Валентин Петров

Красотата на душата

Не ми е работа да съдя никого, целта ми е истината. После да няма, неразбрал, недоразбрал и т.н...

Да Все пак, мисля че е добре да се обърне внимание на практическия аспект. За йогът, в случай че смъртта не е съпроводена от Махасамадхи, целта на живота е силно обезценена. Същото постига съвършеният самурай или войник когато загива без страх в Сатори. Същото постигна и Саддам Хюсеин когато осъден и оплют, загина като войник, макар и с обесване - позорна за войник смърт. Но това не постигат, а ги чака много лошо бъдеще след смъртта - - палача който убива осъдения - писачът който унищожава съвестта и пише лъжи - корумпираният политик - конструкторът или търговецът на оръжие - извършващ подлости човек, за да продължават да имат къща, храна, удобна кола и почивка на курорт. Тях, напълно основателно, ги е страх от смъртта. А страхът прави човека да не е висше същество.

Има състояния в които няма никакъв страх от смъртта. Както на война, така и при мирни обстоятелства. Чувствал съм не веднъж истинността на думите на Кришна "...блажени са кшатриите, когато влизат в справедлива битка ... без да я търсят... защото тя е отворена врата към небето" Въобще не се чувства никакъв страх, а нещо като ликуване и възторг. Въпросът е да правиш точно това което трябва. Хей Ники, благодаря за великите думи: :feel happy:

Могат да се приведат аналогии: - раздялата на учен с любимите му изследвания - на работохолик с работата на неговите мечти - на родения музикант с пеенето и свиренето - раздяла с любимия човек - и други. Всички за които се сещам предизвикват чувство на дълбока концентрация и единение с обекта и. Когато човек е силно влюбен, светът изглежда по-красив, слънцето по-топло, вятърът е нежен, от сърцето блика щедрост. Очите - огледало на душата, излъчват светлина, заразителна вяра в бъдещето. След раздяла, голяма радост е срещата с любимия отново. Толкова много неща има да се разкажат, плач, радостни сълзи, шеги и т.н. Гордостта и чувството за избраност (богоизбраност) са пречки по духовния път. Общуване с Бог е съвсем реална възможност. То не е свързано с човешките амбиции за превъзходство над себеподобните. Хората са обективно различни. Много млади хора вземат 100 метра за под 13. Единици - под 11. В света има милиони музиканти. Композитори като Моцарт в историята са известни под 20. Повечето хора владеят основните математически действия. Математици като Ойлер са изчислявали орбити на спътници с точност като на съвременните компютри и за сравнимо време. В информатиката са известни примери на отделни хора, които устойчиво надминават по производителност и качество цели екипи от десетки добри специалисти. Има ги и това е. С изключение на музиката, тук говорим за обективни измервания. Много от тези хора станаха големи с цената на работа и непрекъснат стремеж съм съвършенство. Те побеждаваха отново и отново човешката инертност, високо самочувствие и самовлюбеност. Милиони учени се лишаваха от сън и спокойствие за да съберат дори малките частици истина които имаха възможност. Не мисля че това е егото, или в случай че може да се квалифицира като вид его, пожелавам го на всеки искрен аспирант в духовната област! Хората са различни, духовната област не прави изключение. Душите, по същност едно, силно се отличават по опита и еволюцията си. Присъединявам се към мнението на Учителя и на Рудолф Щайнер: Духът на Исус Христос и до днес няма подобен по сила в историята на човечеството. Той прие ролята си спокойно и без възгордяване въпреки че знаеше Кой е. Той отново и отново се заемаше да помага, безропотно понесе подигравки, мъчения и изоставеност от всички. Защото имаше отговорност - "не Моята воля, а Твоята да бъде" Буда понесе раздяла с близките и комфорта на владетел и ги замени със студ, глад, безсъние и уморително търсене на истината. След постигане на пълно просветление, от състрадание посвети целия си останал живот на помощ на ближните. Какво да кажем за нас обикновените смъртни?! Скромността отразява истината, и е по-красива от "величието". Каквито и разлики да има между хората в тяхното познание на Бога, които търсят Бога, трябва да работим над себе си, да се стремим към съвършенство в мисли, чувства, думи и дела. Няма как да е иначе. Така че, нека не губим време напразно. Мисълта за Бог дава сила. "В изпълнението на волята Божия е силата на човешката душа" Учителят "Добре Татко, нека бъде по Твоему." Шивананда Сарасвати

Бог е винаги навсякъде, всички са в Бог, но не всички са с Бог. Физическият човек необезпокоявано пребивава в материализъм. Астралният - в сферата на желанията и задоволяването им. Интелектуалците блестят с небосклона на своите велики идеи. Малко хора търсят Бога, още по-малко Го достигат. Който е с Бога, има нимб около главата, за който може да види. Има и други признаци. Който отпадне от това състояние чувства силна мъка и голяма загуба. Тук не е Негова грешка, а на учениците. Трудно обяснение, ще го спестя.

Определено. Също: Който е бил с Бога, поради грешки загуби компанията Му. Да излъже доверието на много хора които разчитат на него. Подлостта и предателството. "не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките" Лука "Иуда, който Го предаде...каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли... И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси" Матей Прочее, "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да хвърли в пъкъла [Бога]" Матей

Хубав линк, Венци. Тюринг машините са последователни, един недостатък който пречи да бъдат истински интелигентни. Много хубава тема и размисли.

Как? В дълбока медитация човек не осъзнава дали е мъж или жена, жив или мъртъв. Мислите спират напълно. Остава усещането за съществуване и осъзнаването на собствената истинска природа - знание, свобода, блаженство. В Самадхи, сърцето и дишането спират също. Азът се слива с Океана на съзнанието, Махат Сат Пуруш. "Смъртта бе за него приятел и брат", Вазов Смъртта дава смелост, свобода, могъщество, сила, вяра, устрем. Безсмъртната душа минава през всичко, преодолява всичко. Който осъзнае своята природа, може да я прояви. Важни и належащи неща

Животните и хората близки до тях са движени от егото си. То е свързване-отъждествяване с тялото и съвкупността от страховете, желанията за удоволствия, навиците и т.н. То консумира енергията на душата. То е досадно и скучно. "...реки от жива вода ще потекат в него" Господ Исус Христос Източник на Живота е един, Господ Христос. "...и ангели му прислужваха" Ангелите са алтруисти, мислят и работят за другите. Човекът който принася в жертва своя егоизъм, мисли, работи и помага на ближните, открива скоро в себе си безкрайния източник на енергия от който черпят ангелите. Наистина денят на смъртта е радостен за такава голяма душа!

Благодаря

Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своите издънки. Който се стреми към свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в душата си, за да разкъса връзките на старото. – Нали е казано, че кротките ще наследят земята? – Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият. Един проповедник, известен между своите слушатели за добър и кротък човек, чул едного да говори лоши думи за Господа. Проповедникът се приближил до него, ударил му две плесници и го повалил на земята. – „Защо ме биеш?“ – „Да знаеш какво говориш! Бог те създаде, за да мислиш право и всякога да говориш Истината. В мое присъствие не позволявам да се говори лошо за Господа!“ Истината трябва да се говори! Не се ли говори Истината, всеки ще получи това, което му се пада. Дойде ли до Истината, не само човек може да ви удари две плесници, но сам Христос може да направи това. Един млад момък често говорил лоши думи за Христос. Щом се събирал с другари, първата му работа била да се гаври с името на Христос. Една вечер сънувал, че бил на черква. По едно време той видял, че Христос излязъл от олтара, отправил се към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. На сутринта, като се събудил, спомнил съня си и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш?“ Той разправил съня на майка си и казал, че предчувства нещо лошо. Наистина, след две седмици този момък умрял. Какво показва този случай? – Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател. Престъпи ли този закон, двете плесници ще дойдат. За да не дойдат плесниците, вие трябва да се пазите от злото. Не се борете със злото, но го избягвайте. Човек трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към свобода, към истина, към красота, към щастие. Всичко може да критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал. Задна стража

Между напредналите хора може да има красиви отношения. Те обичат и оставят хората свободни.

Напълно съм съгласен. Пример за силно изкуствен морал е в частност т. нар. социалистически морал. За да има абсолютен морал, трябват знания и прилагане на божествените и духовните закони - вечни и независими от обществени системи, вярвания и др. Обществата, семействата и хората имат истински морал в степента в която се съобразяват с реалността. Знанието на закона за свободната воля води до ненасилие. Знанието на закона на бумеранга води до следване на правилото "прави на другите каквото желаеш да ти правят те". Познаването на безсмъртната душа в себе си и в другите води до естествено състояние на любов към ближния, и т.н.

moral (vs. immoral) chaste, clean, clean-living, moralistic, righteous, incorrupt Макар и да така за морализирането, в останалото моралът е, явно или неявно следствие от етика и философия.

Учителя за Христа, Статия от Боян Боев

Чудесни работи Най много ми харесва ~

Свобода на духа Рождението

Господ

Съмнението идва от очаквания, тъга, желания и гордост. Страхът също води до съмнение. При взаимоотношения с хора без принципи, недоверието им може да донесе съмнение в успеха и противоречия в ума. Характерът става истински когато е основан на висши идеали и ценности без никакво съмнение в тях. Вярата и предаността към принципите на любовта и доброто са мощна сила. Докато бъде извършено преобразуването на вътрешната природа, помагат утвърждения, ограждане и молитва