят добре, защото си взел чужда вещ. Ще върнеш чуждото и ще разчиташ само на онова, което сам си изработил и придобил. Следователно, докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те спъне. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно дали хората виждат погрешките ти; важно е дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. ------------------------------------------------------------------- Земята като училище

:feel happy:

Мисълта "аз съм многоучен/а" и пр. води до изгубване на устрема и простотата Също, почва сравнение с другите, мисъл за авторитет, спорове и пр. Хубавото отношение е да се учим от всички. Трябва смирение. "Всеки който търси да има слава, е на крив път. Трябва да търсим славата Божия. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4000 студенти и те се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отпред, отстрани и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Секретарят разбрал че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият учител. От 4000 студенти само този е ученик, който има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого." Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев, 1 том. Земята като училище

Его: Пряко или косвено е свързано с конкретното физическо тяло. Егото е връзката с тялото. Отъждествяване с тялото, с агрегата от идеи и чувства произлизащи от "собствеността" върху тялото. Когато човек се научи да отделя съзнанието си от телесната конструкция по желание и да го съединява отново, егото се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни Вземи един атом от нокътя на малкия си пръст Чувството за нежелание да го дадем е от егото. Умственото тяло: Субектът на знанието. Абсолютното е постоянно, отвъд пределите на вибрации, време, пространство и материя. Йогите го познават като Неограничена Истина_Независимо Съзнание_Безкрайна Радост Царственият Сат Чит Ананд на Абсолюта изразен в човешки разбирания Как да се намери Божественото съкровище? --------------------------------------------------------------- В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън. В едно колело имате един ремък, който движи постоянно колелото отвън, а в един охлюв имате движението отвътре... Любов първото нещо, което е, ще диша живот навсякъде. Първият акт: ние ще усетим един изблик на Любовта. Вторият акт: понеже този извор ще трябва сега да тръгне в своя път на движението, необходимо е Мъдростта да му покаже пътя, накъде да върви. Затуй трябва първо да имаме съприкосновение с Бога. Има Господ, значи има Любов. Има ли Любов, тази Любов ще даде живот. Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова, но като дойде Любовта, аз мога да помогна на хиляди хора. За всеки един човек има отредено едно място, една специална точка, според неговата душа. Туй място седи само за вашата душа, никой не може да ви го вземе. Зад него седи един ангел, който го пази. То ви чака отворено. Като дойдете в контакт с Бога, то ще произведе резултат. Може учени хора да ви говорят това-онова, какво ли не, да ви залъгват, но туй място си седи. Трябва да обходите цял свят, да дадете всички жертви и дойдете ли в контакт с Бога, веднага във вас ще се влее новият живот, който Христос нарича „новораждане“, а в окултната наука го наричат „дваж роден“. Първото съприкосновение с Бога, с туй Великото същество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрение, ние ще схванем живота тъй, както никога не сме го схващали, и ще почнем да живеем другояче. Като казвам „великата Любов“, ето как я определям. Любовта носи в себе си безсмъртие и живот; Любовта изключва всички страдания; Любовта изключва всички насилия; Любовта изключва всички глупости; Любовта изключва всички безчестия; Любовта изключва всички нечистотии; Любовта изключва всички неправди; а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения живот. Пред нея и в нея живеят всички същества тъй, както ги разбираме, от най-низшите до най-висшите Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята си! Туй е волята Божия. Ако вие постъпвате по първия начин, ще бъдете семето, посято на пътя, семето, посято между камъните, и семето, посято между тръните – значи по начина на кривото разбиране. Ако постъпвате по втория начин, по закона на Любовта, вие ще бъдете семето, посято на добрата почва, което дава плод стократно --------------------------------------------------- Който има уши Опитите за трансформация на нисшето във висше по пътя на разсъдъка не могат да избягнат многобройни грешки. Учението на Беинса Дуно - трансформация със Слово посредством вселяване. Досега с висшето свръхсъзнание - в контакт с универсалните божествени идеи. Не е изкуствено синтезиран идеал, а вечният източник на живота. Новораждане от Водата на Живота, Любовта, и Духа на Истината.

Последното е в пъти по-голямо, а като продължителност, не може да има и сравнение.