Inatari

За мен нещата са прости ,всички хора са грешници . Не познавам хора без грехове , които да са толкова съвършени и изпълнени с безусловна любов към всичките си ближни и към цялата вселена ,че видиш ли да бъдат съвършени. Съвършена е любовта във всичките и проявления .Когато се изпълваме с любов ставаме по - съвършени ,по - светли , по -малко грешни . Но такава е човешката природа и грешна и несъвършена ,затова е ценна победата на светлината в нас , затова е съкровище любовта . Човек е малък творец ,той е красиво творение на големия Творец . Дали има малки Богове , според Тери Пратчет има .... Също за мен нещата са винаги подредени в йерархия в тази вселена , по - малката частица е вътре в по - голямата ,следва още по-голяма, стигаме до друга единица и така всяко нещо е част от още по- голямо нещо ..... Колкото по - грешни сме толкова повече се отдалечаваме от Бог , бягаме от светлината .

Мисля, че значението на думата откровеност се препокрива най- вече от другата дума - честност . Дали е добродетел откровеността ,естествено ,че да. На всяко ниво от общуването е добродетел откровеността. Дори и когато човек общува сам със себе си. Според мен ,щом човек е откровен със себе си е истинен и в отношенията с другите. При положение ,че хората като същества са изцяло загледани в собственото си его и всичко минава през его -възприемането им ,то от това какво самомнение имат и доколко са честни и откровени със себето си , зависи и отношенията им с другите хора. Така ,че когато не сме истинни , не сме откровени единствено се надлъгваме с егото и оттам нататък нещата стават доста недобри за самите нас, какво остава за другите хора . Да кажеш истината ,да бъдеш откровен не винаги носи позитивите в ответ. Невинаги хората са доволни от нашата истина , такава каквато е тя внашата глава и сърце. Спомням си ,че една година в гимназията имахме и малко часове по вероучение. Просто беше модерно да се учи и това от децата на новата демокрация и съответно всяка седмица се срещахме с местния пастор . Всички умираха от скука , а той си мърмореше разни неща под мустак . Един ден той реши ,че ще ни обърне малко внимание ,ще спре да рецитира библията и ще се престраши да говори с нас. Попита ни :" Иска ли някой да ми зададе някакъв важен въпрос , на който мисли ,че аз мога да му отговоря. " Нямаше никаква реакция в класа, единствено аз вдигнах ръка и го попитах " Според вас грях ли е лъжата, тогава когато спасяваме друг човек или така наречената "бяла лъжа" ? Попът изпадна в едноминутен размисъл и накрая ми отговори " Грях е лъжата , независимо при какви обстоятелства лъжем " Аз видимо възнегодувах и му отговорих :Ами ако трябва да освободя друго човешко същество или да му спася живота ,тогава ????????" "Пак е грях "- каза попът -"Но по - малък , отколкото , ако е за лична изгода. " Никак не ми хареса неговият отговор, но това е положението , важно е да се казва винаги истината . ,защото иначе лошо ни се пише . Замърсяваме си душата ,неистнинни ставаме , нямаме вяра, нямаме истина ,нямаме път , нямаме Бог ! За да си близо до Бог , трябва и ти да бъдеш истинен , ,добродетелен и изпълнен с вяра и светлина ,а това няма как да стане ,ако не си откровен,ако не си честен . Но пък ," прекаления светец и Богу не е драг ", както казва поговорката. "Признат грях , половин грях ", друга поговорка. "На лъжата краката са къси"-още една поговорка. "И каквото повикало такова се обадило "- ... "Каквото посееш ,това и ще пожънеш "и още "Каквито си ги надробил , такива ще ги сърбаш" "What goes around , comes around. "-разбира се това е английския, по - скоро американския вариянт . ....на законът за кармата...

Мислите ми все са в една стара българска песен. Една песен за живота . За цикъла живот-смърт-живот . Тази песен казват била омагьосана . Който я чуел, забравял думите и ,забравял мелодията й. Ето защо аз ще напиша думите й ,за да се знаят . Песен за живота , който минавал като сянка . С нея вдигали мъртвите от земята ,древните българи. Младост тече ,младост тече , майко, младост тече като ода . Младост тече, младост тече, та не се трая. Старост деби ,старост деби ,майко , старост деби като темна сянка. ....

За мен сексът е вид общуване , но аз съм типичен близнак. Общуването е много важно за самоопределянето ми , за творческите ми търсения. Сексът е важна част от взаимоотношенията между хората. Не мисля ,че липсата на секс ,би ни извисила духовно или пък ,че честите сексуални контакти ,следващи някакви техники и практики на учители /като Ошо / обогатяват духовно или пък биха могли да бъдат духовни практики. Това е като да се насилваш да говориш с непознат човек /да общуваш / с него ,въпреки , че той не означава нищо за теб и духовния ти свят, но общувайки с него ,използвайки такива и такива техники , ти си убеден , че израстваш духовно. Сексът е напълно естествена част от взаимоотношенията между хората ,прави ги завършени , по - истински и по - осъзнати .. Някакси сексуалната близост и общуване между двама човека дава различна осъзнатост на отношенията от тази на платоничната любов. Когато обичаме някого само на думи е едно , но когато любовта се появи , а неминуемо и сексуалния живот тогава имаме пълнокръвни , живи , истински отношения. Поне при мен е така. Сблъсъка тяло в тяло, хармоничните чувства ,ясно изразените и задоволени желания в крайна сметка дават плът на едни взаимоотношения , дори на целия живот на всеки един човек. Жената много по- късно успява да изпитва истинско удоволствие от сексуалния си живот ,да обича и секса и тялото си , толкова е мъжки все- още света в който живеем и същевременно толкова объркан. Аз вярвам ,че това ще се промени . Женското начало , женското разбиране за хармония ,женския творчески принцип , на поглъщане , трансформиране и раждане ,ще бъде нов за света .

А пък преди Силвия пишеше ,че вярва в Дядо Коледа ,а сегааааааааа.Какво става?

Чувствата трябва да се разбират най- малкото. Чувствознанието е много важно за всеки един човек , да бъде наясно с душата си. Неразбирането на чувствата води до неразбиране и на мислите и на идеите и на всичко останало. Неосъзнаването на чувствата , отричането им са довели до не една катастрофи . Човек сам по себе си е човек , защото има чувства . Feelings and emotions are part only of the human character. Наскоро гледах отново :"I, Robot " и "Artificial Intelligence" и всички тези роботи , толкова много искаха да имат чувства, да бъдат Хомо сапиенс. Интересно как ние не оценяваме и не се радваме на този космически дар чувствата .

Здравей, Диди ! Радвам се ,че отговори . НА 25 дек. аз вече ще съм вкъщи , за жалост не във Варна. Пристигам на 23 сутринта и си тръгвам на 24 следобеда. Ако имаш някаква възможност ,ще се радвам много . Ако ли не ВЕсели празници и много любов през 2008! Поздрави :Ина тел. 0899 198 574

Червено и черно Потъвам в черно-мохерната си блуза и новата пола в червено шотландско каре,доволна от зимния щипещ въздух. Доволна от женското си начало , потръпвам вървейки по главната улица, улисана в шума от собствените си обувки на токчета. Минавам потраквайки ,полуусмихната замислена , загледана в коледните украси. Незабелязано , пренареждам мечтите си отново, говорейки за кратко с погледите на разминаващите се с мен хора. Най- красиви, дърветата се навеждат като че ли се покланят на зимен бал със снежните си рокли , ритмично в белия си танц. С тях разговарям много повече отколкото с шумно здрависващите се и звучно усмихнати мои приятели и познати . Червени сърца с черни силуети , червени, коледни играчки и черни брокатени рокли , посипват всички витрини . Червени мисли ,чернокоси глави в тълпата от хора , слизащи ,изкачващи се , разминаващи се .

Никога няма да забравя как подстригах брат ми веднъж. Спомням си ,че майка ми беше на работа, баща ми беше потънал в правенето на една картина и въобще не поглеждаше към нас. Аз съм била някъде на 5,6 години , а брат ми на 3,4. Имаше много хубава и дълга /вече / къдрява коса. Майка ми всяка сутрин повтаряше '' Време е вече да подстрижем Пепо , много му е порастнала косата" , но все не и оставаше време за това . И след като му разказах надълго и нашироко приказката за Снежанка, го убедих ,че може да ми се довери и ,че има нужда от подстрижка , защото и майка така казва. А по принцип брат ми Петър беше голям инат и мразеше да ходи на фризьори или пък да си правим снимки във фотото . Взех една хубава ножица с червени пластмасови дръжки и така го подстригах , че когато майка ми се върна направо онемя. АААААААААаааа, х като си помисля само исках да й помогна . Интересното е,че когато го заведоха на фризьорка , тя съвсем малко дооформи "моята подстрижка". Друга забележителна случка от моето детство от същата възраст ,бях на гости при баба ми . Тя ходеше на работа все още, млада баба имам аз. И понеже баба ми е голяма чистница и постоянно пере, чисти ,тупа, бърше праха , аз в нейно отсъствие реших да й помогна. Напълних си една голяма кофа с вода , изтисках малко веро вътре ,разбърках , взех един голям парцал и 'изчистих" с много вода и веро големия бюфет в хола. Връща се баба ми и що да види ,заляла съм с вода цялата секция и естествено съм си наизвадила всичките й дантелени карета и коппринени забрадки , като най- хубавата й ''иранската" е нарязана на доста странни форми . А веднъж брат ми беше глътнал едно копче и единствено аз успях да го накарам да го изплюе ,като му бръкнах в гърлото и то излезе само. Баба ми , майка ми и дядо ми не бяха на себе си. Аз съвсем умело го направих,те ме гледаха като изумени. Изумена бях и аз от себе си . Една друга случка доста чудата от по - зрялото ми детство. Нашия котарак Феликс , който е сиамец, много миролюбив и възпитан по душа , но и също толкова любопитен, беше излязал от прозорчето на терасата. Качвайки се по первазите беше стигнал до 9-тия етаж. И ние само го чувахме как мяукаше жално ,жално . Абсолютно невъзможно беше да стигнем до него, защото просто никой не живее на 9-ти я етаж и няма как да се влезе в апартамента и да се вземе Феликс от перваза на терасата. На всичкото отгоре, тъйкато нашите блокове са типичното не особено смислено соц строителство имаме нещо като площадка между 2-та етажа . Асансьора също спира между два етажа . Обикновено има едно малко странично прозорче , което разделя терасата на крайните апартаменти от стълбището с асансьора. И всичко се вижда оттам. А феликс се намираше тъкмо на този етаж , където първо никой не живее, второ въпросното прозоче не се отваря. Наложи се най- хладнокръвно да поразкъртя малко мазилката и да открехна прозорчето на около 5 см. Феликс беше избягал чак в далечния край на терасата . Тихичко му прошепнах "Феликс ела тук , моля ти се ! И той се придвижи до края на перваза на терасата, но между нея и това малко прозорче има разстояние от 15-20 см , което направи много опасна операцията "спасяване". След това го направлявах да си подаде лапичките и главата, като успях да го хвана във въздуха и да го провра през процепа на прозореца и благополучно да го изкарам. Никой не можеше да повярва как съм го спасила. Само той и аз си знаем.

Чудесата са навсякъде около нас. Днес имах най- малко 3,4 чудеса, които ме споходиха. Понякога дребни наглед неща , са чудеса. Чудно е ,че толкова рядко им обръщаме внимание. Животът е прекрасен , приятели ! Животът е цяло чудо на чудесата. Аз самата не спирам да им се учудвам. Понякога ми се сервират в огромни количества. Много чудати странности и чудности са ми се случвали . Неща много странни и нелогични наглед. Странни срещи с хора , които променят нещата в живота ми в неподозиран аспект. Толкова "high " е чувството ,че изобщо не мога да осъзная случващото се като чудо, понякога ми трябва малко време, за да ги асимилирам чудесата. Но за вярването в чудеса , като че ли най- вече в тях вярвам. И чудесата на които ние самите сме способни. Ние можем да правим чудеса. В необятни и необясними наглед посоки. Всеки човек е способен на чудеса. Способен е и да вярва в тях. Весели празници и се пригответе за една изпълнена с чудеса Коледа!

Здравейте , драги съфорумци ! Много бих искала да се срещна с тези от вас, които са от Варна или най- малкото ще бъдат там на 23 декември. Кажете какво е мнението Ви по въпроса, дали ще е възможно най- сетне да се запозная наживо с вас???? Моля Ви да организираме дата за среща ,тъкмо на 23 декември , защото аз тогава ще бъда там .

ЕЕЕЕЕЕЕеее, значи аз съм типична българка,по инатлив човек от себе си не познавам. Надминавам дори и дядо си. Вяра имаме ,но вяра в себе си нямаме . Едни в други не вярваме.

Хахах, Силвия СД” и аз се изкушавах да напиша тъкмо това ,че българинът има много особени черти. Но , когато става дума за българинът като етно- прототип, за България много внимавам какво казвам... Искам да зареждам с обич народа си, страната си. Да бъда благонастроена ,доброжелателна. Ние имаме нужда от това, от доброжелателство,добро разположение на духа. А пък и сме си особен народ ,особени нрави. Изключителни хора са българите и България е изключително място. Независимо колко добре завършваме започнатото. Сигурна съм ,че ще имаме изключителна съдба.

Много интересна идея , Донке ! Мекотата на разбирането, възприемчивостта и възможността за продължение за обратна връзка . Аз бих разделила думата така РАЗ БИРАМ. Събирам разни . Събирам идеи , разбирам .Оставам отворен ,оставам разбиращ.

Аз искам да имам всичко ,и духовен път,и смеейство и любов и кариера. Мисля, че човек,трябва да мисли едновременно за всичко. Просто всяко едно от тези неща си имат мястото и времето в един човешки живот. Просто трябва човек да поиска да ги има и те ще дойдат.

За мен идеалната връзка и семейни отношения биха били тези, които са истински партньорски отношения. Без изземване на ролите и функциите , просто заедно вървене, който може да върви заедно с мен ,то би ми бил добър партньор ,добър съпруг. Ритъмът , пулса на живеене да ни съвпада. Понякога съм си избирала гаджета и по походката , става напълно естествено... Семейство бих създала най- малко след 5 години . Дотогава надявам се достатъчно да разцъфтя като физика, психика и като духовно същество. Намирам, че трябва човек да създаде семейство ,когато е узрял самия той за това. Разбира се това може и да се случи в по - преклонна възраст. Мисля ,че в зависимост от "разцъфтяването" вселената предоставя и партньора ... Знам,че ще разбера веднага кой е човекът за мен.... Знам и ,че ще имам поне още една две връзки, докато срещна въпросният човек.....Интуицията мисля ,че е много силно развита в жените и ,когато става дума за сърдечни въпроси ,винаги слушам нея.

Мисля си ,че ако направим едно единствено нещо през нашия ден с любов и отдаденост, отваряме сърцето си за толкова много други аспекти на любовта . Веднъж да повикаме любовта в мислите си в съзнанието си, в действията си и ще видите колко различно ще потече всичко, в постоянния, ежедневен живот. Една мисъл изпълнена с любов към целия човешки род или към определен човек ,променя цялостната настройка на съзнанието. Такава е силата на любовта. Представям си ,ако постоянно сме изпълнени с любов в сърцето си , колко различни съзнания и какви различни човешки същества ще бъдем. Силата на любовта е безусловна , тя действа над всички други закони .

Бог е цялото слънце в мен, цялото слънце в теб и всички слънца навсякъде. Бог е и битието и небитието, макар ,че небитие за мен не съществува , а само трансформация. Ние просто съзерцаваме забавено трансформацията. Колкото и непросветен и незнаещ да е един човек, все веднъж в живота си е задал въпроса "Има ли Бог ? Какво всъщност представлява Той?Дали е някакво вълшебно същество или пък кръгове и светлина ? Е има , независмо дали ще си отговорим абстрактно в представите си за него ,или образно и картинно ,конкретно и емпирично. Бог е в целия свят и във всеки един човек , в цялата природа . Как да не можем да си го представим ? Или да до почувстваме като Присъствие. Всяко едно съвършенство, красота и Любов е Бог. Хармонията,спокойствието и творчеството всичко това е Бог. И утринната роса по листата на цветята и малките разпилени минзухари и вятъра , който разнася останалите капки дъжд от короните на дърветата и така пухкавият ослепителен сняг и топлината в сърцата на хората , това все е Бог ,според мен.

Баба Яга , вещицата с метла , магьосницата са все символи на Дивата Жена , онази събирачка на кости , която говори с вселената. Във всяко едно племе и народ има по една такава стара жена , с разрошени коси ,която тълкува сънища , вижда в бъдещето и закриля всеки един от племето. Старицата с калните нокти и множество кости около огнището е пазителката на всеки един род , смейство . Тя знае , вижда в миналото, сегашното и бъдещето . "Баба Яга била страховито създание.Тя се движела не с колесница, не с каляска,а в летящ котел....с метла от косите на мъртъвци.... Кафявите и нокти били удебелени и така извити , че не можела да си свие ръката в юмрук...."-Из легендата Василиса"... "Куклата е символичен хомункулус-малко човече.Тя символизира скритата в хората загадъчност.Тя е умалено бляскаво копие на оригинална същност.В тази кукла е въплатен гласът на старата La Que Sabe-Онази , която знае.Това е мъдростта на малкото вътрешно същество .... Как ще се справи жената , лутаща се в мрака на големия град или ежедневния живот, ако не чува гласа на La Que Sabe-Онази , която знае? Тя е самостоятелен образ, вълшебно създание,с формата на кукла,която обитава психичната територия.Старата Дива майка - Баба Яга, възстановява връзката между жената и нейната дива същност,завещана от всичките и предшественички,дългата река от жени, интуитивната мъдрост.Това е огромна фундаментална възприемчивост, непосредствен достъп до дълбоката мъдрост, с която са пропити самите кости на жените." Из "Бягащата с вълци" - Клариса Пинкола Естес

Доброто и злото -човешкото проявление на светлина и тъмнина . Хаоса и Хармонията . Тъмнината, спящата светлина , непроявената светлина, неорганизираната хармония , няма нищо общо със злото. А то си съществува само по себе си. Разбира се според мен няма бъдеще , защото не би могло да се развива нагоре , а само да пада в подземните светове ,низките етажи на съществуване. Хармонията , светлината и творческото начало имат бъдеще , имат и развитие . Светлина и Тъмнина са космически принципи ,а не човешки прояви на качества. Тъмнината също е в действие , постоянно усвоява и трансформира, там също се осъществява творчество, дори това е женствената вселена на поглъщането , на раждането , на трансформирането. Доброто и злото са нещо съвсем различно. Ако не бяхме отгризнали от ябълката на знанието ,изобщо дори нямаше да се терзаем с тези въпроси , добро -зло.

Е, явно се разминаваме. Според мен сме още супернеразвита цивилизация и сложена зад стъклен похлупак . Без каквито и да било възможности за чуждоземни връзки .Изкуствено очуждена. Със забавено развитие и тежък ограничен ритъм на възможности. Все-още неразвити . Малък генетичен опит , малка и бавна биологична еволюция . Все-още в началото .Не сме достигнали духовния си Ренесанс. Тепърва предстои.

Отстрани Незнам за него , но за себе си съм сигурна, че умея. Мога да го измисля такъв, какъвто никога не е бил, никога няма да бъде.Да ще го измисля съвършен. После при всяка среща да го виждам как ме опровергава.Ще си тръгвам от него с малка локва кал под езика. Ако мога- преглъщам , ако не - плюя. Когато си тръгна съвсем - купчина прясна пръст върху съвършенството. Прекрасен план. Трябва да започна да го прилагам навреме. Може би още вчера. Изпробваме думите като дрехи обличаме една наведнъж двамата едната ми ръка в ръкава неговата ръка в другия и тръгваме към срещуположните ъгли в стаята която дума остане здрава я събличаме сгъваме и прибираме за черни дни останалите можем още сега да си ги носим Из"Поетики " на Галина Николова

Сигурно една нощ няма да мога да спя и ще мисля ,ще мисля много. После, ще се опитам да бъда много по - добра с близките си ,ще се опитвам да ги разбирам и обичам много повече. Ще видя всичките си обични хора . И последните няколко дни бих заминала за някъде , сама , където никога не съм ходила, но където е топло и има море . Ще се разхождам и ще дишам ,ще стоя колкото се може повече време на слънце . Ако не ми го позволяват средствата бих заминала някъде в България,бих искала да е лято , когато умирам. И все пак ,ако е зима , бих заминала за Малко Търново , бих се разхождала по улиците и бих нарисувала малката католическа църква , точно в центъра на града .

За духовността има много какво да учим , в момента сме почти неграмотни. Трудно разбираме , трудно осъзнаваме и много малко приемаме ,особено ако нещеш ли въпросните знания са вън от нашия възприятиен свят. Ценностите така здраво са ни закотвили на един самотен- житейски остров,че много трудно разширяваме знанията си , опита си. Неразбирането е вездесъщо за доста хора,както и невежеството , както и нехайството. А интересното е ,че всеки има вътрешната опитност , духовните си цели. Но , като ,че ли много малка част от живота си човек отдава на тях. Отдаваме толкова време и смисъл на така глупави и недуховни неща, че направо ...... В един момент всичко се обезсмисля. А езикът на любовта , на духовността е универсален , той е просто общочовешки , толкова малко се иска , за да се разбере ,грамотно да се разчете и приложи в живота. В момента имам хиляда и една причини , които да ме оправдаят ,за бездуховността , която проявявам на моменти, за липсата на човечност, за недостига на любов в сърцето. Хиляда и една причини , породени от безкрайните ми човешки желания , породени от стремежа за материалност и осъществяване , все земни притежания , човешки неволи. Просто сме млада цивилизация, затова имаме такива миниатюрни успехи в духовен план.

Не се справям с емоциите си. Обичам да ги изследвам , да се постарая да ги разбирам. Емоционалното мислене го прилагам до голяма степен . Винаги оцветявам в емоция всичко , обичам всяка една от тях. Разглеждам внимателно , прозорливо . Има живот в една емоция, който не бих искала да убивам. Има идея,заложена във всяко чувство.