Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Inatari

Участници
  • Общо Съдържание

    2750
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Всичко добавено от Inatari

  1. Благодаря , Милена ! Това е една от роклите , които направих на тема Матриархат и първобитно изкуство . По повод :Кое определя стойността на човека и етикетите , и аз тъкмо това казах , че всеки един човек има своята функция и качества и е ценен за единството на Вселената .Независимо от общото, общественото мнение , етикета . По -горе вече беше разяснено , черното , бялото и всички нюанси между тях. По отношение на ценностите , имам предвид не само материалистичните цености , но и тези от духовен характер . С колкото повече ценности се ограждаме и затваряме и затрупваме съзнанието си ,толкова повече започваме да поставяме условия , толкова повече се умъртвява духовния ни живот , натрупваме определени изисквания които ни стопират като развитие чисто съзнателно . Етикетите за добро и зло , духовно и недотам духовно ни карат да упрекваме ,да не обичаме безусловно, нито себе си , нито останалите . Започваме дългия критичен диалог с душата си . Самокритикуваме се , самопоставяме се , ограничаваме се . Ценностите са важни за формирането на духа , на характера на духа , но оттам нататък , като развитие , можем само да се отказваме от тяхната рамка . Какво имам предвид ? Например : Аз имам ценности , които изискват определени качества в хората , за да бъдат мои приятели , или да ги обичам или да им помогна . Аз страдам от собствените си ценности , които ми пречат да проявя любовта си към хората , те затварят моята общочовешка любов и аз не съм способна да я проявя максимално ползотворно. ?#8221;руг вариант :Моите ценности за ме застопорили на един самотен остров , където от късогледство , просто не съм способна дори и за миг да си представя какво е светът извън този самотен остров на ценностите . Мъртва конструкция са за мен ценностите . В момента се вълнувам много повече от функцията от начина , по които работи моето съзнание от възможностите ми за разширяване на кръгозора , а не стесняването му до изградените ценности , ограда за всеки мироглед, за всяко развитие. Това имам предвид .
  2. Свещена Геометрия , да това е много по - конкретен отговор от математиката , Кристиан . Това ми се щеше да чуя от някой и ето , че ти го обясни блестящо .
  3. Благодаря , Диане, за отговора! Виждането , изграждането му стъпка по стъпка ... "Изтъкаването на новата дреха на душата "- да , дрехата , подлежи на постоянна промяна и обновяване Интересно е това , което сподели за твоята зен медитация , вдъхновяващо .
  4. И това е вярно , че е материята подлежи на анализ точно посредством съпоставяне, съотнасяне , измерване , използвайки универсалния език на математиката . Универсални науки и според мен няма . Всяка наука има своята своята функция . Споменах , че реалистичното рисуване е описание на материята . А математиката има своята носеща функция в перспективата , която пък е конструкция на реалистичното рисуване и така . Но какво толкова е материята наистина ?
  5. Малко е всичко , което сме измерили и сложили в рамки , ограничили и застопорили до нашите разбирания . Малко е единичното , нехармоничното , противоречащото. Малко е винаги любовта , която даваме , малко е и любовта която успяваме да абсорбираме , винаги ще бъде малко на фона на планетарното зло . На фона на негативното , неградивното , сенчестото . Малко се оказва винаги времето , все не стига да разположим всичките си добри намерения както трябва . Малка е вече границата между видимото и невидимото .
  6. "Както и неизчерпаем интерес и влечение към нещо, което те човърка постоянно и понякога не ти дава мира."-цитат adelaida. Всъщност и концентриран интерес , задълбочен , в корените , в същността .
  7. Така е и от добронамереността към всеки.
  8. �”а, напълно съм съгласна Вендор , че това е така . Има обезценяване на личността , стойностните хора развиват цялото човешко съзнание , ние като цивилизация се развиваме , благодарение на стойностните хора . Но всяко едно човешко същество има своята функция , там далеч ,в Божествения план и глупавия ,и недодялания и грозния ,и недъгавия, и насилника, и побойника ,и убиеца и крадеца ,имат своето важно място и функция , чисто и просто функция . Кармичната борса /както се изрази Кристиян/, изисква всички тези различни стойности на човека ,всеки има своята функция в кармичното колело . Но що се отнася до истински позитивните, градивни хора , те просто си вършат работата , и като я свършат получават още работа , по- сложна и изискваща все- повече качества на духа и концентрация и стремеж и отдаденост . В крайна сметка всичко е подложено на развитието , всичко се променя . Усъвършенства се , еволюира . Освен това всичко е временно , сезонно,как можем да го определим като стойности ? Там в поредицата от животи, от успехи на духа и разочарованията от грешно взети решения , винаги ще бъдем субективни в определянето на стойностния човек ! Винаги ще бъдем субективни , иначе трябва да излезем извън човешината си ,за да съзнаем обективната истина , да мислим обективно . Трудно може да се прозре Божествения план , дори и от най- стойностните . Затова си мисля , глупаво е да се остойностяваме , окачествяваме , закичваме със звания и титли на ценни или стойностни. След като не можем да прозрем Божествената мисъл напълно . Единствено можем да се отдадем на своята цел , на своята страст , на своята любов . Отдаването за мен е пътят на духовното развитие , желанието за разширяване , за отказването от ценности и ограничители на духа . Проявяването на любовта е всъщност най- ценното, най- стойностното решение , което можем да вземем в живота си. Това разбира се е мое мнение , не е задължително всички да са съгласни с него.
  9. "Ако обичаш звездното небе . Ако то те привлича с хармонията си И те поразява с необятността си - Значи в гърдите ти тупти пламенно сърце , Значи то може да откликне на съкровените думи за живота на Космоса. Слушай какво разказва древната легенда за безкрайността На великото битие на Вселената . "- Николай Рьорих ''Седемте велики тайни на космоса " Имало едно време , когато нямало нищо или как нашата вселена се е пръкнала ?Каква е найната предистория ? Космосът се ражда за битие ,съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в небитието . "Денят на Брахма "- това е продължителността на Космическото битие , колкото и невъобразимо дълго да ни се струва то , нашата Вселена не е вечна . Също толкова време продължава и "Великата вечност на небитието "- всемирното разтваряне на материята , на битието . В редуващите се цикли на битие и небитие Вселената е вечна ! Великия космически ритъм на Ден и Нощ , на Битието и Небитието е първата тайна на космоса . Този ритъм ден и нощ присъства навсякъде и в природата . Разтваряне и затваряне .
  10. Тишината е съзерцание . Разхождах се из Странджа преди 2 дена .Останах около 1ч на едно определено място и съзерцавах цветята. Горските цветя , вътрешността на планината . Толкова беше тихо в този момент , спрях да чувам дори и кучешкия лай , който се носеше от по - ниските части . Мога да съзерцавам различни неща в планината с часове и да се наслаждавам на пълната си тишина . Дори успявам да се измъкна от непрестанните си подсъзнателни въпроси . И подсъзнателни отговори . Нали разбирате от непрестанния вътрешния диалог , който всеки от нас води . Всъщност спрем ли непрестанния диалог с въпроси и отговори , адресирани към подсъзнанието , ние съзерцаваме . Почиваме с наслада от непрестанното питане . Съзерцавах дори собствената си тишина , която ме беше обгърнала настойчиво .
  11. Николай Рьорих -"Седемте велики тайни на Космоса " Невероятен е Рьорих , дори и като художник - мистик .
  12. Математиката е .Съгласна . Дори всеки цвят има своята енергийна стойност , както и числена стойност . Една картина може да се изрази с уравнения и отношения зависимости , числени стойности на светлосилата на всеки тон . Трептенията на цветовете също могат да се изразят в числа и стойности . Геометрията освен това е сериозна част от самото рисуване . От перспективата например и реалистичното рисуване , което отново е свързано с материята , един вид е описание на материята . Затова като универсален език и като език на материалния свят остава - математиката .
  13. Христос Воскресе! Днес излизайки от църквата си мислех :Много искам да си пожелая нещо и то да се сбъдне след време . Мислех целенасочено за едно мое определено желание . Но някакси все не намирах начин или основание да си го пожелая все нещо ме възпираше да го направя. Намирах се на главната улица на едно много малко градче , където живее моята баба в полите на Странджа. Излизах от католическата църква /тъйкато моята баба е католичка / , и се движех по калдъръмената главна улица , слушах някакси периферно разговора между вуйчо ми и майка ми за някаква културна фигура в този град , която в момента изнасяше реч на площада и си разсъждавах за моето желание . Асоциативно си спомних за разговора с една моя приятелка за Еньовден и желанията , за Великден и Цветница . И си казах я да погледна към тревата отстрани в алеята , може би ще намеря 4-листна детелина , с която да си пожелая желанието и разбира се отне ми около три секунди да я видя . Прибрах си 4- листната детелина в джоба на чантата и забравих за нея и желанието . Следобед решихме да пътуваме обратно към къщи и прекарах около 5 часа в път към дома . По - късно вечерта се видях с другата ми баба, с която говорихме за Цветница , венци и хвърлянето им в реката , намислянето на желания. И хоп веднага ми светна лампичката за моята детелина , която бях забутала някъде из дамската ми чанта . Но веднага я извадих и баба ми я сложи в салфетка . Ще видим какво ще е по- нататъшната история с детелината . Винаги съм намирала детелини. Като малка прекарвах часове наред в градината и търсех детелини , накрая се прибирах с промишлени количества като 25, 30 и от сорта . Днес след като намерих тази Вуйчо ми констатира : Знаеш ли , че баща ти може да прави абсолютно същото . Ние си вървим и обсъждаме нещо , а той намира 4 -листни детелини . Вечерта , когато се прибрах вкъщи и видях баща ми усетих колко много си приличаме и как винаги съм го знаела това . Гледахме концерта на Coldplay по канал 1 и аз , разсъждавах върху музиката им заедно с баща ми . Накрая той заключи : "Ина определено много си приличаме като хора . " След което аз му разказах случката с детелината днес и това , което вуйчо ми каза . Тази синхроничност ще бъда доста дълга във времето , усещам си я. Ще имам много събития свързани по синхроничен начин , които ще ме накарат да разбера нещо , нещо за младостта и ритъма на живота , за желанията и времето на изпълняването им .
  14. Нали )) Един от проблемите в България е , че постоянно хора , които хабер си нямат от определени неща , започват да дават направления как да си вършат работата , хората , които точно това са завършили . Например относно учителите , постоянно се дават съвети как да си вършат работата хора , които нито са учители , нито някога са работили това , нито някога ще работят това . Нека всеки разбира от това , което може и е завършил . Аз се справям доста добре с работата си , дори в момента водя рекламната кампания на гимназията , където работя . За 25 г учител , това е голяма стъпка . Просто споделям наблюденията си върху образователната система , такава , каквато е била преди . Да речем гимназията преди 7 г , защото мен толкова години ме разделят от нея . И гимназията такава каквато е сега . Но това вече става една отделна тема , която не е точно на мястото си .
  15. Днес направихме венци от върби и Великденчета и ги пуснахме в реката . Прекарахме цял ден на слънчевите лъчи и сплитайки цветя , страхотен ден .
  16. Корней Чуковски казва, че децата извършват огромна по обем умствена дейност и въпросите им помагат да подредят обема на информацията. Той нарича малките деца"ПАЧЕМУЧКИ" и е посветил много години да изследва именно това.?#8220;олемите ученици са също деца и то мислещи. Нормално е да се задават въпроси. Ние възрастните, обаче, като пропускаме това често ставаме причина за недоразумения в отношенията ни, за неправилни предположения или изводи... Ами ,, аз не съм дотам "възрастна " , и нямаме кой знае каква дистанция в годините , особено с 12,13 кл. Просто те не обичат да мислят , а да повтарят и преповтарят информация , без да си вадят изводи ,аз самата съм рожба на този вид обучение , изцяло изграден на запаметяването и повтарянето на информация . Едва в горните класове излязоха тестовете като част от образователната система . Или другия вариант -авторската позиция на ученика .
  17. Аз също не обичам да задавам въпроси . Просто обичам да изслушвам и след това нямам никакви въпроси . А много често , заради работата и съм принудена постоянно да давам отговори на въпроси . Понякога това е изморително . Случвало ми се е в един момент на небивалите въпроси да дам небивал отговор . Например : Госпожице , нали трябва да използвам повече цветове в картината си ,или нали небето е синьо или нали тук трябва да направя така и така . И аз започвам да отговарям само с "Нали . Това е знак за всички да се позамислят дали не трябва да помислят малко със собствената си глава преди да ми зададат въпрос от този сорт . Откривам , че повечето ученици са настроени да се развиват само и единствено на принципа на запаметяването и повтарянето на някаква информация , особено , по - големите . /11,12,13/кл. За тях не е важно да мислят по въпроса , а да повтарят информацията без изобщо да се замислят над нея . Затова им е доста трудно да се справят с каквото и да било , което изисква мислене . Общуването между нас протича изцяло с въпроси и отговори , свикнах да ги провокирам да ми задават въпроси и по този начин да си предам урока , изцяло отговаряйки на техните въпроси.
  18. За мен това функциониране е вниманието към истината. Тя е отвъд частните си прояви, макар да ги включва, да "... дистанцирам от емоциите си и временните си състояния " Истинското внимание е също очакване, готовност awake ~ awaiting Мисля , че много добре те разбирам Вальо ! Само човек трябва да излезе от буквалното мислене . Да погледне малко , по- абстрактно и всичко ще бъде наред. Самоконтролът е будност за Валентин , защото по този небуквален начин той диференцира чувството си за осъзнатост , самобудност. И аз съм напълно ОК с това . Да не слагаме в рамки и заучени фрази , знанието си , а напротив да се забавляваме , да излезем от дефиницията и всеки да си каже мнението свободно . Не на дефинициите !!!!!
  19. Благодаря, ти Донка , за щателната информация . Добивам вече , по пълна представа. Значи има връзка с психологията и психоанализата . Знаех си . Много пъти съм се упражнявала да замествам съм формите с обикновените глаголи ,и обратно дистанцираните констатации , да превръшам в личностно мнение . Но незнех , че това е езикът е-prime.
  20. Силвия , не ми звучи убедително това . Аз говоря за вътрешна усмивка , за вътрешна радост , а това не е свързано нито с очите дотам , нито с устата.
  21. И все пак добро винаги трябва да се прави . Много пъти питам по някакъв по - завоалиран или пък директен начин , дали човекът има нужда в действителност от моето добро . И какъвто и отговор да получа знам , че ако трябва да действам , ще разбера и ще действам . Понякога хората не си признават , че имат нужда от помощ , колкото и да ги питаш , колкото и отчаяно да се нуждаят от нея . Когато помогна без да питам , понякога се оказва и по - добрия вариант. Просто се оставям на вътрешните си усещания . Кога какво да направя. Защото рецепти и мъртви конструкции за добро няма . Ние сме живи ,и всичко тече , всичко се променя . Всичко е в някакъв процес , човек реагира според ситуацията , а не според сентенции и разбирания за супер- доброто , за идеалното добро . ?#8221;Доброто така или иначе съществува , така или иначе ще се намеси , независимо от нас. Защото такава е Волята Божия .
  22. Безспорно статичните концепции не могат да бъдат част и от будността на съзнанието . Будността на съзнанието е всичко друго , но не и статичност , а постоянно вземане на решения . Много пъти съм изпитвала будност на съзнанието чисто интелектуално , независимо къде се намирам или с кого , аз постоянно строя в съзнанието си бъдещи конструкции , изследвам , разсъждавам , будна съм , мисля съсредоточено върху нещо , което занимава ума ми продължително . Понякога съм изпитвала и духовна будност на съзнанието , съвсем различни неща са в обсега ми на интерес . Мисля , че будност на съзнанието е начин на функциониране , затова статичност не може да има . Това всъщност е състояние на духа , някакъв вид бъдене , съществуване . Статичната усмивка ми дава възможност да задържа и концентрирам будността си за по - дълго време , като се дистанцирам от емоциите си и временните си състояния .
  23. Когато правя изкуство постигам тишината си и оставам насаме със себе си . Какво изкуство "правиш"? Аватарът ми е мое произведение , това е една от текстилните склуптури които направих , това са матриархатни или първобитни рокли , правя модерен текстил . Точно тази е любимата ми розова рокля . Освен това се занимавам и с ръчна хартия , триизмерни неща обичам да правя и пана - тип картина . За мен тишината е пълната концентрация и възможност да разговарям насаме със себе си . За да постигна тишина , първо трябва да се концентрирам изцяло , след това да отпусна ума си и тогава вече всичко е наред . При мен тишината се препокрива с творческия процес , ?#8221;Донка много хубаво ме разбра . Точно се получава включване и изключване. Изключвам се напълно за външния свят и се отдавам на вътрешния си .
×
×
  • Добави...