Inatari

Не е ли вече твърде изтъркано , да се повтаря , Бог е антиматерията и отвъд нашето съществуване и далеч , в небитието . Поне на мен ми е скучно , да разсъждавам върху един Бог на небитието . На мен ми е интересен Бог , който е във всеки атом , Бог , който има Вселенски план . Бог , който живее в нас хората и присъства в живота ни . Средновековният , далечен Бог на антиматерията и антиживота , ме очуждава . Много повече Бог е живот , самия живот , самото раждане и Майката и Бащата . Удивлявам се на самия живот . Такъв, какъвто Бог Го създава . На неговото движение в хармония и съвършенство . Имам разни космични преживявания в последно време . На близо и далеч. Утре ще набюдавам и равноденствието , заедно с едни астрономи и археолози , надявам се да разполагаме и с апаратура , но ще ходя в едно древно светилище в местността Кабиле и съм цялата нащрек, за незримото , дори няма и да спя . Пожелайте ми успех !

Как усещаш ти , "нищото" , Мона ? Интересно ми е , един свръхсетивен и свръхспособен човек , как усеща нищото /антиматерията / , различният от всеки ? Аз като всеки единствено мога да осезая проявленията на Бог .

Радвам се , че е добре !

Не , не мисля , че Бог е извън съществуването . Просто Е съществуването , извън , моите разбирания за съществуване със сигурност . Аз само бих могла да усетя съвършеното Му движение и проявление в съществуването .Не бих могла да Го усетя като Константа по никакъв начин . Просто защото , аз съм в съществуването , тук в моята милиардна от мига на вселената , как мога да осезая повече от краткото си блещукане на една миниатюра . Не мога . Затова описвам своите усещания за присъствието на Бог ,на Свръхсъзнанието , на Свръхприсъствието тук в съществуването на моя кратък миг .

Емпирични анализи ли ? Не намирам нищо емпирично в нежеланието ми да изпитвам омраза . Далеч съм от всякакви формули и от бавност и систематичност , което доста ми вреди понякога . Ще ми се да съм малко по - бавна , по - разумна и по - систематична , но уви . Твърде много страсти . И желание за живот .

Ау как страшно звучи "истинското ти лице" . Лицето ми е било със сигурност хубаво , но без сегашния опит и преживявания и познания за света .

Не , защо да я подтискаме ? Ако направим това , ние продължаваме да мразим , собствената си омраза . Прикриваме ли я , ние се страхуваме от собствената си омраза . Изживяваме ли я , избухваме ли в омраза , ние сме подарили целия си разум на омразата . Тя владее целия ни ум и същество . Напротив , трябва първо хубавичко да я разгледаме ? Да потупаме оттук оттам , да я попитаме защо се е появила , каква роля и функция има тя в нашия живот и как ни помага да се развиваме ? И след като разберем отговора , че тя не ни върши никаква работа и няма никаква функция . Тя просто изчезва , няма разумно приложение просто . Веднага на нейно място се появява разбирането , разумността и любовта , дори благодарността .

Ами , ако крайната ни цел е да да се чувстваме част от Безкрая , част от развитието , част от непрестанното движение и трансформиране и промяна и от небъденето в рамки ?И към непристигането , а обратно към пътуването и безметежното разпадане и съединяване и пребъдване там в безкрая , извън минало , бъдеще и вътрешност в кръга на времето . Ако крайната ни цел е лишена от буквалност , но все пак усещаме някакво огромно желание за осъществяване, за превръщане . Тогава какво ? Не чувствам никакви рамки или предопределеност , а напротив поле за изява . Защото аз съм автор на живота си , аз трябва да го изживея.

Изживяваме ли омраза, единствено задаваме в бъдещето си още омраза и още омраза и още омраза и развиваме омразата , еволюираме в о- мраз ности и различни видове омрази . Никак дори не я лекуваме . Единствено я разнообразяваме и мултиплицираме и в други области на емоционалния ни свят . Раждаме си презрение , мрачност , гордост , агресия и други все така разнолики видности на тази "опорочена любов " или любов с не отпред . Говоря от собствен опит .

Същността? Вид? "... слагаме ограничения пред Бог." трудна работа Бог в развитие ? Не беше ли човек ,според някои ? Бог не е ли жив в нас ? Цялата вселена не е ли жива ? В развитие ? Има ли въобще някаква постоянност и константност ? Хармония и съвършеност във всяко едно движение и развитие , май така възприемам Бог .

Е аз до 23 преживях доста, даже съм се чувствала като старец. Но все пак един човек на 70 години е познал повече радости и тревоги от по-младият на 30. И сега ми се иска да ме съпътства радостта, а не болката. Разбира се , че е така Wonderful! Когато имам големи вътрешни питания , аз отивам на гости на моята баба. Никога не задавам пряко въпроса си , тя ми отговаря без дори да сум я попитала , направо ми е като вътрешен ветропоказател . Имам си духовната връзка . Имам си духовните отношения . И това е абсолютно незаменимо . Младото ми съзнание , тепърва опипва почвата под краката си , тепърва се затичва в живота , защо да не се огледам в някой който е спрял вътрешния си бяг и се любува на движението от бягащи ?

ДА сме ? Аз съм вече . Резултат от раждането ми на този свят . Обаче какъв е резултатът от моето съм ?

Хамелеона Да, сигурно така се учим да Обичаме, истински - когато е необходимо се разделяме... Ние толкова много учим обичайки , че това е основния ни урок тук . Да се учим да обичаме .

Дам, ако си въобразим "представим "щсатливата реалност , на хармоничния семеен живот , наистина се случва този хармоничен семеен живот . Но рецепти няма , нито лекарства , нито лекари . Има си живот , въображение и желание за живот . .....

Е, драги приятели и съфорумци , имам да направя признание , радвам се , че имам своите страсти и преживявания изцяло свързани със сетивата . Имам вълнението си и виолетовата си емоционалност , имам пълното си небезразличие и желание за живот. Радвам се безкрайно и напълно небезразлично и страстно на собствения си живот . Не съм безразлична и към любовта , която цялата вселена ми връща стократно за всяка моя инициатива на отдадена и излъчена любов . Защото да обичаш е въпрос на инициатива и предприемачество на духа . Да отдаваш любовта си е желание за разширяване на обхвата си от съзнаване и преживяване на реалността . Предприемаш голямата стъпка и инвестиция в света на услугите и разумността. Пренаситила съм се на безразлични , безстрастни и духовни хора . Без желание и страст да приемат и отдават любов . Толкова статичност и смърт дори има в безстрастието и безразличието , само помен от използвано тяло , от бивш храм на духа . Превърнал се в храм на безразличието и ценностните устои . Не , благодаря , аз искам да използвам цялото си тяло , целия си ум , цялото си съзнание за света , напълно сетивно и страстно с желание да приемам и отдавам все повече любов . Чувствам се много , по - разумна когато обичам и то страстно . Обичам да бъда ин /почвата / , /и без това си се казвам Ина /, но обичам да бъда и Ян , растението . Дуалистична природа ли ?Зависи как мога да се проявя в материалния свят , как най- разумно оползотворявам творческата си енергия . Може да бъде в Ин звучене , може да бъде и в Ян ритъм.

Въобразяваме си цялата ни представа за живота си , въобразяваме си реалността около нас, представяме си я някакси . Представяме реалността на съзнанието ни изцяло по наше въображение . Въпреки , че срещнах голям противоречив отклик , аз все пак мисля , че да , НИЕ СМЕ ТВОРЦИ НА РЕАЛНОСТТА КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯ. В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА . Ние си я сътворяваме , въобразяваме и представяме по абсолютно творчески начин , както намерим за добре. Обективна реалност няма . Фактология на живота и обективни истини , няма , а само свободни интерпретации в уникални конфигурации . Всеки изживява по собствен авторски начин реалността , тя е изцяло рожба на неговото съзнание. Ако си въобразим , представим определена реалност , тя намира отклик във вселената и получава материален живот . Много съпруги с безкрайните си мисли на ревност и "въображаеми "любовници " на съпрузите си , в крайна сметка наистина стават творци на реалност изпълнена с мисли за изневяра , а накрая и със самата нея. Те сами привличат "въображаемите образи на любовници " в материалния свят. Какво точно е реалността , до голяма степен трябва да си я предтавим , въобразим .

Разхождам се безотговорно именно по езерна повърхност , щастлива съм от лекотата на собственото си тяло . Любувам се на кристалния въздух изтичащ между пръстите на ръцете ми . Усещам , че мога да бягам , да летя , да се спускам над водата . Единствено съм щастлива, без всякакви апокалиптични дълбини и противоречия. Аз съм в собствената си страна, където има само водни повърхности и аз знам как да се движа по тях, знам ,че идвам оттам . Сънувам много често тази земя. Брат ми също е оттам. Познавам собственото си щастие много добре , няма нужда да прочета цяла книга с рецепти за щастие и да ги перефразирам . Някакси познавам духовните си усещания , познавам потребностите си . Както и потребностите и духовните усещания и желания на хората около мен . В последно време съм напрегнато , забързано щастлива от работата си с хората около мен . Интензивно на бързи обороти . Битийно съм щастлива . От живота ми , от решенията в живота ми .

аз съжалявам , че чак сега п иша , но имах проблеми с паролата си . Бях я забравила.

хаахаха, много е важно как се движим , колко стремително , колко красиво и колко внимателно .

Прочетох някъде , че липсата на търпение е старост , немощ . И обратно , търпението дава младост на духа , будност.

Има оттам идва бедата, скъпи Вальо

да, щастието от разбирането за правилния път . Това ми хареса. Много пъти съм го "съзнавала ", радостно със цялото си съзнание .

Знаете ли какво ? Аз обичам думата вълшебства , много повече от магии . И знаете ли защо ? Защото ние всеки ден правим вълшебства в живота си в промишлени количества и дори и не ги забелязваме . А правенето на магии са пълни глупости за мене . Виж разбирането на законите във Вселената е нещо съвсем друго . Проумяването , че на всяко действие си има противодействие . Всяка наша стъпка , като предприето действие си има своето отражение . Ние сами по себе си , комуникирайки с хората единствено отразяваме себе си . Един вид използваме се един друг , за да се огледаме един в друг. Затова винаги сянката ни следва . Никой не се е отървал от нея напълно , дори и Питър Пан ! Магъосничеството е да се сприятелиш със сянката си , да станеш едно с нея , да знаеш и използваш истинските имена на всичко . Съединиш ли се с тъмната си половина ти си цялостен . Колкото повече бягаш от нея , толкова повече и действаш като магнит и тя те следва във всичките ти дела . Мисля , че магията , магьосничеството въобще е всъщност знание за вселената , за законите й , за ? как работи тя въобще ? А вълшебството е нещо съвсем друго , това е постигнат вече успех в знанието и прилагане на законите за висши цели . А на това абсолютно всички хора са способни . Когато денят ми привършва много обичам да прехвърлям в ума си какви вълшебства са ми се случили на мен през този ден , дали съм успяла да направя такива . Ако не съм доволна от себе си , веднага си набелязвам други вълшебства за следващия ден и внимателно подготвям ума си за тях . Повечето хора , които си мислят че са магьосници просто знаят да правят разни илюзии и много малко са с истински знания за законите в духовния свят. Иначе съм влюбена в Хари Потър историята , университета за магьосници и т.н. Мисля , че в бъдещето университетите ще си приличат с този в Хогуъртс . Хихихихихи

Привет , wonderful, Мона , tamin и Вендор ! Първо приятно ми е да се запозная с вас ! Нови лица сте както забезязвам в портала за съзнателен живот . Всеки тук си има своето собствено ценно присъствие , така , че за мен е чест да се вдъхновявам от вашето ново , обаятелно , пребиваване тук . Значи , нещата са прости . Няма значение дали пишете или четете повече , важното е вие самите , да се забавлявате и да ви е приятно и полезно в това духовно пространство . Казвам духовно пространство ,, защото хората тук определено се вълнуват от битието си като духовни същества . Работят със съзнанието си и наистина е своеобразен портал . Ако постоянно се карате с някой , не виждам какво удоволствие бихте получили от караницата ? Аз лично също не бих получила и грам удоволствие от вашата караница . Но от вашите разумни разсъждения и доводи , се забавлявам . Приятно и разумно прекарване тук ! Приятелски поздрави към вас 4-мата :

Благодаря и аз !