Inatari

Когато познавам себе си, осъзнавам и качествата си, използвам ги максимално добре и се чувствам добре... Точно така Хамелеона....

Стана , доста сюр , пейзажа на щастието . Всяко едно нещо си има своето отражение и самото то отразява .

..............................................................., обичам графичния вид на точките , обясняват и дават възможност за продължение , един вид очаква се някакво продължение. Синева , направо ме разби

Що е доброто ли ?- това е най- важното качество на духа . Променя всички останали , неминуемо. Нещо като трансформатора на света е доброто . Всичко що се случва минава през филтъра на доброто , то все някакси се намесва .

Е, драги приятели и съфорумци , имам да направя признание , радвам се , че имам своите страсти и преживявания изцяло свързани със сетивата . Имам вълнението си и виолетовата си емоционалност , имам пълното си небезразличие и желание за живот. Радвам се безкрайно и напълно небезразлично и страстно на собствения си живот . Не съм безразлична и към любовта , която цялата вселена ми връща стократно за всяка моя инициатива на отдадена и излъчена любов . Защото да обичаш е въпрос на инициатива и предприемачество на духа . Да отдаваш любовта си е желание за разширяване на обхвата си от съзнаване и преживяване на реалността . Предприемаш голямата стъпка и инвестиция в света на услугите и разумността. Пренаситила съм се на безразлични , безстрастни и духовни хора . Без желание и страст да приемат и отдават любов . Толкова статичност и смърт дори има в безстрастието и безразличието , само помен от използвано тяло , от бивш храм на духа . Превърнал се в храм на безразличието и ценностните устои . Не , благодаря , аз искам да използвам цялото си тяло , целия си ум , цялото си съзнание за света , напълно сетивно и страстно с желание да приемам и отдавам все повече любов . Чувствам се много , по - разумна когато обичам и то страстно . Обичам да бъда ин /почвата / , /и без това си се казвам Ина /, но обичам да бъда и Ян , растението . Дуалистична природа ли ?Зависи как мога да се проявя в материалния свят , как най- разумно оползотворявам творческата си енергия . Може да бъде в Ин звучене , може да бъде и в Ян ритъм.

Безспорно винаги има отвъд . Като стигнеш до едното отвъд , следващото отвъд вече се е изпречило на пътя ти , зее си подканящо .

Да, физическото пространство е много по-малко от Бог Хах , Така си е Вальо , много по- малко е .

Омразата -позитивна енергия ? По- голяма ........ст не бях чувала . Първоначалната енергия е творческа , близка до нагона и сексуалността , но омраза надали .

Благодаря , Макс ! Ето това е красотата на всички източни философии, особена елегантност , особена истинност .

Така си е . И още нещо . Агресивния тон не е опит за изказване на различно мнение , а просто агресивен тон , като от улицата или на пазара .

Хах , това е гениално , просто !

Вендор , направих една неприятна асоциация . Малко миризлива . Не разваляй мириса на пролетния мед .

Да , дам Добромир , така е ! Но помисли земята се върти , как е възможно ти да спреш движението и развитието . Всичко е в развитие и промяна . Да спреш своя вътрешен бяг и да почувстваш вятъра , движението на облаците е нещо съвсем друго . Но всичко тече , всичко се променя . Навсякъде текат различни процеси , животът е навсякъде . Ето защо ние сме едно цяло , няма как да бъдем откъснати . Този непрестанен процес на движение и развитие е навсякъде , няма как да се откъснеш от него . Всяко нещо е свързано и се отнася към друго нещо , безнадеждни са всякакви опити за откъснатост и спиране на движение .

Ако скочиш от една височина, да кажем пет метра - ще паднеш надолу. Ти можеш да избереш дали да скочиш или не, но щом веднъж си скочил - ще паднеш. Това е закон. Един закон може да се отмени само от друг по-обхватен. Как тези закони регулират битието така че да се прояви Божията Воля е висша мъдрост. В какво се състои ограничаването на човешката воля от Божията? В това че денят сменя нощта или в това, че "каквото посеем, такова и ще пожънем"? Дааааааааааа, Станимир много точно говориш . Божията воля е нещо като гравитацията на вселената , или движещата и сила . Никой не може да проявява егоцентризъм и да я избягва ,работим точно по обратния начин . В момента ,в който проявим егоцентризъм , гравитацията /Божията воля / така ни притиска , че в крайна сметка сме винаги принудени да се променим. Няма човек , живо или неживо материално вещество , което да е избегнало Божията воля , тя е самия мотор на Универсума . Намира се навсякъде и зад навсякъдето .

Да, това му е най- хубавото , егоистично искаме да съществуваме щастливо , като самостоятелни инкубатори на самородно щастие , да ама не . Ние сме в още по - голям инкубатор , който също трябва да е балансиран и да представлява щастива хармонична мисъл в универсалното съзнание.

Да ние няма как да преживеем обективната реалност по обективен начин , защото това би означавало да я съзнаваме от всички гледни точки и измерения , божествено.

бжжжжжжжжжжжжжжжжж, бжжжжжжжжжжжжжжж, пролетни пчели , чак са се разжужели .

Абсолютното не е в твърдината, нито в изменяемостта. Според мен то е в стремежа към цел, която търпи изменение във формите, т.е. абсолютен е процеса на движение, не формите в които се проявява. Познанието на относителността на тези форми, не отрича движението постигнато посредством тях, но само го уточнява количествено. Това познание понякога се възприема като ограничение, приземяване и т.н., но така или иначе формите са само учебни помагала и те са обречени на рециклиране, следователно познанието на тяхната относителност е част от учебният процес. Богатството и разообразието на формите спомага движението постигано посредством тях, но заедно с това поставя завишени изисквания към тяхното познание и надмогване. Затова е важно да се намери баланса между форми и познание, който позволява хармонично движение със съпровождаща го радост от работата с формите, не поради наличието на тези форми. "абсолютен е процеса на движение"- Да и аз мисля така , абсолютно обективен и независим от нас . Станете форма и спрете да се движите , равно на смърт . Остава само формата . Няма движение .

Широко Затворени Очи Събуждам се преди да отворя очи . Всъщност спя напрегнато и се събуждам със затворени очи . Преди да ги отворя си мисля : "Как ли ще се разтече денят ми , как ли ще избухне или може би как ще се втвърди , а може би ще отлети високо в небето като устремен балон ./правя някаква връзка с вода, огън , земя или въздух/ След това поглеждам мислено небето , как изглежда то през деня и как пространствено и далечно се разтила през нощта . Опитвам се да си припомня дългия трескав сън , който съм сънувала . Изплуват образите , разсъждам кратко и интуитивно върху тях , все още със затворени очи . Откривам , че много по- лесно мисля така, с широко затворени очи, свободни от картинния свят . Мислите ми са спокойни , полегати , вълнисти и обширни , обхващащи богата територия от абстрактно свързани въпроси, интуитивни и обясними само за конфигурацията на моето съзнание . Нали , разбирате имам си строго определена конфигурация на съзнанието по рождение като всички вас . Аз съм с широко затворени очи , близо до себе си /възможно най- близо /. Чувствам как точно са разположени отделните части на тялото ми , намествам гръбначния си стълб удобно и отпускам врата си дълбоко във възглавницата , потъвам и изплувам в нея , обхващам с мисъл цялото си тяло , положението ми в пространството , в стаята ми , в квартала , в града , в държавата , в континента , в планетата в галактиката , в.... Затвори широко очи ....

Знам , че Ние /цялото човечество и планетата Земя / сме част от организма на Вселената , ние сме една миниатюра на вселенското съзнание . Нещо като мухата еднодневка . Мухата еднодневка , също е част от вселенския разум ,една много малка миниатюра , но все пак тя има своята функция и е енергийна единица. Какво ли си мисли тя за другите мухи ,как ли ги оценя и преценя като стойности , каква ли е йерархията в света на мухите ? Няма начин да няма йерархия , закон на вселената . Сигурно има , по- умни , по-силни и по - красиви мухи . Но красивата муха има една функция , силната съвсем друга и т.н. Всяко нещо /всичко което е субстанция / има своята същност и функция . Всичко идва от формата на битие

Всичко, за което си помислим , намира отзвук в цялата вселена . Така е и така ще бъде . Казано е :"Поискай и ще ти се даде ". Ние проектираме живота си . Ние сме си архитектите на съдбата и целия Action , който ни съпътства . Ние сме в постоянен синхрон и движение . Мислите ни са бъдещи материални същности и действителности , плод на всяко съзнание . Концентрираната и насочена мисъл , предизвиква цял тунел от събитийни последствия в материалния , веществен свят . Да нямаш мисли , желания , мечти е равностойно на отказ от всякакъв вид творческа дейност и превръщане . Може би не -правенето , нежеланието , немечтаенето и нетворенето са били някакъв идеал за отшелника и духовния човек от средновековието , но вече не става номера . Изисква се от нас да творим , съвсем съзнателно и отговорно СЕБЕ СИ , И СЪЗНАНИЕТО СИ. Творчески и съзнателно с целия си потенциал . С много намерение , творческо намерение и желание .

Теорията на относителността на Айнщайн, как хубаво се връзва с честния поглед върху себе си . Всичко е относително, т.е , субективно , всяко нещо се отнася към друго нещо . Аз съм относително добра , към приятелите си , относително умна към града си и хората , които живеят там , над средното ниво . Относително усмихната и относително светла . Може ли да придадем на качествата си някаква твърдина , да ги заземим и да кажем , че ги притежаваме вовеки . Ами , не , май не можем . Всичко тече ,всичко се променя . Относителни стойности и субективни истини на дадени субекти . Живота си тече , настъпи пролетта , по - топла и дъждовна отвсякога и това е !

"Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без любов не е светлина, но сянка на светлината. Ето защо, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа любовта. Обаче, когато се говори за любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. С други думи казано: любовта съдържа в себе си мисли с удължени линии, чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисълта не е удължена, не е права; ако чувството няма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва трите измерения, не е възвишена. Задача на всеки човек е да прилага любовта в живота си, като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик. Човекът на любовта е разумен, добър, здрав и богат. "(Беинса Дуно)

В ключовата дума "нищото" , в не нещото ,в нематерията . Връзката е нищо между нас , хахахахаха. забавно .

За мен е разпадане и съединяване , превръщане . И пак превръщане . Не точно идване , защвръщане , пътуване . А превръщане от една субстанция в друга . От един вид съзнание в друго и толкоз.