Sandraa55

Тъкмо всичко изглеждаше нормално и спокойно и от веднъж ми ее появи мисъл, че може да нараня някой от близките ми...и веднага след това последва мисъл че съм луда и не го осъзнавам и близките ми не виждат че съм луда и постоянно си следя мислите и движенията .. има ли вероятност да направя нещо на някой и луда ли съм или са само натрапливи мисли?

Здравейте! От 3 дни съм сама през нощта и в момента в който остана сама ставам като заек.. каквото чуя и се стряскам.. следя се дали нещо не ми се вчува, появяват се мислите и сякаш нещо ме дърпа да отида към кухнята и нещо да направя .. и изглежда истинско сякаш го искам и гледам да се разсея с нещо.. позабравям го и пак след малко се сетя и пак изглежда сякаш го искам .. нищо не се случи, но мислите са щом днес ми се е разминало значи другата вечер, ще де случи .. от всеки звук се стряскам, но в мислите си съм много смела .. появява се мисъл, че не ми се живее Ей така от нищото, дори докато си правя планове за бъдеще или се чувствам Ок ..Защо всичко изглежда толкова истинско ...

Здравейте. Имам въпрос .. 2 дни през ноща бях сама и в моментна в който останах сама започнаха да ми излизат мислите и сякаш искам да го направя .. разсейвам се малко, по забравям и след малко пак се сетя и сякаш нещо ме дърпа към кухнята и си казвам не то е мисъл и ми излиза не не е мисъл и ме тегли към там .. Защо изглежда всичко така истинско сякаш го искам .. и не мога да стоя вкъщи сама .. като заек съм станала .. каквото чуя се стряскам ..

Последните дни съм спокойна и усещам, че напрежението в тялото ми е спаднало, но имам едно усещане за лекота особено вечер като си легна сякаш съм извън тялото си и като легна 10 -11 часа спя без пробуждане .. не знам това дали е нормално и като се събудя вечерта към 6-7 съм отпаднала особено след хранене ... направо чувствам всеки ден мускул в тялото отпуснат.. не знам това пролетна умора ли е , на стреса ли се дължи или депресия ? .. което най много ме е страх

Прочетох всичко, благодаря Ви! Припознах се в статията.. натраплива хипоходрия ... дано успея да се справя с тези мисли.. Те обикновено се появяват в момент в които се чувствам спокойна и щастлива и ме подсещат за себе си точно тогава и ми се разваля настроението пак .. каква е вероятността да се случи, от повтаряне да реша че го искам или пък да изпадна в депресия и да имам все още тези мисли и да го направя ?

Абсолютно сте прав, самата аз виждам промяна във себе си за тези месеци.. но съм страшно объркана, на моменти ми е странно примерно как някой има рожден ден и подобни неща за живота, което ми се вижда леко плашещо. Аз съм отгледана в семейство с много любов и грижите към мен са били големи( абе като цяло поразглезили са ме ) .. света ми беше розов и като цяло нищо негативно не съм знаела за живота .. след което дойдох в чужда държава при приятеля ми, дойде корона и месеци след това получих паник атака, мислех че получавам инфаркт, после мислех че имам тумор, не вярвах на изследванията и се появи страх от смъртта, мислех че умирам.. избягвах места където ми е било лошо..тогава имах разговор с психолог, който ми каза че имам паническо разстройство и след това се появи тази статия която ми изкара акъла и започнах да мисля че и аз като човека в статията че скоча Ей така от нищото от балкона, почна да ме е страх да не полудея и така до ден днешен както го описвам в преднкте постове.. ту се оправя, ту се влошава, но постоянно следя мислите си и каквото и да стане ме е страх да не се самоубия и дори ми минава мисъл дали е просто страх ..

@д-р Тодор ПървановЗдравейте отново! Цели 3 дни не съм мислела за страха и съм била спокойна просто защото не бях сама и знаех че нищо няма да се случи както и защото нямах време да мисля ! Но забелязвам, че се появяват други натрапчиви мисли свързани с приятеля ми! Много го обичам и напоследък ми минават, че той се грижи прекалено много за мен, дава ми всичко от което имам нужда, а аз че не работя и не му помагам ... а той е от този тип че това дори му носи удоволствие и аз все пак за сега се грижа за всичко вкъщи и се отделих от всички в чужда държава за да сме заедно и все още не мога да започна работа( той не ми и дава зор за това ) .. другата мисъл е че когато излезна сама често се случва някой по някаква причина да ме заговори( конкретно заговори ме мъж фотограф който ми предложи фотосесия, но аз отказах), споделих на приятеля ми както и други подобни случаи, винаги предпочитам да споделя и той си приема всичко нормално и ме подкрепя във всичко, но в главата ми се загнезди мисъл че сякаш нещо съм прикрила и не съм казала всичко .. направо сякаш съм измеверила а аз 2 думи съм казала по работа .. и всички тези мисли като се появят ме подсещат за страха и си помислям ами ако се случи нещо и някои ме натопи за нещо или страх да не повярвам на това че не правя достатъчно да се отчая от себе си и да си посегна ..каабе като цяло всяка мисъл си следя и ако е не е положителна веднага се подсещам за това...Също така имам усещане сякаш живота е дълъг, всичко ми се вижда странно! Важно и да отбележа, че мислите се появяват като съм сама с мислите си, през останалото време ако съм навън с хора всичко е нормално ! Възможно ли е от такива мисли да повярвам че не съм достатъчно добра за него или да де хвана за някоя мисъл и да ме подтисне и да си посегна или са просто мисли поддържащи страха ми! Благодаря Ви предварително!

Здравейте, @д-р Тодор Първанов ! Искам да Ви споделя, че изпробвах вашия съвет.. Когато ми излезне мисъл си казвам, че това е просто една лъжлива мисъл и някак си тя се прекъсва и излиза след това по- рядко... Кара ме обаче и да се съмнявам в себе си... хем ме е страх от смъртта, хем си обичам живота и в същото време като кажа че е лъжлива мисъл, последва друга която казва “Ами ако пък го искаш”... Нормално ли е това и да не би от толкова повтаряне и внушение да се случи някой ден или да го заискам Ей така .. отделно започнах да правя йога..

Здравейте! Положението ми ту се пооправя, ту се влошава.. Тъкмо два- три дни не съм имала тези мисли и си помисля че всичко е преминало и след това се завръщат със голяма сила и по- различни от предните..Сякаш искам да ги премислям, точно се чувствам добре и се появяват- казвам си това е просто лоша мисъл , но появи ли се ми е трудно да я прекъсна и започвам да анализирам.. че щом искал да я мисля вече може би не е страх, ами се е превърнала в желание ..Говоря с родителите ми и приятеля ми, които страшно много ме обичат и дават всичко за мен и ми изниква мисъл от рода..-( ти ако го направиш, те ще те разберат) след което изпадам в ужас от това и ми се доплаква чак.. Когато съм сама ми излиза мисъл ( След малко той ще се прибере и ще си с него и няма как да направиш нещо, но като си сама ...), а в същия момент съм сама и нищо не се е случило ... всичко ми е странно и нереално! Когато съм с повече хора и нямам времето да се замисля се усешам че забравям и всичко си е нормално.. и дори да се сетя е просто като навик и изчезва.. Всяка сутрин като се събудя това е първото нещо което се сещам... Страх ме е че вече не изпитвам този страх както в началото като мислех за това и преди бях чела че хора в депресии мислят за смърт и понякога се стига до опит .. знам че моите мисли не са тръгнали Ей така, а от заглавие на статия която чи породи тези страшни мисли... Постоянно в главата ми излизат страшни картинки на хора които сум чува с времето че са го направили, а дори не ги познавам... но ми излиза в главата... и премислям защо ли са го направили, за да отхвърлям шанса да се случи на мен( така де успокоявам или не знам ) Каква е вероятността да се случи, заради тези мисли.. до къде може да се стигна .. казаха ми че това е дъното и освен да се тормозя няма какво повече да се случи, това истина ли е? @д-р Тодор Първанов

Здравейте, отново съм аз със въпрос ! Състоянието ми се подобри, дереализацията изчезна, има някви моменти в които някои неща ми изглеждат странно, но все по рядко са! Мислите също намаляха и дойде момент в който ми е странно това че не се плаша толкова вече от тях! Знам звучи нелогично , но сякаш ме е страх да не се реализират щом не ги мисля и не се страхувам от тях! Също така от това че на мястото където се намирам все още сме под изолация и не работя, се чувствам на моменти подтисната( не знам дали си го внушавам) или наистина е така .. като нямам какво да правя и започвам да се чувствам сякаш стените ся ми тясни... и от това страх да не изпадна в някаква депресия и да се стигна до страха( да си направя нещо) . Аз съм доста страхлив човек и премислям всяко едно нещо сега и се анализирам и следя как се чувствам .. Та въпроса ми е.. Това чувство опасно ли е за мен, как да се справя и може ли това че вече нямам толкова страх от тези мисли да доведе до реализацията им! @д-р Тодор Първанов

Д-р Първанов, нормално ли е да чувствам, че няма да оживея в близкото време ! Че нещо ще ме сполети или ще си направя и като гледам неща за бъдещето ми и искам примерно да отида на почивка или мисля за деца и имам ужасно усещане че няма да ми се случи .. винаги съм била позитивна и никога не съм мислела такива лоши неща..Защо е това усещане и нормално ли е..?

Сърдечно Ви благодаря! А относно т.н дереализация, какво мога да правя за да изчезне! Състоянието е сякаш живота е някакъв филм, който гледам и всичко ми е в странно, трудно ми е да се отпусна и да остана примерно един ден вкъщи. Имам нуждата нон стоп да правя нещо или да съм някъде и когато не го правя ми се вижда странно! Сякаш сънувам и целия живот е като сън или филм .. Нямам идея какво е това чувство, но определено ми е странно и плашещо !

А това че тези мисли се появяват като истински, може ли по някакъв начин да станат реалност .. Все едно нещо ми казва, че докато съм сама ще се случи нещо, аз се плаша от всичко това, но пак ми излизат точно когато съм в добро настроение и не ги искам.. и не мога да изяза от този кръг на тези черни мисли.. и докато си почивам и всичко е наред ми излиза черна мисъл, че това ще е за последно..имам чувството че тази натрапчива мисъл ще ми остане завинаги и ако нещо се ядосам ще се сетя и това ще ме подтикне .. страх ме е да не се случи нещо и да го направя .. имам страхотно семейство, мъж до себе си който ме подкрепя и искам да съм както преди без такива черни мисли! Преди също съм чувала такива неща, но не са ми създавали тази тревожност както сега , а сега вмомента в който видях това изпаднах в ужасна паника, че може и аз да го направя. Дайте ми съвет как да се справя с това гадно чувство ..

Моля @Орлин Баев да види моето съобщение и ако може да ми помогне ! Благодаря!