Sandraa55

Преди време бих ви писал за когнитивно реструктуриране, логика, връзка с реалността... Неотменно нужни и важни методи са, безспорно... Бих ви писал за анализ на психиката ви, за проследяване на заложеностите от ранните ви години, за т.н. интроекти (отпечатъци) на родителските ви образи, за семейния ви модел и т.н. Също много важна и нужна част от терапията... Дотук споменатите терапевтични насоки, макар и бидейки необходими, по отношение на хипохондрията се явяват само контекст. Психотерапевтична рамка, в която биха се случили по-същностните методи и въздействия върху душевността ви! Кои са те? Смирение, преживелищно познание на Себе си, вяра в Себе си! Смирение в смисъл осъзнаване и приемане собствената малкост! Смирение в духа на преживелищен допир до сърдечния си разум! Как? През тялото например и с помощта на медитацията (хипнотерапия). Когато гордата битка на егото се смири, осъзнавате, че не само не ви е защитавала, но е спирала допира до щастието и потенциала ви! Тогава опознавате себе си в дълбочина. Осъзнавате потенциала си, творческата си същност. Допирате се до душата си, до същността, която всъщност живее и този ви малък, преходен и задължително смъртен живот! Nosce te ipsum, както казват елините - опознай себе си. Когато се идентифицирате със същността си, вместо с преходността на тялото си, тогава вече си вярвате. Вярвате на живота си, на мъдростта на случващото се в него. Осъзнавате, че няма случайности, но мъдри уроци. Докато се идентифицирате с илюзорните си защитни страхове и бягането от фантазното им случване, сте в затворения кръг от психични механизми на ума си... Така работи умът - храни се с проблеми...

Досега не съм имал случай на здравна тревожност, при който преживяващият го да има истинска дълбока Вяра. Обикновено характерът е ригиден, едно раздуто защитно его, което си мисли, че с жалките си усилия ще защити животеца... Уви, дори постоянно да живее и ходи в магнитно ядрен резонанс, с ЕЕГ на главата, холтер и ЕКГ, с екип от перфектни лекари около него нон стоп, това няма да промени психодинамиките, причиняващи състоянието ни на йота...

Стоиш в тревожност . В тази позиция всичко изглежда страшно .Това е позиция на очакване .Смени позицията , започни да правиш . Първо си представи и ако ти хареса го прави .
 Едно , все още неопитомено коте . Нахраних го и преди да си тръгне посягам да го галя . Минава ми мисълта че ако ме издраска , мога да го стисна с три пръста и  го ударя в земята . И да не би случайно да  направя това , си представям следното . Изправям се и с кървяща ръка пускам внимателно котето , по далеч от мене . Повтарям тази картина  достатъчно пъти , за да съм сигурен , че ако случайно ме изненада , да не го нараня .
Човек може да подбира мислите си . Но още по лесно е да избира какво прави .Лесно може да се ориентира като прилага всичко което знае за любовта .Мисълта че мога да смачкам пухкавото коте е страшна .Но искам ли го , не .Отивам в следващата стъпка , правенето , като избирам какво да бъде .Какво искам да стане .
 ето реших да пусна няколко реда тук . Минава ми мисълта , не съм потготвен за психолог и може да изтърся някакви глупости . Модератора няма да ми се смее , тактичен е . Но го направих .

Никаква.

,,мисля си. че тази обърканост ще е завинаги .. ,,
Защо мислиш, че тази мисъл не е натраплива?
 

,,Каква е вероятността да се случи,,,
Никаква.
,,казаха ми че това е дъното и освен да се тормозя няма какво повече да се случи, ,,
Разбира се, че не е дъното. Дъното е, когато всеки ден по 24 часа, включително и по време на сън, имаш такива мисли, от тях не може, нито да работиш, нито да гледаш семейството си и в живота ти няма нищо друго освен СТРАХ. Горе - долу така изглежда дъното. 
Потърси психотерапевт и започни работа с него.

,,,Това чувство опасно,,
Ти пак бъркаш мисли с чувства. Това ,, Като не ме е толкова страх, няма ли да се реализира ,, е пак натраплива / лъжлива/ мисъл.

До сега е било по инерция , Нещата са се случвали от само себе си . Това вече не е достатъчно . Трябва да го правиш осъзнато , да проявиш собствена  воля .
 

Много важно е, да се научиш да правиш разлика между усещане  и чувства от една страна и мисъл. Няма такова чувство,  като ,, няма да оживея в близкото време,, или ,, нещо ще ме сполети или ще си направя ,,.
Това са мисли, натрапливи мисли, те те карат да се чувстваш зле, но ...са, само едни лъжливи мисли. 

,,Имам нуждата нон стоп да правя нещо,,
Точно това е срредството - интензивно движение - тичане, скачане, калякане , коремни преси и т.н..

Натрапливите мисли никога не се сбъдват.Те са лъжливи мисли. Когато са много по количество и нарушават сериозно благополучието на живота,  се говори за Натраплива невроза или както сега се нарича ОКР. Не мисля, че при вас, това наруване на благополучието е голямо и приемам, че те са просто симптпм на стрес и ако си направите  собствена антистресова програма  мисля, че  ще отзвучат.
Във всеки случай, ако продължават във времето и ви пречат, потърсете психотерапевт.  

Докато Орлин ти отговори ще ти кажа само, че не може да загубиш разсъдъка си, просто си в състояние на стрес и той е породил натрапливите мисли и дереализацията.