Inatari

Всички видове изкуства са и наука и са основани на езотериката . Аз мога да я видя във всеки един цвят и форма , знание за енергия , свят и Вселена , съдържа всяка една форма на изкуство . Това е бъдещата форма на комуникиране между хората . Творейки те ще говорят със себеподобните си и с по - висшите и с по - низшите . Езотериката ще бъде официалната наука . Нещо такова очаквам да се случи , защото тя и в момента се съдържа във всички науки , просто повечето хора недоглеждат в дълбочина . Но истинските учени , знаят прекрасно малката и същевременно така гигантска крачка , която очаква човечеството . Всички отговори ще бъдат достъпни , отворени файлове с достъпна информация , но тогава ще имаме други търсения и въжделения със сигурност . Много по - "разумни " търсения и въжделения , свързани с духовното ни отцеляване . Ех , аз пак се отплеснах .

Здравейте , на всички отново ! По темата за учените и епохата на Водолея . Аз вярвам , че критериите за науката и учените се променят и ще бъдат коренно различни през 22 век , да речем . Вярвам , че всички науки ще намерят своите изгубени взаимовръзки и просто ще има една наука - за любовта , във всичките и форми - Природа , Човек , Вселена . Знанието за Любовта - ще съдържа , всички видове наука , религии , изкуства . Нещо като да излекуваш някого с трептения , творческа енергия , цвят , музика , молитва използвайки всичкото знание за тялото , душата и космоса . Изкуството , лекува и сега между другото . Лекува и трансформира много фини слоеве на човешкото същество . За мен , бъдещият човек от ерата на Водолея , ще е съвкупност от тези три неща - наука , религия , изкуство . Дали ще има титли и институти , според мен винаги ще има , просто защото , всички имаме различни възможности , решаваме да си използваме творческата енергия и ум за различни неща , и затова развиваме определени качества. А когато развиваме определени качества , отиваме на такова място , където има много такива хора с подобни качества , /поради основен закон на вселената за привличане на еднаквите субстанции / И съответно , когато постигнеш успехи в дадена насока ти се дава титла . Йерархията съществува много преди човешката цивилизация да се появи , така че не вярвам някога да изчезне . biggrin.gif --------------------Мнението ми си е все същото

Предсватбена Мечта Карамфилите са толкова хубави цветя, ама не тези дето ги продават цилофани , а малките карамфилчета ,които растат на ята и ухаят наистина карамфилски . Много искам да имам такива в бъдещата си градина , в бъдещата си къща , като стана бъдеща жена . От малка си мечтая да имам такава градина с карамфили и момини сълзи ,червени божури също ., те ще им бъдат съпрузите и ще ги нарека на всички мъже в къщата , та да са здрави и червени като божури .:0 25.12.2003г. Елфическата страна /Лотлориен/ Стояха сред открита ливада .Наляво се издигаше огромна могила и тревата по нея бе зелена като пролетта в Стари времена . По склоновете като двойна корона , растяха два пръстена от дървета , външните имаха снежно- бяла кора и бяха без листа , но прекрасни в грациозната си голота , ,вътрешните бяха огромни малорни , все- още облечени в бледозлатиста премяна . Високо в клоните на едно величаво дърво , в центъра блестеше плоскоред. В подножието на дърветата и навсякъде по зелените склонове тревата бе осеяна с дребни , златни цветчета , с формата на звезди. Сред тях се полюшваха на стройните си стъбла други цветя, бели и съвсем бледозелени,те искряха като мъгла сред наситения цвят на тревата . Небето отгоре бе синьо и и следобедното слънце хвърляше под дърветата дълги зелени сенки . --- Керин Амрот /сърцето на древното кралство / -----Могилата на Амрот ----зимните цветя - жълтият еланор и белият нифредил Толкин "Властелинът на пръстените " Като ..... /моят копнеж / Като застинала и вкаменила се ледена покривка е цялата ми душа ,надеждата и мечтата са някъде вкочанени между всички пластове . Не ми се пише модерно , затова ще се чувствам като грамофон , за който отдавна са спрели да произвеждат плочи . Най - безутешният грамофон на света . Покрит с прах , старомоден и безутешно копнеещ. Като че ли има една особена красота в старите грамофонни плочи , нещо забравено и истинско , като дървата събрани за огън . Като мъха полепнал по камъните , започнали да се ронят в стената ,,, Като шумата , гниеща предвещаваща зимата ... Като изсъхналото грозде по лозите , необрано и остаряло .... Като стария дъб с малката хралупа на някоя лисица ... Като някое старо писмо от любовник .... Като безименен човек , част от тълпата .... Като мушица еднодневка ..... Като охлюв , счупил , черупката си ... Като дъждовен червей или голяма есенна гъба ... Като светкавица , отекнала в ноща .. Като незавършена картина, с незасъхнали маски ... Като старото ми палто , проядено от молците ... Като романтична комедия на , която никой не се смее Като безоблачно небе с вятър ... Като безобидно криминале .. Като тих разговор с най- добрата ми приятелка .. Като среща на безистена или в градската градина ... Като морето и малката къща на баба ми ... Като католическата църква ... Като Океана ... Като мен ... Или като теб ... Като просто света ... 15.11.2004г

Да бъде волята на Бога ! Да обичаме Бог във всичките му проявления ,т.е. и нас самите "Смисълът на живота е Любовта. когато хората се обичат, това е Божественото в Света!Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката душа - най-великото и обикновенно събитие в живота. Човек ще възприеме първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали, постепенно всички души ще разцъфтят- едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на Любовта. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да приминат през огъня за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието.

Поздрави Ексамелеона /мисля , че това е името ти :)/ за всичко , което си извадила като текст ! Абсолютно единомислие ! Нали така , казваме когато се сливаме в едно ! Аз се слях с теб в едно , със съзнанието , което си вложила в постинга си !

От малка ми е останал навика , да прегръщам всички с, които говоря. Или поне да ги заградя предпазвайки хората около себе си . Особено , когато чувствам някаква слабост в тях . Освен предаване на живителна сила и енергия , прегръдката е символ на помирението и прошката за мен , на братство и съюз . Мисля си за тези неща , прегръщайки.

До миналата година , мнението ми за ситуацията на българското образование беше едно , а тази година , когато смених местоработата си /отново преподавам , но в различна гимназия/ си мисля съвсем различни неща и за учителите и за родителите и за учениците . Мисля , много е важно първо , къде работи , човек , каква е реалната обстановка на работното му място , екипът от учители и директор , какъв е реалният потенциал на учениците ,каква е цялостната обстановка в училището. За първи път през живота си виждам такова ниско ниво на преподаватели , учебен процес и въобще пародия на гимназия. Първите няколко седмици , бяха абсолютен шок за разбиранията ми за образователен процес. Надявам се да успея да свърша собствената си работа по най - добрия начин . Или поне максимално добрия начин . Представите ми за добър учител са напълно разклатени . За добър родител също, а какво остава за мотивиран ученик . Самите ученици виждат неразумното и безотговорно отношение на учителите и се превръщат в точно тяхно копие . Учителите са притиснати от безпаричието , безправието и пълната незаинтересованост на самата община , инспекторат , липсата на какъвто и да било бюджет и план за бъдещето . Ниската раждаемост , липсата на избор , подбор на ученици и т.н Безброй много са удивителните, които са като тумори и самата държава , като устройство , повтаря омагьосания кръг на лоши взаимовръзки. Прави винаги впечатление , когато един човек си свърши собствената работа както трябва . Ако всеки се опита да свърши собствената си работа както трябва , нещата ще започнат да се придвижват напред . Поне за мен този е отговорът до момента . Учителят няма никаква защита или имунитет от обществото , колегите си или пък държавата си. Той постоянно е подложен на рецензии и оценки . А всъщност за тези средства с , които е принуден да се справя и отцелява , той наистина е герой . Особено в малките градове . Познавам безкрайно добри професионалисти - учители и също толкова пародийни учители . Децата ,винаги могат да бъдат подтикнати към доброто , но това не е едностранчиво задължение на учителите . Едната половина от деня те ще прекарат на училище , но другата ще бъдат при родителите си . А родителите , които също са подложени на стреса и темата - отцеляване , не са способни да се грижат истински за децата си . Разбира се това са отново относителни неща , за съжаление 80 % от семействата са точно в това положение . Няма и достатъчно закони , които да предпазват истински ,физически и морално ученици и учители . Познавам безкрайно много обидени и наранени учители , подложени на всекидневен терор . И също толкова ученици , които са потискани жестоко от съученици. Безумни родители , които обвиняват и заплашват , заради собствените си провали учителите . Тези проблеми са истински реални проблеми на обществото ни , проблеми на гимназиите , защото тогава започва така нареченото съзнателно насилие . Педагогическите съветници в повечето случаи нямат нужното образование и сами недоумяват в какво точно се състои тяхната работа . Безброй много са нещата , които трябва да се променят в образователната система . И трябва да се започне от законите , свързани с образованието , свързани с отношенията учител /ученик . Там има много какво да се направи . Неприкосновена е личността на учителя, неприкосновенно е правото на всеки човек , да бъде зачитан , като човешко същество . Езикът на който общуват самите ученици е повече от порочен и пълен с цинизми , за това също трябва да се предприемат някакви мерки . Освен права учениците имат задължения , които трябва да спазват . И родителите отговарят за всяка едно неспазване и нарушаване на училищен правилник , те трябва да са наясно с това. За такава ситуация също трябва да си има законова мярка . И освен създаването на закони , трябва целогодишно да се съблюдава спазването на тези закони . От всеки един учител , ученик и родител . Всичко опира до носене на отговорности и мъдър начин на живот . От страна на родители , ученици и учители , болни са ,пренатоварени от стрес и насилие повечето хора в България. Трябва просто да се лекуват . Най- малкото , като проявяваме разбиране и съпричастност един към друг , а след това взаимопомощ и разбирателство . Но колко лесно е на думи, живота всъщност ,в реалните си измерения е напълно извън всякакви предварителни очаквания . Все пак има "просветни " хора , които дават цялото си същество за културата , има талантливи и изключително умни деца , има добри и отговорни родители . Всеки трябва да положи усилия да бъде един от тях . Аз ще се опитам да положа собствените си усилия .

Радвайте се на любовта. Не пресмятайте кой кого колко и как обичал. Щом любовта се проявява, няма престъпление. Любовта е новата религия в света. Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени. Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите.Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.[/b Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода. Любовта представлява свят на услуги. Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага.Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. Из "Естеството на любовта" Петър Дънов Ако говорим за Новата епоха , ние говорим за ерата на любовта , това е новото " повдигнато съзнание " , което ще придобием . Трябва за това да помислим , за любовта .

Аз ти благодаря , за щателната информация ,Астрал ! Наистина много се радвам. Лично аз слушам всякакъв вид експериментална музика . Специално от електронната обичам , по артистичните неща , не точно хард техното , защото твърде много бийт ме изморява . Или по - скоро отегчава. Но интересния разбит бийт и пространствените елементи в музиката наистина ми д опадат . Модерната музика е много повече от МТВ класацията ,, но иди го разправяй това на " младите хора " .) Транс музиката беше много модерна в един момент , имам чувството , че това беше единствения вид електронна музика , която хората слушаха . На мен лично ми харесва транс с етно елементи . Особено с индиански мотиви . В последно време слушам един особен вид урбанистична електронна музика , музика на града , на големия град . Обичам Future Sound of London ., Saint Germen i Oliver Shanti в последно време . Всякакъв вид експерименти с електронен бийт и JAZZ , да речем . Или фолклор /само пеене / или пък инструментали само и модерн електронен бийт . Такива неща . Искам да има композиция , парчето , което слушам . да е наистина произведение на изкуството . Поздрави от мен - Ина

Единственият ми съзнателен и успешен опит завърши с разходка в стаята където спях . Броях си вдишванията и си слушах ударите на сърцето , когато усетих такъв силен тласък , все едно се блъскам в тялото си , или пропадам някъде под леглото, изхвръкнах като тапа на шампанско и се огледах , видях си краката позата на лежащата фигура и щях да се побъркам . Бях се озовала с ръка на дръжката на вратата на стаята , усетих студенината на металната част и щях съвсем да откача. Явно от абсолютната уплаха и страх , който изпитах буквално си влетях в тялото обратно и отворих очи със сърцебиене и все едно съм бягала . С това кратко пътуване , завършиха съзнателните ми пътувания . А другите странни сънища и места , кудето съм ходила , не мога да кажа , че са така съзнателни . Разбира се имала съм нагласата и съзнанието за това , но нищо повече. Пак искам да подновя тези си занимания . Но все достигам до сърцебиенето и все имам чувството , че кой знае какво ще стане . Може би защото Пако Рабан , да речем пък казва , че са опасни тези астрални пътувания , че има възможност и да не намериш пътя за обратно. Може и да се скъса сребърната нишка , която те държи свързан с материалното ти тяло . Но като си лягам все си имам едно наум . Така или иначе се настройвам за пътуване

Опитвам се да показвам вярата в приятелите си и вярата в тяхната Божественост. Вярвам в Божествеността на цялата Земя и хора , на цялото съзнание тук . Понякога забравяме това , погълнати сме от материалностите в живота . Мисля , много, много важно е да вярваме в Добрата , Божествената , природа в хората , отколкото да се изпълваме с критики и да търсим недостатъците , които да " изправяме " . Не съм казвала на приятелите си : Божествени сте , но съм го показвала многократно . /че го мисля / Дори ако един безнравстен човек , бъде окрилен от вярата на друг човек , от приятел , то този безнравстен човек , ще почувства вярата на другия и не ще я отхвърли . Откривала съм многократно , колко е вярно това , че ако вярваме в будата на другия , ако се доверим на Божественото, в него , ние ще откриваме и изпитваме тези именно качества , ще опитаме добрите страни на взаимоотношенията между хората . И обратното , невярвайки , критикувайки , осъждайки ,ние се затваряме за всичко добро в околните и в нас самите . Не ще опитаме никога от добрата , позитивната ,светлата страна на хората . Няма да намерим милост и съпричастност . Затова обичам да показвам вярата си в хората около мен , в живота , в добрата мисъл на всички и всичко . И когато съм отворена да преживея добрата , градивната страна на всеки , много често съм поставена в позицията на ученик - а . Предпочитам да се уча на тези именно качества , божествените качества в хората , свързани с любовта , най - великото знание за живота ,добротата и вярата в ближния . Всеки е силен и Божествен по своему . Блести със своята си светлина .

Хах , откак се помня , винаги съм правела избор . Реших , че ще бъда художничка , още в 7-ми клас , втория срок . Бях се разколебала в началото на 7 -ми клас и отидох да уча в частно училище , щях да се подготвям за математическа или езикова гимназия . Издържах точно един срок и се върнах в стария клас , художествена паралелка, по - уверена от всякога , че ще кандидатствам в художествената гимназия . Това беше единственият път в живота ми , в който аз съм се колебала ще стана ли художничка , като баща ми или ще ставам адвокат . Оттам нататък , бях абсолютно концентрирана в кандидатстването си в НХА/София / и съвсем наясно със специалността си . Преди да завърша бакалавър , имах един период на колебание от 1г и 5 месеца , които живях в друга страна и почти бях спряла да се занимавам . Но сама осъзнах , че ако не създавам и не съм част от света на изкуството , ще се превърна в един различен човек , анемичен , без душа . Набързо се завърнах на пътя си и си обещах никога да не работя , неща , които да ме отдалечават от изкуството . И подчиних целия си живот на това . Сега , вече когато се занимавам професионално с това ,просто не мога да си обясня , как съм могла да се съмнявам в себе си и в Бог , толкова че почти бях погълната от живота в тази друга страна , където никой не го е еня , колко висши имаш , дали си художник , лекар , хирург или химик . Просто трябва да работиш , за да се издържаш . А сега работя и се развивам в собствената си страна , като учител по изобр. изкуство и участвам във фестивали и изложби в сободното си време . И се чувтствам напълно свободна и щастлива от това . Пред очите ми , толкова много хора се отказаха от себе си и започнаха да правят , какво ли не /неща които са съвсем далеч от тях /, за да се издържат . Те просто избягаха от собствения си живот и влязоха в някаква урбанистична среда от сиви хора , с които не принадлежат на един и същи свят . И когато видиш един художник , който работи нещо друго , да речем занимава се с компютри , работи по 8- 10 часа на ден в офис , той е просто обречен да загуби цялото си цветно възприемане за света и да се превърне в един послушен работещ и зает човек , без никакво време за същинските си цели на душата , да прави изкуство . Той е с напълно одрязани криле . Стъпва залитайки , обезцветен и изгубен . След време зарастват всякакви остатъци от крила и той забравя , че е можел да лети . Превърнал се е в отцеляващ човек . Тъжно , но факт ...

Съгласна съм . Знам , че никой не е безгрешен и от друга страна ,всеки е хармоничен по своему . Но понякога наистина ми се иска да мога да изляза за малко вън от себе си и да се погледна от птичи поглед , е аз съм съгласна , някой от хората . които идват да пишат във форума , да ми направят рецензия .

Тук , малко не те разбрах , Орлине , какво имаш предвид ? При все цялото ти красноречие , и то одухотворено , горящо красноречие !

и аз с вас ! Да така си е . Мълчейки , мисля спокойно , като повърхността на вода . Започна ли да говоря вече съм кораб , пътуващ за някъде . Обичам и двата вида мислене .

Благодаря

И да искаме , няма много останали глинени плочки от Шумер и Акад , с тяхното клинописно писмо и неизпечени тухлени градове , съвсем нищо незнаем за Шумер и Акад. Само един хубав , устойчив бог Мардук , който преминава и в културата на по - късните Вавилон , Асирия и Персия .

И аз ще лумна с теб в едно , Благост ! Лум , лум ,лум ! Ето това са ограниченията на думите .

Хайде още опитности за вътрешна усмивка , как я преживявате ? А външната ? Каква е разликата в усещането и изпитването на двете ?

Не мога да кажа , че чувствам ,страх , от смъртта , но чувствам колко изтъняла е границата между живите и мъртвите , този и онзи свят . Много често , сънувам дядо ми , който отдавна е на "оня свят" . Подържаме си хубава връзка с него . Сънувала съм го и в доста неприветлив вид , на полуоблечен в материя . Но колкото , повече време минаваше , толкова по , добре започна да изглежда той . Явно има истина в 40 - те дни и 3, 6 месеца . Като малка съм сънувала точно 'оня свят " ,виждала съм многото ''умрели души " . Но сега имам , чувството , че само трябва да заспя и съм там . Толкова тънка е границата . Наскоро , сънувах и една умряла сестра на майка ми , която никога не съм виждала , през живота си , тя е умряла като момиченце , но аз я сънувах като голяма жена . Имам , чувството , че мъртвите не отиват в ад и рай , ами ги събират в нещо като чистилище , където също си има нива . Като небетата . Нали казват че имало 7 небета . Все едно ни събират всичките на едно място , където ще се изчакаме , за да дойде страшния съд накрая . Когато живи и мъртви ще бъдат наедно .

Хах , Макс , колко си самокритичен . От краткото ми познанство с теб във форума , наистина май ще заключа , че си учтив, тих, скромен, владееш словото, имаш дар слово, добър анализатор, добър човек, уверен си , уравновесен си ,имаш силен дух, и си човек на място,в добра кондиция.

Аз също не мога да се оплача от инат . Къде Марковски , къде Цезарски . Обичам да се самоизтезавам инатейки се , да променя бързия ход в разходка , в удоволствие , в съзерцание на постигнатото . Все пришпорвам и всички озовали се в полезрението ми , да живеят на бързи обороти , бягайки , препускайки . За нищо го нямам времето , а то за всичко време трябва . Положителните ми качества може би се изразяват в умопомрачителният ми хъс за работа и желание за активно развитие . В която и да е област . Често се озовавам в позицията на граховото зърно на някоя принцеса , но пък съм такова грахово зърно , че всички се чувстват принцеси , покрай мен ., И такива ми ти работи .

Ахам , сега вече разбрах ,Силвия , май най - ясно обяснява , какво точно е станало с нашата хубава , човешка надежда , тя била затворена в кутията на Пандора . Царицата на видимото и красивото - осезаемо в женски образ. "Надежда всяка , ще трябва да оставим"/казва Милкана / , преди да сме разчистили нивата за посева и растежа на Божествената Надежда /което пък казва Венци / . Трябва да оставим човешката си надежда за да дадем път на атлазената Божествена Надежда , която осветява целия ни път към Истината и Любовта . Ех , гледай ти , колко видове надежди имало . Аз като започвам да говоря , все за онази от Бог дето ни я дава говоря . Дето трудно се оставя , но трудно се намира .

ахахха, ами Венци , тъй е , ама преди да престанем , ще трябва да сме достигнали предела , на творене , на еволюиране . Предела на съзнание , на широта на съзнание . А щем нещем , не само творим ами и еволюираме/в съзнанието / , някои с желание , други опърничаво и недоверчиво . Но всички ще трябва да осъществят максималния си потенциал на развитие . До момента на тоталното сливане и трансформиране . Значи няма да стават чудеса , освен , еволюционни чудеса . Нещо като приемането на България в Европейския съюз. Бавно и съзидателно , променяме съзнанията си . Ще ги запълваме с любов към себе си и към целия свят , включително и към Земята/колкото и да не ни харесва тук / , тогава ще знаем дали обичаме Бог , и всичко , което ни е дал . Дали обичаме Бог във всичките му проявления . Обаче , ако ни е страх , няма да помръднем от стъпалото на недоверието , неодобрението , нелюбовта , необичта към живота , неразвитието , непорастването и нетрансформирането . Ние все така ще си останем неосъществени , проявления на Бог . Ние трябва да се усъществим , по максимално позитивния и градивния начин . Иначе няма смисъл да бъдем проявления . Ще бъдем едни мъртви , вегитиращи проявления на гърба на всички растения и животни . Нали трябва да станем пеперуди , нали трябва да полетим .