Валентин Петров

Напълно съм съгласен. Много добре. Истински човек е самоосъзналият се и самоконтролиращият се, мъдрият човек. В "Повест за истинския човек" на Борис Полевой се описва един космически сценарий невнимание, вследствие на което заплаха от плен - избор риска и падане следва повреда на краката дълги мъки и лишения докато стигнем до "своите" тежко и мъчително лекуване, съмнение, страдания вяра, работа над себе си, постоянство, превъзмогване изпитания и тяхното преодоляване възвръщане до предишните височини с много труд и придобил богатството на мъдростта завръщане в строя и работа за победата, помощ на другите

Творчеството в изкуството е търсене, наистина Постоянство, човещина, благодарност и искреност трябват за отношенията с хората. интересно. Би ли опитала да "видиш" или нарисуваш този орел?

Благодаря за искреността, Кристиян

Инатари Да, за да можем да правим добро, необходимо е доброто да е в нас ~ златно съкровище от любов, достойни мисли и постъпки, което се увеличава. Необходими са също сила и мъдрост, знание кога и как да се прави добро. Когато е установен човек в доброто, става лесно защото е разбрал кое му носи истинско щастие. Когато твърдо знаем че душата е божествена и добра. Житейският опит на хората не изобилства с добри постъпки от другите. Изпитанията идват от тяхното невярване че някой може да бъде истински добър. Ако се окаже наистина такъв, първото им подозрение обикновено е че той или тя са луди или с промит от някоя секта мозък и те се опитват да го "излекуват". Затова е нужна много мъдрост и реализъм с хората. Да се мисли в какво е същността на проблемите на хората - индивидуално и да се действа без бързане, с искреност, търпение и постоянство. За да се стигне до момента когато от нас се очаква да правим добро. Това е добро и за хората, и за нас. Бог може свободно да се прояви.

децата им обикновено плащат за агресивността на родителите си там вече е в сила разсъждението тези жертви са най скъпите им същества, техните деца

ок Да за oпределен тип съзнание, когато страданията и въпросът "Защо?" дават възможност да се търсят и намерят причините за тях. Човекът има разум и може да разбере причините за страданията. Това мисля го задължава да бъде на висотата на мъдростта. Да стане вегетарианец. Да спазва ахимса или ненасилие. Вместо мъчител на животните, да стане техен приятел и учител. За да стане земята от планета на невежество и страдания щастлива хармонична планета.

хубав пост, Донка собствената "правота" е проблем. Има и още един тънък момент. Астралните тела на мъж и жена които живеят заедно "стават една плът". Съответно при неизживян егоцентризъм често започва борба за доминиране на егото на единия от двамата над тази "една плът". Понякога това се изразява в "бързи" реакции на емоциите на партньора, които се знаят добре пак поради "едната плът". Но това е доста низше състояние което напомня най вече на боричкането на кучета за кокал. По този начин често една голяма любов преминава в нетърпимост, дори омраза. Коя е причината? Необработените и отрицателни индивидуални качества, себичността. Инстинктивните действия в състояние на афект и пр. могат да доведат до ескалация на подозрителност, ревност, омраза и в крайна сметка до желание за разрушаване на отношенията. Кой страда от всичко това? И двамата, както и децата им. Затова, Учителят съветва бащата да не живее с майката и децата постоянно, а да бъде като един гост когото децата познават и уважават. Друго възможно решение е двамата партньори да спят в различни стаи, или поне това да е няколко дни в седмицата. Когато целта е разумният живот, правилната дистанция е от важно значение.

Това предизвика следната мисловна поредица. Бог създаде човека по свой образ и подобие - съвършен Един бегъл поглед към нас самите показва че не сме такива Следователно възниква диалектическата задача да се преведе нашата система към първоначалния съвършен ред и абсолютна хармония. Докато този идеал не е достигнат във вид на динамично съвършенство, съзнание и проявление самоактуализиращи се във всеки един момент от своето битие (Всезнание), налице е диалектика Дали пасва на каквото ти каза Духъ, Благост?

"Съвестта е ехото на праспомена" за съвършенството. Не. Тя е тихият глас който казва "не направи добре". Но тогава егото и умът започват себичния си диалог и същността на посланието на любовта остава отново неразбрана. В медитация, когато умът е пасивен, интуицията представя с кристална яснота грешните постъпки и техните причини. Как да правим правилни достойни постъпки. Преди неправилна постъпка, има едно малко стягане в сърцето и смущение в интелекта. Те са незабележими при неспокоен ум и развълнувано дишане и чувства. Затова спокойствието е много важно. От него произтича самоконтрол.

Бе какво става с вас тия дни Направо съм удивен "Всеки носи нещо" уникално и Божествено май Уау!

Айм, Синева и Силвия

Чудесни постове, Благост Благодаря!

Точно така е. Поучително е също да си представи човек в медитация какво би направил ако има 1 милион долара. Тогава навярно ще разбере може ли да контролира тази кондензирана енергия, или ще бъде корумпиран от нея. Луксът обикновено е свързан със секса.

Ами нали това изкривява - желанието силно корумпиращ елемент добре че Бог не е като нашите министри

когато има мисъл за лична изгода. виждал съм го и на изток и на запад, проявите са различни но същността остава нещо като "рушвет на любовта" аморе, адоре, I am bored след бурните емоции идва реакцията на съмнението, какво ли мисли Бог, дали ме харесва? Голем поклонник съм, ей! Бог подлага на изпитание такива хора

не ти ли дойде на ум че той може и да идва понякога в тънка форма на мястото. Това за мен е логичен извод. Тук прави впечатление отличното чувство на индийския човек за стил, такт и отношението към себе си като към слуга на другите. Когато според традицията е необходимо да дава даршан и традиционните знаци на почит, той го прави. Когато е на гости, правата на стопаните са това което важи. А и помага човек да се поразведри от външната екзалтация влияеща силно на чувствата и да поразмисли по някои сериозни въпроси. Благодаря за хубавата снимка и разказа за срещата с твоя Учител.

Както е е добро за Господа, така стават

Изпитах радост и щастие от вашите чудесни писма, Ина и Николай

Едно от нещата което много помага на източните хора е отношението им към "цялото". Те така или иначе са свързани с него. Това те получават с възпитанието от детството. Това води до приемане на себе си като част от духовното цяло и води до осъзнаване на собствения дълг към него, също прави възможен феномена на гуру изразяващ интересите на това цяло. Виждал съм във видение какво има над един Гуру когото познавам, това е нещо като огромна структура от светлина във възлите на която стоят свещени символи, фигури на светци и на учителите преди тях. Затова Гуру е и Бог Използва се един метод на работа с ученика когато гуру представя тази структура, но ще спестя тези подробности. Тоест стигаме до концепцията да се гледа на собственото тяло и его като на инструмент на Бог, когато се наложи. Това заляга дълбоко в обучението на всеки ученик. Освен като на личност със свои интереси на хората се гледа като на кадровия важен капитал на своята родина за бъдещето. Дисциплината в ашрамите на Учителите с Божествена реализация често е сурова. Егото се подлага на тест, особено за копнежа за слава и почести. Всеки е свободен да се откаже когато не може да продължи напред. Понякога това става просто когато учителят с поглед казва на чела че не може да остане повече. Които продължат, получават следващите зареждания със сила и все повече връзка с ангелските светове. Небесата са по близко в Индия отколкото на запад, това е факт. Индия и Тибет винаги имат макар и няколко човека с пълна божествена реализация. Има и хоризонтална интеграция, тоест политическите лидери и хората на изкуството общуват с духовните водачи и предават на по-далечните от духовността хора същината на божественото послание за текущата епоха. Вярно е че хората достигащи просветление са единици, но поради тяхното чувство за дълг което не подлагат на вътрешно съмнение, те учат другите и успяват да предадат ефективно техниката за духовно усъвършенстване на следващите. Бих направил сравнение с проводимостта на металите. Има налице широка непрекъсната зона на проводимост съставена от електрони с близка енергия, мирските хора. След това можем да си представим електролит отгоре, духовните хора, който здраво провежда електричеството, и накрая имаме влажен въздух с плазмените шнурове нагоре които го правят постоянно йонизиран - хората с божествен контакт и техните ученици. На запад в момента астрално виждам нещата така - имаме слабо легиран полупроводник, басейн с дребни, едри и хищни риби отгоре, малко спасителни лодки на повърхността и накрая, сух и безоблачен въздух, рядко преживяващ гръмотевични бури. За божествения контакт да се осъществи са нужни много повече сила по време на медитация и много точно поведение във всяка ситуация за да не се изразходва тази сила за глупости. Затова на запад има големи рискове в духовния път и много често, лъжепророци и учители които имат нужда от още много работа над себе си. това е лично виждане на нещата и не претендирам за особена точност. модераторска бележка: постингите 90, 91, 95 са преместени в тази тема от тук

И аз мисля че всеки трябва да си отговори сам за Ошо ако е насилвана и използвана от егото. Ако е жива от Словото, имаме живота на хора като Учителя Беинса Дъно, Йогананда и Шивананда Сарасвати

Малко съм против кремацията за духовно пробудения човек. Знаем че на изток правят също разлика според нивото на развитие - и начина на погребване. В Тибет телата на хората недостигнали просвеление се нарязват и дават на лешоядите. Телата на просветлените се погребват по съвсем друг начин. В Индия телата на свамите се заравят в земята, докато тези на миряните се изгарят. Освен това има една малка възможност душата да се върне няколко дни след "смъртта" за духовно напредналия човек.

Напълно синхроничен пост на моя мисловен процес в момента . поздрави, Валентин