Inatari

Последният ми сън ,който не ме оставя на мира от преди 1 седмица : Сънувах че съм част от почвата ,някаква мискроскопична частица от земята , имаше много растения ,които сякаш бяха порастнали от мен . Стъбла на цветя . Съвсем ясно разговарях с тях ,колкото и лудо да звучи това. Разговорът ни беше свързан с моите опасения ,че няма да се справя тази година да си направя колекцията,с която трябва да се дипломирам . А те ми отговориха с визуална информация . Като ми показаха как ще изглежда колекцията ми от дрехи . Видях един вид цялата колекция ,на главите на хората ,които ги носеха имаше златни маски и изглеждаха точно като някакви древни божества. Колекцията ми ще се казва "Future Ethno ", и аз наистина правя едно изследване на древните техники и търся характерното за дрехите на хората в Непал , Перу ,Индия , Мексико. Изобщо тотално съм потънала в древността. След този сън колебанието ми ,че няма да се справя изчезна. Маските бяха направо като златни шлемове ,които покриваха и раменния пояс.

Има спекулация , така е .Малко като в "Криворазбрaната цивилизация", хах. Но естествено ,че има послания в изкуството ,те са толкова видими ,колкото самия автор пожелае да бъдат . Преживяванията му ,/на автора/ , също носят своите послания , които са от един различен надземен порядък ,както вече казах. Дори ,когато едно дете рисува трудно разбираемата си картина ,там има лично творческо преживяване, има и послание в цвета ,във формите . Да не говорим колко са директни посланията в модерното, концептуално изкуство. Понякога дори са в твърде суров ,твърде буквален вид. Изобщо няма трябва и не трябва в изкуството ,няма грешки и някакви рамки или условия . Има само опитности . И те са най- ценното .

Доста интересни неща съм виждала в японския балет и пантомима , при тях има натрупване на вековни традиции. А иначе френската школа ми звучи най- модерно и с интересна хореография . Обичам и класическия руски балет. Но в един момент ми се ще да видя адекватност в това великолепно и класическо изкуство - балета и там тенденците на модерния пърформанс влизат в пълна сила .

Приказност може да има във всеки един текст ,освен в мелодията . Според мен нещата си идват на мястото ,когато имаме всичко в точните количества и с точните изразни средства . Друг е въпроса ,че текстовете наистина много често се оказват тежки ,неподходящи и без тази насистеност ,която присъства в музиката . Особено прави впечатление в българската съвременна музика ,а пък и в западната .Но пък колко страхотно е ,когато всичко си е заредено с нужната информация и има своето място в една музикална композиция. Макар ,че музиката ,която слушам е доста освободена от текстове ,понякога се връщам към тази с текстовете и темите . Аз самата съм привърженичка към тенденцията да се разглежда непредмета и да няма разказване изобщо на някаква конкретна история в изкуството , да не бъдат нещата буквално казани ,дори и с клипа и визуализацията на музикалния продукт ,картината или романа .

Любим роман ми е" Винету" на Карл Май . Много отдавна не ми е попадал роман в ръцете ,трябва да призная.Все чета специализирана литература. Чакат ме около 10 нови книги ,които съм си купила и все нямам време за тях. Последно прочетох "Бягащата с вълци " на Клариса Пинкола Естес. Много ме впечатли ,защото тя е една удивителна жена . Кантадора ,разказвачка на приказки ,а освен това психолог и склуптор.

Забелязала съм ,че най- добри отговори получавам от Таро ,когато близки хора ,мои приятели правят това за мен. Хора ,с които имам силна духовна връзка .

Ок,jul.Ще се радвам . Междувременно искате ли да си направим друга среща на Портала на 18 ти октомври ?

Ами допреди 4 години ,никой не би ме питал подобен въпрос от приятелите ,коите ме познават ,защото знаят ,че бих избрала любовта. И вече съм го правила ,прекосявала съм Океана ,заради любовта. Но вече не бих го направила. Имам важни неща за свършване в живота си и знам ,че когато имам и любовта все ще се намери решението .Все ще се наредят нещата . Самото поставяне на избор от съдбата между любим човек и кариера някакси не ми вдъхва увереност .Мисля,че когато имаш истинската любов,онзи правилния човек,всичко става от само себе си .Намираш си работата ,която искаш да работиш . И така . Но не мисля ,че е удачно да се жертва,което и да било от двете. Не давам нито любов за кариера,нито кариерата си за любов.

В тази връзка, как би рекламирала ти наприемер прахосмукачка, пароловител или нов прах за пране Какво според теб би било артистичното в тези продукти и има ли разлика дали е презентирано в електронни или в печатни медии, отделно в интернет. На какво би заложила? Дори самия продукт да не носи някакво артистично съдържание ,както е в повечето случаи ,авторът би трябвало да изходи отново от вица в рекламата .Както вече казах ,това е основното ,идеята ,в която да има и малко абсурд и хумор . В момента в галерия "Академия " има изложба "Плакат ",на специалност Плакат и рекламен и графичен дизайн ,която откри професор Иван Газдов. И ако ти , Мона отидеш и я разгледаш ,ще видиш ,че във всеки един плакат /има дипломни и студентски работи / ,независимо дали става дума за театрален,филмов, продуктов плакат присъства вицът,или основната авторска идея,абсурдът. Ако в рекламния материал няма тази основна идея ,става ясно ,че не е продукт на професионалист. А и в рекламите ,които ти самата си публикувала тук го има абсурдът,вицът. Между другото на 8 октомври от 18,30 часа на Шипка 6 се открива Биеналето по дизайн ,което ще протече едновременно на всички етажи ,във всички зали до 29. Ще има и нощ на дизайна,както и много лекции и презентации . Ще бъдат експонирани много проекти и макети ,свързани с рекламния дизайн, индустриалния дизайн и модния дизайн ,така ,че ,ако те интересува заповядай !

Аз не мога да разбера за коя събота говорим ? Освен това ,въпреки ,че имам желание да дойда ,няма да се оправя сама до Боянската църква.

Силвия и аз се изненадах .Ще се радвам да се видим .

Днес отново имах дежа вю ,макар ,че незнам дали е това е точната дума ,за това което преживявам. Просто ,през последните няколко години ,/визирам псоледните 4 г./,нещо определено се случва. Разсъждавайки ,мислейки по един малко отвлечен начин за различни проблеми в живота ми ,изникват разни образи и събития ,просто виждам как ще се развият събитията в едно по- далечно бъдеще ,понякога става дума за 1,2,3 години напред. Повечето неща ,които виждам остават като информация ,вече веднъж видени , в мозъка ми и аз ги преживявам често отново и отново ,докато не се случат . Примерно днес ,докато бях потънала в разговор с един човек ,изведнъж видях цялата ситуация отстрани ,някакси излязох от себе си ,и се видях ,през очите на другия човек и си спомних ,че точно този момент на прозрение ,бях предусетила още миналото лятото ,докато мисля ,за нещо съвсем различно. Някакви детайли , малки мигновени моменти извикват това чувство ,за вече видяно,предусетено и преживяно . Изобщо дежавю- то при мен е видяно и изживяно предварително в мисълта ми . Все повече се сгъстяват тези моменти . Проблемът е в това ,че нещата ,които виждам са абсурдни и немислими за мен ,в момента в който ги "виждам" и "усещам" в ума си и след това ,когато се случат вече са дежа вю. Повечето пъти ,когато имам подобни "виждания"и изживявания ,ги намирам за абсурдни и невъзможни . Забравям за тях и ,когато се случат си спомням за онова мигновено виждане в мисълта ,което в повечето случаи съзнателно съм отхвърлила ,като невъзможно и нереално да се случи ,но то се случва. Абсолютна мистерия е това за мен как точно става ,защо се появява тази предварителна информация за събитията ? Дали целият ми живот ще мине под знака на дежа вю ?

За мъжката красота две мнения няма. Мъжете могат да бъдат много красиви ,да те накарат да полудееш по тях ,ума да си загубиш от всеки техен поглед . Както един мъж гледа,когато е привлечен ....това не може да се сравни с никакви други начини на общуване ,хахха. Едно е сигурно . Само мъжът може да допълни жената по най- добрия начин . Без емоционални излишъци , без илюзорни представи ,просто бъдейки до нея . Това е... ,както и жената . Само тя може да облекчи ежедневното натоварване и стрес в него . Да го накара да изпита удоволствие и хармония. Щастлива съм ,когато чуя да си приказват майка ми и баща ми ,от някоя друга стая ,така все едно целия свят е техен .По точно тя е неговия свят и той е нейния свят . Изумително . Но реалността на младите хора е друга . ... Новото поколение тийнейджъри ,също е много красиво . Все повече влюбени млади хора ,щастливи ,целуващи се , необременени. Дано да имат късмет .

Ръцете на човек ,всичко е написано там . Всяка едно действие и потенциал , проектираното бъдеще . Обичам много ръкостисканията ,защото ми дават непосредствиена информация ,за цялото състояние на човек ,в момента. Майка ми редовно ме кара да и правя масажи . Медиатори са ръцете , беше написал някой от форумците ,в някой от форумите. Така мисля и аз . Цялостното разположение на духа и емоционалните краски могат да бъдат почувствани от допира на ръцете. Дори ,когато се прави портрет,с полуфигура, най - важното е да се улови състоянието на лицето и ръцете. Всичко останало е обобщено. Начина по който е позиционирал човек ръцете си ,издава толкова много и от характера му и цялостната му нагласа. Огромно съсредоточаване от енергии има в ръцете. Особено при дейните хора.

Здравей , Орлине ! Няма как да се засегна от твоето мнение , защото всеки е свободен да каже това ,което мисли. Но в никакъв случай не съм съгласна с извода ,който си си извадил за мен ,че се плаша от мъжете и техните цели.Напротив ,факта че комуникирам с толкова хора от мъжкия пол ,че имам приятели и чисто професионално съм в тандем дори най- вече с мъже,означава ,че явно имам доста наблюдения в тази посока,просто аз не говоря от позицията на човек,който няма допирни точки ,отношения и изхожда единствено от психиката си ,а напротив говоря от позицията на собствения си житейски опит . Съвременната жена ,казваш ,че не е цвете за мирисане. Ами ,ако намираш смисъл да кажеш ,защо мислиш така,напиши го в темата за жената. За мен би било интересно да чуя твоето истинско мнение по въпроса, не само кавалерското отношение. Макар ,че дори и в тази тема жената беше споменавана и квалифицирана неколкократно . Аз споделих собствените си опасения. Не само за мъжа ,а и изобщо за отношенията , между мъжа и жената. Това е което съм видяла в живота и съдбите на много хора. Неща ,които не са благоприятни нито за мъжа ,нито за жената. Разбира се всичко има негативна и позитивна страна. Това е само едната страна на нещата . Тази ,която е продиктувана ,просто от реалната ситуация и обстановка в България. Последиците са големи за младите хора ,мен за това ме боли. Аз съм на 27 и съм решила да не живея в България ,защото семейният ми живот ,както и професионалният ми живот би бил невъзможен , поне засега.

Орлине,не ме разбирай погрешно . Аз обичам мъжете ,обичам цялата им природа.Дори тъжа за нея, мъчно ми е .Дори тежко ми е ,че мъжете са толкова подтиснати . Обичам и собствената си мъжка половина , която ме прави дейна, креативна и динамична. Въпросът е ,че в момента това е някакво масово явление в България. Не мога да видя тази воля,стабилност и ориентираност за която ми говориш ти . Може би се отнасям цинично към ситуацията . Но някакси липсва каквата и да било устойчивост и бъдеще в отношенията между хората. Направо се плаша. Мои приятели си имат вече деца ,/хора ,които аз много обичам и мъжът и жената,млади хора / ,но все-още не се чувстват сигурни за да пристъпят към брак . Други мои приятели са заедно вече 12 ,13 години ,но също се чувстват зависими от родителите си и не се решават на подобна стъпка . Дори не живеят заедно ,защото не могат да си го позволят. Като именно мъжът в тази ситуация се чувства слаб и категорично отказва да поеме каквата и да било отговорност ,първо за себе си ,а какво да говорим за семейството си . И още хиляди такива половинчати и нерешителни отношения съм виждала между хората . Други живеят заедно 2,3,4 години ,но също не се решават на подобна стъпка , просто заради стегнацията ,за работа ,за издръжка , за храна . Изобщо живеят на ръба на екзистенциалния мимимум . И никой не е виновен за това. Просто това е животът в България. Иначе обожавам мъжете ,чудесни са , вдъхновяват ме да живея и изобщо ме вдъхновяват.)) Но като че ли всичко това е подтиснато до ниво имагинерност и подсъзнание . Цялата мъжественост е натикана в някакви ъгли на съзнанието на мъжката половина. Много окована и влачеща се по периферията на човешката природа. Повечето ми приятели са мъже и изобщо не ги възприемам като приятелка с фалическо обаяние ,хах. Напротив ,това са хора ,с които имам много силна духовна връзка , с които обменям идеи и взаимно откриваме нови неща. За приятелките си дори нямам толкова идеи и заряд в общуването . Просто прекалената сантименталност и разводненост ме изтощават , обездвижват . И лиспата на потребност от търсене ,от философско някакво размишление ,от абстрактни и не така битови предмети на обсъждане ми лисват и то умопомрачително . Просто не издържам повече от веднъж или два пъти в седмицата да се виждам с такива приятелки . Изпитвам единствено емоционална някаква потребност ,съвсем егоистично погледнато . Но и женската хармонична и интуитивна природа , ме е спасявала много пъти от психологически колапси и неблагоприятни взаимоотношения . Изобщо ,благодарна съм на всички хора около мен . Благодаря им ,че ги има. Всеки е оставил следа в мен ,което е чудесно .

В България изневерите са направо миниатюрни ,в сравнение с изневерите на хората ,които живеят в Ню Йорк ,примерно . Това е сигурно . Ние живеем по едни стандартни ,балкански модели . Всички ,които излизат от рамките на това са единици. Модерните семейства без брак,но с деца са много малко в България. Разбира се, ако не броим циганите и малцинствата. Гей- обществата също са в умален вид в България. Обикновено изневери си позволяват заможните хора ,главно мъже,привлечени от мисълта за забавления и притежание на нов асортимент жени . Изобщо нямаме нито свобода ,нито права в отношенията си . От една страна е добре да има вярност в брака и истинност в отношенията ,но най- важно е да има любов. Американците ,примерно нямат никакви скрупули в това ,брак ,развод,изневяра. Изобщо семейството е една свободна единица ,необременена от рамки на обществото . Щом не изпитват нищо един към друг 2-ма души ,независимо от върастта ,просто се развеждат и така. Изневерите са много чести ,особено между по- младите хора , които са в разцвета на силите си. Изобщо сериозните връзки са рядко срещани в големите градове,където всички главно работят . Любовта остава на по- заден план ,за етапа от 35-45 годишна възраст ,когато човек се е установил по някакъв начин в обществото и като че ли му остава само това , да създаде семейство. В Русия има много шантави отношения между мъже и жени ,изобщо абсурди в отношения ,постъпки и характери . Изобщо хората и отношенията са различни . В Европа ,като че ли са най- цивилизовани нещата ,някакси подредени ,разбираеми . Нямам идея как е в Азия примерно или Африка . Но все - още светът е много неразвит ,много нецивилизован . Лично за себе си ,не намирам никакъв смисъл в изневярата. За мен това е глупава постъпка. Напълно безмислени са подобни отношения между хора ,които си изневеряват и не целят да са истински в отношенията си. Пълна загуба на време и ресурси.

Мисля,че мъжете са много различни като поколения. Изобщо хората. А и да не говорим за хората в България. Всяко поколение мъже си носи своите положителни черти ,както и недостатъци. Не харесвам това в младите мъже ,такива каквито ги познавам във възрастта до 30 години ,че повечето са много уплашени ,много неориентирани ,без почва под краката си . Живеят с родителите си ,изцяло са под влияние на майките си . Изобщо все още не могат да се нарекат мъже. Младите жени ми се струват по- зрели , имат ясна представа какво искат за себе си от живота и как да го постигнат. Просто по- оформени мозъци ми се струват. Въпреки ,че имам много приятели ,мъже в тази възраст. Много малко от тях са независими от родителите си и с ясна представа какво точно искат да правят с живота си . Иначе са големи сладури ,но какво от това. Тези ,които са във възрастовата група 30-40 и не са женени са толкова страхливи и неспособни на истински отношения. Не им е много лесно да имат връзка с жена на същата възраст ,обикновено се впускат в разни авантюри с непълнолетни момичета. От младите жени изпитват истински ужас. От съвместнен живот и отговорности бягат през девета земя в десета. Тези ,които са женени като че ли повече са уравновесени и имат някаква идея за живота си . Има и опасност да се превърнат в истински чичковци на 35 ,примерно ,но зависи как ще се стекат нещата. Имам приятели и в тази възраст и женени и неженени. Мисля ,че семейството и социалния статус са много определящи и за мъжете и за жените. Работата и начина по който си изкарва парите човек ,социалния му кръг ,от колеги,приятели и познати също са много важни за неговото развитие. Но най- много не мога да намеря начин за общуване и въобще за разбиране с мъжете около 40-50. Тези хора от прехода.Такова балканско отношение към жената и света,трагедия. Толкова ограничено и подтиснато въображение, ужас. Значи тези мъже между 40- 50 ,ми приличат на ядосани бикове ,обикновено с коремчета ,пиещи ,пушещи ,в не много добра кондиция. Те изобщо не знаят как да комуникират с една жена . Говорят си единствено с други мъже ,пълна дескриминация ,дори и към собствените си жени ,с които също не комуникират . Общуват единствено с майките си .Абе балканска история. Навън не е така. А и все пак има интелигентни ,образовани мъже и в България. Но в момента е такава стегнация ,че това се отразява изключително на мъжката половина . Изобщо на смейните и любовните отношения между хората. Смазани в едно икономическо менгеме и скоро няма да се оправят нещата. Колкото и да е чудесен един човек ,когато е подтиснат по всякакъв начин ,просто настъпва колапс и пълно ограничение на развитието му . Има и един нов тип ,много добре отгледани в София мъже , типични юпита , здраво потопени в матрицата от работа,работа и пари,пари и работа ,които се интересуват единствено от този аспект на живота си . Възрастовата граница е 25-35. Това е положението в България. Животът е труден за всички . Жените не са по - добре. За всички е трудно . Но това е друга тема.

Както всяко нещо има живот и път и развитие ,така и съзнанието има свой ,собствен съзнателен живот. Най- чудесното във всичко това е пълната свобода и контрол ,която притежава всеки един от нас ,над собственото си съзнание. За мен да си съзнателен в живота си ,означава всичко да минава през едно по- различно пространство на ума. Място,което е високо над житейските обвързаности ,високо поглеждане над аза и всичко онова ,което сме създали вече до този момент в живота си . Защото ние сме си и авторите на житейската диря,която оставяме след себе си. Пространство на ума ,което знае повече от моментното отъждествяване със самоличността ,която сме изградили в този живот. Съзнанието и животът на съзнанието представляват опитностите , творческите игри ,сблъсъци и всички онези ситуации на поставяне на ума,сърцето и тялото ,които сме имали до този момент. А това ако трябва да се съпостави с една малка човешка самоличност - психика е просто като да сравниш по възможности силата и бързината на 10 000 коня спрямо един . Колелото се върти всеки път на различни обороти. Как може да живее човек ,без да използва съзнанието си ,това мисля ,че не е възможно . Просто съзнанието е връзката с Макро света,с Вселената.

Както с всяко нещо и с интуицията трябва да се внимава. Това се отнася повече за жените ,защото при тях интуицията е толкова свързана с чувствата ,изобщо женската интуиция е по- скоро чувствознание . Има един опасен момент на пренавиване на емоционалната разтегливост ,в който много лесно може да се премине границата и някъде по пътя да се скъса важна нишка . На мен ми се е случвало това многократно . Имам на ръката си линията на интуцията ,примерно ,както и често виждам моменти ,кадри от бъдещето , незнайно за какъв период от време. Но все пак това е особено състояние и трябва да се внимава. Усещам ,че имам някакъв праг на възприемане и когато се преминава твърде често този праг на чувствителност има опасност от психични заболявания , което никак не е маловажно . Затова ,когато усещам , че прекалено дълго съм в това състояние ,гледам да вляза в някакъв контекст ,конкретност на реалността. Да се скрия от собствената си интуиция. Не повече от три ,четири секунди трябва да е човек в състояние на чувстване на интуиция. Може да са няколко тура от 3,4 секунди ,но не повече . Наведнъж е направо изваждащо от равновесие. Не ви съветвам . Добре е човек да има подобна чувствителност ,но не винаги е здравословна в по- големи количества. Особено ,ако той самият не е подготвен за това ,което ще види и разбере.

Последната постановка ,която гледах ,беше "Клюки от ада",с Васил Михайлов,Ивайло Христов. И една млада актриса,чието име така и не разбрах . Постановката беше чудесна , много добър текст . Много добро поставяне и от Ивайло Христов, който се изяви и като режисьор. Комедия по френски с много лют сос от екзистенциален хумор. Наистина буквално може да приемете това. Заглавието е особено добре намерено и изразява общия тон на постановката. Ще ми се да видя още по- модерни неща. Има глад за млади актьори ,за нови имена. Стига вече с еднопосочно ориентираните културни прояви на затвърдени театрали и легенди . Името осигурява посещаемост наистина ,но нали преди всичко трябва да се прави изкуство вътре в един театър. а не само да се продават билети с познатите имена . Като че ли други по - големи причини, би трябвало да свързат хората в това свещено пространство от сцена , светлина и тъмна притихнала зала. Време е да се даде път и на другото поколение ,а не само случайни единични пробиви да нахлуват на театралната сцена ,достъпна само за корифеите ,застанали там през последните 30,40 години .

Още една кратка история Разказвам отново с картини ,въвлечена в собственото си аз . Трагична въвлеченост. Разказвам поредната кратка история от преживявания с езика на картината ,с образа. Колебливи приказки на жълт фон ,история на жената ,история на визията за бъдещето. Единствено тонът ми е категоричен ,добре отгледан и платежоспособен. Като ,че ли това е от голямо значение ,за да се уверят всички в истинността на историята ми . Бъдещи цветове ,бъдещи форми ,влизане в далечни представи . Рисувайки кратко с едно движение ,казвам малките синтезирани неща. И в това е цялата одисея ,да разкажеш само онова ,което има значение ,има бъдеще. Ще разкажа историята на сърцето си , постъпателно ,едно след друго ще натрупвам големите платна с истории. Важно е това да бъде историята на моето сърце . Заедно с всички трептения ,с всички приливи и отливи на цвят и форми , динамично с настроение ,с усмивка ,ще разкажа историята на собственото си сърце . Ако някой ме попита кое е най - важното и най- тъжното парченце от мен ще му посоча именно сърцето си . Отвън ,богати пейзажни повърхности . Актове на аза. А малките крачки на сърцето никой не ги брои . Затова ще разгледам сърцето си , ще го предоставя като история на другите.

Да,знам че има път ,през времето и измеренията и пространството. Но не могат да се прескачат еволюционни стъпала ,когато става дума за цивилизации. Повярвай ,всичко е абсолютна йерархия в Космоса. Колкото и да представлява микроскопична миниатюра една цивилизация ,тя има собствен път на развитие и аз знам какво ще бъде то за нас в следващите 500 години . Ние едва сега се разгръщаме ,тотално сме в началото на развитието си ,колкото и апоклиптично да са настроени много хора. Сега започваме да съзряваме,урок номер едно предстои .

Здравей , Силвия! Бъдейки в хармония със себе си,човек има много добри предпоставки да бъде в хармония и с останалите ,но в никакъв случай едното не определя другото. Винаги има избор и елемент на творчество в тъканта на Вселената . А именно изграждането на хармонии ,мисля ,че е част от Нейното тяло . Свободната воля ,творчеството в битието ,избора на съществуване във всеки един момент е нещо непридвидимо и се определя единствено от желанието ,потенциалите ,концентрацията и творческите сили у всеки един човек . Много хора са доволни и хармонични в живота си ,но трудно намират хармоничните отношения с останалия свят. Трудно създават приятелства,семейства и т.н.

Хахах,валентиниус,виж как добре се разбрахме тук с една дума. Естествено ,че така си представям нещата - многоизмерно. Да, хората генерират и творят в собствените си кълба ,защото творческата им същност в момента се открива и оформя. Ние сме в началото ,току- що се събуждаме от началния си единичен ,кармичен и елементарен път на развитие. Кармата и битието са наистина един непрестанен еволюционен консенсус, където всичко е все-още в твърде моно -единичен вариант . Но бъдещето ще бъде различно , ще има дори полисъзнания ,няколко същества ще творят заедно в едно съзнание ,тотално сливане и оформяне на нов тип много по- сложни фини субстанции. Това е апокалипсиса на половете и единичните същества. Времето ще координира единствено скоростта на преминаване изобщо движението вътре в самата реалност на битие. Времето е само една разгъвка на битие ,разгъвка на реалности ,разбира се сложна физическа разгъвка .Но само по себе си не е нито път ,нито развитие , нито потенциал . А просто орбита на движението ,траектория. От значение е всичко онова,което проектира самата реалност или съзнанието ,което твори ,точно в този момент от развитието на Вселената . Всичко ,онова ,което се случва във сферата.