Валентин Петров

:feel happy: Ом намах Шивайа! :feel happy: :feel happy:

:feel happy: в затруднение изучаваме нашата карма и качества - възможност за бърз прогрес "Истината ще ви направи свободни" Господ Иисус Христос Посредством различаване. нашите емоции Божествената интуиция в душата посредством емоциите. "Частта от цялото не може да стане Цялото, но може да стане като Цялото" Учителят Физическата земна реалност е нищожна част от училището на безкрайния Божествен живот.

Шри Шри върху Йога-сутрите на Патанджали... Целомъдрието ти дава сила, много сила. Брахма означава безкрайност. Чаря означава да се движиш в тази безкрайност. Да знаеш обширната си природа, а не да мислиш, че си само тялото, да вървиш, сякаш си пламък светлина. целомъдрието се получава от само себе си. Колкото по-радостен си, толкова по-малко чувстваш тялото... в това безкрайно съзнание... съзнанието ни разширено до безкрайност. Да се движиш в безкрайността, в истинската ни природа, природата, която е пространство: това носи много крепкост, смелост и сила в нас. :feel happy: Човек, който гледа кой изглежда добре, "с кого мога да правя секс" ... няма енергия, няма никаква отдаденост. Нищо не идва ... нищо не се получава... притъпен, обхванат от похот ум, и нямат никаква сила... идват завист, гняв, раздразнение, разочарование... когато се разрази тази буря от негативна енергия... всичко изчезва... умът е обсебен. Брахмачаря-пратиштаям виря-лабха. Получаваш голяма сила когато брахмачаря се установи в теб. Това е, когато се възприемаш като нещо повече от тялото. Гледаш на себе си като на съзнание, Брахма.

свят Oбичай светостта, избягвай светскотстта The World (англ.) love Word, hate war Le Mond (fr.) amour, mon Dieu Мир (рус.) Обичам светостта на мира, без примирение към светската пошлост

...малкото е възможност на голямото да се смири" (брилянтно обяснено след това), а и "голямото е възможност на малкото да се смири"... може би и двете? Да, Бог се смирява като ражда душите. И те се смиряват като се възвръщат при Него, Борислав: Разкаянието е в сърцето, приемането - в ума

Селсал, така е, както казваш. Истини и свидетелства от много по-висш порядък не можем да ги сравняваме с ежедневните сетивни твърдения. Както казва Даниил Андреев в "Роза мира" обаче, и още

Из Великата майка

Т символизира кармичния, натоварен човек + означава слизане и отрабатване на кармата - проявяване и преминаването по закона на саможертвата Когато хоризонталната черта слезе до долу, получаваме знака за перпендикуляр, или кармично свободен човек който върши волята Божия. Н означава за мен много неща, например - стълба - неутралност - самостоятелност - интуиция - енергия на ниво сърдечната чакра, свръзване на това ниво Допирането до небцето на езика при изговарянето затваря и съсредоточава енергията Мисля че Нели е имала приключване на определени карми, ще има нова мотивация, може би ще срещне истински приятел, ще прави добро и ще има много хубава година

Вашето положение е подобно на приказката за плъховете, дето се разправя за един мъжки и за един женски плъх, госпожа и господин Плъхови, които имали една красива дъщеря, плъхица, която искали да оженят за някой много силен момък. Тръгнали те да търсят някой силен зет. Отишли първо при Слънцето и му казали, че идат при него, като при много силно същество. Слънцето им казало: „Идете при облаците, аз не съм най-силен в света. Често облаците ме засенчват.“ Отишли при облаците, но облакът им казал: „И аз не съм най-силен. Често излизат такива ветрове, че нищо не остава от мене. Идете при вятъра.“ Те отишли при вятъра. Вятърът им казал: „И аз не съм най-силен. Като духам, аз срещам на пътя си такива силни стени, че не мога да ги съборя. Те ми се противопоставят. Идете при една от тези стени.“ Те отишли при стената, и тя им казала: „И аз не съм най-силна. От мене има по-силни – това са плъховете, които така подронват основите ми, че могат да ме съборят.“ Тогава господин и госпожа Плъхови отишли при своя род и там си потърсили зет за своята красива дъщеря. ------------------------------------------ В началото Бог създаде небето и земята За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа, – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля!“ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“. Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в Неговата кръв?“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че Той те е спасил?“ – „Вярвам.“ – „Искаш ли да станеш член на нашата църква?“ – „Искам.“ – „Ти си правоверен, ела при нас.“ Срещам друг, който не вярва в Христа, не е член на евангелска църква, той е лихвар, дава пари с 12% лихва. А този, и той дава пари с лихва, но казва: „От моите пари ще има берекет, понеже Христос е с мене, Той благославя: и ти, като дадеш пари, ще се благословиш“. Даже някои християни, когато малко се отличат от другите с един милиметър, че дал някой пари с 10% лихва, а не 12%, веднага казват: „Той е отличен човек, не дава с 12%“. Голям прогрес има, че е дал пари с 10%! В туй учение абсолютно никаква лихва не се позволява! Разбирате ли? За учениците говоря, не за обикновените. -------------------------------------------------------------- Всичко, което мислите, най-първо ще се върне при вас и след туй ще иде при другите. Затова казвам: Този закон се изпълнява периодически. Казвате: „Тръгнали в новия път, почва да им се случва нещастие, не им върви“. Не сте вие, дето сте тръгнали по новия път. Пари с лихва давате ли? По новото учение вървите, да ги няма такива. Но сега вие ще кажете: „Как тъй, може ли другояче да се живее?“ Ако на кокошката стане много тясно да живее в курника, тя трябва да разбира друго изкуство: да промени своята форма – да стане едно славейче и да отиде в гората. А сега тя седи, дойде господарят, нахвърли ѝ малко житце и хайде пак в курника, а тя на другите кокошки казва: „Моят господар е отличен човек – филантроп е, чете Библията, отличен проповедник е“. Кокошката проповядва на другите кокошки, „Той не е като другите“. Но един ден този проповедник хване кокошката – тя кречи, а другите кокошки казват: „И там крячат“. Питам тогава: Ако и вашите кокошки в курниците крячат, ученици ли сте? То сте обикновени хора. Когато престанат кокошките да крячат и агънцата да блеят и плачат, само тогава ще ви считам за необикновени хора. А щом плачат и крячат. – „Ама тъй... инак.“ Разбирам... Крячене да няма, пеене да има. Тази кокошка да каже: „Слава Богу, досега толкова време съм живяла при този човек и нито едно перце не е паднало от гърба ми, слава Богу, братски живеем. Перо не падна от гърба ми!“ Тия кокошки са символи, ще ги знаете. --------------------------------------------------------------- Туй е в първата епоха, през време на римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хората отивали при него, Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви“. Но вечерта – към залязване, идва една мома. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли, или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше да бъде – дяволът ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я!“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра, ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома, и моментално тя се изгубила. Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате да видите Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник. Щом дойде Христос, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърляни. Как ще посрещнете Христа? Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу. ------------------------------------------------------------------------- Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото, и сърцето ви да не трепне. Сега аз съм гледал, като изпадне някой в изкушение, другарят му чете морал: „Какво правиш? Ти трябва да търпиш“. Пък утре, като дойдат страдания върху него, погледнеш, той е в същото положение. Да не плачете като другите, ако умре мъжът ти, ще кажеш: „Такава е волята Божия“. Вие трябва да имате хладнокръвието на онзи англичанин: Двама англичани обядвали в един хотел, трябвало да има 6 порции; когато изяли втората порция, единият получава апоплектичен удар и умира на масата, а другият продължава да яде. Свършил, иде келнерът, прави сметка 6+6: „А-а – казва този англичанин, – 4 порции ще извадиш, защото другарят ми изяде само 2“. Тъй извадил от сметката 4 порции. И тъй, той ни най-малко не се е разтревожил. „Приятелят ми умрял, аз трябва да свърша работата си.“ Това е положението на ученика: мъжът ти умрял, ти ще продължаваш яденето си, няма да казваш даже и: „Господ да го прости!“ Ще свършиш яденето си, ще направиш сметката, ще кажеш: „Мъж ми не си дояде“. Ще извадиш от сметката и после ще направиш нужното. Мъжът ако е ученик, жена му ако умре, така ще направи. Сега какво ще кажете вие? „Така ли?“ Какво заключение ще направите? – „Да не ми дава Господ такъв мъж, той ще бъде най-жестокият мъж.“ Ония, които живеят по този начин, те няма да умрат. То е привидно. Сегашните хора казват: „Ако ние така живеем, какво ще стане със света?“ – Старото ще го преобразим. ----------------------------------------------------------------------------- Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“. Този е един от най-хубавите пътища. Следователно тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“ – Защото ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността, в Гърция се е случило това, качил се е някой зидар-майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс – и му казал: „Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“ – „Какво искаш“, го запитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане, както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука: чукал, чукал – нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той че захвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетява същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ – „Първият закон, по който ти си счупи крака, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“. И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ – По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се е оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му е казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост. ---------------------------------------------------------------------------- Сега да ви обясня едно второ положение. Приведох ви един разказ из живота на светиите. Сега ще ви приведа друг един разказ, митически. Старото, него тургаме за основа. Този разказ ще го вземете като символ само за да може да ви се обясни тази идея: Как Господ ще напише своите закони. Имало един далечен народ „армани“, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната и застанало на нейно място, и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна.“ – „Не позволяваш ли?“ Вдигнал той лъка и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: „Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени и ще му се роди едно дете, най-лошо по възможност. И ако синът ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости“. И действително, както му било казано, така и станало. Ражда му се един син, който така се заслепил, кармически, че попаднал в примките на една жена, грозна и много груба в своите чувства, но той си мислил, че тя е най-красива. Тя била с устни много дебели – два пръста, голяма уста, очи – големи, изпъкнали, ръце като на мечка, пръсти – дебели, мязали на бория. Оженил се той за нея, но тя го малтретирала, не му давала да говори, бѝла го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: „Мъж искам да бъдеш, а не дете“. Вечер същото. И той се сгушвал 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царският син после се оженил. Сега вашият живот е лош: вие сте се оженили, защото сте в плътта си. Тази жена с дебелите устни всеки ден ви налага; мъже и жени – всички ви налага. И вие казвате: „Тази жена да не е...“ Но тази жена е на мястото си, баща ти едно време уби едно от най-хубавите момиченца в гората. Разбирате ли? И чудни са съвременните хора, като казват, че са много праведни. Ще ви приведа един пример из българския живот. Нещо преди 15 години бях в Търново. Един ден седя на лозето в размишление, разрешавам един от важните въпроси. Задава се една жена, а другите, които идеха с нея, дойдоха при мене преди нея и ми казаха: „Ще ни направиш една услуга, тази жена ще ти говори много нещо, но ти да мълчиш, да не ѝ говориш, ще ни направиш едно добро“. – Хубаво. Сега ще кажете: „Този се разговяря с духовете“. Туй не е илюзия. Дойде тази жена, на около 45 години, и седна при мене, и ми казва: „Ти нали проповядваш, че има Господ? Туй живот ли е: че еди-кой си бил богат, че тя била най-нещастната жена и т.н.“ Аз мълча. „Е-е, кажи де?“ Аз пак мълча. И тя говори час и половина и се спира: „Е-е, кажи сега“. Казвам ѝ: „Кажи ми, ти ли са най-праведната жена в Търново?“ Тя обърна другия лист и почна да разправя за своите грехове и престъпления: как накарала някои моми да се женят, как да помятат децата си, цял час говори за туй и ми казва: „И знаете ли какво се случи миналата нощ? Майка ми ме изпрати да дойда при тебе“. Ще ви кажа нейните думи mot à mot: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, и вдигнала беше една стомна и така ме храсна с нея, че ми пукна главата. Протече жълто нещо от главата ми. И така ми се закани, и аз казах: „Тази пуста майка пукна ми главата“. Но като станах сутринта – умът ми се оправил, – затуй ида при тебе“. Сега, ще ви спират някои нещастия – майка ви е дошла със стомната. И на вас ще храсне някой една стомна по главата. В Германия имало един лекар за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивал такъв болен при него, той силно го удрял по едната страна, после по другата, и тъй го изпращал, нищо не му вземал, а онзи побутвал се под брадата, но просветвало му, и всичко се намествало. Тъй и вас съдбата понякога ви удря. Ти влезнеш при нея да се оплачеш, но Господ като те удари силно от едната и после от другата страна, и ти каже „вън!“, ти ще се хванеш за главата и като излезнеш, казваш: „Аз поумнях“. Само животът на изпитанията и страданията, и то не само на индивидите, но и на народите, или, както казват, „законът на историята“, говори сега. Тъй става, като ни подтикват към онзи правия път, или „законът на историята“. Няма какво да се оплаквате вие. В тия времена Господ влага законите в сърцата ви и ще ги напише в умовете ви. Кой каквото прави, това ще намери. Следователно с тази енергия, която иде от слънцето, всички трябва да се свържат, бащи и майки не се ли свържат със слънцето, да не се женят. Туй не е за вас. обикновените хора. Който се жени, трябва да се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани. И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става. Тъй е. И Писанието така казва: „Повярвяй в Господа“. В кой Господ да повярваме ние? – В живия Господ. И онзи ученик, като погледне слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал! --------------------------------------------------------------------- Ненаписаните закони

Единият свидетел е никакъв свидетел, защото не само фактът се нуждае от потвърждаващо свидетелство, а самото свидетелство се нуждае от споделянето му с друго свидетелство. Чудесата, извършени от Христос, винаги се свидетелстват от мнозина. Що за неща са тия неща, що за събития са тия събития, които знаем, но не сме узнавали? Свето евангелие от Йоана: 1.7. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. 3.11. Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. 3.32-33. И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му. Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен. 5.31-36. Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото. 8.13-18. Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско. Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. Марко, 14 Къде е разликата?

И като дойдоха ангелите, казаха: „Слава во вишних Богу.” Търсете славата не от хората, но от Бога. Славата, това е външната страна на Божествената Любов. Значи външният свят със своята хубава, привлекателна страна, с всички свои форми, това е Славата Божия. Славата Божия, царството Божие и волята Божия

Някой път се молим и нашата молитва не е отишла при Бога. Ти отидеш при някого и му казваш: „Помоли се на Бога заради мене.“ Хубаво, знаете ли, че е много мъчно да се моли човек за другите пред Бога. Тогава ще ви приведа един пример. Един американски проповедник бил по-рано методист и проповедник в Америка – събудитилин, правил събудителни събрания. Бил много даровит, красноречив човек. Разправя си една своя опитност. Като бил проповедник в едно малко градче, имало един от членовете на църквата, който не вървял по правия път. Съветвали го. Един ден той заболял. Той бил богат човек и специално праща проповедника да се помоли за него, за да оздравее. Проповедникът казал: „Не мога се моли за тебе, понеже няма какво да туря под краката си – не съм видял да направиш едно добро и ако обещаеш сега нещо, може да се помоля. Трябва да имам нещо под коленете си. Почвата е много камениста. Не мога да коленича. Ако обещаеш нещо, ще се помоля. Ако не, да знаеш, че не мога да се моля.“ Питам сега: Какво е обещал тоя човек? Аз имам само един такъв пример. Някой път не е хубаво да ви разправям от опитностите [си]. Когато бях в [„Опълченска“] 66 идва един и ми казва: „Много съм зле. Много хора са намерили помощ от тебе. Не може ли да ме излекуваш?“ – „Аз лекувам някои без пари, а някого, когото хвана, взимам много.“ Той ме попита: „Колко! Да не взимаш 5–10 хил. лева?“ Аз казах: „Не.“ Той каза: „Да не е 25 хил. лева?“ Казах: „Не, това е играчка. Аз ще ти кажа: слушай, работата е сериозна. Ти сега си изхарчил всичкото. Подписан е твоят паспорт. Аз мога да поотложа малко паспорта ти. Но аз ще ти дам една рецепта и ако можеш да я изпълниш, тогава добре.“ Той каза: „Каква рецепта?“ Казах му: „Цялото си имане, каквото имаш, ще го дадеш.“ Той се стресна. Казах му: „Тук ще го донесеш. После ще обещаеш и ще подпишеш, че ще посветиш живота си да служиш на Бога и ей сега ще оздравееш.“ Той каза: „Чакай да питам жена си.“ И досега го няма. Аз се зарадвах, че отиде да пита жена си. Той нямаше желание, чудеше се. Той каза: „Защо ти са тия пари? Ти си набожен човек.“ Рекох му: „Ти не ме питай за какво ми са.“ Той иска да се пазари. Пита какво ще ги правя неговите пари. Парите на човека са неговата мисъл. Ако ти имаш една светла мисъл, от тази светла мисъл зависи онова богатство, което ти имаш. Мислите и чувствата определят състоянието ти в света, какви приятели ще имаш, какво положение ще имаш, здравето ти – всичко. И аз свързвам така тези работи: Ти без Любов не можеш. Ще започнеш с Любовта. Тя е основният капитал. Любовта ще внесе в тебе основния капитал. Любовта е това, което внася основния капитал на живота. Мисълта, Мъдростта или знанието ти внасят онези условия, при които тоя капитал може да се развива. А пък когато говоря за Истината, разбирам ония средства, чрез които можем да постигнем всичко онова, което искаме. Най-първо трябва да посееш житото на нивата. После това, посятото, трябва да има условия да израсне. От нас не се изисква много. Ти, за да посееш нещо, трябва да има Един, Който по-рано да го е създал. Господ е създал земята, слънцето, всичките звезди, светлината, топлината, водата. Слънцето ще дойде да работи за тебе. Светлината ще работи за тебе. На тебе остава само да изореш земята, да посееш и да оставиш житото само да си расте. ----------------------------------------- Славата Божия, царството Божие и волята Божия

:feel happy:

Хубаво развитие на темата Въпросът за информацията може да се разглежда в три посоки - възникване, съдържание и интерпретация. Че падат в гората дървета е научен факт. Нека първото твърдение в подписа е в нестатистически смисъл. Това предполага, че въпреки неналичието в момента на хора (testis uno - testis nuno), които да свидетелстват за събитието, по някакъв начин знаем за събитието което се е случило с конкретно дърво. Тоест няма "свидетели" в обичайния, сетивен смисъл. Според мен създалият коана си задава въпроса доколко ясновиждането и яснослушането могат да бъдат достоверни и верифицируеми и надеждни що се отнася до събития във физическата 3-мерна материална действителност. Феноменологичният подход в науката би изисквал да се подлага на проверка всеки факт от постъпваща информация през неконвенционалните сетива, да се търсят условията, при които има съвпадение, и в които няма, докато се намерят принципи и закономерности с по-универсална валидност. Остава открит по-глобалният въпрос за синхронизиране на информация от различни източници, с различна точност, надеждност и пр. Например, дори да идем в гората на същото място където сме разбрали по друг начин за падането на дървото, и намерим прясно паднало дърво, въпросът за точното време остава. Веднага ли сме разбрали за падането? Или със скоростта на светлината. Въпросът за причината да обърнем внимание на точно това събитие? И други

Взорът види надежда Преди време писах за плановете да се обезобрази уникалния пейзаж при Бяла река Господ чу молитвите ни. Преди няколко месеца реката преляла, разрушила крепежите и отнесла повечето тръби, срутила отново възстановения през лятото път Да се радваме и развеселим от този одобрителен и подкрепящ знак от Небесните сили! Но това съвсем не означава че не трябва да се борим и с обществени легални и законови средства. Ще се моля всеки ден природата на земята и на България да бъде запазена!

Прав си. Не ми се влизаше в подробности, има мнение че хора над 35 години, които са формирали основните 4 тела, могат без голяма опасност за себе си да лекуват като предават на болния матрицата на информацията на здрави органи използвайки своите за междинен медиум за презапис от идеалния еталон в астралното тяло на пациента. И аз съм на същото мнение. Най вероятно да препоръчам някой който може наистина да помогне. Вече ако всички други методи са изчерпани... какво има за губене? Българиите сме известни със своя индивидуализъм . Той има и своите хубави страни. Колкото и да е чудно, планината си е там. Първото ти мнение съдържа една висша визия. Тя е много по-добра от състоянието на медицината в момента. Отделен въпрос е дали тук във форума имаме хората с добрата воля, способности и средства да я направим реалност. Докато идеята зрее, ще споделя че в Канада медицината става все по-отворена за традиционни и алтернативни лечителски практики. Много от студентите по медицина и психология изучават нетрадиционна медицина също. Една близка позната ходила на преглед при домошния си лекар и получила диагноза депресия и съвет да се лекува с антидепресанти. Но, тя има швейцарска лампа за облъчване с близка да слънчевата светлина и инструкции как да употребява при леки форми на депресия. Тя помолила лекаря да опита този вариант и той не само се съгласил, но помолил за данните за лампата да препоръчва на други свои пациенти. Ники, тук в Монреал в края на 19 и началото на 20 век е живял брат Андре, който е лекувал с миропомазване, без участието на друти презвитери. Резултатите са били изключително добри. Учителят ми по френски тук е завършил Богословие. Коментарът му за Брат Андре беше че е бил неграмотен и че е настроил лекарите срещу себе си като си позволил да излекува много "нелечимо" болни

Да, с обич е по-лесно.

Имам чувството, че в беседата Учителят описва под разумен човек, същество от по-висша йерархия, дошло добророволно на Земята и приело само външната форма на човек. Не е конкретен човек, а съзнанието в човечеството на Бог Син, както Учителят казва "Великата Разумност в Света" в Разумно прилагане Индивидуалният човек е свързан с разумността в различна степен. Но не мога да разбера изречението: Тук се има пред вид разумното в колективното, единното човешко съзнание. Да Често се е явявал да ми помогне когато съм бил неразумен и съм имал нужда от помощта Му. Веднъж Той ми каза посредством един обикновен, необразован пазач следните думи, които запомних завинаги, "Ти няма да бъдеш приет добре от хората, ако нямаш истинско уважение към тях" За съжаление трябва да кажа, че познавам хора, включително себе си, които не са оставали винаги на висота. Макар разумни за дълъг период от време, те са изгубвали понякога за дълго "връзката". Опасно е сравнението с други хора или невнимателни отношения към тях, както и неосъзнати или явни отклонения от истинността. Учителят е дал много добре пътя на ученика, сумирано в Пентаграм от брат Боян Боев и Пътища и методи... от брат Влад Пашов. Учителят е дал сигурна карта и хубав ориентир за мястото на "проявения човек" по духовния път и за вероятните изпитания. Всеки от нас знае добре какво е добро. Това е знание което идва от безсмъртната ни душа, съвестта в нас. Да "обективира" висши качества и добродетели в живота си, в блаженство, мъдрост, любов, смисъл, мисъл, чувства и дела, хората успяват в различна степен. Задачите са индивидуални и трябва да се разрешават сега, в реално време. Хубава мисъл, как практически да намерим разумността: Права мисъл

За да има план, тоест действия във времето, трябва съдържание Виждал съм 2 алтернативни клиники в Москва. И в двете хората ми направиха много благоприятно впечатление. Ето сайта на групата на акад. Бронников: http://www.bronnikov.ru Както може да се види на него, освен работа със "завършени" екстрасенси, тази група обучава деца от малки на използване и развитие на тези възприятия. Има и научна работа http://www.bronnikov.ru/literatura/b_l_i2.php. Срещнах се с тях и видях как се приема нов лечител. Измерват се потенциалите на точката на третото око и на теменния център. Кандидатът трябва и да разпознае болни от здрави тъкани в затворени пликове. Има и нормалното събеседване. Работа имат много, дори са затрупани и това поражда някои проблеми, като умора и др. Всеки лечител се специализира в помощ при определени болести, макар че диагностиката обикновено се прави в група и се сравняват резултатите от "виждането". Най трудно се поддават на лечение онкологичните заболявания, но и там имаше двама мъже със стабилни резултати. Центърът на Бронников е в Москва. Това е проблем, тъй като болните са много близо, градът влияе, трудно може да се огради астрално мястото. Вторият център са по-добри в психичните болести. Не са толкова претрупани и работят много спокойно и качествено. Мисля че диагностиката най-добре става с човек. За лечението, много по-добре е да се използват методи от Учителя и от Петър Димков, кристалотерапия, гладолечение и други. Това ще позволи по-умерено натоварване на хората и възможност за повече и по-щастлива работа в хармония с висшите цели и в радост от единението с природата. За да се осъществят последните, мисля най-добре клиниката в България да е физически далеч от големите населени места. Представям си я на 60 -150 км от София или Пловдив. Може да се купи например някоя стара манастирска сграда или няколко къщи/махала в планинско село. Ведно ще се осъществи и идеята за селище за живот. В краен случай може да се приеме вариант в Бистрица или Кладница, макар да намирам че са прекалено близо.

Да, точно така е. Медитирах върху твоите думи. Видях светлина, изпитах радост и хармония. Мисля че ти ще имаш жив учител Той ще дойде най късно до 1.5 - 2 години.

Николай! Допреди 18 години се занимавах с екстрасенсорна диагностика и лечение с безконтактен масаж, акупресура и акупунктура. Сега "не съм на коня" на активно лечителство, основните ми занимания бяха математика, физика и по-късно, информатика. Да лекувам хора винаги ми е било по-приятно от чисто интелектуалните занимания. Затова с удоволствие ще се присъединя към каквато и да е форма за която се намерят желаещи. Да помогна да се основе Ашрам на Дружеството за Самопознание на Йогананда е моя голяма мечта. Не ме е грижа дали лично ще стигна съвършенството в това раждане. Нека стигнат поне няколко българи и ще съм напълно щастлив! Нека имаме много велики святи хора да ни представят пред Всевишния. Тогава ще ни тръгне като народ. За Ашрам и За клиника :thumbsup2: Мога да съдействам също за софтуер за Телемедицина и колективна работа в Интернет. С вас съм, за доброто на България