MsDandellion

Благодаря Ви много, г-н @Орлин Баев за отговора и насоките. Не се бях замисляла досега за същността на тези мисли и Вие наистина ми дадохте храна за размисъл. Не бях диагностицирана конкретно с ОКР от нито един от двамата психиатри, които посетих. От месец и седмица някъде пия Феварин, който пише, че повлиява добре пациенти с ОКР. Имам някакви подобрения по мое мнение в последно време, не знам на какво точно се дължат, но със сигурност положението ми не е както преди. Ще прегледам обстойно отново вашите статии и също така сесиите с Хипноза и НЛП. Считам, че са много полезни и се надявам да ми помогнат да променя гледната си точка. За медитацията и спорта съм абсолютно съгласна и практикувам и двете доколкото ми е възможно в ситуацията на социална изолация и извънредно положение, в което се намираме. Ако трябва да бъда честна, не знам дали сесиите със сегашния ми терапевт всъщност имат някакъв - какъвто и да е ефект върху мен. Не ми се струва, че тя е ОКР специалист. Обмислях дори дали да не се свържа с Вас и да ви помоля да работим заедно, тъй като видях, че сте премахнали от блога си предупреждението, че всичките Ви часове са запълнени. Може би ще помисля над този вариант и когато имам възможност ще се свържа с Вас. Благодаря Ви много, отново!

Моля @Орлин Баев, ако може да прочете какво съм написала в тази тема. Благодаря много предварително!

Здравей Инес, Благодаря ти отново за отговора. Аз все пак мисля, че някои от нещата, които съм си мислила са се сбъдвали точно заради мен, виждала съм го и преди, но май преди не го осъзнавах както сега. Просто изключително много се притеснявам, че като не мога да си контролирам мисленето (в момента) мога да причиня на някого вреда и това ще бъде без да го искам. Няма такова нещо като случайности в живота ни - за всичко, което ни се случва сме отговорни самите ние. С мислите си ние привличаме в живота си събитията/хората или информацията, която стига до нас. Иначе има сериозна част от натрапливостите ми, които са някакви нелогични несвързани с реалността мисли, които няма да се сбъднат никога със сигурност. Просто умът ми започна да прави някакви връзки между мисли, които нямат нищо общо с реалността и понякога е абсолютно автоматично. И това е причината някои от тези мисли да се прехвърлят към други хора без аз да го искам. Не е много приятно да седиш срещу някого и той да ти говори за нещо, а в ума ти да минават някакви отвратителни мисли, свързани с него без твое желание. Моята психотерапевтка е много разбираща и мила жена. За момента не знам как терапията би могла да ми помогне, като цяло си мисля, че съм като в задънена улица и това може да не се оправи никога. Просто търся начин да променя това, но за момента не съм намерила такъв, който да действа в дългосрочен план. Мога ли да променя ума си чрез ума си ? По-скоро не. Трябва да се задейства някакво друго ниво на съзнание над ума ми, което да ми помогне. Определено трябва да обърна внимание на емоциите си, тъй като имам моменти, в които съм напълно безчувствена, а в други моменти съм тревожна и както вече споменах - безпомощна и леко отчаяна или просто се самобичувам по някакъв начин.

Здравей @Stefan Grekov, Благодаря ти за отговора и съветите. Ходя по веднъж в седмицата на народни танци, но проблемът е, че много трудно мога да се откъсна от тези мисли, аз ги имам почти постоянно, дори като съм навън и като говоря с хората. Каквото и да правя те ми изникват и са сравнително различни като съдържание, но самите главни теми към които принадлежат са две/три - нараняване, разрушаване и сексуални такива. Изключително неприятно е от гледна точка на това, че аз почти нямам нормални мисли и че мозъкът ми прави някакви връзки между нещата, които ми се говорят или които чета и извиква в съзнанието ми тези негативни асоциации под формата на мисли/картини, които вече имам. Наистина мен ме е страх да мисля и понякога си мисля, че съм опасна за хората около себе си. Разбирам какво имаш предвид като ми казваш, че преди съм мислела, че съм само светла - това е точно така и аз също смятам, че тези мисли могат да бъдат врата към интегрирането на тази друга част от мен, която за мен досега е била сравнително непозната. Нямам никаква идея как това се очаква да се случи като аз не съм в състояние почти да мисля нормално. Това, което най-много ме притеснява е, че мислите са автоматични, появяват се понякога от нищото, някои са напълно нелогични и или опасни и общо взето виждам как са на базата на навик на ума ми. Опитах се да заменям тези асоциации с други такива по-приемливи за мен и понякога в ума ми изникват тези нови асоциации. Но това трябва да го правя постоянно явно, за да има някакъв дългосрочен ефект и трябва да го правя с абсолютно всичко, много е странно. Наистина не знам какво мога да направя вече, общо взето в ума ми изниква всичко това, което аз по някакъв начин не приемам, не го харесвам и не го искам. Искам наистина да разбера на дълбоко ниво какво точно се опитват да ми кажат тези мисли. Всеки ден е почти едно и също с леки изключения. Мисля, че се влошавам с времето, преди мислите не бяха така свързани и не бяха толкова разнообразни като в момента. Ще отида пак на психиатър следващата седмица и ще видим какво ще каже той. Надявам се да стане някакво чудо.

Здравей Инес, Благодаря ти за отговора. Искам само да отбележа, че някои от мислите ми са се сбъдвали, но тези мъничките (по-малко страшните) и благодаря на Господ, че големите не са и дано не се сбъдват никога нито в този живот, нито в някой от следващите ни. Осъзнавам, че 5 сесии хипнотерапия със сигурност не са достатъчни, просто моята предишна психотерапевтка очакваше да имам по-бързо подобрение явно и аз виждах, че всъщност нямам такова. А в момента мисля, че съм в пъти по-зле отпреди като се има предвид какви мисли ми минават през главата, но пък нямам тази силна тревожност каквато имах преди. Силно се надявам, че ще мога да имам нормално мислене в някакъв момент от живота си и че ще мога да водя нормален начин на живот.

Здравейте, От няколко месеца насам започнах да имам натрапчиви страшни мисли, които се изразяваха в страхове (нараняване с нож,падане,катастрофа,изнасилване,пожар и подобни) свързани с мен и членовете на моето семейство. Имах сериозна тревожност, свързана с тези мисли и имах период, в който не можех да спя и не можех да ям и въобще не бях добре. Не правя ритуали свързани с мислите си и не мисля, че съм имала панически атаки, просто сериозна тревожност и постоянни натрапчиви мисли. Тръгнах на психотерапия с лечение хипнотерапия, но за 5те сесии, които имах с моя психотерапевт не можах може би да навляза в нужното състояние на релаксация поради тревожността си и постоянните мисли, които имах. Визуализациите, които трябваше да правя по време на сесиите понякога бяха успешни, понякога не, тъй като моят ум има вече изградени лоши асоциации с различни предмети и същества и само при споменаването им, веднага ми изникваше в ума някаква лоша мисъл. За съжаление в ума ми са създадени една редица асоциации с предмети, които само като ги погледна или някой ми говори за тях или си помисля за тях и в ума ми изниква някаква абсолютно отвратителна мисъл. През деня имам много малко мисли, които са така да се каже нормални и не са свързани с нараняване на някого или чупене на нещо. Мислите ми по никакъв начин не са свързани с някакво вътрешно желание или намерение. Ходих на психиатър януари месец и ми беше изписан Флуанксол. Пих го 10тина дни, но знам, че от едно хапче, няма как да се промени мисленето ми. Понякога все още се чудя дали нямам шизофрения (макар,че психиатърът ми каза, че няма такова нещо и че имам може би Генерализирана тревожност с натрапчиви мисли) или нещо подобно, тъй като мислите ми са тотално несвързани на моменти, да не говорим за нивото на бруталност на някои от тях. От всичко, което ми се случва в момента, най-много се притеснявам да не би на някого да се случи нещо от нещата, които си мисля, защото те са наистина смущаващи и по някаква причина много трудно ги контролирам. Случва ми се дори като съм навън и сред непознати хора да ми минават подобни неприятни мисли за тях и забелязвам, че процесът е станал автоматичен. Имах и суицидни мисли, но знам какви биха били последствията, ако си причиня подобно нещо, така че това съм го оставила като вариант. Наистина се измъчвам, тези мисли ме измъчват изключително много. Гледам да не реагирам в повечето случаи, със сигурност емоционално съм по-добре отпреди, но положението с ума ми никак, ама никак не е розово. Очевидно е, че нещо в начина ми на мислене се развали буквално и не знам дали съм в състояние да го оправя въобще. Опитвам се да си представям хубави картини, понякога успявам, но понякога просто ей така цялата ми визуализация отива на вятъра, защото ума ми я превръща в някаква кървава сцена или нещо подобно. Тази седмица бях на психотерапия отново при друга ваша колежка и в събота отново имам сесия с нея. Силно се надявам това да ми помогне да променя мисленето си по конструктивен начин преди да е станало твърде късно. В момента не работя, макар, че бих искала да си намеря работа, но понякога се чудя дали ще съм жива, че въобще да я започна след всичките тези мисли. Нали знаете, кармата не прощава на никого. А и се притеснявам, че ще отида да работя и пак ще си мисля тези глупости по този автоматичен начин и като цяло няма да бъда продуктивна. Осъзнавам, че ние с мислите си привличаме събитията в живота си и постоянно го наблюдавам. Пиша тук, защото бих искала някакъв съвет, чувствам се леко безпомощна вече. Благодаря Ви предварително за отговора.