Inatari

Мискомуникация има защото не сме единни, и ще има заради ненавистта и липсата на елементарна положителна постановка у някои, елементарна колегиалност и елементарно уважение, което човек излъчва, когато комуникира с някой, когато има събеседник, въпрос на култура и въпрос на ценности. С презрение и омраза не става! Просто трябва цялостно въртене на 180 градуса на психиката у някои, за да има успешна комуникация. Както и да е искам да кажа, че подкрепям всички хора, които имат дръзновение в себе си, които мечтаят и работят за мечтите си, независимо дали са в пределите на България или по света. Радвам се на успехите на всеки, който дерзае и който носи откривателството в себе си. Жалко е да се изпокарваме и да се надпреварваме кой по и най, при положение, че сме толкова различни! А истината е в различните, в дръзновените, в мислещите! Изпитвам негодувание и жалост, когато слушам някои от новините по телевизията, наистина се разочаровам, но това ми дава импулс да изградя нов живот, да се вслушвам в идеите на хората около себе си, да отсявам добрите хрумвания и да ги подкрепям! И така са много хора, не се оставят на яда и негативизма, а търсят в собствения с живот как да подкрепят стойностните идеи, като това не винаги включва пари, но има пак материален характер, като осигуряване на пространство и публика, дебат и дискусия върху проблеми, които смятаме за значими, които провокират някакъв вътрешен драйв за действие! Подкрепата е нужна на всеки и е добре да намери и материалния си и духовния си облик. Помагала съм на много колеги да осъществят идеите си, както и те на мен, затова винаги съм мислила, че без приятели и съмишленици не може, помагайки някому това ми дава сили и вяра, че въпреки трудностите, това да бъдеш човек е над всичко. Още повече, когато ясно се вижда дефицита на подкрепа в институциите и обществото за културата и значимите идеи в изкуството, това ме прави още по непоколебима, в последните години станахме близки и познати с много хора, които симпатизират на младите в изкуството, които осъзнават нуждата от подкрепа на културата и важността на отпечатъка, който оставят новото поколение автори. Просто всеки е на някакъв фронт и там дерзае, но не бих обезличила и омаловажила личната борба на никой! Просто сме различни и всеки осъществява доброто и наличните ресурси в себе си в различни среди!

Големите хора не се озлобяват към каквото и да е, не разсъждават от гледна точка на нараненото си его, а пак се обръщат с грижа към останалите, но това са големите хора. Малките хора живеят от утвърждаването на егото си и се озлобяват по ужасен начин, когато то е наранено. Всеки може да си даде сметка към кои хора принадлежи. Не е вярно, че образоването ни е в колапс, и сега си имаме децата с медалите, със световните награди и т.н .И винаги ще ги има. Проблеми има в образователната система и винаги ще има, точно както на всякъде по света. Не пиша за моловете и за убитите възрастни хора, защото мисля, че не е по темата, но имам мнение и естествено им съчувствам, но отказвам да пригласям на някой забравил идентичността си. Отказвам да изпълня сърцето си с омраза към народа си, също няма да го направя.

Ето за тези хора става въпрос, мислещи, продуктивни и ерудирани! И не са малко тези българи, които са реализирани независимо дали в България или в чужбина. Умните хора търсят решение, пълни са с идеи и желание за живот! Качествени хора има и в България, само трябва да си повярваме и да работим! Радвам се на колегите си, радвам се на приятелите си, които търсят алтернативи и са креативни във всичко, което правят, не само в работата си, но и в целия си начин на живот. А Йордан Камджалов е явление в своята сфера, предпочитам да слушам такива хора като него, от колкото тези изпълнени с ненавист и омраза.

Темата отдавна е гротеска на омразата, затова по-добре да гледаме от комичната страна, аз това предлагам.

Боя се, че не само форумът следи моята кариера, хах това е в кръга на шегата разбира се. Благодаря, Максим намирам пожеланията ти за добри в края на краищата, така, че от твоите уста в Божиите уши. Всичко добро ти желая и аз, но най- вече вътрешен покой и много верни и добри приятели, които да те вълнуват и с които да общуваш пълноценно!

Максим, няма да обърна внимание на грубия ти тон, въпрос на възпитание. Осведомена съм прекрасно с цялата система в един университет. Вече не "остават" да преподават докторантите, а се явяват на конкурс за дадената позиция. Не разбирам защо се притесняваш от Шуменски университет, но всъщност като се замисля е разбираемо, на фона на истински престижните университети. Там може и за професор да те поканят, няма да се учудя, но само там, в Шумен. Това, че си се "реализирал" в Германия е голяма крачка за теб, така че дерзай! Успех ти пожелавам!

Наистина никой не се интересува повече от това. Да си жив и здрав! До колкото знам си защитил дисертация и си преподавал в Шуменски университет, не че е лошо, но в Шумен наистина няма много възможности. Не бих искала да обезценя постигнатото от теб в България, но всеки докторант преподава в университет, с това се занимавам вече 3 години, а и не къде да е, а към Национална Художествена Академия. Не бих искала и да проповядвам конформизъм и философията на "Преклонена глава, брадва не я сече", знам, че е трудно в академичните среди, понякога е просто въпрос на късмет и напасване на характер и идеологии, но все пак гледам позитивно на тези реалности. Да не говорим колко субективно е изкуството само по себе си, всеки ден се сблъсквам с противоречиви мнения и критерии. Тук става дума за друго, защо големите капацитети в областта си не заклеймяват по този начин родината си, не са малко все пак. Всеки познава проблемите на България, но какво прави за нейното развитие и за собственото си е отделен въпрос.

Много са хората, които не мислят така. Лично на мен ми омръзна от негативизъм в тази тема, а и не само в тази, другата подобна е "България, ще я бъде ли?". Не виждам повече смисъл да се обсъжда само една гледна точка, която е крайна и неблагодатна за нормалния човек, който гледа съзидателно на живота. Прав им път на всички, които не могат да намерят място под слънцето в България, такива хора има и в другите страни, неоценени, недостатъчно реализирани и неразбрани. Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Аз избрах да живея и да се развивам в България, както и още много качествени хора, с които комуникирам, които са част от приятелския ми кръг и други на които се възхищавам. Сега е моментът да се гради нова България, така, че предпочитам да запретна ръкави и да работя вместо да се оплаквам на този и на онзи. Нека всеки си върши работата, пък да видим дали няма да се развиваме, дали няма да направим научните си открития, да оставим следа в световната култура и дали няма да се движим напред. И сега има българи, които го правят и никога не съм чула и видяла по този начин да плюят България и българите, хора със световни постижения, със световни награди и приноси. Така, че всеки може да си направи изводите, кои са посредствените, кои са успелите. Човек е толкова голям, колкото мечтите си. Както казват американците "Think big!". А такива българи има много и от представителната извадка на интелигентните и на не чак толкова интелигентните. Има хора, които работят, които са един вид пионери и иноватори и ще постигнат много, не само в България, но и по света, радвам се, че познавам работата на тези хора, а много от тях и лично. Преоткрих ги, когато самата аз израснах, когато самата аз реших да си дам шанс и на себе си и на България. Няма какво да се тровим с поредната порция омраза.

За "self help" книгите съм по-скоро свидетел на негативно влияние, от колкото на позитивно с една силно казано "приятелка". Вече е на близо 50, а тепърва преоткри любовния си живот, благодарение на няколко точно такива книги. Започна да изневерява на мъжа си, да има паралелно няколко връзки, да лъже и да се оплита в лъжите си, изобщо пълен крах в семейството. И се държи така все едно е "high", няма спирачка, каза ми, че от както е прочела няколко такива книги е "повярвала" в себе си и ето ти резултат. Започна и някакъв съмнителен бизнес с кредит, изобщо пълно затъване. Хората не знаят кога да спрат, някои се взимат много на сериозно и започват проблемите. Изцяло прекъснах връзки с въпросната персона, защото от приветлив галерист се превърна в жена, която няма никакъв срам и започна да бълва глупост след глупост, неща, които се правят в гимназията.

Ако живеем във фентъзи романите на Урсула ле Гуин, да може и да ги "знаем" тези неща. Но мен ме съмнява, че някой освен теб и мен е чел тези книги, хах. Поздрави!

Вече толкова много боклук се насъбра на езотеричния пазар за книги, че отдавна престанах да ги чета, влагам си парите в специализирана литература за изкуство, намирам този избор за много по-градивен. Даже предпочитам да чета философски трудове или анализи на философски трудове в оригинал, от колкото поредния езотеричен буламач. Има си няколко големи автори в езотеричната литература с набор от томове, които си струва човек да има, но като цяло пазарът бълва нови и нови автори, които са преписвали сериозно от големите. А селф хелп книгите, така както са наречени в тази тема са си чист бизнес. Предпочитам да гледам лекции, интервю, презентации във видео форма, от колкото да инвестирам в книга. Може би в момента съм прекалено погълната от мисията да завърша дисертацията си, и някакси не ми е момента за езотерика. Предполагам, че отново ще се върна към нея след време, в момента съм малко на стоп кадър. ))) С интерес следя всички нови книги, които излизат на пазара, но инвестирам в специализирана литература която е много скъпа, нямам много голям избор, много често ги поръчвам от международни сайтове на издателства. В България идват малко книги от сериозната литература за изкуство, много често са и с колекционерска стойност, т.е. не са преиздавани и ги има в ограничени бройки.

Мерси, Диляна! Подкрепям те и аз! Доставя ми удоволствие да общувам с устойчиви на всеобщата психоза хора, които взимат креативни и нестандартни решения за живота си! А слава, Богу, почти всичките ми приятели са такива! Просто се зареждаме и подкрепяме взаимно и в добро и в лошо! Радвам се, че се ползвам с привилегията да общувам на матерния си език с най- близките на сърцето ми! Оцених това, когато се върнах от моите странствания, но никога не се отказвам от пътуване или от приятелства и комуникация с чуждестранни приятели, а такива имам много! Да не говорим за специализираната литература, която почти няма преводи на български, няма как приспособих се, а и в оригинал е друго, езикът не бива да бъде бариера. Трябва човек да дерзае и да се развива до края на живота си, аз споделям тази философия, дори и когато приключа с тази дисертация, ще продължавам да се занимавам с литературата в моята сфера, цяла една вселена се отвори пред мен.

Максим ти, ако си мислиш, че това е, което си правят всички в Бълагрия - "живуркат и мнимо доволстват", и са с "розови очила", дълбоко се лъжеш. Работя усилено върху дисертацията си, всеки ден, пътувам между 3 града много често, правя самостоятелни проекти и участвам в научни конференции, в конкурси за работа и съвременно изкуство. От 4 години не съм си починала, но нямам и намерение да го правя, на финала съм, няма за какво да отлагам. И целият поток колеги е не по-малко амбициозен, не по-малко талантливи и способни са, някои пътуваха из Европа и Щатите, за да обогатят темите си и със снимков материал и с интервюта и анкети, междувременно всеки от нас изнасяше лекции в Академията, полагаше изпити и си правеше рисърч. Така, че извинявам се много, но в никакъв случай не гледам живота през розови очила, защото всеки ден се сблъсквам с проблемите на България, не водя някакво безцелно съществуване, а се боря, имам някакъв вътрешен драйв, който ме движи напред и така не съм само аз. Така са много хора, които отиват учат някъде, но се връщат и работят в България, същите международни компании ги има вече и в България. Даже ето ти парадокс брат ми живя и учи 3 години в Будапеща, в Централния Европейски Университет, завърши там, намери си веднага работа за международна компания, работи за тях близо 2 години и получи по-добро предложение и като заплащане и като длъжност в София, България. Естествено се прибра и сега поне всички от семейството ми сме в една държава. Аз също живях година и половина в Чикаго, но това беше един от най- тежките периоди в живота ми, контактувах с много емигранти и българи и небългари, и богати и бедни, и образовани и не толкова. Някои бяха успели да се приспособят някакси към живота там, други бяха много нещастни поради много причини, които няма да изброявам сега. Прибрах се в България, защото щях да загубя правата си за Академията, а съм влязла първа там, от първата година, за мен беше ценно образованието ми и се прибрах оставих и гаджета и приятели и всичко в Щатите. Прибрах се, за да продължа да уча и да работя в България и не съжалявам. На скоро ми писа чичо ми Евгени, който е хирург и е наш семеен приятел, но американски гражданин, живее там от повече от 20г. Пише ми - " Ина добре, че се прибра, тук никога нямаше да добиеш статут на американски гражданин и много по- трудно щеше да станеш доктор, за много повече време и ресурси." Последните 2 месеца от пребиваването ми в Щатите завърши с гостуване в тяхната къща и само рисувах, напълних им къщата с картини. Много мили и сърдечни хора. Това бяха единствените 2 месеца, в които аз се забавлявах със скъпи на сърцето ми хора и бях щастлива в момент, в който бях забравила коя съм и за какво се боря. Така, че не бива да се съди по стереотипа, всеки е минал през трудности и опитности в живота си.

Александър, ако обърнеш внимание по-надолу в същия този пост пиша, че не разделям българите на емигранти и остнали, говоря за корените ни и чисто националното съзнание, което знам, че битува във всеки от нас под някаква форма и под многото пластове. Намирам много от болезнените теми, които повдигат някои от участващите в дискусията за верни, но все пак не виждам нищо градивно, нищо, което би ми послужило за добра отправна точка на съществуване и формиране на съзнанието ми, което да е с положителен знак, това е единственото ми притеснение и възражение срещу онези, които критикуват. Всеки е формиран и функционира като изградена личност, но така както съм устроена аз винаги търся съзидателното, креативното в живота, като тук не визирам само професията си, а възможността да се приеме живота като творчески процес. Всичко това ме кара да аксептирам лошите условия, дефицита на справедливост, дефицита на колегиалност, на които съм свидетел и да продължа да гледам напред, като съм отворена за света, пътувам и обменям опит с чуждестранни колеги и приятели. Мисля,че това е от съществено значение, човек да е отворен към света и чуждите култури и да се стреми да ги опознава. Това ме зарежда и ми дава един по пълен изглед върху условията на съвременността, върху духа на времето, в което живеем. От друга страна се опитвам да разпространя и българската култура и език и приемам това като кауза, в която всеки един човек на изкуството в България е добре да се припознае. Защото ние сме непознати за по-голямата част от света, а това е просто тъжно. Били сме изолирани толкова време от световната политика и арт сцена, не ни остана и време да се порадваме на свободата си, въпреки, че моето поколение е много по-пътуващо, космополитно и отворено за света. За много от връстниците ми няма езикови бариери, нито такива в кулурно отношение, тъй като самите те са на международно ниво и ние "знаем" за всичко онова, което се случва в света в тези дисциплини, в които сме се специализирали, участваме в международни изложения и форуми, пътуваме и черпим от огромните резерви на широкия свят. Въпреки това пак казвам, много е важно самосъзнанието и самоопределението , независимо от мястото на живеене.

Ще се радвам наистина да е така. Извинявай за реакцията ми, ако и аз съм те засегнала, но аз много бързо паля, какво да се прави.

Александър, много моля, когато използваш мои думи, в какъвто и да е контекст да ме цитираш както трябва, не понасям подобно отношение, все едно сме въвлечени в някакъв махленски разговор и много жалко за теб, ако се опитваш да иронизираш думите ми за космополитния човек, защото това говори за приемственост няма да казвам на чии думи и неговата "мистична капсолираност ", фанатични уклони в разбирането на световната конспирация на развитите общества. Когато човек се опитва да каже нещо е добре да изходи първо от собственото си мислене и идеи, а не иронизирайки и отричайки нечие чуждо. Твоя работа е дали ще се усещаш глобално "пасейки чуждите гъски" или ще си разшириш малко съзнанието в тази посока.

Добре, хубаво си обяснил, нека и аз се "обясня" тогава. Статусите ми са на английски, защото това са цитати от специализираната литература, която чета през последните 4 години, пиша дисертация в областта на модата и може да се каже, че умът ми е зает главно с това, освен това съм живяла и в Щатите почти година и половина, може да се каже, че се научих да мисля на английски. Защо не съм превела тези цитати, защото на български губят красотата от значението и звученето си. Още повече последният ми статус е цитат от филма "Теорията на всичко", който е посветен на живота на Стивън Хокинг, на който аз се възхищавам, бях изумена и от актьорската игра и превъплъщение в образа на Стивън Хокинг на актьора Еди Редмейн. Подписът ми, който може да прочетете под всяко мое мнение представлява израз на личните ми убеждения и вяра в изкуството, това са лично мои думи, които отново ми дойдоха директно в ума на английски, тъй като умея да мисля на английски. От друга страна винаги пиша на кирилица и говоря български и уча чуждестранните си приятели на български при всеки удобен случай и да обожавам старите български имена, вдъхновяват ме и ме вълнуват.

За съжаление не мога да открия нищо от твоите разбирания, нито от научна, нито от екзистенциална гледна точка, в което да се припозная и да споделя с теб. Просто гледам някакси по-широко, по-освободено на тези неща, разбира се това са субективни определения, това са мои възгледи. Не е задължително да сме на едно и също мнение, светът е шарен и всеки има право да каже това, което мисли, това, в което е убеден и вярва. От тази гледна точка ти си в правото си да коментираш темата така, както ти е угодно. Но само искам да кажа, че познавам изключително развити индивидуалности от жените, които по твоята логика обитават територията на рационалността и съзидателността, биологически предопределени за мъжете. И обратнато познавам много мъже, които буквално имат женска психика. Сантиментални, свръхемоционални, неспособни да вземат решения самостоятелно, качества, които според остарялата за мен биология принадлежат автоматически на жените. Просто имам богата представителна извадка и от двата пола, която много противоречи като характеристики на конвенционалните разбирания за мъжа и жената. Ето защо мисля, че съвременния човек рециклира, ако мога така да се изразя натрупванията в психологическите модели при мъжа и жената, живее в действителността на развиващи се с много бързи темпове технологии, огромно поле от информационен поток, който е достъпен даже и за 5 - годишно дете, огромен диапазон от услуги, обслужващи всяка една специфична сфера на човешкия начин на живот. Просто вече има тесни специалисти в какви ли не дисциплини, които консултират, "обучават", възпитават обществото. По тази причина човешката психика е поставена под пресата на една непрестанна еволюция и бърза трансформация, която се крепи на всички тези фактори или контекста на съвременността, която отдавна е обогатила мисленето на представителите и на двата пола. Науката е напреднала до такава степен, че отдавна общото е превзето от частното, или опита на отделния индивид, неговата среда и ситуации, с които се е сблъскал през жизнения си път са от най-съществено значение. Това са реалните модели на съществуване в бързо развиващите се общества.

Всеки е свободен да се изразява както намери за добре, и твоят ник е напълно неразбираем за мен, но честно казано не се и вълнувам да разбера.

Мен не ме притеснява, че толкова много млади хора избират да учат и да работят навън, даже това е чудесно, най-сетне границите за нас са отворени и не живеем под похлупак. Аз самата съм пътувала и живяла също навън, както и почти всички от семейството ми. Но не е това въпросът, кой какъв е или какъв е личния му опит. Аз по-скоро не виждам нищо градивно в тази горчивина и ирония у тези, които се чувстват като невъзвръщенци. Никой не ги осъжда, особено тук в този форум. Вие какво искате да живеем с наведена глава и да презираме страната си ли ? Отказвам да възприемам самонаказващи се и опусташаващи психиката, стремежите и мечтите "идеали". И още нещо под секрет такова понятие като "положителен резон " няма , хах.

veilet, негативизмът, огорчението и омразата са единствено в тези, които яростно нападат останалите си сънародници, никой от нас не ви е упрекнал в нищо. Нека всеки живее там, където се чувства добре, това си е негово лично право. Фокусът на темата освен чужбина е и любовта като стимул, а не виждам някой от вас двамата да говори за любовта под каквато и да било форма.Изобщо да казва каквото и да било с положителен знак.

Изобщо не се изненадвам от заформилата се дискусия. )) Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора, които имат претенциите да притежават интелект и да са специалисти в своята област, познавам не малко такива, по този начин да дефинират родината си, народа си, държавата си. Каква полза от това се питам аз? Какъв трябва да бъде изводът за всички българи, независимо дали живеят в България или не? Аз не разделям българите на емигранти и живеещи в България, една кръв сме, един народ сме, дедите ни почиват в едни и същи недра на земята. Вярвам в думите на Умберто Еко, колкото и да са изпълнени с горчивина и не малко критика към нас, че българите като емигрантска нация, независмо, че вървят към разграждането на собствената си нация ще бъдат първите хора със съзнание на "земляни". Светът, в който живеем отдавна е отворил границите си, отдавна съвременният човек е просто гражданин на света, космополит и просто човек, гражданин на една човешка цивилизация. И смятам, че това трябва да бъде водещото в съзнанието на всеки съвременен човек. Всеки един народ си има качества и недостатъци, но най- важното е да има способността да оцелява, да се развива и да продължава с вдигната глава напред. Осъзнавам всички недостатъци и на държавата ни и на нацията ни, но не смятам, че трябва да нямаме самочувствие, усмивка и позитивно мислене. Познавам много прогресивни хора, които са обиколили света, но продължават да живеят в България. И не защото нямат избор, това са талантливи и успели хора, които участват в международни форуми за изкуство, изнасят лекции в престижни университети, участват в конференции и имат много международни приятели, които са им съмишленици и колеги. Това са хора, които адски много пътуват и въпреки това като самосъзнание и самоопределение са българи, представят се като български артисти навсякъде, където отидат. Има и други, които се разкъсват между няколко държави, но професионалните им ангажименти го налагат, въпреки това също се самоопределят като българи и са български граждани.

Здравейте отново, Както обещах давам обратна връзка за конкурса. Днес излязоха номинираните, общо 6 човека от близо 300 кандидатствали.)) Аз нямам номинация, но се убеждавам в това, че все пак съм успяла да "извлека" някакъв отговор от картите си, защото намирам комбинацията от Рицар Пентакли, Колесницата и Справедливостта за много акуратна, ))) ако мога така да се изразя. Резултатите излязоха повече от бързо, буквално за няколко дни и естествено отрицателния отговор, който прогнозирах се оказа верен. Колесницата много правилно ми излезе, като нетипично бърз отговор, който журито формулираха само за 4 дни. Така, че намирам всичко това за ценна опитност, даже изключително ценна, тъй като това са реални ситуации, в които започвам да опознавам езика на Таро, колкото и да е многослоен и многозначен, а едновременно с това и универсален. Справедливостта тук си изигра ролята, като съдница, а и предната комбинация, която Ивета анализира само от пентаклите показа колко твърда и нетолерантна структура са институциите, които стоят зад този конкурс, така, че не съжалявам. Благодаря на всички, които ми съдействаха и коментираха.

Здравей, Димитрина, много ти благодаря, че ми отговаряш, намирам, че си абсолютно права за комбинацията. Няма обявен краен срок, но мина срока за предаване материалите и портфолиата на художниците. Преди 2 дни обявиха членовете на журито официално. Предполагам, че до една, две седмици ще излязат резултатите от първия кръг, а именно кои са номинираните за изложбата на наградите БАЗА тази година. Всички номинирани ще участват в изложбата през юни месец и на нея ще обявят кой печели голямата награда. Общо взето това е. Ще номинират между 4-8 автори от всички кандидатствали. Ще попитам още веднъж, когато имам възможност и желание, но оставам с впечатлението, че картите ми са пълен блокаж.