Inatari

Според мен не е добре в една връзка да има зависимост. В смисъл приятелят ти да е зависим от теб и да не може да приеме желанието ти да учиш в друг град, да следваш съдбата си или ти да си зависима от него и да се ограничиш до това,което на него му е угодно. А и все -още не са те приели в София, Ти сега кандидатстваш, доколкото разбирам. Не се ограничавай. Приятелят ти няма право да те ограничава, защо той не зареже всичко и не дойде да учи отначало в София. Това е егоистично от негова страна. Поставя под въпрос твоите желания и образованието, което е много важно за твоето развитие. Мисля, че това е една мелодрама, която ще намери естественото си развитие. Първо да видим къде ще те приемат, а после мисли как ще учиш и т.н. Ако той наистина държи на теб ще уважи желанието ти, а и възможностите ти да учиш в София, където има много повече избор и са най- добрите преподаватели. Каквото и да говорим София си е София.

Семейните ценности няма как да остареят или да станат неприложими, защото човекът е социална единица и като такава има нужда от среда, която да го култивира на много дълбоко психологическо ниво, това успяват да изградят родителите, това ще изградя и аз един ден. Основа от ценности, които да подпомагат децата ми в добро и лошо. Какво представляват семейните ценности всъщност ? Ето този въпрос ми се ще да задам. Според мен това не е някакъв калъп, който да разгледаме в универсалното му приложение. Това е творчески акт на всяко семейство. Няма правила, които да са задължителни, има творчество, което продължава и след като децата пораснат и след като самите те са възрастни и след като самите те са семейна единица. За мен семейството е всичко, радвам се, че всеки един от нашето семейство е такъв, какъвто е. Благодарна съм на Бог, че сме толкова различни и всеки има различни отговорности, според силните си страни, чиито плодове споделя с най- близките си, именно семейството. Когато бях в тийн възрастта си мислех, че съм някакъв саморасляк, защото съм твърде различна от всички. Но сега, когато съм вече в началото на 30-те осъзнавам, че съм изцяло продукт на родителите си, та дори и брат си, на баба ми и дядо ми. Знам, че съм способствала за техни решения и чисто характерни черти. Аз също съм креативен наблюдател, аз също съм им помогнала да изживеят щастливи старини (дядо ми и баба ми), давала съм надежда на майка ми и баща ми, когато не са виждали изход, подкрепяла съм брат ми във важни решения, които са наистина сериозни за неговия живот. И обратното всеки един от тях ме е формирал като човек, благодаря им от сърце! Никога нямаше да постигна нищо от това, което бих нарекла успех в собствения си живот!!

Съжалявам, че не мога да намеря инсталацията на самия Станислав Памукчиев, за мен най- доброто от цялата експозиция. Тук се вижда на заден план част от нея, но пък материалът е добър, струва си да се прочете: http://xn--b1agjhxg2e.com/post/85196567046

Бих искала тук да публикувам информация за още една знакова изложба с куратори - Станислав Памукчиев и Петер Цанев. Изложбата се нарича "Неразказаната абстракция". Изключително интересна селекция на автори, както и концептуална посока. Малко повече за концепцията, станала причина за дискусия между известни художници, докторанти, куратори и изкуствоведи: Няколко са посоките на селектиране на автори, които работят в различни стилистични категории на абстракцията, такава, каквато се е развивала в България и такава, каквато е днес : 1.Абстрактни космологии - тук абстракцията се оказва психологически мост между художника и природата, абсолюта, космоса 2.Абстракция на празните структури и пространства - тематична форма на краен редукционизъм, поставяне под темата "пустота" и "празнота", силното интуивно и интелектуално съзнаване на отсъстващото 3.Органична абстракция - остро-сетивна пластичност, която поставя под въпрос вещественото в живописта и скулптурата 4.Антропологична абстракция - категория, която се занимава с невидимата анатомия на отсъстващия субект, с призрачните знаци на отсъстващия антропос, с архетипни съдържания и атавистични сенки на съществуващото 5.Концептуална абстракция - събира идейни и полиморфни ситуации, доминирани от мисловни фигури, породени от сложната постмодерна реалност на концептуалния контекст 6.Технологична абстракция - нулирана реалност, футуристичното прочистване на съзнанието и въображението, антипсихологизъм, геометрия на утопиите и отчуждението АВТОРИ: Кирил Петров, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Магда Абазова, Никола Даскалов, Веса Василева Иван Кирков, Стоимен Марков, Георги Бояджиев, Петър Дочев, Георги Янакиев, Георги Божилов, Иван Георгиев – Рембранд, Григор Бояджиев, Петър Арнаудов, Асен Ушев, Георги Алайков, Иван Кънчев, Стоян Цанев, Емил Попов, Петър Ралев, Димитър Грозданов, Свилен Блажев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Милко Павлов, Атанас Парушев, Йордан Парушев, Димитър Илиев, Николай Найденов, Румен Жеков, Илиян Лалев, Симеон Симеонов, Красимир Русев, Стоян Куцев, Валентин Господинов, Деля Чаушева, Любен Генов, Даниела Ляхова, Петер Цанев, Слав Недев, Николай Петков, Ивайло Аврамов, Николай Колязов, Симеон Стоилов, Иво Бистрички, Мария Чакърова, Ани Иванова, Павлин Радевски, Георги Димитров, Лора Пармакова

Мерси, Деяна! Благодарна съм на всеки, който изкоментира и даде мнение. За мен няма значение дали са напреднали или начинаещи. Аз самата много рядко вече използвам тарото си и обичам да чувам и други мнения. Мисля, че форумът ви става все по- хубав и хубав и всички много са напреднали. Поздрави на всички!

Мерси, много! Не се отказвам лесно!Въпреки, че хич не съм конкурсен тип!Хаххах

Супер супер!

Давам отговор за развитието на нещата. Първо имаше забавяне на нещата, защото просто кандидатурите се оказаха 359, първо удължиха срока за приемане на снимките и документите, поради големия интерес, след това просрочиха и времето за публикуване на класираните за изложбите с няколко дни, поради многото кандидатури. Отпуснаха 40 бройки, за съжаление не съм одобрена, но пък имам две хубави нови неща, които ще включа в изложба . )) Та това е развитието по тези карти. Както предполагах много от номинираните са студенти на членове на комисията и така. Ще можем да видим участвалите неща, когато изложбата дойде в София около август. )) Радвам се, че участвах, тъйкато темата беше много интересна.

Ок, щом сте решили 11, 12, 13, добре. Аз имам ангажимент на 30 така, че и двете дати са ми ок.

Гледайте "The Da Vinci's demons". Сериал за гения на Да Винчи, чудесата на неговия ум и неспокойната му, изпълнена с приключения младост. Има 2 сезона в www.zamunda.net.

Ще ме накарате да размисля, но се надяваме с Донка да се съчетаем. Аз нямам никави претенции. Каквото изберете.Щом е за 2 дни все ще намеря време. Ще следя какво сте решили. До скоро!

Диитрина, ще имам отговор след 6 юни. Ще се разбере. Благодаря за мнението. За първи път участвам в подобен конкурс, който по своя смисъл има много красива кауза, журито също е много престижно, проблемът е, че това са хора, прекалено много обвързани с преподавателската си дейност и си имат фаворити, има и огромен интерес заради бюджета, който е определен за него. Изобщо адски много хора са на един клон. Аз бих искала само да ми одобрят нещата за участие в изложбите, защото ще бъдат на възлови места, в 4 града. Ще има и каталог. Като цяло е престижно дори само самото участие. Нещата са силно субективни. Обърнатата жрица е достатъчно доказателство за моето състояние, силно разколебана съм. Но ще видим какво ще стане.

Аз съжалявам, но никъде не мога да мърдам цяло лято. Дисертация трябва да предавам октомври. И ще имам пътувания до София за среща с научната ми ръководителка. Искам, но няма да мога. Поздрави на всички!

Здравейте, Имам 2 комбинации, чиито въпроси се отнасят до кариерното развитие. Става дума за един конкурс. Първият ми въпрос е дали ще ми одобрят нещата за участие. Комбинацията е Глупакът, 7 мечове, 7 жезли. Вторият въпрос е дали ще спечеля награда.Комбинацията е Жрицата обърната, 10 пентакли, Жрецът прав. Според мен трудно ще ме одобрят, защото ще има голяма конкуренция и определени хора ще бъдат набелязани като фаворити. По втората комбинация се затруднявам, но според мен отговорът е не, защото всички притеснения, а и реализацията ще бъдат фиктивни.Т.е. като цяло не и на двата въпроса според мен. Въпреки всичко самото участие ще е полезно, нещо такова. Ако някой друг има мнение, моля да го напише! Благодаря!

Семейството дали е необходимо? Що за въпрос? Учудвате ме.

Александър, така е всеки комуникира или "слуша" другите през призмата на собствените си възприятия, както си написал. И да, в крайна сметка аз също обичам да общувам с природата, да прекарам цял един ден с някой без да броя часовете, да се разхождам без определена цел и т.н. И аз си открадвам тези мигове понякога, радвам им се. И се стремя да са по - на често. Разбира се не винаги се получава, защото имам и други задължения. Под задължения имам предвид отговорности, които са свързани с израстването ми професионално, въпреки, че моята професия е свързана с изкуството и може да се каже, че когато работя върху нещата си си почивам психически от цялата тази истерия. Има болести обществото и аз си ги отразявам във всичко, което правя. Работя, развивам се и това е. Нямам време да съжалявам, защо технологиите си толкова напреднали и защо толкова често ги използваме. Просто съм се вписала с живота си във времето, такова, каквото е. И така. Поздрави от мен!

Александър не си схванал, какво обяснявам. Технологиите подпомагат общуването правят го възможно, дори, когато физически е невъзможно. Какво предлагаш? Да се откажем от компютрите и телефоните, за да общуваме по- пълноценно ли ? Това не е съвременно мислене! Времето вече тече на много бързи обороти. Т.е. за много по кратко време можем да свършим много повече неща, да живеем по- активно, отколкото в средновековието или през 20-те. На някои не им е удобно, защото не издържат на този ритъм и са някакси вън от съвремието, не могат да се включат активно. За пълноценното общуване всеки отделя време, имам предвид приятели, роднини, близки. Но и с тях почти не се губи връзката благодарение на скайп, всички компютърни софтуерни програми и смарт телефоните. Да инкорпорираш образи, да дадеш информация за средата, в която се намираш в момента, да онагледиш мисълта си. Всеки ден се чувам с всички близки хора и комуникираме, срещам се при първа възможност с приятелите си и прекарвам възможно най- много време с роднините си, но върша още хиляди неща и комуникирам с още хиляди хора, благодарение на компютъра. Просто това е съвременността, това е 21 век. Няма какво да се недоволства от това. Децата усвояват технологиите най- бързо и живеят много активно. Вече даже самия училищен живот включва още толкова много занимания, които са извън образователния процес. Просто всичко е по- бързо и става за по-кратко време.

Досадно като цяло това с технологиите вече. Не мисля, че пречат. Пречат на ограничените хора по принцип. Използвам интернет и фейсбук и скайп, за да намирам хора, които са недостъпни в дадения момент. Няма нужда да им имам телефона, за да си уговоря среща с тях, да разменя няколко думи или да работим върху някакъв проект. Дори и да оставя някакво съобщение на стенд бай, пак ми отговарят, когато имат възможност. Социалните мрежи са ми добре дошли, правим дискусии за изкуство в няколко групи и няма нужда да се виждаме, защото отнема много време да се организират толкова хора, да използват интерактивни образи за анализиране и дискутиране. Но присъствам и на живи дискусии за изкуство. Последната беше "Неразказаната абстракция", кураторски проект на Станислав Памукчиев, модератор проф. Свилен Стефанов. За съжаление не можах да присъствам до края, защото трябваше и да държа изпит по Авторско право в Академията. Ето колко ни е натоварено ежедневието. Технологиите са добре дошли за общуването. Подпомагат го.

Tъйкато някои хора не знаят порядките на авторското право, само искам да обясня, че когато публикувам снимки, които не съм направила аз и те са обект на авторско право съм длъжна да напиша целия екип, който участва по създаването им, това е етичния начин.

Много са некачествени снимките и кожата изгледа деформирана, защото сте снимали зад стъкло.

royalrife, интересното е, че в думите ти няма никаква смиреност, каквато се опитваш да проповядваш в края на коментара си.И да, означава, че не мислиш съвременно, означава, че не познаваш живота и тенденциите в обществото на младите и проблемите на съвремието. Самото словосъчетание "външна мода", говори за фанатизъм, неразбиране и капсолираност, дори самота. Излишно е да обяснявам на хора като теб, че този моден пърформанс е своеобразна удивителна и критика към тези болежки на обществото. Но както винаги се намират хора, да коментират без да разбират, осъзнават и които са излишни за света на изкуството. То никога няма да бъде част от твоя живот, поради дълбокото ти неразбиране. За това хайде без повече недоразумения.

Споделям мнението на Емма 83, толкова могат да те изтощят дадени отношения, когато са с неправилния човек. Мисля, че човек трябва да се научи и в двата случая: да живее сам или да живее с партньор. Има уроци и в двата случая. Човек може да си е самодостатъчен, но идва момент, в който е насъбрал енергия и има нужда да я отдаде на някой. Според мен всичко се случва в подходящия момент. Ако не си отворен към отношения, няма как да ги имаш и обратното, ако си духовно богат, готов да създадеш отношения, те идват от само себе си. И още нещо, ако си с правилния човек, ще успееш да се развиваш и духовно и емоционално, ще вървите заедно по пътя си.

Гледах един много интересен филм за любовните отношения."He's just not that into you ". Допадна ми, защото се анализират детайли от отношенията между мъжа и жената на всяко ниво. Като се започне от флирта и новите отношения и се стигне до дългогодишните отношения, но без брак и разбира се отношенията на тези, които са встъпили в брак и неминуемо изневярата. Лека романтична комедия, с участието на много и известни актьори. Така де, филмът е забавен, но има и сериозни послания измежду думите от лекия и весел диалог, който тече през цялото време. Стигнах до извода, че бракът е нещо чудесно, но не и задължително условие за едни здрави и добри отношения между мъжа и жената. Понякога бракът изтощава отношенията, понякога е ненужна инвестиция в бъдещето. Важното е какво си казваме, как се отнасяме един към друг и какви са очакванията ни един от друг. Най- добре е да няма такива (очаквания), но това е трудно постижимо, в това съм убедена. Как живеем заедно и по отделно и какво влагаме в дадена връзка. Това са все послания от филма.

Илияна, благодаря ти, че ме подкрепи!

"Public Photoshoot" Модели: Камелия Костова, Цвети Спасова, Милена Нинова, Сенестеле, Людмила Христова фотограф: Ивелина Анчева грим: Дани дизайн и концепция: Ина Трифонова в Антракт, бул. "Княгиня Мария Луиза"17, София