Inatari

Каква трябва да бъде шапката, май такава с периферия, за да се закрепи мрежичката на периферията ? Аз имам една доста фина черна мрежичка, остана ми от едни неща и ще се пробвам, като се прибера в Ямбол. А пък иначе аз ще бъда много доволна, ако всеки направи по един колаж!Хаххахаха ще видите колко лесно, забавно и приятно е ! И винаги се получават много различни неща !

Ами май май така.Направо сме за смях с нашите библиотеки.Единствено за Нов Български съм чувала , че имат хубава библиотека, но не допускат външни хора, плаща се голяма такса. Но и там ще отида то се е видяло.Бившето ми гадже ми каза, той е учил там до бакалавър Визуални изкуства и знае прекрасно, сега изкара магистратура скулптура при нас.

Ами това е истинската ситуация, просто сме откъснати от света в едно поле на дезинформация.По- бедна библиотека от нашата не съм виждала просто. Да не говорим по моята специалност.Има 2, 3 професионални списания с извадени тенденции нищо повече. Аз просто завиждам на колегите , които имат какво да четат в библиотеката и прекарват цял ден там. Единствено в народна библиотека си открих философът Жак Деррида , с неговия 800 стр. труд "За граматологията", това ми трябваше за обосновката на деконструктивизма и няколко книги на структуралистът Ролан Барт. Това е . Успях да изтегля няколко научни статии, по- скоро доклади от конференции на преподаватели доктори от западни университети/как го направих тоя номер още не мога да си обясня/ и си купих няколко книги,/но това са точните книги/с почти моята тема на разглеждане. Но когато попитах за абонаменти към други библиотеки или научни списания, просто ми се изсмяха. Имат всички броеве на стари списания до 89 и всичко им е старо и комунистическо. тук таме са купували някоя нова книжка и албум. Книгите за изкуство са много скъпи, заради фотографиите и хартията и изобщо не може да се разчита на библиотеката. И това екато имаш предвид , че аз почти всичко, което излиза за мода, издадено си го купувам. Страхотни пари давам за книги.Имам книги в библиотеката си, които и за 5 години не мога да изчета, само прехвърлям и творчески ги чета.

Емил, жалка е тази ситуация, която ни разкриваш, просто жалка.Аз мисля, че върху хората от БАН се издевателства просто!!! А по новия закон, ако успеем да защитим дисертация в рамките на тези три години получаваме и 1500лв бонус от държавата, хахахах, да не пропусна и това!!Но при нас всички професори, които имат докторанти получават допълнително заплащане и са длъжни да указват направления и помощ, дават отчет за това какъв вид помощ оказват на докторанта.Дори имам да пиша отчет за последните 6 месеца просто вчера ми се обади научната ми ръководителка и каза да побързам, за да може да се отчете и тя. Освен това никога никой не ни е унижавал , ние сме горди от това , което правим за академията и единствено ни поощряват и помагат.

Стипендията на редовните докторанти е 450 лв вече, добра новина за всички докторанти, хАХХХ. Срамота е да не се издава на бъларски научни пбликации, в тесни области .Не е нормално, издателствата тотално ги пренебрегват и остават само тези за обща култура, В интернет няма много, само разни откъси и кратки статии и разработки, но всичко е платено!!! Така, че на докторант не му остава нищо друго освен да плаща за определената информация.А да не говорим , че повечето книги , които ме интересуват са с колекционерска стойност, защото са еднократни издания, повече няма да се издават, те са коментар към дадена престижна изложба, единствена по рода си и т.н.Колективен труд на цял екип от хора и т.н. Естествено, че има значение какво влиза на българския пазар, невъзможни са тези транспортни такси на www.amazon.com и други сайтове, където се намират тези книги, разни научни списания, които просто не са достъпни за българския докторант. Но положението е такова каквото е и да се недоволства то няма да се промени. Предпочитам да се заредя с много търпение и положителна енергия и бавно и постъпателно да си набавям източници. И в българските дисерации източниците са около 300, като разбира се тук не говорим само за книги. По новия закон дисертацията трябва да бъде не по- малко от 200 страниции не повече от 350, за да е във все пак удобна форма за четене. Научния текст трябва да бъде стегнат и откривателски, а не напразно философстване. Съжалявам за работниците в БАН, както и за всички професори, макар, че ме съмнява нашите да взимат 500лв. основна заплата. Да не говорим , че те организират кандидат-студентски курсове, както и целогодишни консултации, които легално се заплащат в касата на академията. Имат безброй публикации и самите те са действащи художници, които излагат в най- реномираните галерии в България, а освен това ги канят и на световни Биеналета,Фестивали и Изложби, в които участват не кой да е, а именно професорите.Измежду тях няма случайни хора, всички са крайъгълни камъни в областта си, има защо да са известни и картините им да струват толкова.Все пак и помежду им има професионална завист и негативизъм. Но ние докторантите им казваме червените кардинали, хаххахах а ние сме прости чернодрешковци, хаххахаха много път има да извървим. Може да се каже, че за художникът това е цял един живот, в непрестанна работа и изобретяване на нови и нови идеи. За климата в Академията проф.д-р Св.Стефанов казва, че това е една лаборатория за идеи и мисля, че е много прав. Отношението към студентите и към докторантите е повече от ласкаво, защото всички всъщност оценяват по заслуги труда на по- низшия.Ако го няма него няма да го има и професорът, това е, ние сме някаква взаимно свързана верига, която ако някога се скъса ще се наруши цял цикъл. Дори в общуването ние си говорим на малки имена с повечето професори и дистанцията почти я няма, защото преди всичко ние сме колеги- художници, а в изкуството не съществуват тези рангове.Нито в идеите, нито в откривателството и когато някой е свършил добра работа се радва цялата катедра, защото всички всъщност някъде по пътя имат заслуга този човек да се справи добре.И това го осъзнава всеки един студент и докторант.Идеите просто летят в общото пространство и човек трябва да улови неговата и д я развие блестящо и по най- добър начин, тогава всички са си свършили работата. Но като цяло професорите и докторантите и студентите обитаваме някакво общо мисловно поле, всеки на неговото ниво, всеки от неговата гледна точка. Академията е прекрасно място и ми е безкрайно мъчно, когато ми се наложи да критикувам, защото всъщност аз я обожавам, както и самата академична общност.И когато съм била далеч от нея ми е липсвала най- много.

Художниците и те са поканени да се присъединят към нашия workshop,може да се окаже доста интересно и полезно и за тях. Доста неприятно с тези насекоми, но ще го преживеем.Имам едни стари големи очила , имам и една мрежичка, мога да си направя някакво мрежесто приспособление към шапката.Ще го измислим.

https://www.facebook.com/nevena.yordanova.1238/posts/477858585558727?notif_t=close_friend_activity Явно е починал д-р Георги Лозанов.

А и другото което е със стипендията дето получават всички редовни докторанти се чудиш да живееш ли или книги да си купуваш?

Нашите висят в библиотеката и прашасват.Ако имаш интерес не можеш да копираш нищо, освен ако нямаш съгласието на дадения доктор, което е малко сложно, ако искаш да го цитираш например.Ама то колко ли доктори по мода има изобщо.Аз лично знам за 2-ма, които са станали.Проф.док.Любомир Стойков и док.Мариела Гемишева.На Любомир Стойков съм чела всички книги, а на Мариела съм й чела дисертацията... Едва последните 5 години излязоха качествени хора, които да искат да стават доктори и никой все - още не е защитил. От 2011 сме 3-ма.От 2010 са 3-ма и от 2008 има двама.Това е цялата история на младата специалност Мода и да искаш няма какво да прочетеш на български, чета само научни статии от Щатите и Англия,или адаптирани на английски, защото това е езикът на който говоря, чета и пиша прекрасно. Засега съм поръчала и копирала 5 книги, които са ми настолни, основни трудове по моята тема за архитектура и мода. И сега трябва да допълвам с още доста статии, трудове и други книги. Като цяло чета само академичен английски, включително интервюта и анкети, всякакъв тип проучвания.На български zero.Никой нищо не е писал освен проф.док.Л. Стойков.Всички знаят това и много внимателно си избират тема, защото после трябва да търсят литература. По тази причина много докторанти се отказват от свръх интересни теми, в името на защитата изобщо, примиряват се с по- срещани и обсъждани. А то каква ли литература изобщо има свързана с изкуство и култура се питам аз ?Пак нулева, само до Ренесанс, Барок и Рококо.Плачевна работа, а хората са писали, писали, светът толкова е израстнал и продължава да расте, само ние сме в джунглата.Изнасят се лекции, правят се конференции в Оксфорд и навсякъде.Но всичко е платено, цялата информация е платена.

Някои хора нямат пенсиониране,аз се чудя как не им омръзва. Това важи и за директори на общински галерии и Председатели на дружества на художници и т.н.На всеки 3 години трябва да се сменят хората на възлови места и да се излиза с нови платформи! Всичко тече всичко се променя !

Не знам за положението в БАН, въпреки, че някои от изкуствоведите защитават докторски степени към БАН, не знам каква е разликата , но като цяло НХА е по - разкрепостена от БАН, ми се струва. И темите им са страхотни върху , които работят моите колеги.Задължително трябва да се издадат някои от тях, защото са подходящи и за крайно нужните учебници за вузове като НХА,Софийски университет, Нов Български университет и Великотърновски университет, та дори и Натфиз/художнически дисциплини, като сценография, мода и анимация/.Но цари тотално безпаричие и липса . По кой начин да се реализират тези проекти?Крайно нужни при това.Написани на съвременен език от млади хора. Само някакви старчоци ни управляват и ни принуждават да ги цитираме и да им купуваме буклуците.Малко и аз се развълнувах тук.Но си е така.Не може да има само един човек, който пише научни трудове и книги, материали за мода.Искаме да се публикуват нашите трудове, които са базирани на западна литература, която сме купували сами, без спонсори..., неща които са издадени 2010, 2011...просто последни данни , последна информация, омръзнало ни е да се предъвкват едни и същи автори, едни и същи колекции , едни и същи социокултурни фактори. Но никой не цени новото, което е много по- съвременно , много повече в час със световния език, проучвания изобщо цайтгайста на времето. Мен лично това ме дразни, това бих променила.. И не можем да караме с тази допотопмна библиотека, срамота! Дори и за Народна библиотека важат тези неща. Не се купуват нови книги, нови издания!

По този случай вземете си , моля, материали. Един картон, малко списания, лепило и ножица, за да направим малко цветни, енергийни колажи!

Много странна връзка си направил, Емиле! Бела Барток е унгарски композиор и пианист, който проверих, още щом го написа първия път.Не разбирам каква връзка правиш със съкровището от Над Сент Миклош? Ето какво пише за композитора в www.wikipedia.comhttp://en.wikipedia.org/wiki/B%C3%A9la_Bart%C3%B3k Bela Bartok

Не няма . Бел Епок/Belle epoque/ значи красивата епоха, периодът от 1890-95 до 1914.Особен период, дори един от последните стилове в модата, които са разпознаваеми.Време на красивата безметежност и многото изми в изкуството,визирам живописта, но и разцвет на киното и фотографията, особено модната фотография.Красота и теория на красотата, съпътствана е от стила ар нуво в индустриалния дизайн. В модата това е времето на свръх богатите и лукса доведен до разхищение и разбира се така всеизвестният S-силует.Изпъкнал бюст и изпъкнало дупе.Бели, копринени дантели и последните издихания на корсета, който ще отпадне и ще се превърне просто в бельо.Жената ще се еманципира и ще се освободи от него по- късно и през така наречениете Jazz age , годините на многото свободни мъниста и пълната сексуална разкрепостеност ще достигне своя връх на свобода както в професията , така и в личния си живот.

Виж няма какво да се заяждаме, големите имена са си просто големи имена .Проф.д-р Св. Стефанов в момента е на 42,43,а е заместник ректор на академията, и това не е малко като ангажимент ми се струва.Брилянтна академична кариера, не случайно го давам за пример.

Абе то и аз познавам един изключителен ум и вече професор, който също е бил в 30-те , когато е станал проф.д-р Св.Стефанов, той е всепризнат ум в цялата академия, но той е изкуствовед има много малко изяви като художник, създал всеизвестната група XXL,алтернативна група за съвременно изкуство, която беше оперирана откъм всякаква пошлост и комерс и е оставил сериозна следа в българското съвременно изкуство. Но при художниците е малко по- различно. Постигането и на доцентура и на професура са свързани освен с теоритична работа и с някакъв авторски проект и т.н.Откриване на нова техника или нов термин в изкуството, принос от такъв род. Не на всеки художник, колкото и брилянтен да е, му се занимава с академична работа.Да не говорим научна.Но това не пречи да е откривател и пионер от най- висок ранг. Дадох пример с проф.Иван Газдов, който на 60 години ще става доктор, а е измислил графикатурата и има изключителен принос в графиката и плаката.Той е брилянтен художник, просто е нямал научните амбиции да пише за това, което всъщност е измислил, изобретил.Както и хиляди други сега по новия закон тичат да стават доктори, при положение, че вече имат блестящи кариери като художници и са световни имена.

Аз имам един камък, който ми подари Петко Найденов, художник и рейки учител. Камъкът е в много нюанси на карамелено, млечно бежово и кестеново кафяво, нося си го в чантата. Подари ми го след един рейки сеанс.Той е много близък приятел на баща ми, редовно минава да го вижда през неговото ателие, а пък и двамата са художници с духовни интереси.Аз дори не си давах сметка , че имам всъщност талисман, хахаа. Просто си го нося в чантата.

Разходка до луната-Ина Трифонова

Емиле, може би си прав, но не напълно.Зависи къде си професор, първо, зависи каква е научната ти и преподавателска дейност, а защо не и частен бизнес, да не говорим , че много от професорите влизат и в политиката, а там също има много пари. Но дори и само като лектори пак парите не са чак толкова малко. Но си прав кръстът всеки сам си го носи цял живот, все едно си белязан. Остави ги водопроводчиците да си гледат тяхната работа и лачените секретарки и тях, с половин мозък.Хахах, ПОздрави!

Здравейте приятели, аз също карам в момента докторантура. Имам още година и половина , да се надяваме , че ще успея да си напиша дисертацията спокойно и успешно. Като прочетох постовете на Максим и други колеги, виждам, че навсякъде е едно и също. Аз просто изкарах страхотен късмет,който ми беше нужен, въпреки най- високата си оценка на писмения изпит и голямата разлика с другите кандидати.Тъйкато не бях фаворит на професорите си, понеже идвам от друга специалност, те не ме познават/ само една магистратура съм изкарала при тях/, стопиха разликата на устния и дори останах назад с 25 стотни.Бяха готови на всичко само и само да ми докажат, че не съм аз подходящия човек.Но нямаше как да скрият факта, че аз съм написала най- добрата писмена работа, като изпитът е изцяло анонимен.Нямаше как и отпуснаха още бройки и ето ,че се случи.В крайна сметка следвам докторантура в избраната от мен специалност. Като изненадах всичките си скептични преподаватели приятно, за някои може и да не е чак толкова приятно. На всичкото отгоре оказва се, че за тази специалност в близките години няма да разкриват докторантски бройки. Какво ще правя след като изтекат тези 3 години и аз напиша дисертаията си не смея да мисля. Като преподавател, асистент не вярвам да се пласирам, освен ако пак не стане някакво чудо,както и с докторантурата.Хахах Но като цяло съм се устремила навън, към Лондон, където имам приятели и има много академии, със специалност мода, имат много програми Постдок и предлагат и всякакви други позиции на конкурсен принцип. Надявам се поне там да стават малко по- честно нещата. Склонна съм да вярвам, че това е така. Наскоро станах член и на СБХ и там виждам голяма застоялост и ограничения, наложени от по- възрастните художници, които бяха съвременници на един друг режим.Има ли смисъл да разказвам за всичко това, след като всички, които сериозно се занимават с изкуство, млади кадри на академията знаят за това.Но никой нищо не прави, защото такава е системата. И в академията и в СБХ. Каква работа може да си намери в България един художник освен преподавателска. С или без докторска степен се получава все същата ужасна въртележка от шуробаджинащина.Любимци, роднини, приятели на приятели и така. Реалните качества и заслуги на личността не се разглеждат.

Донке, за тези, които искат да рисуват, могат да вземат 1 картон/навит на руло/, лепило, цветни списания.Друг вариант, акварел,четка,молив, гума, пастели/сухи или мазни, по- избор/И да си направим малко проектчета или цветни красотийки. А може и ако някой има темперни боички да си вземе и тях, повечко цветове./жълто,червено, синьо+бяло/задължително/,зелено,тъмно синьо, оранжево, виолетово/.Ще правим колажи.В базата нали има зали, за учебни занятия, ние ще ги превърнем в ателиета, но само за тези, които изпитват интерес. Аз пък може да си взема някоя рамка с изпънат сатен за батик и боичките за батик.Стига да има хора/желаещи/ ще си изкараме супер,workshop.

Колкото толкова, късметче!Аз съм резервирала приблизително 15, така , че е възможно някой да не дойде, друг да дойде.Резервацията е на мое име/Ина Трифонова/.

Добре де, но и Уикипедия не е от най- надеждните източници.На нас са ни забранили да я използваме, за да не ни се смеят след това.Въпреки, че е толкова достъпна има и доста читави статии там по теория на изкуството. Има и сериозни изкуствоведи, които публикуват там за по- голяма достъпност и публичност. Но като цяло не й вярвам много.Anyway успех с ударите на сърцето, защото когато човек се заслуша в тях може и някъде другаде да попадне, това го казвам под секрет за изявените еззотерици, които споделят тайното знание. Апък и малко опростено ми се вижда в езотеричен сайт да се гледа на нещата само от биологична гледна точка. Иначе занимателни интересни данни .

Не вярвам китът да живее 200 години, братлета! Както е по тази таблица.

Хахаххах, то никой няма да е на палатка, ще видите.Значи аз съм направила резервация за 15 човека, засега сме приблизително толкова. Донка,Емо, Розалина,Диана, мъжа й,2-те й дъщери,Илияна,Криси,next to you,Мария София, не я броим, Божидар, Късметче с още двама човека и Илен, ако дойде.А иначе отделно също една приятелка, която се казва Лидония, която също ще спи в нас и Диляна и Явор в Граматиково.И аз. Ставаме доста стабилна група.