Мария - Мими

Събота 8.45 на Хладилника и оттам на Железнишката река за кратка планинска разходка. Ако вали сняг ...

И азе!

има и песничка - http://www.youtube.com/watch?v=ZBqy5z75jJY

Да, хладничко ще е в неделя, трябва да се облечем добре Ако се организираме за Железница, мисля, че ще е удобно да се чакаме на Хладилника, в някакъв сутрешен час. Аз съм за.

Мога да се включа като редови буклукчия и евентуално да взема с мен още една кандидат буклукчийка, за съжаление с маршрут не мога да помогна. Ако някой от желаещите да почистват, знае добре маршрутите от Княжево нагоре, може да се организираме в този район. Иначе край Железнишката река си е супер за разходка. Благодаря на jul за хубавата идея

Събота 11.10. - радостно съчетание от предиобедно слънце и вековни секвои, есенни листа и бърза вода, свежи усмивки и чувалчета с буклуци, приятелски разговори и домашна баница, зрял фасул и дървени катерушки, притъмняващи пътечки и весели гласчета, уморени стъпала и изгряваща луна Благодаря на прекрасната компания, на времето, на планината за красивия ден! Много било хубаво да се чисти! И Витоша се усмихва и ние с нея! Хайде пак!

Светът се променя постоянно. като част от него - ние също. Много от нас, изпитват трудност да разчитат на самите себе си и се опитват да търсят сигурност от постоянните промени в най-различни модели на поведение и нерядко даже се отъждествяват с тях. Това ни изглежда доста удобно, но незабелязано гъвкавостта, живото знание, красотата на живота, трогателната интензивност на всеки един миг избледняват. Дали търсим стабилността в поредица от схеми за природосъобразен начин на живот, в безкрайно полезни правила за хигиена на мислите и чувствата, казани от някой велик ум, понякога написани, а най-често пре-пре-пре писани или в хубава компания приятели и разговорите в някой приятен бар с коктейл в ръка, докато Белослава прави свежа импровизация на живо, или в новия бизнес, който сме замислили и върху който работим и в който отдаваме голяма част от енергията си, или в... Каквото и да си мислим за това, което наричаме себе си, в момента, в който, подсъзнателното ни желание за сигурност, ни закотви в някоя схема, която намерим за особено подходяща и привлекателна, сякаш огънят ни започва да гасне. Свежестта, интензитета, красотата избледняват в момента в който забравим, че всеки модел си го подбираме според нуждите на душата, на развитието ни в момента и след миг, вече може да го оставим, просто защото нещата са се променили и вече не ни е нужен. Обичайната тенденция при втвърдяването и създаването на правила, при група от хора е нещо такова – правилата са по-посока на основната, най-често срещана вибрация, обикновено това е нещо средно, с идеята най-ниските да не се толерират, в крайна сметка и по-високите също. Установява се стабилност, за сметка на разнообразието. Така се предотвратява “опасността” от пропадане към по-ниската вибрация и другата “опасност” от издигане към по-високата. Първото е по-често срещано май, защото по-лесно става. Вариантът “съзнателност”, вместо “схема” – на пръв поглед изглежда логичен и не дотам трудно приложим, но когато група хора се опитват да направят нещо в тази посока, нерядко и от най-чистите извори стават преградени и удобни язове. Някой път пък стават мътни водовъртежи от които все някога нещо ще излезе или пък влезе. Как мислите – полезно ли е да се орязва разнообразието, заради опасността от анархия? При култивираните ягоди има огромни плодове и много може да се набере, но най-сладките и ароматните са дивите, само че там трудно може да се предвиди постоянство в реколтата и качеството, на което ние особено много държим. Постоянно откривам в себе си разни устойчиви схеми, които беля, като люспа от лук и разглеждам. Някои одобрявам и оставям за използване, с уговорката да си знаят новото място. Какво ще остане накрая – ще видим. Как работите със своите модели на поведение? Правите ли преценка нужно – ненужно. Отъждествявате ли се с някои от тях? Прави ми впечатление, че част от мислещите хора, особено обичат да се отъждествяват с модели, които им се струват много полезни. Това е вариант за предпочитане, разбира се, пред отъждествяване с модели, които за капак на всичко не са ни полезни и даже и не не харесват, но и това го има. Откривате ли в себе си нови и нови схеми умело замаскирани, които срамежливо се изнизват, когато биват разконспирирани или се борят здраво, настоявайки за поне малка рента от енергийка. Случвало ли ви се да губите пътя към душата си? А да го намирате? Как определяте своето място, по какви признаци правите себепреценка?

Мислила съм за това, че в този свят, хем трябва да развиваме своята индивидуалност, хем да усещаме постоянно връзката с цялото. За това, че индивидуалността ни е дадена, за да се учим да обичаме. Когато се усетя нестабилна енергийно, поради ред недоглеждания от моя страна, започва един постепенен пробив в съзнанието ми, който усещам като недостатъчна липса на вяра във всичко случващо се и в това, че правя нещата по най-добрия начин, притеснения да не закъснявам с делата си, мисълта, че изпускам нещо или че не съм част от своя си живот. В тези моменти се втвърдявам, хващам се яко за това, което съм възприела за „своя човешка иднивидуалност“ и губя широтата, усещането за целия свят, за потоците, започвам да проявявам качеството презрение, за което говори Селсал, също проявавам снизходителност, понякога грубост, опитвам се да наложа твърдостта, която допускам в себе си на другите, проявявам неуважение към индивидуалността на другите. Не се противопоставям на това пряко, а гледам да съм във всяка секунда, не по-напред, нито по-назад, а в нея изцяло. "Сега" може да промени и миналото и бъдещето, достатъчно е да не се боря, а до го осъзная и да се оставя в спокойствие и Любов. Това което харесвам в себе си е желанието да се уча, устрема си. Знам, че от това какво мисля и правя във всеки един миг зависи дали ще прибавя в света нещо красиво и светло или ще прибавя нещо тъмно и безформено. Опитвам се да внимавам във всяка секунда на чия страна съм. Качеството което особено много харесвам в другите е желанието да търсят и откриват пътища, истинско разбиране за себе си, безпристрастно, а не да се следват готови модели, които са приети често абсолютно непроверени още в началото на появяването ни в нашия свят и нерядко тях наричаме „аз“.

Скромността за мен е естественост, неподправеност, уважение към себе си и другите, възможност да се направи максимално обективна самооценка, т.е. „човек да си тежи на мястото“. Относно личния дракон, змея и разните други менажерии – често ми се струва, че като опитвам да посочвам нечий дракон, това го прави моят собствен. Побратимите се търсят и познават и взаимно се хвалят или конкурират. Като видя развилнял се дракон, гледам да не изправям моя на бой, макар че, мнооооооооого му се иска, но не оставям да го бият. Минала съм през фалшивата „скромност“, на която името пак започва със „с“ - „слабост“ или „малодушие“ - малкото мършаво драконче, което страхливо гледа охранените си събратя, после го охраних и минах във фаза - „свръхнапомпано самочувствие“ - тъпчене и потискане на драконите около мен, сега се опитвам да го дресирам, но допира с голям събрат понякога е изпитание за него. Веднага се надига, иска му се да се докаже! Ето тук е за мен „границата между излишествата и лишенията“ - Станимир. Харесва ми мнението на Станимир, и принципно съм съгласна със Селсал. Не си падам по напомпани дракони, но по изпосталели тъжно гледащи дракончета – още по-малко. "Баланс", пак тази вълшебна думичка. А иначе, сигурна съм, че има истинска доброта и скромност и сред деца и сред възрастни и мисля, че тя не може да бъде потисната.

Днес ми е свежо, и вълшебно, и нежно, танцувам... http://www.youtube.com/watch?v=gfGc4wcil2g http://www.youtube.com/watch?v=_BZsXVf6INc...feature=related

Целомъдрие... Свързвам го с чистотата на мислите и чувствата... Може да го има без и със секс. Човек който не прави секс, не означава, че е целомъдрен. Човек, който прави, не означава, че не е. И обратното. Може да се намери истинско целомъдрие в секса с любимия. Сексът когато е израз на Любов пречиства. Малко обикновено и просто изглежда, но така виждам нещата сега

Много ми допадна идеята с гофретника. Ще купя и ще пробвам. Благодаря Nixie

И азе

Здравей, НелиТ! Извинявай, че чак сега отговарям, но не бях влизала отдавна във форума. За рецептата - не съм пробвала да бъркам с миксер, но според мен няма проблем, само че може би с приставката която е за по-гъсто тесто - тази дето прилича на спиралка. Дали с миксер или на ръка - разбъркването става бързо и лесно, важното е само да не стане много рядко тестото. Малко по-гъсто от кексово. Градуси - пека го на 200. Фурната ми няма регулиране първо долу и после горе, затова слагам тавата долу и после я вдигам. Ако обаче има регулиране по-добре е по принцип при печене първо да се пусне отдолу и като бухне да се контририра отгоре. Това е особено важно за хляб с квас, при просеника не толкова. Мисля че това съм го писала, ама не съм сигурна. Ще се радвам да ти хареса рецептата. При другата рецепта - питката с кисело мляко се прави меко тесто, не смес както при просеника - това е важно. Не се сещам друго. Ако искаш пиши ми на лични, ако не съм достатъчно подробна. Да ти е сладко

Мисля си, че колкото повече разсъждаваме относно това, какъв е характерът на прозренията ни и се питаме постоянно това интуиция ли е или не, толкова повече се отдалечаваме от нея. Една от предпоставките за разбиране винаги е била доверието, както между двама човека, така и между човека и неговата душа. Мисля, че доверието и спокойствието са достатъчни за вземане на решение, като това не ни пречи да разгледаме и логически ситуацията. Нещо като да се открие границата между доверието и глупостта. А за това си трябва енергия. Ще се опитам да се върна към едни по-предни разсъждения. Станимир засегна факта, че често пъти, това което получаваме не съвпада с очакванията ни. Това се случва, разбира се, и обикновено като поразмислим, разбираме защо сме го получили. Другият вариант за който стана въпрос е, когато получаваме нещо по предназначение и не знаем какво да го правим. Всъщност, на едно ниво става въпрос за едно и също и аз се опитах да тръгна оттам, но щом се влезе в конкретни примери - в общи линии започнах темата заради подобен проблем. Получих няколко неща точно според очакванията ми, даже надхвърлиха очакванията ми и това направо ме смаза. Започнаха съмнения, недоверие, чудене дали съм заслужила това и как да продължа, за да го заслужа т.е. създадох си конфликт, който веднага имаше външно отражение - работите почнаха да се объркват и да не вървят. В крайна сметка се поосвестих и реших просто да работя и отдавам колкото мога повече и да се радвам на това което имам в този момент и това е. Противоречия продължават да се появяват, аз ги решавам по най-добрия начин, който успявам да открия за момента и така. Постоянно има някакво противоречие, нещо за решаване, конфликт. Това ми помага да вървя напред, но както казах в един по-преден пост, интересно ми е да разбера открил ли е някой вариант за безконфликтно развитие. Предполага се, че външното противоречие е отражение на вътрешното. Т.е. безконфликтността да е в нас, а динамиката си продължава навън. Ох, търся нещо, ама и аз не знам точно какво и се извинявам, че не съм ясна. Нещо свързано с неутрализация, практически метод. Искам да придвижвам потоците по-съзнателно и да съм там където реша. Свързано е с преодоляването на инертността на този свят, с преодоляването на разни физични закони. До момента единственото, което правя е профилактика на мислите и емоциите, ама не винаги се получава, както и се опитвам да работя повече и да отдавам.