Здравейте,
Станах на 25 и ми се иска да имам приятелка. Само че няма капка увереност!
Причината за това не знам дали се крие в по-долните редове.
Като малък, баща ми постоянно ме унижаваше и подценяваше, караше ме да се чувствам по нисш, за да има контрол той и да се чувства по-добре. Този модел на поведение го е наследил от дядо ми.
Усещам се, че и аз проектирам този модел на стъпкване на самочувствието на другите само за да мога да се чувствам добре, иначе се чувствам зле през останалото време.
Също така - не мога да трая авторитетни фигури. Бунтувам се постоянно.
Все взимам от другите, искам да се науча да давам и да живея пълноценно като нормален човек.
Надявам се, че е възможно да се поправя възможно най-бързо. В момента нямам възможност да посетя професионална помощ до поне януари затова се надявам да ми дадете нещо за размисъл сам следващите месеци!