Jadapter

Много умен и интелигентен

Искам да благодаря на Човек_88 добри съвети на лични Дадоха ми спокойствие и подкрепа

имам въпрос Вкъщи си позволяват да ме манипулират с болестта ми Аз пия лекарствата си редовно и съм в пълна ремисия, но когато стане някакъв спор и аз започвам да споря ме обвиняват, че не съм добре и не ми позволяват да изказвам мнение и тези дни си позволиха да ми слагат антипсихотик в пиенето, първо усетих вкуса, после видях с очите си, тъй като си ги пия редовно лекарствата това ми става прекалено висока доза и ми тече кръв от носа, също това отключва заболяването и почвам да съм с намалена концентрация, съответно не мога да намеря работа и няма как да се избавя Ползват ме като вещ и искат да ми налагат мнение и съм като в затвор Заплашват ме, че ще извикат бърза помощ и ще ме изпратят в диспансера и че ще е тяхната дума срещу моята, аз понеже съм болна и нищо не мога да докажа, защото това, което го написах, наще ме заплашват, че ще кажат, че го твърдя, защоро съм.болна и не в час ще викат, че било.лъжа, била съм болна, а то е истина Как мога да се защитя кой закон ме закриля, могат ли да ме натикат в психодиспансер насила може ли да се отчете като повреда или манипулиране или тормоз

Аз си пия медикаментите стриктно и не ги пропускам Лошото е, че като си болен от психична болест и каквото и да кажеш те обвиняват за луд и подлагат на съмнение всичко, което казва Не мога да намеря терапевт, който да ми помага, който да работи добре с такива раЗзстройства. Моите роднини постоянно ходят по баячки и врачки, защото смятат, че така ще ми оправят живота И мен ме интересува, ако по някакъв начин са ти правили ритуали по какъв начин може да махнеш действието им Все пак това е сайт за духовно развитие все някой трябва да има имформация И искам да добавя и да се оплача, че когато някой страда от окр и има натрапливи мисли му казват, о ти нямаш шизофрения, споко всичко е наред, а когато си шизофреник и недай си Боже имаш натрапливи мисли или някакъв друг проблем веднага ти казват, че всъщност си имал халпцинации и да си вземаш лекарствата. Има стигма по отношение на психичноболните и всеки ги има за нищо Не дай Боже на никой такава участ...

Причината за самоубийството включва и друго нещо.Не е само проблемът с работата. И не знам как да го разреша. Роднините ми ходили на врачка и тя им казала,че нищо ми било нямало и казали на врачката,че трябвало да се задомя, защото съм на 30 години и тя правила някакви ритуали да ме задомяват за едно момче, което не харесвам,нито имам какво да си говоря с него, но което иска да е с мен. Правили някакви ритуали и ми дадоха да ям едни сладки. В началото не ми казаха нищо само настояваха да ги ям и после след седмица си говориха и настояваха да се срещам с него и ги чух дигнах скандал и си го казаха направо в разговора,че са ги направили тея неща. И аз четох в интернет и разбрах,че са се намесили в съдбата ми. И ми стана много тъжно . И сега не знам какво да правя? Аз много вярвам на тези неща. Като зацикля я дадена тем и потъвам с дни и не мога да се оттърся Как да променя това зацикляне и какво да правя със ситуацията

Аз се отказах от самоубийството Благодаря за отговорите и подкрепата, много са мили Искам да попитам, ако човек като е бил малък роднините и родителите са имали определено не добро поведение към него и все са го критикували и са му казвали, че все е недостатъчно добър, но като порастне продължава да живее при родителя и отделно роднините са си променили отношението към него и го обичат безусловно и го приемат такъв, това би ли изчистило травмите и биха ли променили възприятието на човека за себе си? Всички казват, че щом един човек направи нещо, то и другите хора започват да вярват, че е възможно за тях, но при мен никога не е било така, аз си мисля, че дадения човек има определени качества, които аз нямам и затова го е постигнал и още повече се затвърждава, това че немога да го направя. Защо е така ?

Колко е пенсията?благодаря за другите отговори, много мило

Благодаря за подкрепата. Еми мога да готвя, но основни неща, например да пържа яйца и картофи или да сваря нещо, да правя нещо по рецепта Аз съм човек тип, който извън училището няма умения, мога да уча, това мога. Преди да работя в магазин ми изглеждаждаше много лесно да си продавач, но на практика се оказа не за мен и правя грешки. Страх ме е ,че мога да уча нещо и там да сложат такова изискване, че психично болни не могат да го работят и пак да съм на никъде, а пък ако въведат този регистър може и да ми откажат да ми издадат медицинско за работа, че съм психически и физически здрава и дори и като сервитьор няма да,ме вземат, кой ще вземе луд на работа, затова Александър казах, че ми е орязано всичко, затова... Добър вариант ли е да се пенсионирам. Работата отнема почти целия ден на човек, а аз не мога да знам, че някой ще ми се кара и постоянно да ме начитат. Като ме уволнят от работа и става по зле. Дори и да уча за знания, какъв кяр като не мога да ги използвам, на мен целия ми ден ще е в работа, която е тежест

Той е можел да се преквалифицира в нещо друго, да използва знанията , а на мен са ми орязани наистина пътищата, по горе съм написала защо, дори и да имам знания ми е забранено

Аз не смятам, че съм различна В поведението ми няма нищо различно, държа се абсолютно нормално, единствено хора като теб, които знаят, че съм се разболяла търсят под вола теле и си измислят няк а кви различия и ме игнорират, а хора, които не знаят, че съм болна въобще не са ми казвали,че има нещо не нормално в поведението ми.

Благодаря за отговора Много мил Аз ходих, но ми казват, че това било шизофрения, трудно се работило с такива хора и ме препращат от един на друг, само ми казват да си пият лекарствата ,повтарят го като папагали. Попринцип имам идеи креативни, но не знам как да ги превърна в работа, страхувам се да уча нещо и после пак да измислят някакво такова ограничение Попаднах и на статии, където се говори, че има намерение да се създаде регистър в които ще фигурират психичноболните, ако и това стане ще си намеря работа в някой друг живот, никой работодател не му трябват луди и хора от затвора Единственото, което ще ми остане е да се направя на по луда от колкото съм и да се пенсионирам, явно това е вариант Част от приятелите ми понеже им е известно, че съм била в психодиспансер и като сме в компания, ако реша да се пошегувам с нещо и се смея или недай си боже ме питат дали си спомням минали събитив и ако не отговоря веднага почват да ме питат дали случайно не си пия хапчетата, друга част от приятелите, които знаят направо ме игнорираха и не ми двигат телефона , единствените ми хубави моменти са тези където излизам с приятелите, които не знаят за психодиспансера, защото те ме уважават и дори ме мислят за учен човек Стахувам се, че и те ще разберат и ще стане като с другите ми приятели като както става ясно всички са ми приатели в кавички и.които знаят и които не знаят Много ме е страх, че постоянно така ще ме отхвърлят и приятелите и работодателите и ще прекарам живота си сама в кофите за боклук Вмомента съм сама с един родител само, роднините ми си гледат своите деца няма с мен да се занимават, ако стане нещо с него аз изгарям Понеже терапевтите се измъкват и не им се занимава, реших да разговарям със свещеник и там ударих на камък, защото постоянно ме подканва да съм постъпвала в манастир , а аз не искам, защото не искам без секс и дори ми вика че и там не се знаело дали ще ме приемат щом съм психичноболна Никой не ме иска никъде Вече не знам какво да правя да уча ли, да се пенсионирам ли, да се самоубивам.ли Всеки ме счита за някаква измет, затов не искам.да живея ... Какво да правя?

Здравейте. Имам доста сериозен проблем с намирането на работа. Какво да правя? Проблемът е следният, аз съм на 30 години и съм завършила обща педагогика, после се преквалифицирах в преподавател по история. Въпросът е ,че това е единственото нещо, което съм учила, нямам други квалификации, а няма как да го работя ,тъй като преди години се разболях от шизофрения, която се прояви няколко пъти и сега съм на лекарства. Новоназначените учители трябва да минат психотест и после да минат преглед при психиатър, който да установи, че не страдат от шизофрения и други душевни заболявания. Законът забранява хора с такива разстройства да стават преподаватели. Най- лошото от всичко е ,че аз уча от години в тази сфера и никога не съм чула за това изискване, сега разбрах и изпаднах в ужас.Когато го прочетох бях на крачка да взема всичките лекарства, който пия, тъй като ги купувам за три месеца напред и да ги изпия с някакъв алкохол или друго и да умра. Съсипана съм затова реших да пиша тук. Аз вече трябва да съм самостоятелен човек и да си изкарвам парите сама, но това няма как да се случи, защото не мога да работа като учител. През всичките тези години са ме издържали семейството ми.Аз след завършването на средно образование не записах веднага висше, починах си малко, после се наложи да прекъсна, защото психиатърът каза ,че трябва да не уча известно време. И ето оказах се на 30. Работила съм само като магазинер два пъти и то неуспешно. Не ми излизат ревизиите, допускам грешки ,не ме бива в смятането, не помня стоката, която се продава, помня неща само свързани с учене. Пробвах се и като сервитьор едно лято, но не го работих, там е още по-зле положението. Относно учителската професия -това не беше мой избор, аз нямах представа какво да запиша, но родителите ми постоянно повтаряха ти си прекалено скромна и ти трябва да станеш учител.Преквалифицирах се в преподавател по история, защото помня добре дати и събития, всички ме съветваха да стана преподавател по български език, но това не е моя силна страна, не се справям добре в тази област. Аз никога не съм знаела коя е моята силна страна и коя е подходящата за мен професия, реших да правя тестове за професионална ориентация и те ме определят като човек, който е подходящ за учител, като слаби страни са ми да бъда мениджър и ръководни длъжности, също професии в който има конфилкт и тн.Какво да правя? Какво да работя? Като имам такова заболяване никъде няма да ме наемат на работа, никога няма да видя нормална работа и затова искам да се самоубия. Единственото нещо, което ми се отдаваше в училище беше да уча неща и учителската професия се препокрива с това. Не ме бива да работя. Понеже не се справям с работата постоянно ми правят забележки, глобяват ме и се скапвам. Само мога да уча. Също така тестовете ме определят като интроверт и човек със меланхоличен темперамент. Бях свикнала с идеята,че няма да имам семейство с това заболяване и единствената ми опора беше ,че ще уча и ще имам хубава професия, а това няма как да стане. Единственото нещо със средно образование, което мога да работя е да бъда магазинер или сервитьор. Затова искам да се самоубия, защото ще трябва цял живот да работя нещо, което не харесвам и което не ме бива и постоянно ще търпя подбутване и присмех и работа на ниско ниво и целия ми живот ще е посредствен. Няма да съм щастлива никога. Защо да живея?