Аз смятам, че всеки е способен на добро. Човешкият характер е като книга и много зависи кой на коя страница ще те отгърне. Защо ли един и същи човек е способен да се държи по един начин с определени хора и по съвсем друг, примерно добър към други?
И отговорът е много прост, хората не са чернобели, те не са просто добри или зли. Смятам, че душата на човек е сложна тъкан, която резонира по определен начин към света. Дали ще е добър или лош, зависи от самият човек, но все пак има много фактори, които ни провокират.
А и много хора са абсолютно първосигнални. Не казвам, че това е лошо, но все пак понякога нещата изглеждат лоши, а не са чак толкова, но ако гордостта, свободата или някое друго благо е засегнато на човек, той реагира първосигнално. Едва, когато отдели време за размисъл, за анализ, изкристализират най-съществените неща.
А хората са способни да искат и от най-бедните добро и от най-злощастните, стига да им върши работа. Има такива хора, които не се спират пред нищо, за да постигнат определени цели, фикс-идеи, които понякога изискват жертва на най-онеправданите.
И има такива хора, които са наивни и се принасят в жертва, в името и заради амбицията на някой друг. Дали това е добро обаче.
Дали това, че удовлетворяваш нечие желание и амбиция е добро за дадения човек. И ето тук идва ключа към определението силен. Според мен, човек трябва да е силен, за да прави добро именно, защото трябва да умее да различава доброто от злото, които са извън човека, като граници на духа, извън човешкото, извън субективното и единичното.
В този смисъл само истински силните духом умеят да правят добро, са способни да познаят доброто и да го сътворят за дадения човек. Като тук материалните характеристики като богатство, власт и слава не са от значение, тъй като човек може да е силен по дух и без да обитава тези характеристики.
Разбира се, добрината и силата биха могли да се открият на неочаквани места, в неочаквани хора и по необичаен начин. Само човекът е способен на героизъм, сила и храброст, именно различавайки доброто и злото, вземайки решението да застане над личностното, обитавайки онова поле, от което се завръщат храбрите, пътешествениците на духа.