Inatari

Поздравления , Bluehawaii, за темата ! Изключително интересен материал си намерил . Траекториите на слънчевите лъчи ,са истинско изкуство . Божественият танц на светлината ! Поздрави : Ина

Аз не мисля така . Аз мисля ,че съмнението е философко размишление ,съмнението е присъщо за мислещите хора ,тези които се съмняват в едностранчивостта на нещата . Съмняват се тези ,които търсят многопластовата природа на света ,знаят ,че има дълбочина в нещата и хората . И подлагат на анализ и синтез всичко . А любопитството е само едно женско качество . Ако не бяхме познали дървото на знанието ,никога ,ама никога нямаше да се съмняваме . Дори и много да си любопитен ,докато не се усъмниш в природата на нещата няма да откриеш тяхната дълбочина . Те все ще са плоски и едностранчиви.

Хахххх,Latina наистина ме разсмя . Ами така де всяко търпение си има край . И точно е тук е ключът в края. Когато не приемаме дадено положение за край ,за крайна ситуация ,тогава идва търпението . Но стигнем ли до края ,без да можем да се движим ни напред ,ни назад ,тогава нетърпението задвижва неподозирани страсти и сили . Пропускала съм много важни неща в живота си именно поради нетърпение ,неща които повече никога няма да си набавя точно по този начин . Нетърпеливо живеех живота си около 6,7 години . Толова нетърпеливо ,че пропуснах най- важните житейски уроци ,които трябваше да получа за възрастта си ,а така от нетърпение ,те сега идват малко закъснели и с още по - големи трудности . И всичко това от нетърпение да живея. Разбира се за сметка на това избързване ,получих едни други уроци ,които съм сигурна ,че са били предвидени за 2-та половина от живота ми ,но аз малко обърнах нещата нагоре с краката.

Ива ,хубави линкове си дала . Поздравления за това. По повод индивидуалната и общата съдба . Всичко е свързано във Вселената ,нищо не е само за себе си . От всяко нещо зависят и безброй други неща ,и всяко нещо зависи от безброй други неща . Интересен въпрос се повдигна тук за цялото и единичното . За Универсума и миниатюрата на Универсума . Мисля,че да всеки човек е отговорен за съдбата си и така е вече повече от 2000 години . От раждането и възкръсването на Исус Христос . Ние имаме законите ,които знаем ,че трябва да спазваме имаме и свободата да направим безсмъртна душата си ,да я освободим от кармата и преражданията ,ако ли не го направим ,просто продължаваме да се движим по дългия път на Еволюцията . В това се състои нашата уникална и индивидуална сила над собствената ни съдба. Само колкото да запазим една здрава нишка от големия килим .

Дамян ,много правилно усещаш какво представлява скицата ,емоцията в изкуството и забавлението от играта на ума с линията . Ето няколко неща ,за които имам разрешението на pchelica , да поместя тук, в тази тема . Определено, много хубава, жива линия ,имаш ,Дени !

Благодаря ,ти BlueHawaii! Много хубави цитати си подбрал !

За мен режисьорът е много особен вид човек ,с особени таланти и качества. Майстори на пресъздаването на вътрешния свят на човека ,на неговата психология , емоции ,въжделения и философия . Може би да си добър режисьор ,означава да си отличен психолог , философ и невероятно хуманен човек. Добрите режисьори са онези ,които казват истината ,т.е. достатъчно убедителни са ,за да поднесат една истина . Независимо дали ще бъде казана цинично ,критично ,смешно ,тъжно или иронично . Ето какво споделя Рангел Вълчанов за киното , актьорите и собственото си изкуство : ""Първо, аз имам една такава теория или една такава приказка, че изкуство, което печели почести, губи честта си. Разберете ме в най-добрия смисъл на думата, защото обикновено наградите могат да разглезят човека, могат да го подведат, да го карат да се почувства много добър и затова казват, че награденият първи филм означава, че ще направиш много лош втори филм. Цялата практика го доказва, защото поради характера на нашата професия, ние сме поставени в положението да бъдем харесвани или не, и сме суетни... Все едно, че сме в някаква любовна игра и ако не ни харесват, ние започваме да капризничим. Не външно, а вътрешно. Ние се свиваме и преставаме да бъдем хора организирани и да имаме истински поглед върху света. Затова, ако нещо мразя в цялата история, това са наградите - ще преувелича малко тази тема. Казвам, че нещата трябва да бъдат така... Човек, каквото и да почне – дали ще бъде битов случай или изкуство, аз защитавам една такава теза, така нареченото преувеличение. Примерът, който ще дам, е преувеличен, за да бъде разбран по-добре. Дето казват хората: не става дума за салата, а за са-а-лата, огромна салата. Като е просто салата, не я виждаш. И давам пример с моя внук, който един ден каза: "Вчера, деди, от гората излетяха седем риби, а пък други четири зелени отидоха да ги гонят горе към небето." Аз го гледам с недоумение и радост. А той казва: "Виж какво, всичко, което е на ужким, е най-хубаво, нали разбра, деди?" Да, наистина, е най-хубаво. Думата "на ужким", всъщност, това е детското начало, а пък това детско начало трябва да го съхраним и то най-много в изкуството. Тоест, учудването от всичко като че ли е най-доброто нещо. Колкото по-дълго човек запази учудването, толкова е по-добре. Да имаш учудване от съня, от шоколада, от това, че виждаш... истински да се зарадваш, а не да си мълчиш... Учудването като че ли е основа на много и много неща. И сред примерите, които човек може да даде, са тези награди. Наградите винаги, според мен, много или малко възпитават зле... Иржи Менцел, когато получи "Оскар" за "Строго охранявани влакове", съвсем искрено ми каза, че този филм не е истинският и че това, че го награждават с "Оскар", е една случайност. Филмът, разбира се, беше много добър, но той си имаше свои собствени съображения. "Още повече, Рангеле, ти много добре знаеш какви филми има в Чехия, ненаградени, например филмите на Евалд Шорм!" Един Божи човек, пред който и Форман, и Немец, и Менцел, всички стояха с едно благопочитание, с най-дълбоко вътрешно въодушевление и респект към таланта му - всички му знаеха цената. Той не я знаеше, може би, но хората, които бяха около него, дълбоко го усещаха и признаваха, независимо от своята суета и своя егоизъм. Така че, аз сега може би се разхвърчах много настрани, но започнах с въпроса за наградите, който е въпрос на възпитание и собствено отношение, което вие самите като хора би трябвало да си изработите, без да нарушавате, разбира се, собствената си конституция - човешка. Дали сте агресивни или примирителни, дали сте раними или обратно, няма никакво значение. Има такива универсални неща, според мен, които човек, ако ги вземе за правилни – като например, не пресичай на червено, не се радвай на нищо, което..., по-хубаво замълчи, отколкото да се изсилваш - ще бъде грешка. Вие ще видите, че например Валери Петров е един от тия хора "над"... Вродено скромният човек, като думата скромен не значи безхарактерен - вие много добре знаете що за човек е, що за личност е той. Но понеже хората си живеем в един затворен свят, ние се учим един от друг, гледаме кой какво прави и в зависимост от нашето си състояние, ние си взимаме добрите или лошите неща, повече добрите неща, поне така са ни учили, нали? * * * Едно от нещата, които дълбоко се мъча да изповядвам, е, че младите хора по принцип винаги имат право, даже когато правят грешки. Бъдещето е тяхно и това, което правят, всъщност, е истинският прогрес. Забележете, само в младостта са ставали големите неща, а мъдростта след това ги е осъзнавала, формулирала по някакъв начин. И ако вие внимателно се вслушате в гласа си и определите, така да се каже, вашия си портрет за света, а не имитирания, винаги ще имате право. И имате право. Затова, може би по тия причини, не съм се занимавал с преподаване. Страх ме е, да не би случайно да се опитам да манипулирам. Даже и сега, като говоря с вас, се страхувам да не би да ви отнема правото на ваш собствен поглед върху нещата. И в този смисъл смятам, че по-хубаво е човек да споделя, отколкото до преподава... Аз мога да си говоря за съмнението, но не за истината. Така че, иска ми се да ви чуя и като ви чуя, ще ми бъде по-приятно и по-лесно да говоря, а не да ви чета лекция или поучавам, защото не е възпитано... Не се притеснявайте, преодолейте тази цивилизованост, макар че аз се намирам в низината или във височината на своите години. Искам да ви кажа - колко е хубаво човек да има самочувствие... * * * Като правя филм, снимам някакъв епизод, дали имам усещането, че правя изкуство или просто някаква обикновена битова дейност? Като кажем "изкуство"... В "Немирната птица любов" имам епизод, в който Ицко Финци се мотае в една лента. В момента той снима реклами. Питат го какво прави. "Ами, занимавам се изкуство!" Рекламата се смята за висше изкуство, нали разбирате? Пак го питат: "А какво е това изкуство?" И той започва: "Изкуството е..." Знаете маниера на Ицко. "Изкуството е... изкуството е... хъм-м, хе-е, хъм-м, изкуството... Изкуството.., де да знаех какво е." А героинята казва: "А пък аз ще ти кажа: изкуството е онова, което не се яде." Искам да кажа, че когато човек започне да дава определение на неща от този характер, които са непреводими, които нямат собствена дума.... на такъв тип дейности, които не се поддават, според мен, на формулировки, просто е... Това са все неща в сферата на чувствено нерационалните. Изкуството - и то натам върви. Например някой се опитва да обясни каква е механиката на смеха, кое е смешното. И в инвалидна количка, и с патерици обикаля около това, но не може да каже за какво става дума... Трябва да го преживееш!... Защото много е глупаво да изскубеш тревата, за да видиш как тя расте. Тя вече престава да расте. Остави си я да расте... И, според мен, тая дейност, за която говорим, е нещо като... любовния живот на човека. Започва от въздишките, от пикаещите очи, които гледат неясно, от думите казани-недоизказани. След това преминаваме в стихове и понеже и това не достига, преминаваме към музиката, започва и мънкане, и всичко това се превръща в един свят, който не може да се формулира, а само изразява нещо като че ли извън него... Ще отворя скоба. Илия Бешков казваше, че киното не е изкуство, а изотоп на изкуството. "Много е грубо - казваше, - за да бъде изкуство. То е комбинация от най-различни елементи и тая комбинация има претенция, че е изкуство. При нас такова нещо, такова животно няма." Разбира се, той беше краен и преувеличаваше... Между другото, тук колегите, които се занимават с кино, знаят добре, че всъщност киното е доста груба работа. Груба като занимание, но от резултатите могат да се получат трепети, които да те подведат, че не е кой знае колко сложно. А това не е така. Например метафората, която в литературата лесно може да я изразиш, в киното не можеш. Да кажем: "Човек лети като птица." Лесно му е на писателя, на поета. Написал го е - колко е хубаво. А сега, я заснеми "човек лети като птица"?! Идва ти на ум - една птица лети, до нея човек маха с ръце, после пак кадър - птица лети, и пак човек маха с ръце. И си казваш: "Тоя ахмак защо маха с ръце?" Не можеш да го докараш до тая метафора, която много леко става с думите, а в киното става грубо. Друга истина е чисто професионалната дейност, където с вдъхновение, прозрение и майсторлък трябва да преодолееш тази грубост, да направиш голямото овладяване на пространството. Такъв прецедент в световното кино, според мен, е Фелини, който най-майсторски успя да овладее квадрата, да раздвижи по една питагорова теорема фигурите си в съотношение на звук, изображение, характер... За себе си мога да кажа, че изпитвам страшен страх, когато почвам да работя. Пълна каша е в главата ми и понеже знам, че е така, започвам да се разтрепервам и да се мъча да събирам отвсякъде аргументи, за да мога да отложа още малко, за да ми дойде в акъла за какво става дума. Почвам сънища, почвам бръщолевения, четене на книги, тръгвам след някаква музикална фраза - дано хвана някаква идея... И виждам, че всъщност аз съм се мъчел, както казва Бешков, да събирам, от разни места да скубя разни възгледи, за да мога да го докарам донякъде. И разбирам за себе си, че правенето на кино при мен е свързано с добре направени компромиси... * * * На въпроса ви какво става, когато приключат снимките и филмът заживява свой собствен живот... Когато се завърта последната ролка, последната репетиция, и се чуе и последната клапа "трак", когато приключи и мишунгът, и всичко е завършено, разбирам, че филмът спря, т. е. отиде си, той вече не е мой. "Ха, честито" - казваме ние и в момента аз се натъжвам. Защото филмът тръгва като някакво дете новородено - поемат го акушерките, само ти казват кой номер е детето и ако имаш кърма, да го храниш малко, дотук... Това чувство специално за мен е много тежко, защото знам какви хубави неща ми е донесъл - сприятелил съм се с хората, с които съм работил, какви предизвикателства съм имал... Ние работихме навремето на любовния принцип, т. е. обичахме си работата и така и не разбирахме какви пари получаваме, дали ги имаме, пък май и не получавахме. "Лачените обувки..." получи трета категория - 1200 лв. Толкова получих, няма значение, не ме интересува. Искам да кажа, че не това е било важно. Важното е, че се разделяш с нещо си. И то тръгва по свой собствен път и ти започваш да гледаш какво си родил. А си го обичаш, мама му стара, понеже е твое дете – може да е куцо, сакато, еднооко, но си го гледаш какво става. Забелязал съм, че когато най-много нападат, най-много се заяждат с моето дете, то ми става все по-скъпо и по-скъпо. Казвам си, горкото, какво стана, че не можа да стане така, както трябва да бъде. И то виновно ли за това ?... * * * Ама, каква радост аз съм имал от моите филми... Развил съм много силно чувство за мазохизъм....Всеки човек обича майка си и баща си. И аз обичам мама и татко. И понеже те са хора неграмотни, от село, аз ги водя на премиера на мой филм. Те са гледали само мои филми. Най-много три филма са гледали, повече не пожелаха да видят. Водя ги на премиерата на "На малкия остров". Аз тогава се бях оженил, от пет дена. Жена ми имаше едни големи очи, две очи едновременно, от тук до тук – значи, четири очи, и клепачите й така се вдигаха половин час и падаха така "как шорох ресниц"… С млечно бяло лице, беше много красива. Аз бях много влюбен и си бях изпочупил краката от спъване по нея в тротоари. Пишех писма, все едно, че съм пленник в Ленинград по време на блокадата. Жестока работа. Тя стоеше с една огромна шапка, като се оженихме, и мама стои, тя е като от земята направена, защото е селянка, и шапката на Саша, жена ми, стои над нея. Един фотограф снимаше и направи много голямо откритие – това лице бяло и това лице, на майка ми. Невероятно нещо. И те вървят достойно една до друга на премиерата. Свършва филмът и аз питам мама какво ще каже. Тя мълчи. А много е важно какво ще каже мама. После вика: "Е, па..." "Какво ти хареса?" "Ами, това водата дето шава, шава, като живо." Аз се изненадах: "А детето? А хареса ли ти как умират героите?" "Кое да ми хареса?" "Дето ги застрелват, дето умират героите." А тя: "Леле, майче, затова ли си учил...? Как умират... ти да беше показал хората да се женят, да се кръщенеят, па да пеят песни, па да си целинат ръце. Я това разбирам убаво. А това, че ще умрем, аз това го знам. Кажи ми как да живея." Искам да ви кажа, че това беше страшно респектиращо... От това по-късно се роди идеята за "Лачените обувки...". В него има една хипербола, в която жените си целуват ръце една на друга. Преувеличавах даже, само да си целуват ръце непрекъснато. Т. е. напускаш реалното, но казваш метафората за целуването на ръцете... После питах баща ми за филма. Той каза: "Е, хубаво е." "Откъде разбра?" "Така, като излизах, ония около мене викат хубаво е. Значи, хубаво е." А майка ми: "Он спа през цялото време, ще ми вика хубаво е..." Баща ми, защото е уморен, заспал на филма, естествено... Та това е част от радостта, за която говорим. Както и при "Слънцето и сянката". Имах съмнения към този филм и продължавам да имам . Ние сме говорили с Валери, че този филм не успях да го разбера, макар че го правих, макар че получи толкова много награди. А се оказа, че наградата си е награда, а твоето чувство си е чувство. А и публиката също като че ли не му обърна много внимание. Защото симбиозата между поезия и кино май не стана. Минаха осем години и организираха прожекция в университета. Гледаха го млади хора на вашата възраст и като започнаха да дерат филма - съсипаха го. И на мен ми стана страшен кеф. Най-после хората разбраха филма. Така че - радостта от срещата с публиката... Аз нямам много добри срещи, имам много добър опит. И от тогава, как да кажа, като че ли развих чувство на мазохизъм. Като не го харесват и на мен вече ми е хубаво. Много интересно, в момента, в който дойде публика и гледа филма, ти започваш да го гледаш с техните очи. И викаш: "Леле, колко е лошо, леле тук как не е станало... Ей сега това ще го отрежа." Не случайно Чарли Чаплин е събирал публика на филмите си преди да ги пусне на екран. По реакциите й той установява къде точно е сбъркал... По време на снимане аз не съм много сигурен и гледам как реагират хората наоколо, онези, с които работя. Шофьора, реквизитора гледам - не им е направило впечатление, и усещам, че май нещо не е наред... Актьорът, като играе пред камерата, иска да бъде харесван и в момента, в който свърши кадъра, гледа оператора. Ако лицето на оператора е усмихнато, той се радва и играе... Бате Димо, бог да го прости, беше феноменален. Той го имаше това – запазеното детско, радваше се непрекъснато, за разлика от други негови колеги, които гледат осветлението и пр., а не разбират, че ти установяваш контакт с човека отсреща. Като свърши кадърът, бате Димо отиваше: "Мама...", целува го по челото, а те всички почват да се радват, играят и всичко е както трябва. С лоши думи песни не стават... http://www.filmmakersbg.org/art-culture-Rangel2.htm

Да, театърът е наистина най- старото сценично изкуство . Още в античността ,древните гърци са се забавлявали по този интелектуален начин . Комедия ,трагедия ,сатира ...Театралните жанрове са много .... Ако го нямаше театъра ,нямаше да съществува и киното . Може би дори бащата на киното е тъкмо театъра . Средновековният театър също е бил уникален ,актьорите са били само мъже ,обикновено пътуващи театрални трупи . ...Разкошът на френския кралски театър . Мястото на жената в изкуството -театър е особено . Куртизанките са били и актриси ,единствените жени , които обществото е допускало да се занимава с изкуство . А гейшите в Япония са били истински майсторки на танца ,свиренето на музикални инструменти ,рисуването върху коприна и калиграфията . Те са били артистки ,в пълния смисъл на думата . Съвременния театър е нещо съвсем различно ,безбройни са поколенията актриси и актьори ,които обичаме и си спомняме . Имах шанса да се запозная отблизо с Бела Цонева ,Рашко Младенов ,Бисер Киров и Светлин Русев . И четиримата са много свързани с изкуството ,по - точно са големи имена в изкуството . Досега с хора ,като тях ме кара да откривам истинските неща в моето собствено изкуство ,да си задавам много въпроси ,свързани с ценностната ми система и въобще артистичното ми израстване . Споделете собствените си любими театрали ,режисьори ,постановки .

Как ще коментирате музикалния формат Мюзик Айдъл ? Мислите ли ,че младите таланти на България имат нужда от подобно музикално шоу ? А вие ,самите ?

Здравейте ! Знам ,че има много хора от всякакви възрасти ,които се интересуват от графичния дизайн и работата с някои дизайнерски и художнически компютърни програми . Ето защо тук ще пусна малко линкове към различни уроци по рисуване с Photoshop ,Corel Draw и Ilustrator .Приятно учене ! http://tutorials.lombergar.com/making_of_envy.html http://www.minimalistic.dk/glasspill.htm http://runaway11223.deviantart.com/art/Vec...torial-30517486 http://www.idigitalemotion.com/tutorials/g...ector_hair.html http://ilaria84.deviantart.com/art/Vexelling-Hair-26449207 http://donbenni.deviantart.com/art/Vector-...ial-v2-16419597 http://www.phazongraphics.com/forum/viewtopic.php?t=2380 http://www.phazongraphics.com/forum/viewtopic.php?t=2380 http://www.idigitalemotion.com/tutorials/g...d_tutorial.html http://www.lunacore.com/photoshop/tutorials/tut024.htm http://forum.studio-bg.com/index.php?showtopic=1203 http://forum.studio-bg.com/index.php?showt...amp;#entry10725 http://effectica.com/showthread.php?t=6147 http://effectica.com/showthread.php?t=6698 http://www.idigitalemotion.com/tutorials/g..._eyes/eyes.html http://forum.weborum.com/index.php?showtopic=763&hl http://www.farlowstudios.com/tutorials/hair2.html http://www.heathrowe.com/tuts/underwater.asp http://http://www.idigitalemotion.com/tuto...2/coloring.html http://www.escrappers.com/spider.html http://www.thegnomonworkshop.com/dvds/sro06.html http://www.melissaclifton.com/tutorial-robot.html http://www.melissaclifton.com/tutorial-face.html http://photoshop.demiart.ru/dhabih.shtml http://www.dwphotoshop.com/photoshop/dragon_wing_jewelry.php http://www.dwphotoshop.com/photoshop/snakeskin.php http://demiart.ru/forum/index.php?showtopic=4747 http://demiart.ru/forum/index.php?showtopic=5665 http://effectica.com/showthread.php?t=5622 http://www.invano.com/tutorials/photoshop/drawingfish.php http://www.tutorial9.net/photoshop/create-a-simple-flyer/ http://forum.studio-bg.com/index.php?showtopic=1073

Изкуството е висша форма на общуване между хората ,защото съграждайки , творейки ние говорим езика на любовта , А любовта както знаете е космическа сила . Мислейки за любовта ,чрез изкуството човек открива нови духовни върхове в собственото си аз. Художникът ,музикантът ,поетът ,танцьорът /въобще човекът на изкуството/ винаги отправя послания към Човечеството . Глобално ,общочовешки и хуманно. Понякога тези послания са критични ,интелектуални или психологически ,но винаги отправени по - този градивен начин ,чрез изкуство ,те са част от езика и посланията на Универсума . Езотеричното значение на изкуството е дълбоко и човек трябва да разсъждава над това ,което вижда ,усеща и разбира ,за да осъзнае и вникне в тези послания . Не са малко и тези художници ,които се занимават съвсем открито с различни духовни практики ,изучават различни религии ,за да развият и творчеството си ,за да придобие то дълбочината на философията и духовния свят . За да постигнат именно този Вселенски език в общуването си с хората ,чрез изкуството си . Разбирате ли изкуството ? Умеете ли да говорите на езика на Вселената ?

Чудесно , ето че си намерихте занимание . Само си купете боички за вълна .

Ето малко снимки и от различните етапи на работа .

Понятието "графити " определно обхващо един доста широк диапазон от техники и видове артистични търсения за уличните художници . Така наречените "writer"-и . Уличните рисунки ,които сме свикнали да виждаме по изоставени сгради ,вагони и автобуси са сериозна част от т.н. стрийт култура ,на хората от улицата . Америка е страната на графити - рисуването . Като част от мoдерното изкуство ,графити -изкуството е достигнало до излкючителни висини и има огромна аудитория от почитатели, от всякакви възрасти . Започнало е като протест срещу "вчесаното и благоприлично , цензурирано " американско общество и е достигнало до изключителни артистични решения . В съвременния свят , то вече е узаконено ,организират се фестивали за графити рисуването и комикса . Много големи фирми , институции , галерии за модерно - изкуство и арт студиа ,са решили своя екстериор именно с графити рисунката . Ето и някои снимки . Повечето ми ученици ,от гимназията в която преподавам са истински "маниаци " , както те сами се наричат на графити - рисуването .

Не ,не са тъкани . Техниката се нарича плъст . Буквално се сплъстяват отделните вълнени влакна в една тъкан . Значи разпъва се едно голямо парче зебло или дебел плат. Подрежда се композицията от влакна върху него ,като предварително сме обагрили вълната , нарисували сме си някакъв проект ,нарежда се хубаво ,като трябва да достигне височина от 10 см ,навива се това цялото на руло ,полива се със сапунена вода и се набива с една дървена тупалка ,докато се сплъстят отделните пластове велма . И не получим всъщност т.н. плъст . Доста здраво трябва да се налага ,за да се получи това сплъстяване . Хем ,човек се освобождава от негативната енергия ,хем създава нещо красиво .

Всъщност идеята и организирането на всички около това начинание беше на една млада майка и актриса - Полина Стоянова ,идейния проект ,тръгна тъкмо от нея . Тя ме потърси заедно с другите художници ,които също са много млади и зелени ,държа да отбележа . Аз много харесах идеята й да се изрисува стената . И на мен ми хрумна , тъйкато е детска ,да се използват истински детски рисунки ,и затова я развих с моите ученици . След това Криша -Кристина Баракова /една от колежките - художници/ ,снима всички картинки , обсъдихме ,кои неща ще използваме и тя всъщност направи проекта . Междувременно Полина отстоя на всички сблъсъци на общината ,защото тя ходи да се занимава с тях . Първоначално го отхвърлиха , но тъйкато кмета се смени , новата управа погледна благосклонно на тази инициатива . Все пак ние едва ли не ,им предлагаме нашия труд напълно безвъзмездно ,за да оформим едно публично градско пространство ,единствено искахме да осигурят материалите да го изпълним . Оказа,се че одобриха само част от проекта , примерно не дадоха пари за награди на децата . Наложи се да намерим допълнително спонсори . Слава Богу, Полина усля да се справи и с това. И започнахме да рисуваме ,аз, Ивайло Бирников и Кристина Баракова , Поля също ни помагаше в отделните етапи . След като свършихме с рисуването си избрахме един ден в който да поканим журналистите и децата с техните родители и да "Открием ", нашата стена , "Приказният свят " на нашето детство . И така ,всичко завърши с много усмихнати лица на деца ,които и сега продължават да прииждат да си играят на нашата плошадка с шарена стена.

Fiber art - изкуството на нишката . Онази нишка ,която е живителната тъкан на света . Изкуството на текстила в България има много добри традиции. Все пак сме запазили като отделна специалност дори - Приложни Изкуства - текстил ,в Академията , този вид изкуство. В цяла Европа и Америка текстилът е сведен до приложно изкуство или просто предмет от специалността Мода . Но В България , човекът , който създаде специалност текстил в НХА се нарича Марин Върбанов . Изумително интересен е съвременният , модерният текстил . Използват се всякакви нишки , тъкани и необикновени материали , които са вкарани много често в уникална техника ,уникални решения на художника - текстилец . Аз съм много пристрастна , към този вид изкуство , което никак няма да скрия . Специално тук в тази тема ще говоря за техниката плъст . Това е много особен вид техника на текстила , която предполага изпозлването на естествени материали ,като вълна и вълнени влакна , копринени нишки ,памучни вътъци . Освен ,че в момента е изключително модерна навън ,техниката плъст е съвсем традиционна и за Българите . Много древна технология за правене на дрехи и всякакви текстилни изделия . В случая ще покажа тук няколко снимки на една известна западна текстилка художничка , която аз лично намирам за удивителна . Много български художници - текстилци също работят в техниката плъст ,но в момента не разполагам с техни снимки . Много различно от останалите изкуство е изкуството на текстила ,възможно е да се предадат много философски идеи ,чрез текстурата ,тъканта , цвета , наслагването на тъкани.Изобщо нишката като възможност за създаване на артобект е част от езика на вселената .

Неуморна съм да ,този проект е осъществен отдавна ,още септември ,октомври го направихме . И то, защото общината толкова протака финансирането на проекта . Наложи се да търсим и допълнителни спонсори ,за да направим цветна една детска площадка ,точно на центъра в Ямбол . Няма да разказвам за трудностите около това . Защо всичко е толкова лесно за твореца ,що се отнася до изкуство и толкова трудно да го реализира в материалния свят. Просто толкова енергия се хаби за това ,творческа енергия ,с която може да се създаде още едно произведение на изкуството например . Но истината е такава ,че България и българското общество изобщо не са дорасли за изкуството . Ние тук обичаме да коментираме масовото ,това ни забавлява . Това е стойностно за нас. И интересно . Радвам се ,че има необикновени деца ,с такъв заряд за изкуство и толкова богат вътрешен свят ,че масовите хора никога няма да успеят да ги погълнат . Има и необикновени хора ,които развиват необикновенното в себе си ,мечтаят за това . Има и родители ,които умеят да виждат необикновеното в децата си и развиват тъкмо тези качества в тях. Изобщо европееца и европейската култура е съвсем различна от нашата . Колкото повече пораствам ,толкова повече се убеждавам в това . Тук тълпата определя обществения вкус и културните тенденции . Тук необразованите хора са гигантите на обществото .

Хахаххахаха,това не е крайния завършен вариант ,това е само проекта ,на снимката с децата се вижда част от истинската вече направена стена . Аз утре ще я снимам ,защото май от завършения вариант много не са ми останали снимки. Значи за един художник това е лесна работа , в случая бяхме трима , )0 и една актриса. Но ,ако хора - любители или непрофесионалсти се захванат с нещо такова ,единствения начин да се справят ,който на мен ми хрумва е просто да разпечатат проекта си на винил или някакъв текстилен печат да използват и после това голямо платно да се залепи или опъне на рамка /примерно като билборд / Сега дигиталните машини позволяват толкова много .

Ина,ще разкажеш ли нещо повече за тези техники и тяхното приложение,ако не е сложно разбира се. Много ми хареса ефектът (запазва се идентичноста в случая на детските рисунки)и май спестява доста ръчен труд ако не се заблуждавам. Поздрави за идеята! Зравей ,Нина ! Ами какво да ти кажа ,всичко е ръчен труд . Значи след като обработихме на тези програми нашия проект ,направихме мащабна разпечатка в размер 1:1 ,само на контурните линии . Стената е 60 кв. м, значи ние разпечатахме с такава големина целия , проект /графично/ . След това прехвърлихме контурната рисунка на стената, като повторихме линиите с въглен и след това ги отпечатахме . Един вид получихме една огромна линеарна рисунка . След това започнахме да правим всички равни петна ,като предварително си поръчахме точните цветове от проекта на един от магазините "Спектър" . След като приключихме с равните петна в проекта , преминахме към рисуването със спрей ,което всъщност е същинската част от рисуването върху стената , като се постарахме да запазим точно стилистиката на детската рисунка .

Много пъти са ме питали : Какво е да можеш да рисуваш ? И аз много пъти съм отговаряла " Всеки може да рисува , всеки може да композира , да създава цветната хармония ,да търси ритъма от форми и свободно ,творчески да взема решения . Всеки е художник ,стига да повярва в това . Децата ,особено най- много носят чистотата и откровеността на този , който създава , природата на твореца ,в себе си . Невероятно е да работиш с малки деца ,толкова се зарежда човек от допира с чистата им чувствителност и искреното творчество . Няма да забравя часовете ,които имах с 2 и 4 клас ,бяха нещо неописуемо . Като резултат от нашите занимания остана една изрисувана стена , точно на центъра в нашия град . Нарекохме я "Приказният град на нашето детство " . Всъщност първо им пуснах темата в училище и учудващо , но се събраха много , много рисунки на всякакви фантастични градове и светове . От ледени царства до страна на цветята и елфите . От извънземни до летящи дървета и т.н. От тях избрахме няколко ,които обработихме на Фотошоп и Корел Дроу и в крайна сметка получихме една огромна композиция от елементи от детските рисунки . Работихме 3- ма млади художници и една актриса , за 1 ,2седмици успяхме да превърнем огромната бяла стена в "Приказният Град на моето детство " Ето малко снимки тук от нашите занимания и крайния резултат . В крайна сметка ,нашата стена може да бъде видяна от всички хора , които живеят в град Ямбол , намира се точно срещу Общината . Надявам се този проект да послужи за много идеи на майките ,чийто деца имат желание да рисуват или пък на самите майки ,които рисуват .

Здравей ,познавам се лично с авторката на картините от мъниста . Тя е от Стара Загора и има кръжок ,занимава се с деца , които са сирачета. По - миналата година се запознахме на Панаира на Занаятите. Изключително жив човек е тя ,дълги години е била началник на ЖП гарата в Стара Загора. Тя имаше една много особена теория за цветовете и мънистата ,обяснявала ми е надълго и нашироко техниката си и как точно си подбира мънистата . Какви видове има ,по - матирани , по - перлени , чисти цветове ,смесени няколко нюанса и така изкарахме заедно цял месец във Варна . Тя много искаше да я науча да тъче на вертикален стан .

Тук обектите ,които виждате - 2 лампи , са превърнати в художествени обекти , в скулптурни предмети на изкуството от 2 съвсем различни авторки . Съвременният интериор ,съвременната естетика и начин на живот ,отдавна са задействали хората на изкуството , да превръщат всичко в изкуство . Включително и предмети , които използваме по някакъв начин в ежедневието .

Виното , определено има асоциативна връзка /и то в много отношения / с кръвта . Аз дори и наяве, когато пия вино, го пия само с верни приятели .В повечето случаи с майка ми и баща ми . Посвещаване , тайна , истина , тайно общество .Тайна истина, която знаят само определен кръг от хора или посветени . Вече зависи от ситуацията , в която сме поставени сънувайки , обстотятелствата и подробностите .

Ау , Надя ,направо ме разби с Ерик Клептън .