Ahmet

Защо сме толкова тъпи ние западните хора по отношение на духовните въпроси, въпросите за смисъла, за човешката природа? Това дето питам повече разбира се е важало преди 100-150 г.

Не съм твърдял, че е изследване. Просто допускане предвид на факта, че в сборника липсват сведения за двама владетели, а е било обичайно да се пише там за държавните глави. Не се знае дали са били откъснати страниците.

А защо това да скъсаш страница от книга, в която страница се съдържа сведение за някого да е иронизиране?

Мислех си, че от коментарите ми по темата е станало ясно какво точно питам.

Какво за теб е доказателство плод на езотерично проучване? Историята е наука и в нея най - важни са писмените източници. Дори нещо да не бъде приемано за чиста монета не виждам защо трябва вместо него да считаме за вярно друго, за което пък хич няма доказателства (в случая такова друго е благородническият произход на Иваил). Това, че с ромеите сме били врагове не доказва, че са излъгали за произхода на споменатия ни цар. Това, че македонците лъжат като за световно също не доказва, че някогашните ромейски хронисти са излъгали за произхода на Иваил. Да се чуди човек защо са си харесали точно Ивайло, та него са нарочили за селянин при наличието на други царе и по - нисшестоящи велможи в родната история. Това да имаш аристократичен произход, за да заемеш първото място в една средновековна европейска монархия в България и Византия не е било чак толкова важно условие, колкото в Западна Европа. Имало е поне трима византийски императори с обикновен произход. Юстин I (бивш свинар и войник), Юстиниан I (израства като обикновен селянин, заема престола благодарение на опеката на чичо си Юстин). Василий I Македонец (израства в селско семейство): макар и необразован, лишен от военен и административен опит, той притежава вроден политически усет и след идването си на трона проявява неочакван държавнически талант. Към посоченото добавям още факти касаещи спора за Ивайло. Българската царица Мария Кантакузина заема неговата страна в опит да запази престола за непълнолетния си син Михаил. Столицата Търновград е обградена от силната войска на свинаря-воин, който печели все по - широка подкрепа в българското общество. Ако царицата не го пусне, рискува тя и синът и да се озоват зад борда на властта. Едно, че бунтовникът може в даден момент да успее да влезе в града и да им бие шута, друго че от юг настъпва византийска армия изпратена от чичо и Михаил VIII Палеолог, който желае да сложи на българския престол удобния нему Иван Асен III. Михаил Палеолог по повод на брака на Мария с Ивайло открито заявявал, че тя е опозорила рода и „погубила царството си, предавайки го в ръцете на един съвсем недостоен човек“. Допускам, че го е нарекъл "съвсем недостоен" не защото е убил съпруга и, а защото макар във Византия да е имало императори със селски произход, по принцип такива хора трудно са можели да достигнат до престола, понеже са смятани за недостойни. Името на Ивайло става известно на историците чак през втората половина на 19-ти век, което заедно с още един факт навежда на мисълта за неприемлив произход и опит за изличаване на спомена за селския вожд. Ако визираш това някой да се издигне от низините на обществото до самия му връх, вярвам че е възможно. Случвало се е. В Бориловият синодик се съдържа разказ за възстановяването на Търновската патриаршия през 1235 г. и поменик на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. В преписите на синодика липсват имената на цар Смилец (със знатен произход) и цар Ивайло. Причините за липсите не са известни. Ако името на Ивайло е липсвало в оригинала, това може да се е дължало на скромния му произход и/или на връзка с богомилите (въпросната книга е с антибогомилска насоченост). Липсват страници в запазените преписи, не се знае защо ги няма. Липсата им разбира се може да няма отношение към начина на управление (съответно произхода) на споменатите владетели. Но специално по отношение на Ивайло, отсъствието на името му би могло да е израз на нечие негодувание, че един селянин е убил от Бога поставения цар и е заел мястото му, евентуално и че е изповядвал еретични идеи (ако приемем, че Ивайло е бил наистина богомил). Би могло да е израз на опит за заличаване от паметта на хората. Просто допускане.

А.Т.А. http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/19823-духовете-на-исторически-личности/?do=findComment&comment=232411 ................................................................................................................................................................................................................................... Засега не ми се гледат видеата с тази госпожа. Ако искаш разкажи/цитирай нещо. Аз мога да ти цитирам сведения за селския произход на Иваил. Свързаността с богомилите не е доказателство за болярски произход. Ако връзката с богомилите е доказателство за произход, то тя по - скоро би била доказателство за селски произход, защото богомилите са критикували църквата и държавата, съответно не са били любимци на болярите, част от които някои се пънат да изкарат Ивайло. (https://bulgarianhistory.org/ivaylo-tsariat-prostoliudieto/) На мен някой ако ми каже, че еди кой си говори на "другите селяни" (не на селяните в земите си) и ги убеждава в нещо си и че пасе свине срещу заплащане, бих си помислил, че и той самият е селянин, а не висшестоящ. Първоначално съселяните му не го възприемали насериозно и той умишлено започнал да се облича добре именно за да си придаде тежест в очите им.

Връщам темата към изходната и точка. Получените отговори са в подкрепа на твърдението, че можем да се свържем с духа на човек, починал преди векове и имащ прераждане в настоящето. И да получим сведения касаещи времето на съответния земен живот на съответния дух. Друг въпрос, който би могъл да се зададе е дали има някаква специфика при викането на дух на някой починал преди 6 века в сравнение с викането на някой починал преди 6 години. Лично аз (особено ако не съм част от група) не бих се заел с викането на духове поради споменати причини. За тези неща е темата. Някой от четящите това, ако случайно е разговарял с духа на известна личност от миналото може да сподели. За други неща - в други теми.

Няма значение колко хора вярват или не вярват дали нещо се е състояло или не. То се е състояло или не се е състояло независимо от онова, което те приемат за състояло/несъстояло се. Има неща, които се приемат за факти с оглед на наличните свидетелства. Нещо може да е прието за факт и без да е такова. Друго може да е отхвърляно, но да е реален факт. Това е твое виждане за мен. Това, че нещо е написано не означава обезателно, че е вярно. Няма свидетелства не епохата (или не са известни такива), в които да е посочено, че Ивайло е бил болярин. Някои хора по пътя на логиката го определят като такъв, но това не е доказателство, че е бил. Хора от различни народи и времена със скромен произход поради природна интелигентност и други качества са достигали върховете на обществената стълбица. Приел съм за вярна теорията, че Ивайло е бил част от селяните охраняващи проходите в Източна Стара планина (т.нар. "войнуци"). Също, че може би е участвал в реални бойни действия, че може би е имал опит като дребен военачалник и че е възможно през част от времето си да се е занимавал със селскостопанска работа и затова да е определен като "свинар" и "зеленчук". В крайна сметка не всеки български водач е получавал подобни определения, даже не знам за друг случай. И поради липсата на доказателства, че е бил болярин смятам за уместно да се приема, че е произхождал от низините на обществото. Историята е наука и тя борави с документи, с други предмети. Ако можем да виждаме ясно в Акаша, би било друго. В противен случай, трябват веществени доказателства, за да се приема нещо за факт или поне за най - достоверно звучащо твърдение. Нещо може да не е факт, но да бъде прието за такова на база на някакво свидетелство. Но е по - добре да се приеме нещо за факт на база на свидетелство, отколкото нещата да се изсмукват от пръстите. Съществуването на жената е факт, няма значение какво пише в някакъв документ. Ние сме съвременници на станалото и примерът ти не е уместен. С оглед на определен контекст (часови пояс, лятно/зимно часово време, календар) - събитието се е случило в един или друг час, в една или друг година. И с оглед на контекста случването му в този или онзи час е факт/съответно не е факт. Ясно е, че календарите и начините на измерване на времето са се менили. Но човек като знае коя година по един календар съответства на еди коя си година по друг календар, ще може да разбере кое в коя година е станало според другия календар (например днес използван в страната му). Факт е, че Иван е откраднал колелото на Петър. Това е станало действително. Или съответно не е станало и Иван не му е откраднал колелото, а е бил натопен. Съдът може да приеме за факт една от двете възможности и приетото за факт да съответства на факта или съответно да не съответства на действително състоялото се събитие. Може да изкарат Иван крадец в ситуация, в която не се е проявил като крадец или може да го изкарат невиновен в ситуация, в която действително е откраднал. Отношенията и оценките ни за фактите/нещата приемани за факти (без значение дали са такива или не действително) пък са нещо различни: това са нашите мисли и чувства по повод работите, които са станали или не са станали. Смятам, че темата се разводни. Тя е свързана с получаването на информация по алтернативен начин за събития, които са се случили, но не са известни на науката и съответно за потвърждаването/отхвърлянето на неща, за които има свидетелства или определени логически построения на база на свидетелства. Както и за допълването на вече известни факти. Ако съответните духове не лъжат и не са заблудени, те биха могли да потвърдят или да отхвърлят определени представи за миналото (човек, когато премине отвъд е по - лесно да види кое как е станало и дали нещо е станало). Оценките които биха дали за своето време пък са друго нещо, но макар и субективни те също биха могли да се ползват за обогатяване на картината, най - малкото защото ще стане ясно как е разсъждавал еди кой си (информация от първа ръка).

За мен е факт, че към момента няма открити доказателства Ивайло да е бил болярин. Но има сведения, че се е занимавал със селскостопански труд. И поради това може да се приема, че е бил със селски произход, но с боен опит, който му е помогнал да достигне достигнатата от него позиция. Не, не схващам идеята ти. Смесваш факти с отношения към факти.

Имам предвид, че фактът си е такъв, какъвто си е. Нещо или е станало, или не е станало. Нещата или са се случили по един начин, или по друг начин (или съответният владетел действително е бил убит, или е умрял от естествена смърт). Без значение дали сведението за съответните събития предава фактите или пък някакви измислици представяни за факти. Оценките пък са начините по които възприемаме фактите.

Смесваш факт със свидетелство за факт и оценка на факт.

Мислех си за това, че сигурно понякога писателите описват неща, които са доловили от Акаша или които са преживели те самите в предишни животи (или най - малкото са станали свидетели), но тези неща са смятани за измислици дори от тях. Струва ми се невероятно да описваш детайлно и талантливо какви ли не събития на които не си станал свидетел и всички тези неща да са измишльотини и да няма работи дето са станали реално. Та затова допускам, че понякога неволно са описвани в романите реални ситуации.

Разбирам го като отричането на нещо, което в определени смисли е факт. Относно историческите романи: не е нужно човек да познава автора, за да прецени доколко достоверен е даден исторически образ, доколко достоверни са определени описания. Ако е запознат с определени факти и приложи логика ще може да си направи преценка дали представеното от автора е реалистично. Например достоверно е селяните да се страхуват от някой тираничен болярин, да са недоволни ако гладуват, ако той ги бие и обижда. Конкретни истории може да са художествена измислица, но да са реалистични. В този ред на мисли: приближаващи до тогавашната реалност.

В тази тема, който иска може да поства и коментира всякакви сведения за историята, които бихме могли да определим като езотерични: четене в Акаша, психометрия, сънища, регресии... Бихте могли да съпоставяте алтернативните данни с конвенционалните.

Акаша доколкото знам е навсякъде. И аз съм се свързвал с нея неволно предвид на факта, че ми се е случвало да имам ясновидски сънища. Колкото до застраховката от провал и онова за мечките: по твоята логика не би следвало да съществуват никакви школи (ни духовни, ни по кормуване или други).

Братът си е брат без значение дали го признаваш или не. Освен това в Библията е казано да не се гневиш на брат си. Както и че човек трябва да обича и враговете си, защото и езичниците обичат тези, които тях обичат. Следил съм историята на вашите взаимоотношения. Знам, че се дърляте за глупости и съм останал с впечатлението, че от мухата слон правиш. Честно казано, не помня нито един от поводите за конфликтите ви (дотолкова са незначителни, а аз принципно помня глупости). Постнах текста от книгата, която чета в последните дни, защото ми стана забавно съвпадението между ситуацията тук и там (отричането от брат).

Всъщност, тук се обърках. Мислех да напиша арменското име "Киркор", но неволно написах Киркегор (когото навремето смятах за древногръцки философ). Честно казано, не помня кога друг потребител ме е развеселявал толкова. В продължение на няколко часа като се присещах за коментарите ти и се усмихвах, даже ме напушваше на смях. Благодаря ти. По принцип ми става забавно като видя как се дразниш от коментарите на Александър, които понякога ми е малко трудно да разбера (както и твоите, макар и привидно по - разбираеми). Търся удовлетворяване на любопитство, на желание за знание. Знанието бих споделил (анонимно) с други хора. Но за мен не е толкова важно кой ще получи дадена информация. Нямам нищо против друг да достигне до съответните сведения и аз само да ги прочета. Поведението ти е пример за това как който не умее да играе шах най - много учи другите на шах. Точно това, което ти препоръчах да имаш предвид при изследванията си.То се дължеше на нагласата ми, че и другите са открити както и аз.  Първом думаш за откритост . Преминаваш после на страдание и в същото изречение споменаваш за Наполеон. Не съм телепат та да знам какво точно визираш. Ми логиката ти куца. Наполеон не се е включил в темата. В темата беше включено името на Наполеон. Аз искам да получа каквото ми се иска в смисъл на информация по определени въпроси. Но съм отворен към това и тази информация да не ми се понрави или да е много изненадваща за мен. Важното са фактите. Никой не те е молил да ме наставляваш и т.н., младежо.

Защо да не ти е брат? Всички сме братя и сестри по един или друг начин. "Щитове каменни", Димитър Талев. (https://chitanka.info/text/4834-shtitove-kamenni.) В друга тема стана дума за гледната точка на обикновените хора. В тази книга са представени животи и гледни точки на обикновени българи от Средновековието. По - конкретно времето на цар Самуил.

Психометрията може ли да бъде наречена "акашов способ за изследване" ? Аз пък знам че в Акаша се отбелязва всичко .включително субективни оценки и анализи. Както и че от Акаша човек би могъл и глупости да почерпи - нечия фантазия вместо реална информация . Доколко надежден начин биха могли да са...регресиите?

липсва директно изказана гледната точка на обикновеното население, но тя често може да се предположи или види на база на разни факти (например бунтове след повишаване на данъци ). Със сигурност е имало много недоволство . най - малкото защото никога всички не са доволни, но не само заради това. трябва обаче и като оценяваме дадено време, и дадени личности да изхождаме и от стандартите на времето, от моралното и материално развитие на хората в съответната епоха. да не гледаме прекалено много от съвременната гледна точка. със сигурност през Средновековието предвид на по - суровия живот хората по - лесно са се задоволявали и по - трудно са недоволствали от нас които сме си направо глезени боляри в сравнение с много сериозен процент от дедите ни . Сред населението сигурно както и днес е имало различни гледни точки .

В интерес на истината и точността. Пускайки тази тема в съзнанието ми не е присъствала идеята да се допитвам до всички страни замесени в съответните събития, а само до духовете на личности към които имам симпатия, които на мен са ми по - интересни. В ума ми не е присъствала идеята да събирам информация за нечии субективни възприятия за станалото. И да ми е минавало като мисъл, било е за малко. По принцип си прав, че трябва въпросите да се разглеждат от различни страни, а затова е нужно да се потърсят сведения от различни замесени в станалото лица. Прав си, да. Макар че и така няма гаранция до колко вярна ще е съставената накрая картина. Определено субективните усещания и размишления на някои хора са ми по - интересни от тези на други хора и вероятността да правя усилия за запознаването с едни субективни възприятия е по - голяма, отколкото с други субективни възприятия. Но и без да питаш някой конкистадор защо е грабил индианците, и без да питаш някой кръстоносец защо е грабил Цариград можеш да се досетиш горе-долу как са разсъждавали съответните хора. Това са и работи, които може да се прочетат. Но предвид на това, че историята е с претенции да е наука и че в една наука обективността е нещо изключително важно, най - важни са фактите (без значение дали става за изследвания чрез стандартни или алтернативни методи). Идеята ми беше да получа информация във връзка с потвърждаване/отхвърляне на неща, които са приемани днес за факти (същото и относно твърдения, които са спорни/недоказани в науката), плюс обогатяване на представите ми с неизвестни на историческата наука сведения. Нито съм се сещал да търся информация от всички замесени страни, нито ми е хрумвало, че тези които бих питал за събитията ще тръгнат да ме лъжат (особено предвид на пречистването през което те ще са преминали в отвъдното и предвид на това, че между дух и личност разлика има и логично звучи да е по - малко вероятно дух да "седне" да те лъже; съответно - логично звучи дух на починал преди векове човек, преминал през определени неща в някои от незримите светове да лъже или да представя станалото крайно субективно...). Ако приемем, че някой починал преди векове е способен да ме лъже за нещата от своето време, тогава няма ли опасност този някой да рече и да ми напакости докато аз се мъча просто да направя разностранно проучване? Ако това е духът на човек, който е пострадал от предците ни например...и таи определен негативизъм... Най - удачният вариант за нестандартни проучвания ми се струва Акаша. Гадното е, че този начин е много по - труден отколкото просто да четеш. Това за питането на духове е главно израз на желание за по - пълно докосване до фигури от миналото ни. Относно историята като наука: може би няма как тя да е съвсем лишена от субективизъм предвид на факта, че я пишат хора. Важното е да има стремеж към обективност.

Ако никът ми беше Иван, Паоло или Киркегор нямаше ли да опиташ да си ми полезен? Чудех се дали да направя корекцията с номера на похода (понеже ми хрумна, че може да те подразня и че не е толкова важна поредността), но накрая реших все пак да го сторя. Няма лошо. Просто уточнение, нищо повече. Така е. Преди това пък друго ни налагаха. Да не би страдание да съм ти причинил или принципно хортуваш? Защо "Наполеон" се включи в темата?

Срещата на Шар На снежния Шар вурху лоба студен три български царя дойдоха за среща (събрала ги беше орисница веща): Симеон, Самоил и великий Асен. И взор като впиха в простора огромни, Симеон горделиво извика тогаз: "Познах тез предели! Тук всичко ме помни, тез крайща пространни владял съм ги аз!" Тогаз Самуил към синьото море посочи и викна : "До тамо владях!" И славний Асен, дух горд, проговори : "Над онези вълни сини аз знаме развях!" Внезапно развя се там някакво знаме! Позна го и с радост възкликна Асен : "Другари, поклон! Я гледайте: там е на мили ни правнуци сбъднатий блен!" А то приближи, поклони се там леко на трите царе и понесе се пак, кат орел вихрокрил, полетя надалеко, все на юг, за да кацне на охридский бряг И дълго следяха с очи възхитени на родното знаме полета свещен, и дълго йощ гледаха там насълзени Симеон, Самуил и великий Асен. Декември 1915, Иван Вазов (стихотворението е илюстративно .без да твърдя че иде реч за реално видение в случая) Петър Дънов е казал че Иван Вазов е описвал добре събитията , поради причината че е общувал с духове които са му диктували какво да напише: "„Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише. Диктуват му не само те, но и духовните ръководители на тези големи личности в българската история. А тези духове са изпратени от Невидимия Свят да пробудят този народ. Затова неговата поезия за тези революционери е от най-висш порядък. Тя е поезия и Слово на Духовните ръководители, които са ръководили онези личности, като Раковски, Левски и всички останали, описани в „Епопея на забравените". А ти не си съвременник на тези хора и те не те познават, и затова няма кой да ти диктува. Или, ако ти диктуват, трябва да можеш и да записваш. Много условия са необходими, за да бъдеш голям поет и белетрист. И много работа. И всичко това трябва да преживееш в себе си, което те ти диктуват. Накрая трябва да издържиш. Така че, не е било лесно на Иван Вазов. Не му гледайте лаврите, но погледнете и страданието му. И тогаз ще разберете цената на това творчество. Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят. Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор. Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората."" ( https://beinsa.bg/izgrev.php?id=973) .

Бъркаш кръстоносния поход . Писал си за четвъртия .Целта му е била да освободи Божи гроб , но и да се придобият богатства и власт както си споменал.Поради определени причини похода се отклонява обаче от целта освобождаване на Йерусалим и се стига до създаване на Латинската империя .Иначе първоначалната идея е била наистина освобождаването на светия за християните град(дали е била тази идея основната движеща сила на кръстоносците -това е друга тема ;и да е било най - важна цел за някои , не мисля че е била за всичките хиляди учасници.) Нали човек като премине в отвъдното лека полека се оттърсва от земните влияния и може да види събитията в реалната им светлина .да ги види и реални и през очите на другите участници в тях. Може да преживее всичко което са преживяли другите участници в следствие на действията му. вижда най - детайлно живота си. тук не става въпрос за оценки а за факти. Примерно. Наистина ли си умрял от естествена смърт или са те убили ? и ако си убит - как те убиха ? какво значение има тука оценката на събитията ? духът ако иска да е честен с мен ще ми каже факта какъвто е бил .Дадено събитие или е станало или не се е случило .Тук личните оценки нямат значение макар че и те са ми интересни (но са второстепенни за мен).един преминал преди векове дух ,който е видял всичко както си е в най малките му подробности ,ако е достатъчно честен би трябвало да каже реалните събития (дори и ако все още има някакви пристрастия по дадените случки -но и да има ако е честен достатъчно ще си каже както е било .неговите лични оценки са друга работа). Но най сигурно е да се чете директно в Акаша .Там човек може да прочете нещата както са станали и както са били видени през очите на различните участници в станалото. източно православие .

Аз съм човек не желязо. Нормално да си имам някакви симпатии и пристрастия . Но в същото време искам да виждам и нещата каквито са били. Без значение дали ми харесват .Искам да знам повече .Любопитно ми е. Как така коя история четем ? тук не става въпрос за земен учебник по история . Събитията са такива каквито са - без значение нашите оценки .Аз искам да ги виждам както са станали .Но и да мога да видя анализите и оценките на разните участници в събитията .(такива каквито са били - без значение дали видяното ще съвпадне с историческите извори или коментарите на историци).