Inatari

Ето още една авторка Антония Колева.Направи страхотна изложба, наречена Self-promotion, която може би заслужава отделна тема, но тъйкато вече има digital art, то реших тук да поместя и нейните неща.

Диана, странна птица си ти .

Thanks a lot, Sha Angreal.Още нечие мнение ще се радвам, да чуя.

Oще една комбинация, На въпроса ще се изпълни ли моето желание, докато съм жива? Се пада: Кралица Жезли, Магът, 4 пентакли.Каква е ролята на Кралица Жезли? Как тълкувате тази карта по принцип? Защото мисля,че в случая това съм аз, пълна с огън,хах,Магът и 4 пентакли, запечатване на ситуацията, такава каквато е.Как тълкувате Кралица Жезли в тази комбинация с Магът, интелект и плам, но дали това съм аз, дали това е някакво друго общо значение.Или нещата ще бъдат винаги каквито са и в момента?

Пускам и аз една комбинация: Как ще се развият отношенията ми с даден човек? Крал Пентакли, Силата, Рицар мечове. Според мен тези карти се отнасят за другия човек изцяло.Крал Пентакли ще премине в Рицар мечове. От непроницаем,ще се разкрие като слаб, чувствителен, ще го видя в друга светлина. Първоначално си помислих,че ще предизвикам някаква ярост у него, но сега стигам до извода,че това е просто едно друго лице, много по- близко, много по- човешко, което ще се разкрие пред мен.Ще се радвам на коментар, пътеводителен от някой.

Всичко, което пишете е точно така, но всеки си изработва стратегия за съхранение срещу хулиганщината и черногледството. Нещата, които не ме радват са прекалено много, за да гледам на тях апатично и да не знам как да оцелея. А истината е,че оцелявам с хъс.Някакъв вътрешен хъс за щастие, за цветен живот, за доброта. Като този хъс не е изолиран, около него има цяла верига от хора, които ми помагат да имам този вътрешен свят, да радвам себе си и околните с него, да им създавам също цвят, здраве и доброта в тях самите. Ако не бях художник, сигурно щях да съм лекар, защото цялата ми работа като художник е поставена в служба на хората, да ги излекува, да им даде доза щастие и късмет в живота. Това е великата идея, която ние хората умеем да си препредаваме, независимо от етнос, националност и географско положение. Днес си говорих с един човек от Аржентина, стана така, че седна при мен в академията да пие чай.Моят английски е в пъти по- добър от неговия, но забелязах самочувствието му. Усетих прагматичността на несигурния човек, усетих чужденеца в родната си страна, но за сметка на това контактът веднага се осъществи, каквото можах го упътих и му помогнах за 10 минути, да не се лута из центъра напразно да търси речници и т.н. От друга страна работата ми като дизайнер ме кара да се сблъсквам с безкрайната пошлост на този бранш, убийствена конкуренция и безмилостност на колеги, преподаватели и т.н. Просто модата е жива джунгла, оцеляват само тези с безкрайна енергия, здрави нерви и добро себе презентиране и супер самочувствие. Ако не беше любовта ми към красотата, естетичното отдавна да бях зарязала този безкраен ужас от водовъртеж от суетни, безкрайно суетни, в много случаи бездарни, но нахални хора.И въпреки всичко съм длъжна да проявявам солидарност и колегиалност и т.н., колкото и да не ми харесват душите, вътрешността и цялостното устройство на някои хора.Това е животът съжителстват пошлостта и интелекта, красотата и грозната вътрешност под един покрив. А към мартениците не смея и да погледна.Чакам да дойде последният ден да мина покрай някоя случайна будка и да си купя най- естетичните от това място, за родителите си и няколко приятели, дори няма с кой да споделя това чувство.Просто ще го направя за вътрешно удовлетворение.Сляпа и глуха съм за хорските думи, интересува ме само този миг , който аз ще прекарам пред някой павилион, в тишина и съзерцание.

Сигурно всички си казват без компромиси не може и така нататък. Но според мен може, започне ли човек да прави компромис със себе си, цялата връзка започва да се превръща в един компромис. Може би не точно компромиси трябва да се правят/ на мен тази дума не ми харесва/, а някакъв вид настройване един към друг. Животът на единия към живота на другия.Ако това е компромис, ОК, но не бих го нарекла така. Аз мисля,че не трябва да се правят компромиси, защото самите отношения ще се превърнат в компромисни, в някакво подобие на това от което имаме нужда, а никой не иска това да се случва нали ? Според мен много е важно още първоначалното привличане, първия контакт, за по- нататъшните отношения.За изграждането на здрава връзка е нужно по- скоро взаимна настройка, но не и компромиси, взаимно приемане на качествата на другия, взаимопроникване или нещо от сорта, но хора не правете компромиси със себе си и половинката си . Мисля,че компромисите убиват чувствата превръщат ги в някакво подобие на компромисно приятелство, което не почива на здрави убеждения и устои , превръща ги в отношение по договорка, която всички спазват заради взаимния компромис, а не заради истински чувства. Според мен започнат ли да се правят такъв тип компромиси, връзката е към своя край, тя е изчерпана, зад нея не стоят горещи чувства, а само договорката, компромиса, който и двамата са направили.Вече всичко е мъртво.Въпрос на време е тези двама души да се разделят.

Хех , Диляна съгласна съм с тези твои наблюдения за черното, мастилницата и интонацията. Моята единствена асоциация беше за рисунка с туш, с черно, за японска или китайска калиграфия, за дебела четка, черен или цвят индиго туш върху ръчна хартия. С толкова много чернилка може и някой шедьовър да се роди, знаеш ли ?Хах. Има много красота в това всенародно многострадание, натрупано с вековете, в песните, в притчите, в разказите за Левски и Ботев. Може и от този ъгъл да се погледне всичко.

http://www.youtube.com/watch?v=EYQjo1lW7sw&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=RAHF0II93G0&feature=related

Невероятна жена и глас и всичко, взето заедно.

Най- красивата черна жена и черен глас за мен.Американците не знаят какви звезди имат просто.

Аз вярвам, че трябва да бъдем позитивни и добронамерени и към себе си и към света, това е. Всякакви други обобщения и персонализации са излишни . Това важи за всеки един народ и нация.

Така и аз мисля, като Jul , че трябва да откриваме позитивите във всички нации, а не погледът ни да стига само до нашата ограда.И наистина безмислено е това постоянно самоизтъкване, дошли са хора от някъде си, няма смисъл да ги затрупваме с информация колко велики сме, просто да ги приемем като гости. В крайна сметка никой не е дошъл да ни съди или да ни връчва титла най- велик народ или най- долна нация. Всеки е дошъл поради някаква добра причина, не е дошъл с лоши мисли. Просто трябва да бъдем готоприемни и ненатрапчиво да разкажем каквото можем за себе си, за историята си.И то само, ако е желана тази информация. Писах в една друга тема за преживяванията ми с една автралийка и един англичанин на Шипка. Те живо се интересуваха от историята ни, приеха я присърце.Дори австралийката нарича България своя втора родина вече живее 6,7 години в Миладиновци и работи и се радва на красотите на България. Просто трябва да бъдем отворени към света и светът ще бъде отворен към нас. Това е което мисля. Друг опит , който имах със студенти точно по програмата Еразъм в академията, една ирландка и една полякиня. Толкова отворени хора, толкова добронамерени.Всеки си има своите предразсъдъци, но това не ни попречи да прекараме страхотно определено време и да подържаме връзка дори и сега. Просто това, което си мисля е,че крайно време е България да се отвори към света без очаквания, просто добронамерено, пък да видим какво ще срещне по пътя си.

Логика и магия съжителстват заедно и в развитието на работата на всеки художник. Няма нищо по- логично от натрупването на различните опитности, които довеждат до нова идея. Съдя за това и по себе си, и по баща си и по развитието на колеги художници и дизайнери. В изкуството всичко става чрез натрупване на опитности, голямата идея и картина са предхождани от цели серии картини и изложби, който са един вид стълб, който води до нея. А магията си трае постоянно , целият живот на един художник е магия. Много често има смесване на реалност и илюзия.Много често има несъответствие на талант и признание. Понякога едни и същи неща биват показвани в продължение на 10 години, докато намерят своята публика, докато намерят своето признание. Чисто човешката съдба на всеки художник е трудна, много малко от нас имат късмета да са признати преживе, и да получат всички облаги от това. А понякога признанието не идва и след смъртта. В така оформилия се ракурс на темата ще спомена, че в живота си всички основни събития, които са ми се случили аз вече съм планирала в главата си, аз вече съм ги преживяла.Магията става, когато всичко онова за което мечтаеш започва да става реалност, започва да добива материално лице. Но според мен човек трябва да внимава какво си пожелава, защото винаги в момента на появата на самото желание- мечта ние не си даваме сметка за последствията от него. И захвърляме мечтите си. Аз съм от тези , които отглеждат мечтите си, които работят за тях, но забелязвам, че никога постигнатото не е достатъчно, то носи след себе си последствия, които са неочаквани.

Донче, опитът с контрастите идва тогава, когато сме направили няколко неопределени гами,контраст има и в акварела, затова акварелни не е добро определение за цвета. Опитай сега след като вече имаш няколко опита, композиционно и цветово да направиш някоя от контрастните гами, като подържаш контраста на определни места в композицията, които ще определим като композиционен център и опиташ да разложиш цвета тонално в останалата част на листа. Композиционният център не е задължително да съвпада с геометричният център на формата, в който работиш . Той може да е изнесен в ляво, в дясно, горен ляв , долен ляв квадрант, горен десен , долен десен квадрант. Ето всички контрастни гами, които са известни в света: лилаво/жълто, синьо/оранжево, червено/ зелено. Контрастните гами се образуват от един основен и един допълнителен цвят. А както всички знаят всички основни цветове са: жълто,синьо, червено.А всички допълнителни са : лилаво, оранжево, зелено. Останалото са нюанси и тонове. Както всички знаем бялото и черното не са цветове, а графични стойности. Като бялото се получава от смесването на всички цветове оптически, докато черното от смесването на всички цветове физически. Това съм го писала и в друга тема, не помня коя точно беше. Още един съвет,към Донка, която се оказва най- смела и е решила да се занимае с композирането на цвят и форми: Не оставяй бели пространства от листа.Ще се получи живописен колаж, тогава, когато го прокриеш с цвят.Засичай и натрупавай формите, като се опитай да изведеш композиционен център. Това е от мен, и до скоро на всички , които се опитват да експериментират с художника в себе си. И още нещо към Донка, сменяй положението на листа с вертикално и хоризонтално, ще видиш колко различни по характер композиции ще направиш.

Юля, и аз разбирам за какво говориш, има ги и тези безпътните хора, ровещи се в някакви останки от себе си, опитващи се да сътворят младостта си отново, но неуспешно. Но не това е изкуството, не това е играта, не това е забавлението от играта с цвят. Ако търсим някакъв психологически профил на тези остарели момчета или неудовлетворени момичета, да това е което ще се получи. Истинските хора на изкуството са винаги толерантни към всеки такъв опит за включване от страна на неподготвени, духовно, емоционално и психически хора. Те винаги ще се движат по повърхността на неосъщественото си конпенсиращо его. Има ги и тези с детските неудовлетворени амбиции, страшното става тогава, когато тези хора започнат да правят изложби да изискват и от обществото и от приятели, внимание, публичност та дори и средства. Това е лицето на халтурата , на остарелия рокенрол или дори чалгата в живописта. Затова има професионални съюзи, където не се допускат тези хора и обикновено започват да вдигат скандали за това. Изтъкват, че имат незнам колко наброй изложби или откупки, но истината е проста те правят една нискоразредна употребена масова халтура и не могат да задължат хората, които са посветили живота си и целия вътрешен свят на това да им станат свидетели на нискосъдържателната олелия от цвят. Надявам се да не обидя никой от форума с тези свои остри изказвания, но това е самата истина за професионалният художник. Той е просто е от другата страна на халтурата и него го дразнят тези незрели напъни на хора от кол и въже. Да рисуват хубаво , но да не изискват от целия свят да им се възхищава на недомислиците им.Да си издават стихосбирките и да си правят изложбите , но да си бъдат в своето общество на непрофесионалисти. Място има за всеки под слънцето, трябва винаги да сме толерантни към всички хора, които искат, независимо дали могат. Шокът за тези хора идва, когато решат да кандидатстват за членство в СБХ например и биват отхвърлени или просто остават безуспешни опитите им да пробият в истински галерии където буламачите не вървят, освен ако не си платят безбожни суми/ и това сме виждали/, но в повечето случаи дори и тогава биват отхвърлени от хората със здрави критерии. Затова съществуват всички тези занаятчийски камари и сдружения, където могат да съществуват халтурните хора на воля, да плетат чорапи, да дялкат сувенири и какво ли още не. Моите почитания, но въпреки това си остават майстори, а не художници.

Здравей, Юля! Манията за величие и звездоманията идват, когато трудът ти е признат преживе и картините ти започнат да струват милиони . Ти знаеш ,че си гений, че това, което правиш променя хода на история на изкуството, променя културната човешка история. Оттам идва. Но пак казвам това го има и в средите на учените и лекарите и изобщо всеки един бранш. В момента, в който получиш пълно признание за труда си, много малко хора остават на земята, ако ме разбирате, хахах. Това съм го усещала и по себе си, след успеха на някоя изложба ми идва да полетя. Изкуството ми добива публичност, но аз съм си пак старата аз, не бива да се смесват тези неща. Човек се изкачва , върви по своя път възходящо, стъпало след стъпало, но трябва ли да загуби приятелите си, естествената си среда.Според мен дори човек спира да прави истинско изкуство,ако има тези проблеми с егото си, независимо колко известен, богат или признат за гений е. Салвадор Дали умира на близо 90 г затворен в една кула в Испания, той дори не е в състояние да види собствения си музей, вдигнат му преживе от различни спонсори.Не е виждал сина си повече от 20 г. и не го е признал до смъртта си. Изобщо какъв живот имат гениите това си знаят само те. А това, което е казал Пикасо за децата покрива изцяло и моята теория и най- вече практика, имах тази възможност да се уверя в това, че всички деца са художници, но не знаят това, а по- късно го и забравят и изоставят.Изобщо закърняват тези умения.Играта, забавлението с цвета, изобразяването на детския свят, изобщо вътрешния свят, остава някъде назад в паметта. Независимо на каква вързаст човек отново ще прорисува той отново възобновява тази връзка с детето в себе си, с онзи, който умее да играе и да се усмихва вътрешно.Рисувайки ти си в постоянна вътрешна усмивка, това е то изкуството, умението да играеш цял живот. Много професионални художници се превръщат в просто добри рисувачи и занаятчии на собственото си изкуство, в момента в който всичко е предусетено, в момента в който няма изненади и няма игра на листа, това е видно за всеки друг художник. Той мислено следи работата на своя колега, докато я наблюдава и вижда всички негови мисли и тегоби, вижда неговата игра на ума, предусеща всеки удар на четката върху платното .Така,че между нас си няма скрито покрито, винаги има хора, които да те критикуват като колеги, които да не приемат напълно твоят труд, дали заради завист или с основание, всички тези неща правят изкуството един от най- субективните феномени на този свят.