Валентин Петров

"Като живее на земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като негови удове. Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония. В който момент ръката се откъсне от тялото и тръгне по свой път, хармонията на целия организъм се нарушава. Ако един нерв само в тялото се засегне от нещо и престане да функционира правилно, целият организъм заболява. Болестите и болезнените състояния показват, че е станало някакво разместване в организма. Вие можете да носите със себе си само онова злато, което е в кръвта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се към придобиване на вътрешно злато, което прави човека здрав и продължава живота му. Следователно, иска ли да продължи живота си, човек трябва да води прост, чист живот, без никакви чужди влияния, без никакви външни примеси. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че животът му е прост, скромен; в храна, в облекло, в отношения. Където и да отиде, той всякога намира храна. Според мене най-добра храна е тази, която може да се намери навсякъде. Щом дървото стигне крайния предел на растенето си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Същият закон действа и при развитието на човека. Детето първо расте на височина. Достигне ли крайния предел на растенето, човек започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предел на живота, човек прави един ъгъл, едно пречупване. Този ъгъл показва, че човек трябва да измени метода на работата си или посоката на своя живот. Не направи ли едното или другото, животът му се прекратява. Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение. Където има тщеславие, там стават бързи промени. Всяка промяна на нещата, която носи падение, е човешка. Ако човек променя възгледите и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промени за подобния си. Днес се възхищавате от един човек, на другия ден се разочаровате, казвате, че бил лош, глупав. Това са човешки разбирания. Едно трябва да знаете: Лошият човек при всички условия е лош; добрият при всички условия е добър. Лошият живот не може да стане добър; сам по себе си, той е лош. И добрият живот е всякога добър. Умрелият не може да стане светия, и светията не може да умре. През каквито перипетии да минава, светията всякога живее. Ако ученикът не учи редовно уроците си и ги пропуска, ще дойде ден, когато ще го заставят да залегне и да свърши всичките си изпити. Някой ученик не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачите си и казва, че съдбата го преследва. Щом разсъждава така, той е на крив път. Влезе ли в училището, ученикът трябва да учи всички предмети, които се преподават. Само разумният може да прави добро. Той прави добро навреме и намясто. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. Какво знание се иска от човека? Ако си гостилничар, ти няма да се хвалиш със знанието си, че това знаеш, онова знаеш, но ще повикаш човека в кухнята си, ще му покажеш всичките тенджери с ядене и ще му кажеш: „Опитай и после говори!“ Ако гостилничарят е напълнил 25 тенджери със ядене и не може да задоволи клиентите си, той не е майстор готвач. Ако човек е напълнил главата си със знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окръжаващите, това знание не е негово, не е станало негова плът и кръв, не е приложено. Знание е само онова, което човек е опитал и приложил." Две категории хора

Важността на малките неща "Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче – аз не съм просяк!“ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене?“ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!“ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките." ----------------------------------------------

точно "какви качества трябва да има един слуга. Той трябва, преди всичко, да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив как да слугуваме, трябва да се обърнем към Христа, Той да ни научи. Слугата трябва да бъде много умен: глупав човек не може да слугува както трябва. мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите да уредите тукашните, семейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет. И денят иде. Знаете ли след няколко години къде ще бъдете? Знаете ли в това време какво ще се разрази в Европа? Какво ще бъде положението? Не знаете. би трябвало на първо място да обръщаме внимание на своя ум и на своето сърце, па тогава вече на своето тяло. Само ако така съграждаме живота си, ще имаме Божието благословение. Господ е сега слязъл на земята и казва на всички свои слуги, които са крали и лъгали: „Доста са тия кражби и лъжи, елате, дайте сметка!“ – това е днешната европейска война. Господ казва: „Дайте отчет за онова, което съм ви дал, как сте го използвали“. Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“; ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили великата тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате светлина, Христос да ви даде тази светлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде. Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. Туй чувство на Любов не зависи от нашите сили и желания, то зависи от този контакт, който бихме имали с Христа. Ще ви попита: „На някой болен помогнахте ли, излекувахте ли го?“ За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите „по-малки братя“. да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още време; няма никакво време; за цялото туй поколение няма време. И деца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе – всички трябва да се научат да слугуват на Господа да слугуват на страдащите, на хора, които са смутени, натъжени, да повдигнат техния дух. Има хора отчаяни и се питат: „Какво ще стане с нас?“ – да им покажете истинският път." ---------------------------------- Законът на служенето

"когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. Знаете ли какво правят мечкарите, които разиграват мечки? Дават на мечката съвсем малко брашънце и ѝ турят на устната голяма брънка, та като я подръпнат, да се подчинява и да не бъде опасна. Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония инстинкти, които са опасни. Вземете колко хора са подлудели от искането да станат богати; спечелят хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона – не се насищат. Трупат, трупат богатства; защо им са? Това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини, чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия. Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си. Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един банкер да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите. Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път. В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане. Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“. Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен?“ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда. Жено, ние сме хора щастливи“. Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно време хванал се за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата." ------------------------------------------- Законът на служенето

Мисля че ти е станало леко не напразно. Първо идва мисълта да постъпим вярно. После идва опитът да постъпим право и усилията да постъпваме право. Следващия път остава просто да направим необходимото. То ни е ясно. "Състоянието става стабилно в непрестанни опити за достигане на целта." Хари Кришна Накрая ставаме просто разумни. Пример с мен отпреди няколко седмици. Паркирах на място което беше посред паркомати, но без да е пред нито един от тях. Беше се образувало по-широко място между спрелите коли. Когато излязох видях че имам тикет за глоба (42 долара). Мина ми "балканската" мисъл че ако изчакам шофьора на някоя кола, който вече е платил за паркинга си, мога да му искам фактурата която е получил като е платил за паркинга и като я представя на градските служби, ще ми опростят тикета. Съобразих че при последващото развитие щеше да се наложи да лъжа че съм си платил. Реших да не го правя. Затова ще пледирам по обичайния ред за невиновност, и в случай че тикетът не бъде опростен, ще си го платя. Съгласен съм че в България в момента е трудно да останем честни. В Канада е немислимо да се даде рушвет на полицай защото рискът от глоба за опит за корупция на длъжностно лице е няколко хиляди долара, а за полицая при корупция - уволнение. Кой ще рискува стабилен доход от 60.000 на година и очернено досие за цял живот? "Бейският" менталитет на някои сънародници, в Канада се нарича злоупотреба със служебното положение и се преследва от закона. Законността се базира на справедливостта на всеки член на обществото. Затова темата отворена от брат Станимир Мисли за справедливостта е важна за бъдещето на България. Да направим човека по образа и подобието Нашему Където характерът е истински, там човек може да помогне и на другите.

:feel happy:

Българският лъв когато още не беше гарниран с други лъвове

"Нас ни интересува самата реалност на нещата, а не тяхното проявление. Нас ни интересува самият човек, а не това дали той е скръбен или радостен. Мене ме интересува как е устроен човек, а не какви са неговите състояния. Когато се говори за знанието, мнозина казват: „Нас знание не ни трябва.“ ...вследствие на което не можете да четете. Това говори за вашето невежество. Щом искате да придобиете знание, това показва, че за вас знанието е достъпно Трябва да се упражнява човек, но да знае как да се упражнява. Човек трябва да се учи, но да знае как да се учи. Като влезете в една гимназия или в една колегия, вие веднага можете да познаете кой ученик, кой студент ще стане учен човек. Онзи ученик, или онова дете, от което може да стане учен човек, има особена стойка, и в хода си има нещо особено когато се говори за вярата на хората, и това не е нищо друго, освен създаване, поставяне основа на нещата. След като се построи една къща, за да се уреди добре или да влезе някой да живее в нея, това значи създаване на човешкия характер. Все трябва да влезе в тялото на човека, т.е. в неговата къща, някой, за да създаде неговия характер. Човек не е механическо същество, но той е живо същество, направено от безброй живи души. Като казвам безброй души, това не значи, че нямат чет. Те могат да се изчислят, но са многобройни. Един математик е направил едно изчисление, според което в човешкия мозък се намират 3 билиона и 600 милиона малки души. Приятелството се поддържа само чрез знание. Ако ти нямаш никакво знание, не можеш да поддържаш приятелството си. Приятелството не е само една привързаност, но то е едно чувство, което служи като основа в живота на човека. В геометрията е казано, че сборът на вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави. Но и това трябва да се докаже. За да се създаде една благородна човешка мисъл и едно благородно човешко чувство, се изисква голямо налягане. При това, колкото налягането е по-голямо, толкова и разумността е по-голяма. Камъните нямат никакви страдания, понеже наляганията върху тях са много малко. Върху човека обаче налягането е много голямо, вследствие на което и страданията му са големи. Човешкият мозък е подложен на наблюдение. Който знае как да го наблюдава, той може да научи много работи. При изучаване на човешкия череп, аз съм правил много повече наблюдения върху черепи на умрели хора, отколкото на живи. На умрелите се забелязват центровете по-лесно, отколкото у живите. Като внеса една запалена свещ в черепа на човека, лесно мога да забележа как е живял. Ако този човек е мислил и разсъждавал добре, костта на това място е тънка. Ако е бил музикален, на мястото, дето е музикалното чувство, е доста тънка костта. Ако е бил религиозен, горната част на главата, дето е религиозното чувство, костта е доста тънка. Когато някой иска да бъде красив, той трябва да знае, че красотата зависи от човешката мисъл. Трябва да участвуват ред способности и чувства, за да стане човек красив. Човек, който има красиво лице и отличен гениален ум, веждите му имат особен строеж. Носът на гениалните хора не е такъв, какъвто е носът на обикновените хора. Гениалният човек няма никакво пристрастие към нещата. Природата е строго разпределила нещата. Тя е определила какви трябва да бъдат чертите на лицето на обикновения човек, на животинския човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Под думата „животински“ човек аз не разбирам нещо лошо, но човек, който се намира в съвсем низко положение на развитие Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща.Той тури в човека един спящ дух и една спяща душа; второто нещо: един буден ум и едно будно сърце. Първите две неща, които постави в спящо състояние, аз казвам за тях, че се намират не в спящо състояние, но в почивателно. Те са в положение на хора, които почиват и очакват да дойде техният ред. Умът и сърцето трябва да бъдат будни за онзи момент, когато духът и душата се пробудят."

Какво се забелязва в домовете? Докато е малко, момиченцето или момченцето никого не слуша – нито майка си, нито баща си, своенравно е, упорито е, не иска да слуша. Като стане на 14–15 години, и момиченцето, и момченцето започват да се обличат добре, стават спретнати, внимателни към всички, започват да мислят, интересуват се вече от нещо. Майката казва: „Не зная какво става с нашата Петранка, интересува се от нещо, занимава се повече.“ Като се вслушва в разговора на майка си и на баща си, тя намира, че те говорят много обикновени работи. Защо? Защото нейният нов учител, младият момък, я занимава със съвсем други работи. Той ѝ казва: „Ти си ангел, слязъл от небето, не съм срещал подобен на тебе. Я погледни колко хубав нос имаш. Ако някой художник го нарисува, цял свят ще ти обърне внимание. Ами я погледни какви дълбоки очи имаш. Цялата вселена би могла да се огледа в тях. Неизмерима е дълбочината на твоите очи.“ И тя се чуди на своя нос, чуди се на дълбочината на своите очи, за които неща никой досега не ѝ е говорил така. – „Ами каква душа имаш? Цялата вселена ще се побере в нея.“ Като се върне дома си, тя си казва: „Добре, че поизлязох малко навън, да чуя нещо особено, дотегнаха ми обикновените приказки на баща ми и на майка ми.“ Като разберат къде ходи дъщеря им, майката и бащата ще се съберат, ще търсят начин как да предотвратят това ново положение. Те намират, че дъщеря им е тръгнала по крив път, намерила едно криво учение, от което трябва да я отдалечат. Майката казва: „Какво е това учение? Ще ми говори, че носът ѝ бил толкова красив, че ако се нарисува, щял да създаде цяло преобразование. А очите ѝ били толкова дълбоки, че звездите се оглеждали в тях. Душата ѝ била толкова голяма, че цялата вселена могла да побере в себе си. Толкова се надигнала тази наша дъщеря, че не можеш да се приближиш при нея.“ Какво трябва да правите с тази дъщеря? Ако аз бях майка на Петранка, ето какво щях да ѝ кажа: „Я ми кажи, Петранке, какво може да стане от моя нос, за каква работа го бива? Виж после могат ли звездите да се оглеждат в очите ми. След това виж моята душа дълбока ли е, може ли в нея да се побере цялата вселена, както в твоята? В наше време нямаше такива работи. Ние с баща ти не можем да се разберем по тези въпроси. Той е станал много тесногръд. Той намира, че моята душа е много малка. Ти какво ще кажеш на това?“ Сега, това, което говоря, не е на научен език. Научният език е разбран език. Според него, каквото кажеш, може да се приложи. Това, което днес знаеш, ти трябва да го приложиш, да имаш резултат. Като насадя едно дърво и видя неговите плодове, аз имам вече основа за една наука. Този нов, млад професор, който е говорил на Петранка за нейния нос, за нейните очи, за душата ѝ, той не е казал още нито половината от истината. Човешкият нос наистина е много красив. Затова виждаме, че след като е създал човека, Бог дълго време е мислил отде да вдъхне дихание на човека и най-после е решил да вдъхне дихание през носа му. Ако сам по себе си носът не беше толкова красив, Бог не би вдъхнал дихание през него. Ако така разглеждате нещата, ще видите, че новият професор е говорил на Петранка истината. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, не е никакво заблуждение. Когато се обезсърчите и кажете, че от вас нищо не може да излезе, хванете носа си и състоянието ви ще се смени. Хванете носа си първо при основата долу, после на средата и най-после горе и го запитайте какво ще ви каже той. Някой ще възрази: „Толкова глупав ли трябва да бъда, че да се хващам за носа си?“ Че кой е умен човек? Умен човек ли е този, който извади револвера си и го насочи срещу себе си и се убие? Умен човек ли е този, който взима едно дърво и с него набива жена си? Умен баща ли е онзи, който набива сина и дъщеря си за нищо и никакво? Ще кажете, че тоягата е излязла от рая. Това е една лъжа. Защо? – Защото в рая никога не се е позволявало да се секат дървета за бой. ------------------------------------------------------------------- Да направим човека по Наш образ и подобие

Законът на служенето

"съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него. При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята." ---------------------------------------------------- Сънищата на Йосифа

Вътрешната мекота, когато не е естествено вродена или когато е изгубена, идва със смирението. Смирението според мен е синоним на обединението на вярата с отговорността и осъзнатостта. Който има смирение, може да бъде и търпелив Друго подобно на мекотата качество е приветливост при всички обстоятелства. Да се радваш на човека че е жив. както в Somebody then -> all the things i detest i will almost like ... tenderly

"изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“ Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения." Сънищата на Йосифа

Винаги готов!

Има и трета възможност, стремеж за съвместна духовна работа, както на "Изгрева" или в ашрамите, или служба за родината и човечеството, както комуната "Толстой" основана от Махатма Ганди. Съгласен съм с Добромир - потготовката е важен въпрос.

"Майката, която носи детето, носи го от Любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?“ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода“. Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете. Детето изисква спокойствие. Както когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: „тъкане“. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на 12 глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на 12 глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота. най-първо, художникът трябва да се радва на своите картини. Ако той сам не се радва, как ще се радват другите? Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите Един турски гостилничар някой път има 25 тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно. Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. Ухото е проводник на известни Божествени сили. Окото, устата, носът, ръцете, всички органи са проводници на известни сили, всяка частица е проводник на сила. Всичко в нас трябва да функционира по Божественому, не по човешки, то е съвършеният човек. Но то е една колосална работа. Ние сме още малки. Аз не се безпокоя, че не може да свиря, пък някой свири хубаво. Един ден и аз ще свиря като него. Някой казва: „Може ли да бъда ангел?“ Ще бъдеш. Осемнайсет милиона години хората живеят на земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло, както трябва. Хората тъй, както са идвали, сега в своето развитие те са на 10 години. До 20 години се изисква още толкоз време и една година отгоре, за да станат пълновъзрастни. Казвам, вие приложили ли сте Любовта си? Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите тъй, както трябва. Колко мъже постъпват тъй, както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с Любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с Любов към учителя? Колко майки са постъпили с Любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с Любов спрямо сина си? Колко господари са постъпили с Любов спрямо слугите си? Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя“. Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър“. Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив“. Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти „прощавай“. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера. Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? „Ами как мисли Господ?“ Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте Любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето Любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни. Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с Любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? „Кажи му „добър ден“, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш „добър ден“, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. „Добър ден“, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден“. Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по Любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на Любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек, както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш „добър ден“. Кажи на човека „добър ден“, на дървото „добър ден“, на някое животно „добър ден“. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е „добър ден“. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам „добър ден“. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам тъй, както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му." ----------------------------------------------------- В любещите ръце

Някой път дошло му на ум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа. Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. 20 години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени“. Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени“. – „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш, или няма да слушаш?“ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя“. – „Тъй ли? Да не ти пати главата?“ Казва: „Намерих много добра сестра“. – „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“ Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Казва: „Защо ме бие, и аз не зная“. Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване. Във варненската гимназия, може да е преди повече от 40 години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш“. След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел“. Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш“. И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел“. Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш“. Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица?“ Ученикът трепери, а той не единица, а 5 или 6 му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече“. ----------------------------------------------------- В любещите ръце

"Кога трябва човек да се страхува от Бога? Когато греши. Това значи: Страхувай се от греха! Не изисквайте от Бога да удовлетворява вашите желания. Не Го правете участник във вашия личен живот. има престъпления, които се отразяват върху цялото човечество. Такива престъпления поставят преграда между човешкото и Божественото. Те са в състояние да произведат катаклизъм в цялото Битие. И доброто може да причини същите резултати. Има добри дела, които се отразяват само върху частите, но има добро, което действа върху цялото човечество, върху цялото Битие. Даде ли ход на това добро в себе си, човек става врата, проводник за Божественото. ... И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата."