Inatari

Предполагам, че до дни ще има резултат от първия кръг на конкурса, ще го преминат между 4 -8 човека. И тъй като се вълнувам пак реших да тегля с карти, въпреки че знам колко лош съветник са емоциите, а и любопитството. Въпросът ми е дали ще мина първи кръг, т.е. дали ще получа номинация и отривам, че картите ми са напълно блокирали или по-скоро отговорът е отрицателен. Комбинацията е Рицар Пентакли, Колесницата и Справедливостта Тъй като справедливостта е последна карта приемам, че отговорът на въпроса ми е по- скоро отрицателен, не знам дали изобщо има случаи, в които тя да дава положителен отговор, поне аз не знам. ))) Въпреки, че имам добра база в лицето на Рицар Пентакли, дадох всичко от себе си, наистина, да се представя в най- добра светлина, колесницата говори, че резултати скоро ще има, но едва ли ще съм сред номинираните. Ще се радвам някой да коментира, това е единствената комбинация, която мисля, че изобщо съдържа някакъв отговор, затова споделям нея. Благодаря.

R.I.P. Тери Пратчет! Тъй като дълбоко ме развълнува писмото на Бърнард Пиърсън, публикувано на сайта на Тери, ще го публикувам и тук, макар и на английски.)) On the passing of our friend, Terry Pratchett Today our deepest sympathy is with Lyn and Rhianna Pratchett and also with Terry’s amanuensis and friend Rob Wilkins. I once said to Terry ‘There are no pockets in a shroud’. We had been talking about him buying a new car and I said he could afford a Rolls-Royce if he wanted to but he was never a man for ostentation and thought he might look at a Jag. ‘Anyway’, he replied ‘It depends who your tailor is I’m having bloody great big ones in mine.’ I’m writing this because right now I could find out if that were true. I have known Terry since 1990 when we met in a bar in Covent Garden to discuss the idea of me creating small sculptures from the characters in his books. We found common ground in his days as a journalist and my days as a policeman and we became friends. Over the years we spent a lot of time together not just at the many gatherings at the Discworld Emporium in Wincanton and at conventions all over the world but also for family celebrations at Christmas or New Year, Birthdays and Wedding Anniversaries, lunch at the Pub or bacon sandwiches round our dining room table. Every occasion enlivened by his quickness of mind, his encyclopedic knowledge and most of all by his humour. He was not always easy to be with; he didn’t suffer fools gladly and with his command of the English language a blast from him was something that this ‘silly old fool’ certainly would remember for quite a while. I have been bollocked by the best in my time but dear old Terry was in a class of his own. Terry was a class of his own in so many ways; other people will write about his wisdom and his skills as an author. I remember his kindness to his fans. No letters went unanswered and every person in a bookshop signing queue got his full attention even if he and they had been there for many hours. He enjoyed spending time with his readers - he would say they worked hard to earn the money to buy his books and therefore he owed them. He also genuinely enjoyed their company We were privileged to co-author or as he put it ‘aid and abet’ him in one or two books It was a revelation the way he could sprinkle stardust on a sentence and make it shine or take the germ of an idea, hold it up to the light, and within minutes polish it into something original, clever and very funny. We shall miss his many phone calls requesting information about police procedure, and latterly the location of a particular town, or the landscape of a train journey. We shall miss him. Bernard Pearson, on behalf of us all at the Emporium

Кон, искам да ти кажа, че по-голямата част от света и по-образованата би ме подкрепила в моите виждания. Не знам дали си наясно с феминизма като концептуална структура какво представлява, но доста от съвременните жени - интелектуалки споделят именно тези възгледи. За мен са малко крайни, но наличието им потвърждава и нуждата на обществото те да съществуват. С други думи , равнопоставеността на половете се зароди в обществото като условие на съществуване едва в началото на 20 - ти век. И е нормално все-още много хора да си блъскат главите над преимуществата и ролите на половете, да ги преразпределят и категоризират след като преди всичко е важна личността на отделния човек, правото на глас и реализация и на двата пола, като това включва пълно приемане на недоминантите стойности и на двата пола. Няма да намесвам и сексуалността, защото ще стане мазало. Щом ти се пише толкова много, пиши, изразявай правото си на глас, но все пак темата е за жената и предлагам да се върнем към нея.

И относно елитарното .Все по трудно му е да се доказва . Сега и ,,биг брадър" и много други обикновенни начинания претендират за ,,висши ",за вип или подобно .Сега елитарното мърка около джоба на масовия потребител . Т.е. изгубило се неговото качество на изключителност . Нормално е човекът на изкуството да бъде добър професионалист , в неговата си направление .Това все пак е област в която навлизат все повече хора .Виж обществените прояви . Пазара не е в състояние да пласира всички таланти . Ако оценяваме изкуството и талантливите хора със сегашната ценностна система , няма да можем реално да ги обозначим . Но само толкова . Ако нещо е жизнено то само се доказва . А сега нещо , да се посмееш . Имам мнение за абстрактното само в живописта . Много , не всичко , разбира се ми изглежда нелепо , недодялано . Също като в ,,рапа" . То е като че ,,дърводелец "е направил дърворезба със секира . Виж, Александър, елитарното изкуство няма нищо общо с известните на деня, а да не говорим с масови реалити формати като Биг Брадър. Това е дълбоко неразбиране на масовия човек в България. Ние имаме една, две галерии за съвременно изкуство, където пак не може да се каже, че нещата не са селективни и е под въпрос елитарността. Съветвам те да прочетеш "Бунтът на масите" на Хосе Ортега и Гасет, това е научен труд именно за елитарното изкуство, който споменавам за сетен път. Ако искаш да си съставиш правилно, адекватно мнение за елитарното в изкуството, това е начина. Също има една друга книга "Кичът" от Иван Славов, ето кратка рецензия за книгата от не безизвестният Петър Увалиев: Кичът" е книга световна по сюжет, дух и размах. Възхитен съм от изумяващото изобилие знания и от тънкостта на аналитичните прозрения на автора. Заслужават признание смелостта и достойнството, с които той дръзва да порицае недъзите на "новосъздаващите се" или "новопобедили класи"... "Кичът" е българско постижение, което се включва в световното на равни начала." Петър Увалиев Виждаш ли моята цел не е да манипулирам хората, а напротив да ги провокирам да излязат от своята хралупа, да поискат да се отворят за изкуството във всичките му форми, и не, защото аз ще спечеля кой знае какво, а защото е добре всеки да бъде част от духа на времето, да бъде съвременен, модерен и информиран човек, така както са милиони хора по света. Имам достатъчно приятели, съмишленици и партньори в изкуството, които са ми съпричастни, с които имаме общи теми, с които се вълнуваме от съвременното изкуство и изкуството като цяло. Целта е да не се затваряме в черупките си и да си опонираме, а да имаме някакъв градивен диалог, полезен най- вече за теб самия и за всеки, който се вълнува от проблемите на изкуството, който има сетива и чувствителност към него. А за абстракционизма е добре поне малко да се поинтересуваш, преди да го отречеш, защото съм сигурна, че не познаваш авторите на абстракционизма. В момента съм изключително заета, пиша дисертация и няма как, но обещавам по-нататък да отворя тема за абстракционизма , с информация за автори и стилистични особености. Знаеш ли кой е създателят на абстракционизма ? Това е Василий Кандински, майсторът на цветните хармонии в живописта, изнасял е лекции за музиката в цвета и т.н Невероятен живописец. Струва си да потърсиш и ти малко информация и защо не да я споделиш с хората тук. Абстракцията е синтез, изведен до знак, до геометрия, петно, дълбоко медитативна като процес. Имаше една изложба на скоро в сградата на СБХ, на ул. Шипка 6, "Неразказаната абстракция", много мащабна изложба на български автори за последните няколко десетилетия, които работят в това стилистично направление с много различни изразни средства, публикувала съм кратка информация за нея във форум визуални изкуства. В тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13380#entry205924, пост номер 12. Надявам се, да си направиш труда да погледнеш и да се осъзнаеш, а ако това не стане, което е много вероятно, поне да разбереш, че нещата са по-дълбоки, от колкото на теб ти се струват.

Подчертал си само това, което ти изнася. В този пост съм критична и към двата пола. Осъждам и меркантилността на повечето жени, но това явно не стои в полезрението ти. Какво по-голямо падение за една жена да се откаже от мечтата си за любов и приемане и да живее по инерция с единствената мисъл, че е на сигурно място и сметките й са платени. Признавам като цяло съм малко остра в този пост. Но нещата са си точно така, за жалост. А бих искала да не са, повярвай.

Ако обичаш не ми прави никакви характеристики на мен. Гледай себе си. Каква по-голяма генерализация от това, че мъжете и жените се различават психологически. Естествено, че се различават, точно колкото и всеки отделен индивид от другия.Хората един с друг не си приличат, всеки е уникален. Опит за генерализация е да се търсят характеристики на половете общо, като в калъп.

Аз съм написала какво е според мен, в определения контекст. Нюансите в разбирането не варират чак толкова на големи амплитуди за средноинтелигентния човек. )) Мъжът и жената като енергия са много различни, но като психологически характеристики или преимущества на половете , няма как да се отдаде почит нито на едните, нито на другите. Въпросът е да не се влиза в категории, които са субективни, да се търси техните несъществуващи проявления там, където би трябвало да има една завършена многоизмерна личност, а именно личността на една жена. Да не се приравнява женската психика до тази на грозното патенце и да се търсят синдроми на ума и мисленето като резултат от чисто материалното. Защото душата, която диша в едно тяло, не се обуславя от него. А и красотата е състояние на ума.

Добре, Кон, виждам, че си направил пълен разбор на моя пост, който беше адресиран към теб, виждам, че си се обосновал с толкова много думи. Целта не беше да ми правиш анализ на всяка моя дума, а сам да си отговориш на някои неща. Не знам кому е нужно това, но това си е изцяло твоя преценка. Бъди какъвто пожелаеш духовен или недуховен,или изобщо какъвто пожелаеш, това е твое лично право. Целта ми не е да променя твоя светоглед, а да стопирам сексистко отношение към жената като цяло, демонстративно заявено от повечето мъже тук. Ти самият потвърждаваш, че в написаното от теб има сексизъм. Това противоречи на моите възгледи, които са либерални в основата си, т.е. аз вярвам в равнопоставеността на половете, както и че съвременната жена и мъж трябва отдавна да са надраснали типично женски или мъжки характеристики, които им са били приписвани с годините от различни специалисти. Ролите отдавна се преразпределят по индивидуално усмотрение или така както решат главните герои в една двойка. Обществото би трябвало да е отворено към това отдавна. А и развитите интелектуално и духовно хора се опитват да надрасват определени психологически модели, те търсят собствената си легенда собствената си индивидуалност, която е много по-богата и многопластова от един психологически патърн или който и да е резултат от психологически тест.

И още една статия за чичо Руси, която мисля, че си струва. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=285&aid=6912

"Грамофонът" - гр. Бургас, ул. Богориди, автор: Руси Стоянов

Р у с и С т о я н о в – Ловецът на чудеса Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне оттук по цялата страна”... Из „Eвангелие на Йоан” текст :Румяна ЕМАНУИЛИДУ Изкачвам се към най-високата кота на Бургас – връх Шилото. Пътят, който води до кръста, е стръмен. На най-високата точка пред очите ми се открива целият Бургаски залив. Гледката към любимата „троица” – Бургас, залива и морето, е неописуемо красива. Такъв красавец е и 15-метровият кръст, построен и издигнат тук на върха от Руси Стоянов! Притаявам емоцията си, заради две момичета, които също са имали нуждата да изкачат върха. Те присядат в нозете на кръста. Споделят си нещо за любов, отправят поглед към висините, постояват известно време и продължават пътя си. Идва след тях влюбена двойка, снима се за спомен на фона на кръста и на Бургас и след споделената емоция развълнувана се отправя по своя път... Аз междувременно чета надписите, които други са оставили преди нас по тялото на кръста. Виждам, че е боядисван в основата, за да бъдат заличени стари, но после нови надписи са се появили на тяхно място: ”Без значение е това, че не си съвършен! Някой ще те обича точно такъв, какъвто си!...”; „Сиси, обичам те!”; „Тя: Ура, най-вече съм щастлива! Животът: Ха-ха, почакай секунда!”... Докосвам с ръка кръста, за да получа и аз от Него сила и... разрешение от Руси, за да го разкажа... Метална мрежа олекотява крилата му и създава усещането за полет... Като че ще полети всеки момент и ще се зарее над Бургас, морето и залива. Политаме и ние с него... * * * „...Направи този кръст за една седмица, на един дъх просто. Въпреки мащабните му размери. Сякаш Господ му помагаше. Искаше да събира тук хора...”, разказва ми Галя. През това време Руси отказвал да отиде на лекар, въпреки че от доста време имал сърдечни смущения. „Нямам време за лекар”, казвал на жена си Галя и на приятелите, докато се държал за сърцето. За издигането и освещаването на кръста се стичат над хиляда души от града. Автобуси докарват до върха желаещи да присъстват на събитието. Други изкачват пешком височината – млади и стари пъплят нагоре като в индианска нишка, а кръстът блести в очите им на фона на слънцето. Часове минават неусетно. Певци извисяват гласове. Художник прави огнено шоу като „рисува” лика на св. Никола със 7 300 малки свещички. Вълнението достига своята кулминация, когато по жарава от разпалените огньове тръгват нестинари. Заливът наблюдава тръпнещ от вълнение огнения връх. Само шест месеца след като кръстът-символ се извисява над Шилото, Руси напуска този свят. Покосен е от инфаркт в девет часа сутринта на Велика събота. И отива скулпторът на среща с „Първоначалния Дизайнер”. Само те знаят какво са си казали, а вероятно още си говорят... Минали са близо 12 години оттогава Отивам на Шилото, придружена от Галя. Ваните с прожектори, които трябва да осветяват кръста всяка нощ така, че да се вижда от града, ги няма. Не искам да кажа, че са откраднати... Парково пространство и пейки за отмора също липсват. Пътят е кален и неравен. Неприбрани боклуци, осеяли върха и подножието на кръста, се прегрупират от вятъра. Въпреки идеите за подстъпи към хълма и паркова среда, където да се организират творчески пленери за деца, нищо подобно не е осъществено. Местни хора се тревожат, че каменна кариера наблизо подкопава и върха, и кръста. На времето е оставен и манастирът „Света Богородица” в съседство – едно от любимите места за Руси приживе, докъдето е трябвало да бъде изграден път като връзка между кръста и духовната обител. През 2014 година храмът бе връхлетян от буря – 2,5-метрова вълна като торнадо срути стени и врати, отнесе асфалт и животни, нахлу в манастира и остави кал и тиня след себе си. Доброволци помогнаха, но и дъждовете продължиха да нанасят своите поражения. Дни преди Великден на 2015 година и месеци след водните стихии, манастирът още тъне в кал. Красивото и свято място прилича на забравено от Господ, а по-скоро на изоставено от миряните бойно поле. Дни преди да си отиде от този свят, Руси е измайсторил топилен апарат за леене на благородни метали. За целта му послужили… кухненска печка и тенджерата под налягане. Мечтаел е да отлива пластиките си от сребро и злато и намира начина. Създава сам машина, която свързва в едно тенджерата и печката, а по форма приборът наподобява космически апарат. Три дни преди сърцето му да откаже, Алхимикът прави първата си проба. Сполучлива е. И той е неописуемо щастлив. В своята алхимическа лаборатория Руси Стоянов е направил поредното си гениално творение. Открил е своето злато... „Щом откриеш злато, спри да копаеш!”, е записал в дневника си Руси на 28 април 1995 г., петък. Галя е убедена, че той е бил подготвен за Големия скок в отвъдното. Пък и не е човек, който ще се залежи от болест. „Знаеше, че млад ще си отиде от този свят. Не искаше да посещава лекар. Просто той си беше подготвен. Жалко, че толкова рано… За успокоение си мисля, че отиде в едно друго измерение, по-добро за него. И че той е свършил това, което се е искало от него и е отишъл при по-извисените, където развитието му продължава”, вярва тя. Приживе Руси Стоянов е успял да измайстори и ефектен кръст на параклиса в местността Божура, като в ствола и крилата му е вградил цветно стъкло. А в края на земните си дни се е подготвял да направи параклис и метална скулптура на свети Георги Победоносец. Времето замалко не му е стигнало, за да може да даде още малко духовна мощ на хората... Голяма част от проектите на Руси Стоянов, очертани до един в неговия дневник, остават неосъществени. Както и проектът за мемориален кръст в памет на св. апостол Андрей Първозвани и 2 000 години от проповядване на християнството по тези земи от него. От една страна времето се оказва недостатъчно. От друга – твърде голям е, като че ли, мащабът на мислене, умения и възможности, за да бъдат продължени от други негови последователи. Кой знае... Свети Апостол Първозвани и неговият мемориал Големият проект за мемориален кръст трябваше да бъде осъществен на остров Света Анастасия срещу Бургас. Той щеше да осветява залива и града и да напомня на хората за величието на делото на Спасителя, за всеотдайността на неговите апостоли и духовната мощ на проповядваното от тях, за силата на любовта. Доколкото всяко свято дело е Божие творение, този кръст трябваше да напомня и за безграничните възможности на твореца. Художникът Руси Стоянов печели поръчката на община Бургас след национален конкурс, преборвайки се с други столични екипи. Идеята за мемориалния кръст-паметник на острова е породена от честванията за 2000 години от установяване на християнството и е приета от Светия Синод. Кръстът трябва да е част от пътя, който ще трасира от най-южната точка на България местата, където апостол Андрей Първозвани е проповядвал християнството. Идеята е на острова да бъде издигнат кръст със символа на Христос, неговата кочина и възкресение, а други два по-малки кръста да бъдат издигнати в Царево и Несебър. Руси Стоянов впечатлява комисията с широк размах и оригинални идеи. Според неговия проект кръстът трябва да е висок 33 метра, изработен от стомана и цветно стъкло в междукръстието. Художникът е убеден, че кръстът трябва да е нещо величествено, но не самотно и застинало, а „обитаемо”. Затова в основата му трябва да има параклис с костница и мощи на Андрей Първозвани, а до върха да се стига с прозрачен асансьор, като хората да могат да се разхождат по крилата на кръста и да се наслаждават отвисоко на неописуема гледка. Уникално е и решението от костницата да идва диодно осветление, което да се излъчва по кръста нагоре до цветното междукръстие, което ще е допълнително осветено и така кръстът да свети и да се вижда от целия залив. Руси се заема с организацията по построяването на символа. Нужни са много прецизни изчисления на тази агресивна среда. Той намира специалисти – архитект, конструктор, геодезисти, минни геолози, които проучват основата. На 19 април 2001 г. внушително множество от хора се отправя с катери на Военноморска база-Бургас към позабравения през онези години остров, за да присъства на освещаване на основите на мемориалния паметник. Официалната група се води от председателя на инициативния комитет по изграждането на паметника и кмет на Бургас Йоан Костадинов. В нея са генералният консул на Русия във Варна Леонид Баснин, изпълнителният директор на „ЛУКойл Нефтохим” Владимир Ракивет, Троянският епископ Иларион – викарий на Светия Синод на Българската православна църква, който е участвал в пренасянето на част от светите мощи на Андрей Първозвани, както и Сливенският митрополит Йоаникий и свещеници от епархията. Идват представители на местната власт от региона, архитекти, скулптори, художници и журналисти. Представители на държавната власт липсват, вероятно защото моментът не е предизборен и защото освещаването на монумента съвпада с прощалната сбирка в българския парламент. „Нека помнят сегашните и бъдни поколения, че този остров, този бряг са осветени от славните стъпки на първозвания апостол свети Андрей. Кръстът ще свидетелства за православната вяра, която сме приели и пазим още от апостолите. В това е нашето всеобщо тържество...”, казва Негово преосвещенство митрополит Йоаникий на присъстващите на церемонията. Тогава е обявено набирането на средства. Големите фирми като „ЛУКойл Нефтохим” трябва да поставят началото, а към благородната идея да се включат и гражданите на Бургас. Кой с колкото може. Създадена е фондация и е организирана дарителска кампания, която обаче се проточва много във времето. Когато кръстът вече трябва да извисява снага, по градските автобусни спирки светват табла с информация за набиране на средства, което допълнително изнервя скулптора. Има подписан договор, а времето изтича... Годишнината – също. „Той гледаше мащабно на този проект и мислеше за всичко – подходите, основата, осветяването. Атракцията щеше да е голяма за всички гости на Бургас. Обаче няма средства, няма средства, няма средства… Той едва успя да си вземе авторския хонорар и да плати на конструкторите. Бившият кмет Йоан Костадинов беше казал, че може да не е 33 метра, може да бъде намален като размер, но че ще стане. Обеща, когато за 24 май – Деня на славянската писменост и култура, Руси бе обявен за художник на годината, има го и на записа, но не го изпълни. А Руси говореше постоянно за Бургас и смяташе, че с този кръст той ще стане по-популярен и посещаван, ще бъде място, където специално ще идват туристи – нещо като Рио де Жанейро”, разказва Галя. Руси отказва всякакви други поръчки. В това време той живее само с тази мисъл – да осъществи грандиозния проект. Впоследствие скулпторът разбира, че фондация не е била регистрирана, а парите изчезват някъде… Когато искат проекта, за да го изпълнят на друго място, Руси отказва. А той е изпълним. Въпреки че и сега има хора, които не го приемат – от страх, че ще потопи острова, може би. Отдолу е скала и няма да има проблем, уверяват специалисти. Както и че подобен кръст са виждали на Босфора. „С кръста никой не може да спори”, казвал Руси. Той е вярвал безпрекословно, че морето ще отстъпи, че първата копка няма да е последна и че рано или късно кръстът ще се извисява над острова. Руси Стоянов е роден на 12 юни 1955 година в Бургас. Учи в Художествената гимназия в Казанлък, през 1980 г. завършва Университета „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново, специалност „Графика и естетика”. Участва в много общи експозиции у нас, в международни изложби и бианалета. Неговите творби са притежание на много наши галерии и колекционери в страната и чужбина. Приживе няма своя самостоятелна изложба. Има реализирани или останали в проект грандиозни планове. Създава творби и ги оставя да живеят самостоятелно. Определят го единодушно като художник от ренесансов тип, който може всичко; като артист с голям творчески заряд и оригинално творческо мислене, реализирал много идеи в областта на графиката, живописта, приложното монументалното изкуство, пластиката и архитектурата. Два от съвременните символи на Бургас – „Грамофона” в центъра на града и кръста в местността „Шилото”, са негово творение. Избран е за художник на Бургас през 2003 година. текст :Румяна ЕМАНУИЛИДУ изт.http://faragency.bg/bg/r-u-s-i-s-t-o-ya-n-o-v-lovetsat-na-chudesa/#.VP2v-vmUfFW

След такива пропити с мъдрост и истина думи, няма какво повече да се каже.

Само така, Божидаре, на теб разчитаме! Няма да ни излагаш, я!

Виждам колко големи капацитети по елитарно ИЗКУСТВО се изказват, затова по-добре хората на иЗкуството да замълчат и да слушат ерудирани оценки на техния труд...........................

Кон, хем си влязъл да провериш какво значи "сексизъм" в уикипедия, защото не си бил сигурен и пак не осъзнаваш, че всичко това, което си написал се базира върху разделението на половете, т.е. е сексистко. Аз не разбирам, как човек, който има претенциите да е застанал на пътя на духовното си развитие изобщо може да мисли по този начин. Хайде да оставим жената за малко. Как един духовно развит човек ще придава и търси психологически характеристики, породени от материята и от субективните категории за красота. Нима за теб това е от най-съществено значение? Това е изключително повърхностно и даже детинско, не знам на каква възраст си, но всеки зрял човек знае, че материята не определя съзнанието, душевните качества на един човек, неговата психология, може да го подтикне да се облегне на някоя и друга "патерица", да няма много високо самочувствие, да е по-интровертен, но душевните качества, нямат нищо общо с каталожния външен вид. Въпреки, че работя с много красиви хора, главно жени и то красиви по всички стандарти, отдавна съм наблюдател на пълни парадокси сред красивите жени. Но е глупаво да се разделят жените на красиви и грозни и да се придават психологически характеристики на тези бинарни опозиции и да се категоризират по този начин, като някакво стадо коне.

Няма защо, аз също ти благодаря, радвам се да говорим като нормални хора.

Според мен опита да се квалифицира мисленето на жената, като резултат от нейната външност е крайно сексистко. Това е нещо, което обществото опитва да имплицира върху нейния образ толкова години наред, че е напълно нормално в главите на някои нещата да стоят по този начин. И аз като жена се опитвам да бъда толерантна към тези недомислици заседнали като подводни камъни в главите на много мъже, но понякога е трудно човек да се въздържи от коментар.

Александър виждам, че си искал да кажеш много неща, но се е получил лек хаос. Искам да ти кажа, че ако ти четеше форум изкуство щеше да знаеш за проектите на колеги и институции свързани с деца, за които съм писала. Както и да е, това не е от особено значение за мен. Мислим в тази посока и хората, които мислят са много и качествени, уверявам те в това. Между другото, когато ме цитираш бих искала да изписваш името ми, това са мои думи все пак, смятам, че това е коректният начин. А дали си давам сметка за живота на масата в Бългрия, давам си, повярвай. Отдавна в полезрението ми е именно масовия човек и правя много жертви и комромиси в името на него. В името на това да съм разбираема, ясна, достъпна. И всеки един от нас ги прави. Колкото разговори с обикновени хора съм провела и колкото лекции в урочна форма съм изнесла пред ученици също само аз си знам. Била съм почти във всички нива на образователната система и знам много добре какви са проблемите там. Виждам какви са и в академията, просто не се познаваме добре и виждам че си правиш напълно първосигнални заключения. Само, че има хора, които са изключение от правилото и искам да ти кажа, че аз общувам именно с такива хора. Всеки с неговата си лудост, всеки с неговата си болка.

Невероятен филм за живота на Грейс Кели, в главната роля е Никол Кидман, неотразима и прекрасна. А Тим Рот е толкова готин също, чудесна селекция на актьори и невероятни костюми, държа да подчертая.

Tова е мейкинга към т.н. лазерна колекция на Хюсеин Чалаян от 2008 г., за всички, които се интересуват от концептуална мода.

Мерси, Sha Angreal, какъвто и да е резултатът ще го споделя.

Всичко е въпрос на диалог и добра воля, даже въпрос на желание за споделяне с определен човек. Как да стане, като единствено в темата се акумулира насилие и агресия се питам аз? Имам желанието да приобщя всеки, който има нужда да знае, да се интересува, но с обиди и нахвърляне не става, надявам се и ти да ме разбереш, все пак. Достатъчно теми съм публикувала и коментирала, именно заради доброто желание за споделяне на всичко онова, което знам, заради вярата ми в доброто у хората, независимо дали те ще се окажат от постоянната публика тук или случайно озовали се хора в портала. Говорили сме и за това, знаеш. Форумът е отворен за всички да коментират и разсъждават.

Скъпи, Александър, какво има да те глезим с внимание и обяснения, след като няма как да налея в главата ти световната история на изкуството. То става с четене и гледане на изкуство, с интерес и полагане на труд в тази посока. Ти прочете ли някоя от темите във форум Изкуство, поинтересува се действително от някое изкуство или май целта ти е съвсем друга? Защото, ако действително имаш интерес към изкуството никой не ти пречи да прегледаш темите, достатъчно са, особено силно препоръчвам подфорум Визуални изкуства, там има материали, които и седмици няма да ти стигнат да изчетеш, да провериш стилови направления и автори, да си направиш кратък рисърч, ако трябва. Защо не. Няма нищо за обясняване, изкуството не се обяснява. За него трябва много да се чете, а още повече трябва да се гледа и да се обсъжда, да се сравнява и дебатира. Но разберете, че като се нахвърляте върху хората на изкуството никой няма да седне да ви обяснява изкуството, ще загубите благоволението на тези, които могат да ви открехнат вратата на вселената на изкуството. С насилие не става... Става с добронамереност и любознателност, а и известна доза уважение. А иначе повярвайте ми достатъчно хора се вълнуват и живеят с изкуството, това дали вие ще се приобщите си зависи изцяло от вас. Изкуството е своеобразен разрез на проблемите на съвременността, на цайтгайста, на духа на времето така, че то няма как да не вълнува и да повдига въпроси и дискусии сред съвременните и добре информирани, интелигентни хора.