Inatari

А пък като не се познават обвивките , най- много . Просто не е вярно , че личността или психиката е душата . Просто и ясно . "Душата избира какви ще са характеристиките на тялото на човека, семейството в което се ражда, условията на живот които ще му се предоставят, някои събития които ще се случат. Всичко това става в зависимост от кармата и качествата на които душата иска да наблегне чрез съответното прераждане. "- цитат Станимир -ето това е едно вярно и синтезирано твърдение .

Единици се пише . Един - Единици .

НЕ можете да си представите на каква находка се натъкнах . Едно невероятно издание на TASCHEN- The Complete Costume History . Тъйкато това немско издателство за изкуство , празнува 25 години от съществуването си точно това издание на Историята на костюма е в момента на 1/3 от реалната си цена и разбира се веднага се възползвах . Първо самата история на костюма е написана от един французин Огюст Расинет и за първи път , книгата е издавана през 1888г. в Париж. Аз в момента притежавам тази книга с 550 страници цветни литографии и рисунки от 1888г. Забележително издание и наистина огромна книга . /формат - 35/50 см. / Забележителни рисунки с туш и цветни отпечатъци . За 19 век това е бил един невероятно ценен академичен труд . И струва познайте колко ?-100лв. А е огромно издание, книгата тежи поне 5 килограма .

Психичната ни същност - личността , не е душата . Това е просто един от моделите на поведение , които използваме . Душата е опитност , опитността ни на духовни същества . Бях написала някъде , че душата е всъщност психичната обвивка на духа . Мисля , че езотериците и мистиците знаят много повече за душата , отколкото психолозите .Особено конвенционалните . Разбирането на душата , не като поведенченски модел или пък личността , с която се идентифицираме , вида психика , която представляваме. Много повече е душата . Тя знае ,много повече от психиката / това което съзнаваме и това , което не съзнаваме /. Цялата опитност е в душата , всички цели са в душата , всички стремления са в душата . Психиката е някаква обвивка пък на душата според мен . Психиката е много малък прозорец към това сложно същество Човекът .

Благодаря , ти Донка , но това е просто нещо , което си мисля и съм забелязала като тенденция тук в тази тема . Промиването на мозъци никак не ми е по вкуса , както и дългите манипулаторски адвокатски речи . Искреност пак повтарям има само в непредубеденото споделяне ,в свободата от избор и в духовното приятелство. Човек трябва да е силен , да притежава духовна сила , за да има приятели , за да обича.

Хах , Дина , страхотна история за любовта . Времето е кръгло според мен . То може да види любовта от всичките и ъгълчета . Поздрави за теб !

Много лесно се създава образа на "много искрен ", "много борбен " и "истински търсещ и споделящ " , като се надене маската на масирано убеждаване и привличане на форумци ,ужким на правилната страна , където задължително всички трябва да приемат едно мнение , то да бъде тяхната "всеобща истина " . Това пък е толкова неистинно и субективно . И чиста манипулация . Хората не може да не са еклектични , да не имат различен стил на писане , различно отношение към различните въпроси и разбира се това безвъзратно ще ни отведе до различните истини . И разбира се тогава да се роди "така искрения диалог на спорещи ", които в крайна сметка да достигнат ужким "истината си ". За добрия тон , не виждам какво лошо има в него . В крайна сметка той е полезен за всички нас . Лицемерието въобще какво да го обсъждаме . Ако един човек е изпълнен със съмнения , постоянни питания и недоверие от "евентуално лицемерие ", то според мен , предварително е заразил сърцето си със страх . Страх от факта , че може би този човек , който е така лъчезарен , така буден и искрен и добронамерен и спазва добрия тон -споделящия форумец , ще накара амбициозния яростен и интелигентен спорещ да се почувства как казахте -" джудже "или лилипут , че духовния му ръст е твърде нисък може би . Защо ли на не всички им харесва да пишат тук в тази тема /особено на постоянно пишещите / , защото в един момент човек се чувства отегчен от задължението непременно да се съгласи с всъщност скритата подтеза , че задължително траябва да спори .

Работенето със синхроничностите е важно, а не безкрайните цитати . Това , което ти Шелтър правиш . Аз в момента съм зарита с работа и много нямам време за нищо . Нито книги , нито синхроничности . Въобще ще изкудкудякам някоя сутрин . Поздрави от мен .

Аз пък мисля , че повечето съфорумци не влизат в нито един прототип , защото първо аз виждам личности в хората тук , и то сложни личности с много роли , много лица . Чистият тип , роля е някак си за ниско-интелигентните хора . Колкото по - интелигентен е един човек , толкова повече същности , започва да представлява , да става по - сложен като мислене и няма как да се затвори в един образ . Но като обща тенденция или по - скоро поведение , което е съвсем по периферията , а не същността на всеки един от нас , аз бих добавила : "Позитивно - мислещия,човекът -да , който винаги гледа от светлата страна на нещата .Винаги ще посъветва , няма да отрече , ще търси конструктивното решение . Негативно - настроения - човек ,абсолютното не , който винаги отрича , не е съгласен , не е удовлетворен и смята ,че неговата особа е най- меродавна по всички въпроси , много рядко намира нечие друго мнение за съществено или потребно нему . Достойно за внимание . Вглъбения е този , който е толкова навътре във вътрешния си свят , че всичко случващо се около него е всъщност подробност . Той участва в диалога като използва цитати , дълбокомислени становища и винаги застава зад поне 2,3 гледни точки , които вече са оформени като позиции , той е винаги по средата . Духовно - извисения - - този , които посещава всички сбирки , редовно се занимава с духовни упражнения и е много навътре в любимото си духовно учение . Винаги показва , споменава своя духовен учител и дава да се разбере , какво е неговото верую . С това шега не бива . Надявам се да е било забавно .

Чела съм я тази статия и съм я получавала в пощенската си кутия дори . Наистина съвременно звучи . Това все - още е нашата действителност .

Но Силвия знам , че е искрена , знам че вярва силно в сърцето си във всичко дето е написала . Обаче въпреки всичко не мисля ,че трябва на всяка цена всички да са на едно и също мнение . Нека някои да харесват , други да не харесват спора . Това не би трябвало да дамгосва едните като добри , другите като зли . Просто различни хора , различни интереси и харесвания . Няма как да се родим едни и същи . И това е хубавото . Нека има разпалени спорещи и философски настроени споделящи . Защо не и защо да не съжителстват заедно . Защо всички трябва непременно да се борят или пък защо трябва всички да не се "борят ", може и по този начин да се зададе въпроса . Хората са различни не могат да се насилят да бъдат ето точно такива и видиш ли всички да бъдат убедени да не спорят или пък обратното , че видиш ли най- интелигентното водене на разговор е спорът . Различна красота си имат и двете форми на диалог . Освен това едни хора са майстори на спора , други на философското споделяне . Нека всеки бъде себе си и толкова. Нека всеки е свободен да се изрази както намери за добре . И тогава ще има диалог . Но разбира се ,и носене на отговорност . Отговорност за собственото си поведение .

Страхът придобива форма в най- различни аспекти на нашия живот , както и любовта намира материалното си изражение . Преди да ги материализираме и да им дадем форма , те наистина са само светлина и тъмнина. Но резултатът от това , как живеем дали в светлина , дали в тъмнина , дава живот на любовта и светлината или на страхът и мракът . Няма хора , които да са изцяло в любовта и светлината или такива , които да са подвластни изцяло на тъмнината и страха. Ние сме светлинни същества , но мракът и сянката дебне всеки един светъл лъч от нашата любов. Трудно е опазването тъкмо на любовта в сърцето и желанието за живот и обичта към другите . Лесно е да се даде форма на страха, да се внуши страх ,да се отдадем на омразата си . Трудна е другата материализация на любовта , на любовта да се намерят формите .

Винаги се забавлявам и обичам да общувам именно с "детето " във всеки , усмихнатата , непринудената , чувствителната част от човешката ни природа . И като че ли тъкмо тази страна в крайна сметка и ми се открива. Тази година ми се наложи да преподавам и на много порастнали, работещи и "родили деца" , деца . Трудни деца , с труден живот , преждевременно развили се , рядко усмихващи се . И много пъти собствената ми усмихната , детска природа съм чувствала като неуместно поведение . Толкова са сериозни,обременено - сериозни . Много пъти съм сдържала и сълзите си и съжаленията и съболезнованията си към тях , защото това само би усложнило ситуацията . Един от уроците ми , при това духовни уроци , които научих тази учебна година .

Глупости на търкалета , стряскали сме се от борбата . Достатъчно любов всички са вложили в разбирането на думите на Selsal .Но в крайна сметка , длъжни ли сме всички да ги приемем , като свое мнение и да сме съгласни , за да сме го приели с любов ? А той дали ни приема с любов ? Защо ли чувствам , че ние ТРЯБВА, задължително и на всяка цена да се съгласим . Ами всеки си написа напълно индивидуално отношението към диалога . Сподели допирните си точки с останалите , изказа собственото си отношение към диалога , каза си какво му харесва и какво не . И стана диалог . За мен например е неинтелигентно безкрайното спорене . Яростното надвикване на еготата . Аз обичам сама да мисля и да се съмнявам и да споря . И да търся. Не ми е нужен яростен интелигентен спорещ партньор. Като бях по - малка бях тъкмо споре ща, търсеща отговорите в другите, в техните истини . Но сега искам да намеря собствената си истина и за това не е нужно да споря с някого ,а да споделям, ето това ми е нужно . Да разсъждавам и върху споделеното от другите . Също ми е екзистенциална нужда . С това обслужвам единствено собствените си интереси. Разпределям времето си по най - конструктивния начин . И никак не съжалявам за това .

Въпреки , че понятието Синхроничност е изцяло творение на Юнг , съвременните хора имат достъп до съвременната информация /което включва , разбира се и интернет /,сетивността ,отношението към света и обхвата съзнание на съвременния човек са различни , дори коренно различни са децата , които се раждат сега и тези преди 20 г . Първоначалните дадености са други . Ако нямах интересите си към Вселената и Езотериката и изкуството/във всичките си форми/ , надали щях да имам някакво отношение към понятието синхроничност . То като идеен смисъл наистина е дърво на много анализи и ключово понятие , врата към различния ,аказуалния свят . Като опитност , като преживяване ,синхроничността е много по - любопитна . Сухите дефиниции и безкрайни обяснения/според Юнг или според еди кой си , без всякакво лично творчество / , пълни с терминология и в един момент отегчителни монолози , като че ли съвсем убиват тъкмо тази интересната страна на нещата . Какато вече писах ,/ мисля , че написах интересни неща , за синхроничността ,не само за детелините , както ми беше намекнато /и изхождайки и от други източници , които не са само определени автори , а и преживявания и лична опитност и индивидуално светоусещане и отношение към света , синхроничността напъхана в психологическа рамка напълно се превръща в стереотип , кому е нужно това ? Според мен модерното разбиране на това понятие синхроничност , би трябвало да е освободено и обогатено от много по- съвременното съзнание , разширеното светоусещане на съвременния човек . И в крайна сметка , това , което написа Shelter и Орлин и Валентин са именно тези ценни /поне за мен/ , лични позиции , дори творчески усетени , творчески прозрения , които са много по - любопитни , отколкото в един момент остарелите понятия на Юнг . Разбира се , ако не се беше родил Юнг и не беше дал пръв понятието синхроничност , надали бихме си говорили за синхроничностите точно по - този начин . Така ,че само бихме могли да сме му благодарни . Но аз приветствам тъкмо творческото намерение , личностната позиция ,индивидуалното разбиране на синхроничностите . Не е нужно да сте чели всичко на Юнг ,за да имате отношение и мнение и то интересно модерно разбиране на това понятие . Поздрави за Орлин и Шелтър . Обичам ви приятели !

Да, Диана , жалко ! Но иди разгледай изложбата , след морето ти може да се запозанем .

Благодаря , Орлине ! От твоите уста в Божиите уши ! Интересно би ми било какво го привлича всеки в дрехата . Или кой какви дрехи обича да носи ? Кое според вас е модерно в момента ? Желателно е да пуснете и снимки . Ще ме зарадвате с това . Доскоро !

Принципно в Академията приемат само 7 човека от цяла България в тази специалност художествен текстил . Има много хора , които са много добри занаятчии , но не и художници-текстилци. Та затова са малко , хората , които се занимават с текстил професионално . Благодаря , Диана за красивото ти да ! Орлине и аз така мисля .За модата . Има и невероятни неща , които са наистина вдъхновение и произведение на изкуството. По принцип аз правя повече склуптури , просто обемен текстил,триизмерен арт обект ,отколкото мода и специално тази колекция я превърнах и в дреха , но това са концептуални неща . На тема Матриархат , първобитно изкуство . Жената - Богиня , майката природа , Венера или както и да я наречем , женското творческо начало в нас . Това е основната ми идея . Има неща във висшата мода , които са истински апотеози на изкуството - мода . Специалността мода е съвсем нова в Академията и въпреки ,че имах възможност да избирам , реших че Текстил е по - художническата специалност . Пък и преподавателите ми бяха супер. Просто най- добрите в България за момента . Роклите ми- склуптури са все-още много несъвършени .Сега разработвам един много по - тънък и лек вариант ,и малко повече дреха трябва да станат . Но , дреха склуптура . Мисля ,че изкуството в най- чистия си вид навлиза в дрехата със стремителни скокове. И мен това ме радва. Повечето неща са уникати в момента на пазара. Има изкуство навсякъде . Цялото залитване към етно стила е много добра провокация за художника -дизайнер . Радвам се ,че преподавам в такава гимназия и сега най- сетне имам и възможността да се науча да шия , колегите ми са текстилни инженери , така ,че ще имам възможността , да усъвършенствам занаята -шиене. Галерията "Жорж Папазов е наистина щастлив собственик на монументален текстил , на истински светила в Текстила в България . Модерния текстил е излязъл извън всякаква представа за нишката . Просто ние още в първи курс в Академията правихме Повърхности например , което предполагаше работа със всякакви материали . Нещата ми тип картина , така наречените пана са всъщност едни текстилни релефи с много цвят . Между другото днес баща ми -Йордан Трифонов откри изложба - Акварел в галерия "Кирил Кръстев" в град Ямбол . А в петък в галерия "Жорж Папазов "от 17,30 часа , ще има "Ателие на открито " и аз заедно с още 3-ма млади художници ще рисувам сатен на открито . Така , че каня всички съфорумци от град Ямбол да заповядат . Ще има и музика и всичко ще се случва навън. Поканени са всякакви хора на изкуството и е планиран един истински арткупон.

Мисля , че е абсурдна . И предполагам има много такива като нея .

moite rokli Има нови допълнения, които си струва да се видят . Мнението ви за тях ? Моите пана

При мен много повърхностно започна всичко . Просто най- добрата ми приятелка си хвана гадже , което се занимаваше с разни духовни упражнения и бойни изкуства и я накара да започне тя самата да започне с йога . Изведнъж бях зарита с всякакви духовни книги и езотерика покрай тях . И аз самата се почувствах толкова заспала и не в час , че започнах сама да си купувам и интересувам . Майка ми си купи" Книга на здравето "на Петър Дънов и много екзалтирано ми съобщи : -Ина вземи да прочетеш тази книга . После стана така ,че една по една попадаха различни книги при мен . Започнах и самата аз да си купувам неща , които ме интересуват . С други мои близки приятели говорехме много на езотерични теми . И изведнъж се почувствах толкова изостанала . За 1 година , прочетох огромно количество книги . Без да обсъждам вече с никой нищо ,някакси се затворих , дори и малко говорих , но много разсъждавах за определени неща , които не можех да си обясня , а много исках да намеря разни отговори . Просто почувствах собственото си събуждане и желание за някаква разумност в живота ми . И все пак толкова миниатюрна частица познание си имам , когато попаднах тук беше като разцъфтяване на всичките ми желания за разбиране , за взаимодействие . Всичко , което съм насъбрала , най- сетне да споделя и да развия . Аз съм в началото , така , че не е много интересно . )) А пък сънищата, имам вече много сериозна колекция от "космически сънища". Просто винаги съм ги приемала за нещо много нормално . Забравих да спомена и баща ми , който е художник и в крайна сметка всичките ни дълги разговори за изкуство имаха абсолютно езотерично значение . Безкрайно дълги лекции ми е изнасял , които не мога да заменя с нито една книга . Просто имам късмета да съм дете на невероятни родители . Те самите имат много духовни търсения и няма как и аз да не попадна в духовното .

Интересно , интересно , ако ние простим , ще ни се прости . Ще се освобождаваме и от карма . КА - земна душа. БА, трансформирана в материална форма. РА и означава небесна енергия на творяща космична същност (Слънце, Амон-Ра). МА - Вода. Женска същност. Майка. Раждащата материални форми.. Е

Как звучат думите като вибрация , като интониране , като мисъл ,дори като цвят зависи от духовния смисъл , който влагаме в тях . Ако пеем в душата си , ако възпяваме любовта , думите , които излизат ще са винаги на езика на любовта . Каквото и да казваме , то в духовния свят ще бъде на езика на любовта . И обратното ,ако имаме омраза в душата си , колкото и красиви думи да ни се ще да кажем , те ще бъдат в сивите нюанси на черното ,на омразното . Дъгата от цветове свети ярко и в думите , когато сме почистили лошите мисли и изразяваме чисти емоции , красиви думи .

"А може би Любовта е висша форма на ясновидство? "-цитат Иво . А може би да , способността да виждаш ясно красивото и зад формата и зад материята , като субстанция от съзнание .