Inatari

Сетих се за онзи фим " Децата на хората " , където вече влюбени хора няма , както и бременни жени , всъщност цялата Земя е вече стара , няма нито едно дете . Нито едно новородено. И неочаквано една жена забременява , тя по - скоро си мисли , че е болна , но в последствие открива ,че е просто бременна .Да не стане наистина с нас Земляните така . Любовта да стане такъв дефицит , че постепенно всички да остареем . Аз съм в влюбена в живота засега , но съм си обещала , че каквото и да става ще се отдам на любовта и влюбването и децата когато достигна една определена възраст .

Браво на вас ! Венци ,много пламенни постинги ! Но и аз мисля , че думите и начина по който ги използваме ще имат своето еволюционно развитие с положителен знак ! И начина по който ги използваме и енергийните същности , които създаваме в менталния свят и енергийните коридори, в които ги превръщаме , всичко ще се усъвършенства , но те няма да изчезнат , просто ще се усъвършенстват . Всяко нещо си има мястото и функцията . Много си категоричен по отношение на творческия заряд с който разполагаме , как го нарече ти , пластилин , втора употреба нещо такова. Аз не мисля така , обаче . Има неща , кото съм постигнала чисто творчески в живота си , които знам ,че не са от този астрален пластилин втора употреба . Знам , че са много чисти енергийно , знам че съм ги сънувала , бленувала тези неща . Изстрадала съм си ги духовно и в крайна сметка съм ги получила като хилядократно по- голям подарък от вселената . Но няма нищо даром или априори ,което да ни се полага в този свят . Всичко трябва да бъде употребено по някакъв разумен начин , творчески . За мен специално общуването , никога не се основавало само на преживяването на думите . Но когато думите липсват в общуването , когато хората "говорейки " не говорят на един и същи език , зейват такива пропасти , че колкото и да общуват невербално , те не могат да бъдат преодоляни . Имам колежки , които само като си отворят устите се чувствам вече заразена с една ниско- енергийна застояла реч. Обикновено просто напускам стаята . Има деца , които каквото и да кажат има толкова много заряд в думите им , че ме държат духовно- будна и щастлива целия ден . Има хора , които и една дума да кажат тя одухотворява и променя цялото пространство в стаята .Те просто сияят , думите им сияят . Естествено , че различни енергии минават през вибрациите на речта . Думите могат да имат сексуален , агресивен заряд, могат да са осъзнаващи , светли , благи , любовни и какви ли още не . Има толкова много цвят и толкова много музика в думите . Когато си говорят малки дечица речта им прилича по - скоро на чуруликане ,отколкото на човешки говор . А едно 2,3 годишно дете звуците, които издава са толкова наподобяващи смях , чист щастлив детски смях .

Аз имам наблюдения за Национална Художествена Академия , която завърших преди 3 години . Първо много е трудно да се влезе там , много са малко бройките , отпуснати за прием, второ всеки един от професорите си има свои ученици , които му посещават курсовете цяла година , плащат си съвсем законно за придобитите знания цяла година . Дотук добре , само , че имам колеги , които не могат да направят и един портрет както трябва , на морето . Правят се много компромиси със знанията . Влизат хора , които просто са си платили . И единствената причина е , че въпросните студенти са от София и са ученици на въпросния професор , не може да не влязат , не може да не си затворят очите колегите от изпитната комисия за тях . Ето това е проблемът , голяма разлика има между един човек , който е учил в художествена , специализирана гимназия и такъв , който идва от езикова или математическа . Естествено ,че кандидат студента , които е учил 5 години в ХА че има много повече художествена култура отколкото другите . Естествено и че ще се справя много по - добре , чисто технически със сложните изпитни задачи . Но разни хора с много добри финансови възможности , решават ,че искат да стават художници и да учат не просто някъде , а именно в НХА, където би трябвало да не се правят компромиси , и поради тази причина всички когато става въпрос за НХА, казват ами там е голяма корупция , трябва да си платиш за да влезеш . И до голяма степен е така . Всичко се прави за пари там и то не отсега , а е с традиции , винаги е било така , от самото й създаване . Разбира се има около 20 % от хората , които напълно заслужават ,мястото си там . Сега , когато аз самата преподавам и аз самата подготвям ученици за Национална Художествена Академия , мисля , че разбирам професорите и желанието им , да вкарват собствените си ученици ,а за другите каквото остане. Толкова много усилия съм вложила в подготовката на тези хора , че треперя дали ще влязат дали не , давам всичко от себе си . Най- важното е чувствам се напълно способна да ги подготвя за НХА. В артистичните среди нещата до голяма степен са субективни . Не е математика, за да има само един отговор задачата. Просто много особена материя е изкуството . Самата академия е едно много необикновено място , именно заради тези 20% от хората , които напълно заслужават да са там , които са наистина изключителни .Просто се замислям какво ли би било ако %-те нарастнат на 50 % поне . А какво ли би било да са 70,80 или пък 100 %. Но винаги ми казват ,че съм максималист в повечето неща и в крайна сметка се успокоявам като си казвам ,че не зависи от мен . А , за да станеш преподавател в НХА е също много сложна работа . Засега се задоволявам като преподавам приблизително най- близо до специалността си в специализирана гимназия , специални предмети .

Здравей, Венци ! Хубав аватар ! Идеята ти е добра ! Такъв е сезонът , наистина , учим се на елементарни неща от общуването и как да не нарушаваме личното пространство на човека пред нас и този зад нас. Как хем да бъдем честни , към себе си и останалите , хем да не бъдем груби и да издребняваме в глупави препирни . Аз също съм много директна в изказванията и имам достатъчно смелост да си казвам нещата съвсем направо без недомлъвки . Но личното пространство на всеки един човек е много важно жизнено пространство , което принадлежи само и единствено на него . Когато започнат други хора да навлизат в неговото жизнено пространство се получават доста неприятни реакции . Много пъти и хората започват да досаждат с присъствието си като се натрапват шумно или прекалено експанзивно . Но проблемът тук в нашия форум не е този сорт . По - скоро оценките от чуждо име или криворазбраните думи , които стават причината за ново заяждане . Желанието да поставиш другия на мястото му и така нататъка , тези неща са свързани по - скоро с добронамереността на всеки един към другия , много повече , отколкото с личното му пространство . Досадно става , когато само 2 човека си водят разговор и започва да прилича на някакъв чатрум или дребно разговорче форума , отколкото смислени , идейни постинги . Личното пространство се нарушава и когато някой решава , че само определени хора са меродавни като мнение . Но като цяло всеки може да прецени със собствената си глава , кое е полезно за него и кое не , кое е манипулиране и кое искрено мнение . Някой може и да преценил , че няма нужда от собствено /жизнено/ пространство , но аз пък мисля, че е много важно всеки да има своето жизнено пространство , да не се чувства притиснат психологически от чужди мнения или от натрапването на меродавни мнения.

Хах , и аз така мисля докато станем телепати ,че е редно да се съобразяваме с личното пространство на нас и хората около нас .

Това още не съм го изпитвала , но работата с малките деца ми е огромно забавление . Както и много обичам да помагам в разходките на една моя приятелка много млада майка . Винаги е голяма въртележка от смях и щастие всяко едно излизане с нейния малък Александър . Забавляваме се до полудяване . Ръмжим , гоним се смеем се , танцуваме , все едно всички сме на 2 г.

Това е абсолютно вярно , Хамелеона ! Ами такива сме си хората егоистични , манипулативни , властолюбиви , човешка му работа .

, Благодаря , Тонина , много мила си !

Докато бях в Щатите водих дълъг спор с шефката си , дали колегите ми имат правото да ми нарушават личното пространство ,по един груб и напълно необоснован начин . Беше дълъг 2-часов спор , в който извоювах свободата на личното си пространство на английски език , което беше доста трудно за мен в началото на дългия ми престой там . Но явно съм била достатъчно убедителна . Оттогава нататък абсолютно всички се съобразяваха с моето лично пространство и работата ни потръгна без проблеми . Та, така водила съм я войната за запазване на личното ми пространство непокътнато . Когато се върнах в България , ме дразнеха твърде много неща в началото , а именно и липсата на нужната дистанция и запазването ми на лично пространство. Това ,че хората постоянно си говорят на много висок тон , изпълнен с стрес е целия ден от пазаруването в магазина , до разгневения шеф на работа , до неадекватните шофьори на платното и какво ли още не . Но разбира се имаме и позитивните страни .

Любов от пръв поглед има . Както и любов от втори поглед. Както и любов от трети . Въобще никога не е късно да се влюби човек . Точно , когато най- малко се е подготвил за влюбване , така е възможно да се изгуби из дебрите на любовта , че ум да му зайде. Максим , не се знае кога ще те сполети любовта , може и да чака някъде зад ъгъла . Въпреки ,че не я търсиш, не представлява част от житейските ти цели , нищо чудно един ден да се осъзнаеш като влюбен , което сигурна съм при теб ще бъде много красиво . Поздрави,сърдечни :Ина

И все пак силата на думите , не е в тишината . Силата на тишината си е сила на тишината . Силата на думите е огромна . Както вече казах те създават същности , променят субстанции , раждат нови форми . Silviya браво ! Много хубаво си го казала.

Когато са твърде много на едно място , действат агресивно , но ако се балансират , ако се хармонизират , могат да бъдат звънките акценти в нашата цветна импресия .

Незнам защо но никак не обичам манипулациите .Стеремленията на определени хора да манипулират ,ужким да направляват или съветват другите . Има много манипулация и в рекламата и в отделните телевизии . Ако сте забелязали по един начин звучат новините по канал едно , по друг по BTV, по трети по нова телевизия и така ще бъде и за в бъдеще . Манипулацията , манипулирането е винаги плод на крайните желания и политика на определени хора или партии или институции . Манипулирането е равнозначно на изнудване . Но това е нормално . Манимулативността е дълбоко заложена в човешката природа . Ние толкова много се стремим към власт , към постигане на определени чисто егоистични желания , че манипулацията е само следствие на всички тези мисли и желания . И все пак много свободолюбив човек съм и само да се усетя манипулирана такъв пух и прах вдигам , че само аз си знам . Знам ,че в живота така или иначе има лидери и хора , които са родени да ръководят , но това няма нищо общо с манипулацията . Тя за мен е хитруване на дребно , постигане на пътищата по един заобиколен и недостоен начин.

Дори и спора може да се води с нужното уважение и без да се навлиза в личното пространство на другия , без да се нарушава приятелския тон . Без да се минават определени граници , необходима дистанция , за да не се влиза в безмислени препирни , които не носят будната съзнателност , а само неприятни емоции. Вярвам ,че хората тук са достатъчно разумни , за да не позволяват това .

Моите приятели са много различни като интереси , професии и възрасти . Тук във форума също са много различни приятелите ми . Една голяма въздушна целувка изпращам на всички ! Но това , което искам да кажа е ,че нямам някаква формула за приятели , просто откъдето мина спечелвам приятели , с едни много обичам да ходя в планината ,с други обичам да си говоря за археология , история и история на изкуството , с трети обичам да правя изложби , защото и те са художници , с 4-ти обичам да обсъждам педагогическите си подходи , защото са учители и са много по- големи и по - опитни от мен . И така много много различни приятели имам. Смея да нарека свои приятелки ,дори и някои от ученичките ми , дотолкова си имаме доверие .

Общуването е много важно за отношенията ни , какво означава аз имам "хубави " отношения с този и онзи ? Или пък аз не съм в "добри " отношения с този и този човек ?

Любов има , тогава когато пожелаем да я почувстваме я има . Ние сами я съграждаме и й даваме път в сърцето си .

Действа , разбира се !

Мога толкова много неща и със сигурност не подозирам дори още колко мога да направя. Искам да мога да правя неподозираните неща . Оказва се , че мога да направя много повече за хората около мен , стига да пожелая . Доброто пожелание , доброто намерение е много важно за моженето .

Гениалните хора излизат от рамките на нормалност със сигурност . Като че ли всяко едно качество в повече ни прави , малко луди , малко повече от това което е общоприетото разбиране за нормалност . Гениалните хора умеят да си изместват представата за аза и цялостната гледна точка много бързо и безболезнено. Но това не е шизофрения . Може би е някъде там на границата на многоликостта ,на лудостта , но е породена от определено хрумване, от идея . От различно ново , гениално световъзприемане на личността . Когато бях в гимназията една моя колежка ми каза че си играя много със самомнението и много бързо местя точката на концентрация на себето си , което аз приех за недостатък . Водихме доста дълъг разговор с нея тази вечер и за първи път чух за Карлос Кастанеда и самомнението , за Фройд и егото и суперегото . Трябва да съм била 10 клас. Говорихме си по този повод и за шизофренията , защото прекалено бързото местене на цялостната ти представа за егото ти , самомнението , световъзприемането създава опасности за шизофрения . Или способността да мислиш от 10 различни гледни точки като 10 различни човека , определено ти дава една по - пълна представа, по гениална- мисъл , но е и много опасно . Светкавично обхождаш различните същности и правиш много по - бързо заключение , от някой който мисли еднопосочно . Сега като се замисля би трябвало да се почувствам поласкана .

Аз мисля , че има разлика . Много хора не мислят така . Но аз мисля ,че има разлика между женените двойки и семейства и неженените . Има разлика и в отношенията , и в начина на живот, който водят . Аз вярвам в брака , но в брака тогава , когато ние сме решили , не защото сме се почувствали притиснати заради някого или нещо или заради определени разбирания. Всеки усеща кога е готов за тази решителна стъпка в живота си и я прави без да се допитва до никого , когато е готов.

Аз , също имам нужда от спокойствие и самота и време със себе си поне 2,3 пъти в седмицата. А иначе самотата като кармична последица е може би наистина агресия . Някакво нежелание за разбиране, за цялост . Времето прекарано насаме със себе си е важно за всеки човек . Може би всеки един от нас има периоди на самота , периоди на веселие , на шумни компании , на радост от любовта на близките ,но и на дистанциране когато трябва за да си изясним това или онова.