Валентин Петров

"Ако на кокошката стане много тясно да живее в курника, тя трябва да разбира друго изкуство: да промени своята форма – да стане едно славейче и да отиде в гората. А сега тя седи, дойде господарят, нахвърли ѝ малко житце и хайде пак в курника, а тя на другите кокошки казва: „Моят господар е отличен човек – филантроп е, чете Библията, отличен проповедник е“. Кокошката проповядва на другите кокошки, „Той не е като другите“. Но един ден този проповедник хване кокошката – тя кречи, а другите кокошки казват: „И там крячат“ Питам тогава: Ако и вашите кокошки в курниците крячат, ученици ли сте? То сте обикновени хора. Когато престанат кокошките да крячат и агънцата да блеят и плачат, само тогава ще ви считам за необикновени хора. А щом плачат и крячат. – „Ама тъй... инак.“ Разбирам... Крячене да няма, пеене да има. Тази кокошка да каже: „Слава Богу, досега толкова време съм живяла при този човек и нито едно перце не е паднало от гърба ми, слава Богу, братски живеем. Перо не падна от гърба ми!“ Тия кокошки са символи, ще ги знаете." ------------------------------------------ Ненаписаните закони

Харесваше ми се един лекар в Пловдив. Няма да му казвам името. Той замина за онзи свят. Харесваше ми неговото стоическо търпение. Той имаше няколко деца. Беше завършил в Америка. Чете една книга и децата му се качили отгоре му – едно на рамото, друго на врата, трето му тегли ушите. Теглят му мустаците, брадата, а пък той чете философски. Като Сократ. Той казваше: „Ще се научите, но като мен трябва да станете“. Той може да стане, да плесне по една плесница на това, на онова дете, да се разфучи из къщи, но той ги погледа и си седи. Аз му чета мисълта. Той си казваше: „Хак ти е“. Ти, ако не искаше тези деца да ти се качат на гърба ти, не трябваше да се жениш. Но ти имаше идеята да се жениш, сега носи тези деца на гърба си, да ти теглят ушите. Тези деца, като му пипат ушите, искат да кажат: „Като твоите уши искаме да имаме“; като пипат носа му казват: „Като твоя нос искаме да имаме“. Като се качват на гърба му, казват: „Да имаме като твоя гръб“. Аз му казах после: Много добри деца имаш. Той казва: „Много са добри, но трябва да ги търпя“. Не им се сърди. Казваше: „Каквито са палави, аз бях едно време палав. Та моето си е дошло при мене“. Казах му: Какво възпитание им даваш? – „Аз сега им давам свободно възпитание. Нека да се качват на гърба ми. Като си замина, няма да се качват на гърба ми. И ще кажат: „Де е татко, пак да му се качим на гърба!“ Та казвам: В този човек имаше една хубава черта, едно разбиране. Той казваше: „Тези деца са за мене, както за Сократ жена му. Сократ имаше една жена, която го възпитаваше, а пък тези деца мен възпитават. Уча се да се концентрирам. Те се качват на гърба ми, дърпат косите ми“. А пък той не иска да знае нищо и си чете. Като че някои мухи са кацнали. Дойде една лоша мисъл в тебе. То е едно дете. Качва се на гърба ти. Ти казваш: „Тази лоша мисъл откъде дойде?“ Какво трябва да прави човек с една лоша мисъл? Вие искате да изпъдите една лоша мисъл. По никой начин ти не можеш да изпъдиш една лоша мисъл или едно лошо желание. Това е невъзможно, защото и лошото, и доброто имат еднакъв произход. Те произхождат от един и същ извор. Две ризи, които са тъкани от една и съща жена и шити от една и съща жена, едната от тях, която е носена, става оцапана, а пък другата, която не е носена, остава чиста. Коя е причината? Едната е употребявана. И едната, и другата имат същото качество. Само че едната, като е носена, е оцапана. Това, което е оцапано, наричаме зло, а пък това, което не е оцапано, наричаме добро. Това е само за изяснение. Следователно какво се изисква за една лоша мисъл? Ще я извадиш и ще я сложиш в коритото и ще я изпереш. И това, лошото, излиза от ризата и ризата стане пак чиста. --------------------------------------- Аз, ти, той

Невидима с физическите очи на земята форма, но може да става и видима. В други вселени има материална форма, която постоянно обитава. Има хора които искат земята да бъде завладяна от тъмните сили. да могат да му се кланят и във видима форма. Да. Опитва се винаги да подмени висшите идеали на човека. Който се интересува, нека погледне въпроса за сигурност на комуникациите. Претенция за идентичност с Бог е едната голяма опасност. Така се проявява в микрокосмоса, denial of service attack. Това е и от най-важно практическо значение. Най добрият метод за защита - да правим винаги добро, да говорим винаги истината. "Ако имаш вяра и водиш искрен и добър живот, хората ще дойдат при теб. Защото тези които са добри блясват като планински връх, а които са зли изчезват в най-дълбоката бездна." Лорд Буда

Спасението

Някои отнасят този разказ към времето на Соломон, но според мене тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога съществувал един учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: той ги събирал всяка година на събор, където ги учил, наставлявал и в края на краищата започвал своята реч с думите: „Никой не може да развали онова, което Господ е направил“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“. Един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, което Господ е направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“, и разпуснал събора. В същата година дъщерята на друг цар се омъжила пак за царски син. Когато се връщали от храма венчани, радвайки се един на друг, един от орлите се спуснал към тях, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я поставил в гнездото си на едно голямо дърво. Останал сам без другарка, младоженецът се отчаял и тръгнал да пътува. Той се качил на един кораб. След неколкомесечно пътуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Той започнал да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че загубих невестата си, ами трябваше да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула да плаче човек; тя слязла и като видяла, че е нейният възлюбен, скрила го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дошли двата орела, вдигнали гнездото с невестата и го занесли на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Никой не може да развали онова, което Бог е направил“. Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи това“, рекъл царят. Орелът разправил историята за сватбата. Царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Какво било учудването на орела, когато с нея заедно излязъл и младоженецът. Като видял, че не могъл да развали онова, което Господ направил, орелът се пръснал от яд. Под орела трябва да се разбира човешкият ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата, нещата си остават тъй, както Бог ги е наредил. И тогава ние като горделивия орел оставаме излъгани. Съвременните учители на всяка крачка проповядват: „Опичайте си ума! С глупости светът не върви“. Казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ държи света заради тях. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство да видите как те живеят? Вие говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще видите, че те имат понятия и по физика, и по химия, и за душевни прояви. Те имат много знания, с които могат да ви излъжат, да ви измамят, да направят всичко, ала техните знания не могат да внесат ред и порядък в света, защото не почиват на ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов. ---------------------------------------------------- Божественият промисъл

"Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот е осигурен“, и привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а взел пет? Тук има един закон и всеки, който се намира в закона на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второ сравнение Христос казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ ... когато сте в добро настроение в душата си, вярвате в Бога. Вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“. Щом дойде нещастието, казвате: „Господ ни забрави“. Питам: На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причина за вашите страдания? Господ казва: „Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя“. Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, Който е неизменен, постоянен в своята Любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той трябва и тогава да тръгне подир тях като майка подир своето дете и да вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не, Господ седи на Своето място и когато вие казвате, че Господ се е отдалечил от вас, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас. Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се отдалечат от Него, но пак се приближат, както е пътят на Земята около Слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета, която някога се приближава твърде много до Слънцето, после с векове не се приближава. Та и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“. Казвам: след 75 години, като се приближите към Него подобно на Хелеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас. Това зависи от орбитата, по която се движите около Господа. Когато пътят ви наближи до Него, Той пак ще си спомни за вас. Сега всички се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? – Защото всички не се движите по една и съща орбита. И аз не ви съдя за това; аз гледам на нещата обективно, философски. Вие ще възразите: „Такъв е пътят ни“. – Въпрос е дали пътят ви е такъв, или вие сами сте го направили такъв. Аз твърдя, че пътят ви не е такъв. Между София и Варна има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски: този път Господ ли е направил? Ако Господ го беше построил, той щеше да бъде построен много умно, но понеже хора са го правили, затова е такъв. Ако при постройката на един железен път бихте постъпили съобразно законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия нямаше да стават. Все таки техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни имат за живота. Те казват: „Ние трябва да пресметнем математически какви завои и какви наклони трябва да направи по пътя си железницата, за да се регулира силата на движението; ако не се направи това, ще стават ред катастрофи“. Христос казва: „Не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри“. Тук имате цифрата пет – пет врабчета, пет чувства, пет пръста. Числото пет е емблема, която символизира човека на земята. Това число представлява умният, мъдрият човек. Казва се, че този мъдър човек не пада дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята. Щом падне едно врабче, ще почнат да падат и космите от главата ви, което ще рече: вашият живот ще почне да се разрушава. И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони. Отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново." ------------------------------------------------------ Божественият промисъл

"Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е наложил някаква власт. Мъжът казва: „Ти си живяла при майка си свободно, но в моята къща ще влезеш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам и да се пазиш от мене, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, не съм научена на тежка работа; ако пристъпиш този закон, работите веднага ще се изметнат“. Както виждате всички хора приготвят свои закони. Какво става в края на краищата? И двамата се скарват. Защо? – Защото положението, на което те са застанали, е фалшиво в самите основи. Казвам: Истинската женитба не е създадена на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на небето, други – на земята, и трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Всеки брак, установен от Бога, ще донесе любов, мир и радост в дома: между мъжа и жената винаги ще има съгласие, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Всеки брак, установен от хората, има за цел тяхното усъвършенстване: помежду им ще има търкане, докато се изгладят, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според ума на човека ще бъде и работата му. Когато Господ създава нещо, като всемъдър Той всичко добре нарежда; когато хората нареждат нещо, то ще го наредят така, че все ще има търкане между тях, което е необходимо за самоусъвършенстване, за изглаждане на характера им. Когато пък дяволът жени хората, тогава вкъщи има раздор, разврат и всичко най-лошо. Дом, в който има такъв живот, там женитбата е станала от дявола. Прочее дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито с дяволските. И тъй, за да мислим правилно, логически, ние трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Ние имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които регулират отношенията на нещата, и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията им в един или друг смисъл. Значи има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божествен начин; други – по човешки, и трети – по дяволски. Първото положение е, когато човек схваща нещата, както са отредени още в началото от Господа; второто положение е, когато човек мисли, че Господ не взима участие във всички неща, следователно ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща. И затова, когато Господ направи една работа, вие казвате: „Господ не е могъл да я направи както трябва; чакай, ние да я коригираме!“ Третото положение е, когато човек сам иска да стане Бог. Преди хиляди години хората са схващали неща по Божествен начин, но в упадъка си те са изгубили това схващане." -------------------------------------------------- Божественият промисъл

Точно и вярно казано.

"В света съществуват две злини, които се произвеждат от две различни причини: от яденето и от жертвоприношението. Яденето внесе греха в света, а жертвоприношението – убийството. Наистина, за яденето се създават различни грехове. Каин и Авел принесоха жертва на Бога. Тази жертва стана причина за първото престъпление в света. Бог погледна благосклонно към жертвата на Авел, а не прие жертвата на Каин. Това озлоби сърцето на Каин и той уби брат си. иска ли да се развива правилно, човек трябва да спазва двете главни заповеди, изказани в отрицателен смисъл: Не яж от забраненото дърво, за да не грешиш! Втората заповед: Не убивай! На жената е казано да не ходи около забраненото дърво, да опитва плодовете на доброто и на злото. На мъжа е казано да не отива заедно с брата си на полето, да принасят едновременно своята жертва. Жертвоприношенията стават причина за убийства. Въпреки това и до днес още народите, обществата, отделните личности продължават да принасят жертви. Какво представлява войната? Войната не е нищо друго, освен жертвоприношение. Днес всички се питат кога ще престане войната. Войната ще престане, когато жената се откаже да яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото и не греши. Войната ще престане, когато мъжът се откаже от своите жертвоприношения и убийства. Като грешат и убиват, хората се оправдават с икономическите условия на живота, с известни наследствени слабости и т.н. Както да се оправдават, все неоправдани остават. Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че въпросите не се решават с убийство и насилие. Бог е в състояние да спре убийствата, престъпленията, греха, войните, но Той оставя хората свободно да се проявяват, да си научат уроците. Ако ги спре, това значи да употреби особен род насилие върху тях, а ние знаем, че Бог изключва всякакво насилие. Като ги оставя свободно да се проявяват, хората ще дойдат до високо съзнание, да решават въпросите си правилно. Като знаете това, вие трябва да чистите сърцето и ума си, защото от сърцето произлиза грехът, а от ума – престъплението и убийството. Следователно, за да не върши грехове, човек трябва да знае как да яде. За да не върши престъпления, той не трябва да принася жертва едновременно с брата си. Иска ли да се жени, човек трябва да се жени по новия начин, който изключва греха и престъплението. Когато се жени по нов начин, момата трябва да търси момък, който не е принасял жертвата си едновременно със своя брат. Когато се жени по нов начин, момъкът трябва да търси мома, която не е яла от забранения плод. Момата не трябва да се жени за земеделец, какъвто е бил Каин. Какво означава думата „земеделец“? В широк смисъл на думата, земеделецът е човек, силно привързан към земята. Той обича парите, къщата, имотите, удоволствията и т.н. В широк смисъл на думата, земеделецът е човек на старата култура. Докато хората вървят по старите пътища, светът никога няма да се оправи. Докато сегашните хора не придобият нови разбирания, те никога няма да се справят с две неща: жените – с яденето, а мъжете – със старата религия на жертвоприношението. Слабата страна на жените е в яденето, а на мъжете – в жертвоприношението. И досега още жените не са се научили да готвят. Първото условие, което се иска от жената-домакиня, е да има чисто, благородно сърце и светъл ум. Същото се изисква и от мъжа. Само такава жена и такъв мъж могат да служат на Бога. Съвременните религиозни казват, че Христос освободи човечеството от греха. На думи и на теория е така, но в действителност не е така. Не е лесно да се освободи човек от греха на своето неразумно сърце и от престъплението на своя ум. Ако е въпрос за теории, за писани закони, за проповеди, светът е богат с това, но приложение се иска. Въпреки всичко, което е дадено на хората, те все още вървят в стария път. И до днес още стърчат бесилки, и до днес още затворите се пълнят с хора. И до днес още се вършат убийства и престъпления. При това една от десетте заповеди гласи: „Не убивай!“ Бог не позволява насилие върху живота не само на човека, но и на всяко живо създание. Като уби брата си, Каин рече Господу: „Престъплението ми е по-голямо, отколкото да бъде простено“. И Господ рече: „Който убие Каин, нему ще стане седмократно отмъщение“. И сложи Господ белег на Каина, за да не го убие който го намери. Съвременните хора, били те светски или религиозни, говорят за морал, за убеждения, за вяра, за любов към ближния, но засегне ли ги някой с нещо, те са готови да отмъщават, да убиват. Значи въпреки убежденията си, човек е готов да коли, да беси, да убива. Великата школа на Живота, т.е. в школата на Царството Божие. Никой не се приема за ученик на тази Школа без изпит. За жената изпитът е един, а за мъжа – друг. Жената ще бъде прекарана пак през дървото за познаване на доброто и на злото, но ако си позволи само да погледне към него, тя пропада. Жената трябва да мине и замине край това дърво без да пожелае да го види. ... Мъжът пък ще бъде поставен на изпит върху въпроса за жертвоприношението. Ако той си позволи да погледне към жертвеника на своя брат, да види накъде отива димът от неговата жертва, веднага ще бъде върнат назад. Съвременните мъже трябва да бъдат внимателни, да не повтарят погрешките на Адам и Ева, на Каин и на Авел. Мъжът трябва да върви напред, да не проявява никакво любопитство по отношение на своя брат, да гледа накъде отива димът на неговата жертва." ------------------------------------------------ Каин и Авел

"Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Сестра, която убива брата си, или брат, който убива сестра си, също е изверг на човечеството. Това не е християнският морал! Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява! Който направи какво и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на ангелите. Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий!“ Сега аз говоря за религиозните хора, за християнските народи, които от две хиляди години носят пушки, топове, оръдия, а свещениците четат молитви за благословение на оръжието. Всички свещеници, които поддържат идеята за войната, са осъдени вече от Бога. През ума ви не трябва да минава никаква мисъл за убийство. Когато се разгневят, и мъжът, и жената си казват: „Да пукнеш, да умреш!“ Не говорете такива думи. Мир и съгласие, любов и хармония трябва да царят между вас. Това изисква новият морал. Ще кажете, че не се занимавате с такива работи, т.е. не сте убивали. Аз говоря за ония, които убиват. Няма прошка за тях. Ония, които се готвят да убиват, да му мислят! Казвате: „Това е революция; там всичко се прощава“. – Не е така. Коренен преврат трябва да стане в хората, а не революция. Всички трябва да се проникнат от мисълта, никого да не убиват. Същественото е: Да не причиняваме страдания на никого, да не се измъчваме, а да дойдем до пълно разбирателство помежду си. Не одобрявам затворите, не одобрявам бесилките, дето и да са те. Направо трябва да се каже на всички хора, че пътят, по който вървят, не е Божествен. който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е Бог. Той е запалил света и го раздухва. Светът не може да се оправи с пушки и топове. Какво ще правите тогава? Сложете правилото в живота: Никакво убийство! Всяко убийство е грях против Духа Светаго. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ. Да убиеш човека, да убиеш в него възвишеното и Божественото, това значи да извършиш най-голямото престъпление. Въздържай гнева си и не казвай, че искаш да се освободиш от жена си, от брата си или сестра си. Ако ти се освободиш от тях и Бог ще се освободи от тебе, помен няма да остане от тебе. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?“ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство!" ----------------------------------------------- В рова на лъвовете

Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник. Питаш: „Какво задължение имам към жена си?“ – Ти знаеш по-добре от всички. Когато си слизал от небето, ти си поел задължение към своята жена, да ѝ помогнеш, да я повдигнеш. – „Пред кого съм поел това задължение?“ – Пред Господа. Ти си обещал да се ожениш за тая жена, да ѝ бъдеш верен. Бог казва: „Ако изпълниш обещанието си и аз съм готов да ти помогна“. Щом слезеш на земята, забравяш задължението си и казваш: „За тая жена ли ще се оженя? Толкова жени има на земята!“ – Много жени има, но за всеки човек е определен само един изпит. За всеки мъж е определена само една жена. Имаш ли много жени, развратът хлопа на вратата ти. Казано е в Писанието: „Двуличният човек е непостоянен в пътищата си“. Само един морал, само един закон е нужен на човека! Сегашният живот е приготвяне за бъдещия. „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ – Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. Съвременният обществен живот се нуждае от характери, подобни на Данаил. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека! Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. --------------------------------------- В рова на лъвовете

вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. Един светия се отличавал с голямата си чистота и светост. При него се стичали много хора да ги кръщава с полагане на ръцете си върху главите им. Най-после, при него дошла една млада, красива мома, но голяма грешница. Тя се разкаяла, затова пожелала да се кръсти, да влезе в новия живот. Като я видял, светията започнал да бяга. Той бягал, но и тя след него. Питала го: „Защо бягаш? Аз се разкаях, искам да изправя живота си“. По пътя го срещнал Йоан Кръстител и го запитал: „Защо бягаш?“ – „Срещнах една опасна жена, не искам да я кръстя.“ Йоан Кръстител го спрял, прекръстил го и му казал: „Сега можеш да продължиш работата си“. Светията се върнал и кръстил жената. След това си казал: „Най-после кръстих и тая жена“. – Не ти я кръсти, а Йоан Кръстител. Същото се случва и с вас. Щом се намерите пред някаква опасност, веднага бягате. Христос ви среща на пътя, прекръства ви и вие се връщате. Като се справите с опасността, казвате: „Аз победих!“ Христос казва: „Ти не победи, аз победих“. Нещастието на съвременните хора се заключава в мисълта, че те сами всичко си правят. Всъщност никой сам не върши работата си. Питам: Колко от сегашните младежи могат да кръстят такава жена? Колко от сегашните жени могат да кръстят такъв мъж? Това не е за упрек, но казвам: Вие сте далеч още да разберете човешката душа. Вие не знаете още, какво представя душата. ------------------------------------------------------ Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?“ Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. --------------------------------------------------------- В рова на лъвовете

"Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Никакво помятане! Никакво убийство! " ----------------------------------------------- В рова на лъвовете

светлината на луцифер има фосфорециращ характер и не топли. Пламъкът е не само знанието и обичта, но и душевната чистота и искреност.

Прометей Титанът дава на хората знания, но в ръцете на лениви хедонисти знанията са опасно нещо и сега много са приковани към бюра в мрачни офиси. Злоупотребата с готвени храни и дестилиран алкохол унищожава черния дроб. И други.

който се учи, той ще сполучи

Friend, wake up in the morning when the Sun begins to shine The day may sneak up on the night Look at God's face and see yr Self And get a little taste of life and stand it for a while Be in trance As years are passing by Silence becomes your friend You see the world in a different way Don't be afraid of getting old Life's still full of joy And the beauty of the past is rejoicing your mind .... Life's like a river in the mountain Life's like a sea without end Life's like a river in the mountain Life's like a sea without end

Е, не е нужно да се търпи като пън. Един мой приятел, който също се казва Любо и е инженер сподели случка със сина си. Синът му е доста непослушен. Любо започнал да го пляска през ръцете когато пипал където не трябва. Малкият почнал и той да бие баща си през ръцете. Като видял това, Любо разбрал урока. Като получавал ударите, той си спомнял за грешката си и почвал да целува ръцете. Скоро се възцарил мир и любов между тях. И аз имам същия опит в живота си. Когато ни атакуват, трябва да се предпазим, но да имаме любов, не търпение. Всичко се оправя по чудесен начин

Съгласен съм че Тантал прилича на Ева и Адам Проблемът на Тантал със съмнението е голям, така е. Краденето си го разнищил много добре също Но боговете не се занимават с подозрения. Това освен дребнавост, е неуважение. Законът на кармата има грижата така или иначе. Не съвсем, защото не би могъл да направиш своя свободен избор за бъдещето. Изборът е на човек. Излизането от "мене си" е с молитва. Но, намирам големи разлики с Авраам, пък камо ли с Господ Тантал яде и пие с "боговете" и всичките му прищевки се изпълняват. Авраам изкарва с труд хляба си, заплашен е от опасности. Тантал "дружи" с боговете, но се съмнява в тях и в себе си. Авраам се страхува да не сгреши и непрекъсната се моли. Тантал обича само себе си и изпитва Бога. Авраам вярва в Бога, дори най-скъпото за бащата жертва. Да не изпитваш твоя Бог Господ

Така не правеха ли животните? Ние трябва да се научим да мислим право и да действаме с любов. Самсара е кръг на преражданията. Самскара означава навик. Реакциите стават навик с повторение.

Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. С други думи казано, Христос се обърна към Бога със следните думи: „Господи, понеже бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето, сега предавам духа си, натоварен с греховете на човечеството“. След това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света – ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“. За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. ------------------------------------------------------

Контекстът в който е казана мисълта е: ------------------------------------------------------- Окултистите поддържат, че вълците са закъснели хора в своята еволюция. Като нямали какво да правят, те станали разбойници. Други пък вярват, че Бог е създал света. Но Бог е създал всичко. И под думата „създаване“ се разбира някаква вътрешна идея. Всичко, което Бог е създал, служи като форми за развитието на самия живот. Сега, ако вземем идеята, че всичко, което живее, има душа, тогава можем да кажем, че във всичко има живот. Значи, със сърцето започва животът. После иде друга една форма на живота – явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа. Сега се явява спор, дали човек има дух и явява ли се духът. Духът живее ли? Също така се явява въпросът човек има ли душа или няма. Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави. Сега говорим за този свят. Важно е тук какво трябва да се прави. И казва Бог: „Аз ще погледна на тебе“. Наистина, ако Бог не погледне на тебе, от тебе нищо няма да стане. Ти разсъждаваш съществува ли Бог или не. Ако кажеш, че не съществува, ти Го отричаш. Щом почнеш да разсъждаваш има ли Господ или няма, Той те е погледнал вече, Той те е родил. Щом негодуваш, Той пак те е погледнал и те е заставил да мислиш. Разправяше ми един материалист как се е борил със себе си. Той казва: „От 20 години вече живея един отличен живот. Преди това си казвах: „Няма Господ в света.“ Но нещо вътре в мене ми казваше: „Ами ако има?“ – „Не, няма Господ.“ – „Ами ако има?“ – „Това са суеверия.“ – „Ами ако не е суеверие?“ Каквото кажа, все противното ще ми се нашепва отвътре. Седя в едно раздвояване, но нещо отвътре ми проповядва.“ Питам: Къде седи истината, в отричането или в твърдението? Щом човек съпостави две идеи в себе си, той непременно ще дойде до една трета. ---------------------------------------------------------------------- Пътят към свободата Изборът е в практиката. Пътят към свободата