Inatari

Ами , единствено можем да си пожелаем повече търпение , за да се порадваме малко повече и на мига и на живота и на хората около нас . За всяко нещо си има време , но и всяко нещо се прави с време.

Вярата , надеждата , любовта са наистина сестри . Едната без дръгата не може . Вяра без любов , никаква вяра не е според мен , любов без вяра и надежда , никаква любов не е , надежда без вяра и любов също е някакси празна от смисъл . Вярата , надеждата и любовта са най- важните неща в живота ни . Те са си напълно свързани като проявления на светия дух .

Има един художник , който прави точно такива неща , казва се Магрит . Много интересен сюрреализъм , повече ми харесва дори от Салвадор Дали . Идеята за надреалност , в която има идея за комичност , за философия , за езотерика .

Търпението е едно от качеството , което доста трудно ми се отдава да притежавам , особено що се отнася до личните ми желания ,цяла трагедия от нетърпение . Иначе в работата си съм много търпелива и всеотдайна , към близките си ,към приятелите си . Разбира се не и извън човешките граници . Има хора , които притежават свръхчовешко търпение наистина , и аз наистина им се възхищавам , защото те наистина са вълшебници , тези хора . От трънчето , ще превърнат роза . От розата цяла градина и така .

"There is One Brotherhood, the human brotherhood which unites the children of earth indiscriminately in the Fatherhood of God" Ами подписа на Станимир е достатъчен за мен . Братството между всички хора е вътре в сърцата им . Ако ние допуснем в сърцето си други братя /човеци/ ние сме част от това братство. затова се казва този човек има голямо сърце , много хора има в неговото сърце.

Ами , аз работя с цветовете постоянно .Дори всъщност работя с цели симфонии от цветове , защото така наричам картините си , симфонии от цветове. Експресията и движението на една симфония има едно енергийно въздействие ,другата функционира по различен начин . И всъщност всяко едно енергийно съчетание от цветове е уникално във функцията си . Да уточним: черното и бялото не са цветове . Те са просто тъмнина и светлина . Всичко останало между тях е цветове. Сивото е ахроматичен тон . Тоест не съдържа цвят в себе си . Не е нито студено , нито топло . А просто неутрален тон на бялото и черното . Бялото е съвкупност от всички цветове. Ако си направим спектър от всички основни и допълнителни цветове и го завъртим ще се получи бяло . Това е така нареченото оптично смесване на цветове. Ако физически смесим всички цветове /като изключим бялото и черното , защото те не са цветове / , ще получим неминуемо черно . Та значи има ахроматични ,нецветни стойности / бяло , черно и всички тонове на сивото /и хроматични стойности /цветни/, на 3 -те основни цвята /жълто ,червено и синьо/, 3- те допълнителни /оранжево,зелено и виолетово/ и всички нюанси между тях . Студената и топлата гама от цветове има различно енергийно присъствие . Смесената и контрастната съвсем друго и т.н.

Обичам живота във всичките му проявления , дори и когато ми отнема повече време да се настроя за това . Например понякога е трудно да заобичаш хората около себе си , да ги приемеш защото сте твърде различни , диаметрално различни като разбирания за света. И отнема повече време да предприеме човек позитивната крачка , да излъчва любов към този човек . Обичам , да преодолявам тези трудности в обичането . Чувствам се като герой след това . Не е от лесните неща да обичаш , всичко и всички с пълна сила . Поне за мен . Винаги може човек повърхностно да се залъже с думите ,аз съм положително настроен към всички хора , но когато се сблъска в живота си с такива и такива хора да не се чувства точно така. И според мен в живота ще е винаги различна обичта и любовта . Тогава , когато трябва да се приложи .

Мечтая много , дори малко повече от допустимото . Мечтите ми са твърде конкретни и едва ли ще са интерес за който и да е. Не са свързани нито със света , нито с хората , а с мен самата . Мечтая да успея да направя разни неща , които на този етап са важни за бъдещото ми развитие . Имам и други не толкова конкретни мечти , а по - скоро приблизителни , отвежда щи ме някъде мечти . Абе , дълга и широка . Иначе за света мечтая да го опозная , защото аз не мога да кажа , че го познавам , за да искам да го променям . Така е и с хората . Незнам защо все ми се иска да променя себе си , не света и ли хората .

Ами , да получава се в крайна сметка страстна дискусия . И Орлин и Донка и Синева са ми приятели , и техните мнения не упрекват, просто развиват темата. Аз обичам въодушевлението и правя всичко с въодушевление . Ако за някои хора карането на колело не е страст , то за мене е , така че , всеки със страстите си . "Ако беше разумно проявена нямаше да бъде страст. Разумна страст ми звучи като весела тъга например..", цитат Ами тъйкато много еднопосочно беше погледнато на страстите ,а за мен те са и живеца в нас , страстите ни ни правят хора , смятам ,че те могат да се проявяват разумно , т.е. да бъдат със знак + и да имаме полза от тях . Точно като карането на колело например . Или страстта /дълбокото влечение /към природата , към изкуството , към приятелите . Една лъжица страст прибавена към позитивната настройка ,прави много по - цветни , преживяванията ни , много по- истински , много по- човешки . Духовни и материални страсти като понятие и аз не съм чувала досега , по-скоро ценности , но аз приветствам Кrasi 33 за нейната интерпретация , за нейното мнение ,в тази тема да се чувства напълно свободна да изкаже мнението си , без страх от критика . Освен това поздравявам Милена ,за нетрадиционня начин , по който формулира мнението си !В много отношения се препокриваме !

...А морето в мен прелива

Интересно . Много интересно е това Мона , което започна за ирисите , какви видове има ? Въобще как би трябвало да ги разграничаваме ?

Ние , за да съществуваме и за да съществува света трябва любов . Обичта е съграждането , раждането на любовта . Когато човек има нужда от любов , той започва да обича , всичко и всеки , той започва да съгражда всички основи в живота си , за да предизвести появата на любовта .

Личното пространство е много важно за диалога между много хора . Личното прострнаство е много важно за съществуването ни въобще . Първото изречение , което успях да скалъпя на английски беше за личното ми пространство . Екзиистенциално значение има личното пространство .

Обичам и тъмната си , неосветена половина . Обичам да изследвам . Обичам горещината в сърцата на хората . Обичам мелодията на движението , обичам вятърничавите си настроения .

А какво ли сънуват през лятото ?

, да Донка и за мен в много отношения са учители децата , особено най- малките . А за стойностите , ще ми се да имам много стойности , или по - точно да имам калейдоскоп от стойности , най- различни функции на духа , защото за мен това са стойностите, начин на функциониране . Мечтая да функционирам повече . Да познавам възможностите си за изпълняване на функции . Твърде ограничен диапазон от функции . Стесненото пространство на ценностите , определят границите на действието ми , на начина по който бих могла да се реализирам в жизненото пространство. Затова дори и човек да е много стойностен , душата му да е един своеобразен ролс - ройс на ценностите , фина субстанция на идеалистични притежания , аз ще се чувствам на самотен остров , където моят душевен ролс ще бъде безмислен. За съжаление , много трудно се оказва човек да се раздели със всичките си ценности , които го правят "стойностен " човек . Затрупвам се с ценности и се обездвижвам , и спирам да изпълнявам каквато и да е функция в тази вселена . Например имам силно "духовно - устремените цености " да обичам интелигентните хора , да уважавам само "ценните ", само "стойностните ", само "знаещите и мъдрите ", другите "духовни "хора . Аз в живота си всъщност проявявам твърде малко от любовта си към целия човешки род , само защото имам определени ценности , които не ми позволяват да реализирам цялостната си любов , защото аз имам определени изисквания за "стойностни ", за "ценни " , и тези които не заслужават етикета ми /разбиранята , ми / за" стойностни ", ще произведат само отегчение и неприязън . Не мога да кажа , че съм се преборила напълно с този "стремеж " към истински "стойностните ". Но какво пък опитвам се да преоткривам света извън ролс- ройса на ценностите , а напротив в трафика на реалността . Там , където всъщност всеки е зад гърба на някой друг и е пред носа на някой друг. "умението и да вижда голямото в малкото, дълбокото в плиткото, мъдростта в глупака, ползите в загубите, живота в смъртта, красотата в невзрачното.... "- цитат Донка . -ето това умение , тази нова функция , ми се ще да бъде една различна стойност от моя калейдоскоп.

Нямам търпение да направя точно , това , да се разходя в планината , и да обгърна с ръце някое дърво . Поне таака би трябвало да стане по план утре.

Здарвейте !И при мен е така . Някакси спокойствието и ненатоварването с обичайния смисъл на всичко видимо ,ми дават някакви приоритети и възможности за промяна . Промяна на обременените части на съзнанието ми . Възстановявам някаква нова , по - позитивна конфигурация от световъзприемане , която ми дава обширен поглед Всички мисли , последователности от ежедневието , изчезват , освобождават място, за нови , по- дълбоки идеи . Широко затворените очи са поглед към вътрешния ми свят . Моето насаме със себе си . "И онова усещане че светът сякаш е станал по-пълен,широк и дълбок."- цитат - cveta80 ?#8221;ам, точно това е усещането , много по - голямо от обичайното , попадаш в нови измерения , по които иначе само може човек , да се плъзне , да подмине без всякаква мислъл .

Дърветата са постоянството и мъдростта от годините , дърветата са тези , които първи нашепват новия сезон . Вятърът е техния приятел , той ги навестява най- често , играейки си с клоните и листата им . Дърветата всъщност са един приказен дом на толкова много същества . Разхождайки се , докосвам всички стволове , покрай , които минавам. Толкова са топли ,пълни с мъдрост и постоянство. Ние самите представляваме енергийно дърво с много разклонения . Протягаме ръцете си като клони , опитваме се да достигнем небето. Тайната на небето . Съдбата на дърветата е до пречистват и да трупат мъдрост , дърветата са свидетелите на всички природни хрумвания и промени. Те оцеляват винаги. Какво ли сънуват дърветата ? Това , което разказват и на нас. Дървесните сънища са омайни , пълни с поток от зеленина и топлина. Спомням си , че като малка много обичах да се покатервам на някое дърво и да си чета книга с часове в клоните му . Когато човек прекара повече от 5 мин с едно дърво, той се чувства отпочинал , пълен с идеи . И е чул поне една история от него .

Йерархията винаги е съществувала и съществува независимо от нас , от материалното ни обитание . Нивата , енргийните си съществуват независимо от нас и все пак не ги обитаваме , ние ги съставляваме , ние ги изпълваме по някакъв начин.

Удивително е дивото лале , или теменужката , нещо като първоначалния синтез на всички декоративни , стайни цветя . Дивите им родоначалници са ухаещи , нетрайни и много нежни .

Цамбуркам доволно във виолетовото и златното на перуниките , погледа ми скача стремглаво от цвят на цвят . От безумното ултрамаринено синьо до искрящото бяло и топлото, пролетно жълто на игликата . Светят, искрят цветовете ритмично измежду разнообразните зелени в тревата . Разхождам се по венчелистчетата с поглед , спирам се на всеки един цвят поотделно . Очите ми са жадни за пролетните цветове на гората . Поглъщам големи дози експлозивен цвят. Природата е толкова чудодейна във всичките си проявления , дори в стария мъх, основоположник на семейство гъби , в бъдещето. Като че ли всяко нещо ,съществува , за да бъде дом на друго същество или растение. Безкрайни са цветните очи из тревата , приближавам се и преживявам малкото пространство. Живея на върха на тичинката , разбирам я , качествено, а не количествено. Спомних си , за едно филмче , което беше за смаляването на всички хора до големината на капка роса ,до големината на мравката , беше много интересно. Към Sony : Ами пусни го де!