"На огледалото винаги се е гледало като на “точка на сингулярност” или космическо пресичане на две съседни измерения, която дава възможност за съзнателен достъп до другия Свят. Считало се също така за напълно реално човек да може да изчезне в дълбините на огледалото или че астралната същност може да излезе от него и да отнесе човека в тайнствения Свят на огледалата."
Моята най-добра приятелка ми разказа следното:"Оглеждайки се в огледалото, виждам образа на друг човек, преливайки с моя. Най- вече очите...сякаш през моите очи гледа той и аз виждам тези очи, наблюдавайки ме , от огледалото. Трудно ми е да го опиша ...Първоначално се стреснах- едва успях да различа своя собствен лик. В последствие свикнах да се оглеждам в тези мили очи.
Познавам човека. Усещането е за ... Безвремие.Оглеждайки се в очите му , по-скоро потъвайки в тях, дълбоко в себе си знам, че той и аз сме едно .''
Леко ще се отклоня от темата като споделя, че аз лично имах усещането, че през очите на едно 5 годишно дете ме гледа друг човек чийто образ смътно различавах, но той ме наблюдаваше и сякаш мислено разговаряхме.
Имал ли е някой подобни опитности? Бих се радвала да сподели
Интересно , интересно , нещо ти е казала приятелката ти . Аз колекционирам подобни неща в паметта си . Така , че благодаря .