Inatari

Валентине , , какво точно символизира тази Green Tara ? Душата ли ?

Душата е моята ефирна същност . Душата е сияние , което ме изпълва с разум дори и в най- критичните моменти в малкия ми човешки път. Отговорите са в душата ми . Душата е тази , която винаги разговаря от мястото на очите ,и без нито една дума разказва целия си път за части от секундата . Душата е може би най- женствената част от моята същност . Умът ми , усещам го позитивен и мъжки в спектърността си . Той се проявява навсякъде . Душата , напротив , тя всичко , поглъща и трансформира , през нея минава раждането на всяка една отделна идея . Умът ,като че ли само одобрява и проявява идеята . Поне при мен е така . Понякога незнам какво точно да мисля , но с душата ми винаги знам какво става. Името ми означава съпруга на душата на келтски . /това го знам от Милкана / И много се гордея . [

Човекът е най- любимото ми нещо на този на свят . Поне засега . Обичам и растенията и животните , но хората са ми особено свидни . Те само могат да ме разплачат със смелостта си . Поне в последно време става така , че виждам тъкмо смелостта в сърцата на хората и тя ме кара да се разплача от обич към тях . Братство в душата си мога да усетя само с хората .

Да изглеждат въздушни някакси , пълни с въздух , а всъщност са 3 кг-ови склуптури . Няма никакви шевове и кройки по тях . Или изрязвания .

Светът на мисълта е огнен . Абстрактната мисъл е по - високото стъпало в този свят . Иначе конкретните съзнателни мисли , картинните мисли са също част от мисловния свят , но са само по периферията на същността .

Представляват текстилна склуптура , едната тежи около 3 кг . Самата тъкан е склуптрирана във формата на рокля , тъкани са кръгло . А иначе материалите са различни видове иви .

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=137223 Е , най- после стана . Правя си албум с роклите , които правя и който иска може да ги разгледа и да ги обсъди .

Анелия и аз така ще се съглася с теб , че духовността е нашето вътрешно развитие , духовността е живот и поведение на живота . Не е просто някакъв мъртъв набор от качества и изисквания . Живототворяща е духовността . Благодарна съм на целия Портал за духовното развитие , което ми дава и допира до много и различни духовни хора . Благодарна съм и на хората , с които никога няма да бъдем на едно мнение и те толкова много са ми помогнали и ми помагат . Благодаря ви Приятели !

И тази е много хубава, чела съм я .

Лека !

Умна приказка . Аз много обичам всякакви приказки и притчи ,изчела съм огромни количества приказки , но най - обичам една индийска за 3-мата братя , които трябвало да наследят имота на баща си . И тъйкато бащата не искал да разделя на равни части имота си , решил да им зададе изпитание и то да бъде решаващо за избора му на наследник . Заделил по 10 рупии за всеки един от братята и им казал така : Нека всеки да реши как ще оползотвори рупиите , целта която ви поставям е да напълните по една стая. Давам ви един ден за размисъл . Единият брат отишъл и купил за 10 рупии сено , толкова , че да запълни цялата стая . Вторият брат похарчил 10 рупии за да купи памук , достатъчен , за да напълни стаята до тавана . А третият брат отишъл и купил една малка газена лампа за 2 рупии . На вечерта бащата събрал 3-мата си сина и поискал да види резултата от техните усилия . Видял пълната стая със сено , разровил се и в стаята пълна с памук , но много се изненадал като видял последната стая празна , само една лампа имало, запалена в нея . И попитал : -Синко ти с какво напълни твоята стая? И 3- ят син отговорил : - Със светлина . Дори ми останаха 8 рупии и утре ще мога да купя достатъчно стока , с която да търгувам . Разбира се , този отговор , бил напълно достатъчен за бащата , за да определи за свой наследник 3-я си син .

И аз така , едно едничко . Нищо мистично не мога да видя в смъртта .

Какво е истинската смърт ? Какво е да умреш преди да се родиш , за да живееш истински ? Аз познавам само най -простата , тази ,преминаването ? КАкво точно е небитието ? И неговата истинска роля в ритъма на вселената ?

Аз пък съм за . Но аз пак те обичам Силвия !

Ами законът на кармата за съжаление владее 90% от хората на Земята . Всички сме задължени в някаква степен . Някои имат добра карма , когато е отработена , други лоша , но в най- много случаи тя е смесена . Има го и добрия и лошия нюанс . Има разбрани , заплатени уроци има и непознат учебен материал . Търпението в един човек ,показват колко стар дух , колко опитности е имал на земята . Времето извън земните закони и условия е много различно понятие . Какво са някакви си 100 години , един човешки живот ? Стигат само , за да се научи един урок , ами другите . Връщаме се и ще продължаваме да се връщаме към земните обвивки , поне още 1000 години . Макар ,че и това ми се струва оптимистична прогноза.

Смъртта казват била илюзия .Когато се завръщаме към Създателя си , умираме не само тленно , а и ефирното си тяло събличаме и умственото си ,мисловно тяло и накрая докато се стигне до Свръх Аза /има се предвид духа / Божествената искрица се връща към божествения огън . Когато слизаме на земята пътят е обратен , Свръх Аза го обличаме с мисловното огнено тяло , надяваме и ефирното тяло и чак това се обличаме в материя . Няма никава философия в смъртта . Нито ме плаши , нито я избягвам , нито се правя ,че не я разбирам . Напротив много добре я разбирам . Много малка част от пътя на духа ми . Само някакво си преминаване .

Да, да ,да -3-пъти да за Багира . Любовта има толкова форми на проява , че да ти се завие свят , бих казала всичко добро в света е проява на любовта . За формата и съдържанието е друга , дълга и предълга тема .

от "Алиса в огледалния свят" * : "... «Тяхната стая не е толкова добре разтребена като нашата» — си помисли Алиса, забеляза няколко шахматни фигури, паднали в пепелта. Но в същия миг извика «о!» от учудване и се отпусна на колене и ръце, за да ги разгледа. Защото шахматните фигури се разхождаха две по две! — Ето Черния Цар и Черната Царица — каза Алиса шепнешком, за да не ги уплаши. — А това е Белия Цар и Бялата Царица, седнали на края на лопатата… А ето двата Топа, те се разхождат, хванати за ръка… Не вярвам, че могат да ме чуят — продължи тя, като наведе още повече глава. — Почти съм сигурна, че не могат и да ме видят. Усещам някак, че ставам невидима…" * любим ник Благодаря Милена, много харесвам тази история на Луис Карол , винаги ми се ще да се чувствам в този , приказния свят на Алиса , но понякога не става така .

Не съм казвала, че доверието е утопия. Казах на sand, че положението човек да не се разочарова от нищо ми се струва малко утопично поне за сега. За доверието съм се изказала в постинг №70. Добре , Диана , много хубаво си казала . Аз пък казвам това , което казвам , т.е. ти ми подтикна да се замисля и върху това . Така , че благодаря . Поздрави :Ина

Хахахаа, кафе като в страната на чудесата , само Алиса трябва да се промъкне отнякъде.

Ян само да те светна ,че не мисля , че като поискаме прошка и край всичко е уредено вече. Както казах "Винаги съм си плащала цената за това недобро намерение " независимо дали съм поискала прошка или не . Макар ,че малко късно ми се струва след употребеното време и мисли за недобри цели да се иска прошка , обикновено изисква много повече време да се почисти човек от такива намерения . Иска нееднократно прошка и си плаща цената за проявената липса на мъдрост .

Утопииите винаги стоят там в едната и другата крайност , със знак + или - ,има си опасност да ги изпитаме , да ги имаме като част от философските си разбирания . Една моя колежка направи изложба на тема " Утопии '', беше рисувана коприна , много интересни ,плоски, декоративни наситени, цветни импресии с криволичещи 3 окръжности във всяка една композиция . Защо точно 3 и защо точно окръжности я попитах аз ,а тя ми отговори :"защото хората винаги вярват в поне три неща , избрала съм окръжностите защото са затворени като форма , а какво по - затворено от една утопия и едно утопично съзнание . И на мен доводите й ми прозвучаха съвсем смислено . Доверието смятате ли , че е утопично вече понятие ? Някакси не е ли твърде старомодна дума доверието ? Когато слушам новините и кажат :имаше вот на доверие или пък обратното , някакси ми звучи като извадено от някоя стара книга това понятие . Защо е така ? Толкова ли е порочен нашия свят ? Толкова ли сме далеч от чистота на вярата и доверието между нас хората ? От чистите отношения ?

Аз пък никога не съм била глезена по обичайния начин с много внимание и тъй нататък , но всъщност винаги съм получавала това което искам и то по най- бързия , най - добрия начин . И в живота, когато не получа духовен отзвук у другите , които нямат същите душевни стремления , много страдам . Но какво да се прави , Орлине нали трябва да се осъзнаваме ! Не съм забелязала никак дори да си разглезен между другото . Напротив винаги си джентълменски настроен , поне към мен в крайна сметка .

Хайде Кристиане !Май наистина се получава една такава работа като с кафето . Но пък е забавно . Твоите интерпретации са много любопитни за мен ! Макар , че получих такъв анализ от Синева , че съм напълно удовлетворена , по отношение на моя аватар. По точно съгласна съм 99% със Синева .

Каквото и да си говорим на никой не му е приятно да го обиждат . Или да се отнасят грубо с него . Дори и на мен . Не ми е приятно да ме обиждат . Колкото и искреност да има зад това .Обидата си е обида . Веднъж забития пирон в стената си остава там , докато не го измъкнем със силата на доброжелателството и любовта. Всъщност , изпитвала съм много силна обида . Обикновено след нея този човек никога повече не получава достъп до мен , моя свят и моите емоции . Висока стена на недоверие и нежелание за какъвто и да било вид общуване издигам . Аз самата съм обиждала хора единствено без да искам , в много ,ама много редки случаи съм търсела целенасочена обида . Можеби един или два пъти се е случвало да изпитвам желанието да обидя някой. И винаги съм съжалявала за това след време . Винаги съм си плащала цената за това недобро намерение . Знаете ли има много хора ,особено разни хора на високи длъжности ,т.н. лидери и /хора , които много искат да са лидери/, които общуват точно по този начин ,обиждайки другите около себе си ,единствения начин да ги принизят и да издигнат себе си . Обидата е до голяма степен е манипулация и желание за изваждане от равновесие на другия човек . Обидиш ли някой ти си способен да предвидиш в някаква степен неговите излезли извън строя реакции . Няма никаква искреност или добронамереност в обидата , а само желание за манипулиране и зло намерение. Нека да си простим и ние тук обидите и лошите чувства! Колкото и да претендираме за съзнателност и духовност , има си какво да си прощаваме ! Простете ми и на мен !