Inatari

Нима е лошо ,наистина ? Никъде в постингите си не съм казала ,че е лошо .Или ,че науката трябва да има приоритет, защото видиш ли отричам езотериката. Ако Бина имаш предвид някой друг ,то тогава обърни се поименно към него ,вместо да отричаш нещо ,което никога не съм казала. Вече казах ,че според мен двете неща трябва да си сътрудничат и да бъдем способни да видим допирните точки. Това е , което казах аз. Мистиката не е табу от Средновековието насам, така , че е абсурдна подобна мисъл. "Както използват непоклатимия фундамент на емпиричната наука, така те самите, обяснявайки различни ТЕОРИИ, иначе уж доказани, просто си противоречат."-цитат Венцислав Нормално е да има противоречия в различните научни теории, те се пишат и доказват от различни хора ,или група хора -учени , които вярват в различни неща. Какво по - логично следствие от това. Но всички тези теории е много радостно , че най- после се появиха на бял свят, независимо от Блаватска , източната философия , Карлос Кастанеда или Розенкройцерите , Масоните ,спиритическите вярвания ит.н. Съвременни хора , съвременно съзнание ,съвременна наука. Старото трябва да даде път на Новото. И да го подкрепи. А противоречията раждат Новото.

Човешкото сърце и любовта в отношенията между хората са в основата на Духовната Еволюция ,на която сме подложени . А не духовете и спиритическите учения, гонитбата на Мистичното и бездиханното .

Здравей, Диана тук в тази тема отново . Радвам се и ,че се запознахме на живо. На твоя въпрос дали техническия прогрес е полезен за нашата цивилизация?,аз ще ти отговоря ,че да ,полезен е. Прогресът не е само технически ,мисля,че сега сме в навечерието на един Духовен прогрес , Съвременния Ренесанс на любовта в сърцата на хората. Разбира се още сме много в началото. Но истина е според мен ,че вече хумусът е в почвата и тепърва ще видим растенията и ще берем плодовете.

Брррррррррррррр,Силвия, нямам намерение да споря с теб или да се надприказваме. Само ме остави свободно да си изкажа мнението и всичко ще бъде наред. Ако се чувстваш засегната или несъгласна с него имаш пълната свобода да ме обвиняш,критикуваш , рецензираш. Давай. Аз казах вече каквото имам да казвам.

Аз не обиждам никого и нищо ,просто за мен така стоят нещата с Блаватска . " Архаична е и донаучната терминология на Елена Блаватска, д-р Рудолф Щайнер, Учителя – Петър Дънов и други светила на езотеричната наука -"-ето Психотроник пък изказа това мнение ,което ти подържаш ,не виждам кой къде обижда?

Просто съзнанието , което Блаватска е вложила в нейните книги е остаряло, ако ме разбираш достатъчно добре ,какво искам да кажа. Не и достига любов и разум на сърцето , до каквито и Велики Стари Истини, да се е докоснала. Аз се интересувам от разумността на сърцата ,от Любовта , от Вселената ,а това не мога да открия в нея. Голям �Дракула си станал Вендор. Как е замъка ти в Трансилвания ?

Аз също го подържам. Много повече съм провокирана да си купя "Холографската вселена " и "Елегантната вселена " отколкото Елена Блаватска. Разбира се гледала съм филмите ,но ще си купя и книгите ,защото това си беше лъвски скок, който много отдавна Езотериката е подготвяла да стане в съзнанията на хората. Но от Дънов никога няма да се откажа ,защото неговата идея за разум на сърцето я откривам всичко ,така ,че има си Велики неща ,които само може да преоткриваме. За мен пак казвам има огромна по габаритите си точка на пресичане между двете неща . И сега е момента на осъзнаване .

Мисля, че трябва да се грижим за психиката си много - повече и по - целокупно отколкото го правим . Дали това ,ще стане като посетим подходящия психоаналитик /защото много е важно чисто човешки да се чувстваме комфортно с него/ или ще започнем духовни практики и сами ще търсим самоусъвършенстване и промяна това е изцяло свободен избор. Неудачи и опасности винаги могат да се случат и в двата пътя. Според мен най- опасно е човек да си мисли ,че сам би могъл да си бъде психоаналитик ,когато има особено сериозни проблеми със себе си ,а не им обръща нужното внимание. Има си болести на психиката ,а има си и духовни проблеми. Със същата сила ,опасност съществува и ако само започнем да се занимаваме с духовни практики и пробваме неща ,които не разбираме ,не са ни ясни как функционират за тялото и душата си без съвета на специалист. От психотерапия има нужда . Аз самата никога не съм ходила на психоаналитик, но истината е ,че съм нямала проблеми с душевното си състояние, такива ,че да ме извадят от нормалното ми равновесие . Ако почувствам ,че имам проблеми веднага бих отишла . Психоаналитикът е също вид лекар.Но лекар на психиката.

Мисля ,че архаика на съзнанието е да се мисли ,че Езотериката не е част от науката и постоянната конфронтация между двете е минало. Хиперпространството, квантовата физика, холографската вселена и тезите за паралелните вселени, най- сетне допълват и обясняват научно и по човешки Езотериката . Всичко е свързано с цялото а оттам следва и че Езотериката и науката не би трябвало да се разделят ,а просто допълват във функциите си. Единично и микро /твърде миниатюрно по обем/ е презумцията за превенцията на едното пред другото и за конфронтиране на тези две така безкрайни стълби Езотерика и Наука . Отдавна хората не се задоволяват само с едното ,просто търсят да разширят знанията си и развиват и двете посоки , като всъщност се оказва ,че допирните точки са много. Връзка има и то необхватна в измеренията си .

Как бихте се почувствали , ако мислите върху геометрични фигури ? Че мислите предметно и картинно или отвлечено и абстрактно, пространствено ? Повтарям ,конкретно и предметно или абстрактно и отвлечено ? Въпросът ми е към всички ?

Радвам се , че съм кръстена още в годината на своето раждане . Затова нещата при мен както и да се развиват завършват добре . Когато минавам покрай православната църква се чувствам част от нея. Чувствам се дори свързана духовно и със сградата /това малко може и да звучи налудничаво, но така си е /. Баща ми беше кръстен в много напреднала възраст именно защото в онези времена..... Много неща в живота му са се обърквали по много абсурдни за мен начини и дълго време той се скиташе духовно, просто мое усещане за нещата/. Откакто е кръстен се промени из основи ,просто не е същия човек, винаги се чувства приобщен или по - скоро като част от християнската общност.

Да бъдеш с широко затворени очи или събуждането от трескавия сън с твърде много действащи лица и представи ./т.н. живот / Затварям широко очите си - отварям се , събуждам съзнанието си със затворени очи, свободни очи. Шумно и звучно отваряне . ДА стоиш със затворени очи около 15 мин сутрин е по - добро събуждане от всякакви гимнастики и загревки . Разбира се изключвам дишането . Времето 15 минути протича по необичайно шумен начин ,бързо ,бързо преравям целия си мозък и блажено се събуждам /този път във физическия смисъл на думата с едно котешко протягане , защото такава е природата на повечето жени- котешка и мяукаща . Повечето мъже се събуждат с много резки движения ,което е много вредно между другото . Събуждам се /физически / и вече съм в съня на живота .

Отбранителната позиция на езика на тялото са скръстените пред гърдите ръце /заключването. Не си спомням къде бях чела ,че когато жените особено много харесват някой мъж застават с подпряна глава на ръката си,позицията -"прехласната". Аз съм много често в тази поза ,но при мен е малко мислителска ,независимо дали говоря с мъж или жена. Желанието за мир и сътрудничество в един разговор се изразява и с сключените пръсти в знак на съгласие. Когато човек хваща събеседника си с дясната ръка ,прекъсвайки го ,той иска да изрази мисъл,когато го направи с лявата емоция , това пък е свързано с дясното и лявото полукълбо . Кръстосвайки краката си жената се заключва и затваря за разни външни влияния . Аз много често заставам в полулотос ,просто си качвам единия крак върху другия , независимо къде се намирам , случвало ми се е да правя несъзнателно това дори и в час , когато си предавам някакъв урок , така като че ли си осигурявам някакво спокойствие на мисълта . Турския седеж е почти пословичен , когато рисувам или си правя пано , както и изправения гръбнак, незнам как някои от колегите ми рисуват прегърбени. По принцип прегърбената стойка изразява липса на вяра в обществото и ниско самочувствие. Мулдашев казва ",ходете по улицата изправени ,с изправен гръбнак и усмихнати , това е 90% гаранция за успешен ден." Друга поза "решителност", когато сме застанали с ръце и длани подпрени на масата или стола пред нас и леко приведени напред.

Не, убивайте ! Не убивайте !

Ще видим как ще стоят нещата след 300,400 г. Засега има само кал в сърцата и с нея трябва да се справяме ,да преработваме , да трансформираме . Сигурна съм ,че предните преди нас са правили абсолютно същото . Подготвяли са едни по - чисти съзнания, ние пък ще го сторим за тези след нас. Мисля,че ще започнат да си проличават нещата едва след 300,400 години . Като понапреднем още технологично , като попътуваме малко повече и по- надалеч из Космоса ,ще видим дали ще си останем все така същества на Светлината .

Вие притежавате властта да създавате. Тази власт е толкова могъща, че щом повярвате в нещо, то се сбъдва. Вие създавате себе си-онова, което вярвате, че сте. Вие сте такива, каквито сте, защото това е представата ви за себе си. Вашата реалност, всичко, в което вярвате, е ваше творение.Притежавате същата власт като всеки друг човек на този свят. Основната разлика между вас и някой друг е как използвате силата си, какво създавате с нея. Може да приличате на другите в много отношения, но никой на тази земя не живее точно като вас.-цитат Benita ...трябва да се упражнявате да обичате.................................. Мисля, че заветна задача за нашето Поколение Човечество е да се научим да обичаме ,най- вече като превръщаме омразата в любов . Това е цялата работа , която трябва да свършим или поне най- съществената. Да почистим съзнанията за следващото поколение по- чисти хора , които имат повече любов в сърцата си , които пък трансформирайки останалата омраза в любов,да почистят съзнанието за по- следващото и така докато Любовта най- сетне дойде в сърцата на хората ,но сега не ни остава нищо друго освен да се упражняваме насън .

Валентине , западните хора са практици и това им е най- хубавото и на мен това ми харесва най- много от западната култура . Затова и живеят в съвсем друга , забързана вселена , на бързи обороти ,с 7 крачки напред ,или малко в бъдещето спрямо останалата част от света. Дали това е хубаво или лошо зависи от субективната гледна точка /зависи какъв субект гледа/.

Все- още официалното становище на либийския върховен съд не е излязло публично. Единствено е излязъл материал, който дава сведение в интернет страницата на върховния съд, че смъртната присъда е отменена с доживотен затвор. Оттук нататък предстоят още дела,които са заведени от едно либийско смейство на болно дете от спин , както и либийски офицер , един от главните ищци в голямото Спин - дело. Предстоят много преговори и политически ходове,които трябва да бъдат предприети ,каза днес Ивайло Калфин в сутрешния блок на БНТ. Но поне смъртната присъда е отменена , благодарение на половин милиард долара или евро, не можах да разбера . Но във Франция са убедени ,че ни плащат от собствения си джоб, а това са пари от Европейските фондове. Едно голямо "Слава Богу" и стискаме палци да се доведат до заветния щастлив край делата и екстрадирането на нашите медици.

за сестрите в Либия. Чакаме ги !

Ами , да ето ги някои от тайните на себепознанието! Голям подарък за нас самите е себепознанието.

Най- хубавото е ,ч е тук никога не чувствам недостиг на приятели , за което сърдечно благодаря!

Щастлива ли съм ?-други все така "неясни и мъгливи въпроси"..... ,свързани с намерението .... Как живея ? В неяснота , страх , принудена ли съм да се преценявам ? Или имам желанието да се харесвам и опознавам ,защото съм щастлива и уравновесена ? Има ли равновесие в отношенията ми с другите хора ? Чувствам ли се свързана с Доброто , с висшите същества и ритъма на Вселената ,танцувам ли щастливия си танц , заедно с нея ?

Ахам , точно и аз така опознавам другите , хубавичко оглеждам техните представи и за мен и за тях самите и за света . Правя го някак незабелязано . Самоопознаването е неизбежно . Така сме устроени, чисто съзнателно , така ни е вменено, да се самоопознаване. Цялото ни съзнание е насочено в себето , ние си задаваме въпроси над 90% изцяло свързани с нас, и представите за нас, представите на другите за нас и нашите представи за тях. Даването на преценки и оценки на себе си го намирам за напълно излишно и дори вкарващо ме в една егоагония, която няма наяждане. Няма засищане ,не понасям разни преценки и оценки ,камо ли сама да си правя такива. Истинска затворническа риза- етикет за.... е самооценката . Нещо като бурканче с някаква подправка, на която си пише "Кимион" да речем и наистина става човек кимион. Проявява се като кимион в материалния свят, защото мислите, чувствата и думите са обемни . Имат си измерения и височина и широчина и дълбочина .

Без идоли ,но с желание, със стремеж ,а не примиряване . Или констатации -афиши за определяне. Приемам недостатъците си ,черните петънца ,които ми пречат да бъда по - щастлива, по - съвършена. Всеки ден откривам нови и нови кривини за изправяне. Какво неправилно кълбо цветни линии е мозъка ми , никаква правилност и ъгловатост ,просто човешка природа . Напълно субективна същност . Малко светещо яйце , което ще се самовзриви един ден , поради безлюбие. Ама много е важно и себелюбието ) и уникалността . А еталоните за добър и лош ми се ще да ги накъсам до последното парченце и напълно да изчезнат от лицето на земята. Аз съм неправилна ,нито добра ,нито лоша , просто аз. И всеки ден се опознавам, защото твърде много въпроси задава съзнанието и търси своя отговор- следствие . Вътрешния диалог - не ,че се старая да го спра , той просто спира , когато вниманието ми е насочено към нещо разлчино от мен и моя его- свят. Когато мисля за цветове , за форми , за обекти ,тогава май ,аз изчезвам от съзнанието си ,превръщам се в Наблюдател на собственото си абстрактно мислене и съм много доволна ,че това е така. Не обичам представите за себе си или представите на другите за мен ,все гледам да я съблека тази дреха от представи , в която всички искат да ме напъхат . И все пак никой не е в състояние да каже , че не познава себе си , защото нито един човек от външния свят,не знае мислите , чувствата съзнанието ми по- добре от самата мен. Самоопознаването е една вменена програма на съзнанието ни ,цял живот това правим - самоопознаваме се, себепознаваме се. С или без нашето позволение ,съзнателно или недотам осъзнато , просто така ни функционират мозъците ,ако съзнавахме в повече измерения наведнъж , мислехме и не толкова конкретно и картинно ,може би щяхме да имаме други вменени програми. Но засега това е положението.

Да разговаряш мислено с Вселената е изцяло синхронично мислене /творческо мислене / . Аз се чувствам изкушена да го правя през цялото време. Разговаряйки по този отвлечен ,аказуален синхроничен начин надничам в просторите извън моето субективно мислене и постоянен психически пейзаж. Освобождавам се от него . Обръщам с главата надолу някоя реалност , която съм приемала дълго време за статукво, за емпирична истина . За непроменяема , но когато я погледна от позицията "с главата надолу", започвам да виждам и всички онези неща , които преди дори не би ми хрумнало да забележа . Откривам съвсем нови възможности за разбиране и разширяване на моето така малко и човешко съзнание. Затова синхроничностите като преживявания , като опитност , предполагат много врати за познание .